Той не издържа. Този начин на живот го убива. Прекалено е далеч, че да направи каквото и да е. Седи до телефона си и чака обаждане, вест, нещо... нещо от Тоудоу. Просто да му чуе вердия глас и да му каже, Маки-чан! Само, ако знаеш колко съм добре! И да започне да говори... да говори за себе си и всичко около него. Да го препълва с информация, която не му е особено нужна. Да му каже за живота си с Манами и плановете им. След това да го пита за неговият живот с Тадокоро. Да се засмеят на факта колко са глупави, че не те двамата са омъжени... Как му се иска да може да върне времето назад, когато се запознаха на онзи плаж. Когато пак беше късно за тях, но Тоудоу не беше в болница и не му правят изследвания за рак. Не, всъщност, когато се запознаха на онзи плаж преди повече от десет години може би да не беше късно за тях. Може би да имаше шанс. И все още може би има шанс. Нека само Тоудоу да е добре...

Макишима съжалява толкова много за всички пъти, когато той започваше караници и войни с Тоудоу. Поглеждайки назад осъзнава колко ненужно всичко това е било и все още е. Какво ли щеше да е, ако още се сърдеше за поредната глупост? Щеше ли въобще да знае, че сега Тоудоу е в болница? Че е толкова зле? Защо въобще е толкова далеч от него?

Понякога мисли какво щеше да е, ако първо беше срещал Тоудоу, а не Тадокоро? Дали нещата между тях щяха да пламнат, както пламнаха при първата им среща на плажа? Сигурно да. Както продължиха след това почти тайно да се виждат. Всички тези малки усмивки, дори когато излизаха семейно. Моментите, когато се правиха на ударени и оставяха Тадокоро и Манами за малко, че да имат малко тайно време заедно... Всичко това е толкова прецакано и нередно, но се усеща като толкова правилно. Много по-правилно от връзките им сега.

И двамата обичат партньорите си, не е, че няма любов. Проблема е, че Макишима и Тоудоу са прекалено необясними – тотално различни, но са като огън и вятър. Един поглед – пламък; една целувка – пожар. Цялата им връзка е толкова опасна. Когато Тадокоро е нощна смяна, Макишима излиза с Тоудоу, а той казва на Манами, че има извънреден случай в работата му и се нуждаят от него. Любовта им не може да се оспори – истинска е.

Ританията под масата, малките усмивки. Спряха. Момента, когато замина – спряха. Опитва се, някой няма ли да го спре да мисли за това? Не може ли просто да се успокои?

Телефона на Макишима звънна и той подскочи, но на момента вдигна. Тоудоу с много тих глас му заговори и Макишима почти не се разплака. Замисли се колко няма нужда да бъде далеч, колко иска сега да може да отиде в болницата при Тоудоу... да му занесе списания и други нужни глупости за него. Да му купи диадема и плодове, че да се храни по неговите критерии за здравословно. Тоудоу му каза как е сам в стая, но поне има интернет. Каза му, че са му направили изследвания и сега чака резултати. Сподели му още, че не го свърта на едно място и няма търпение Манами да му донесе нещо различно от каталог с възможни лекарства и функциите им. Макишима се засмя тъжно, Тоудоу също. И двамата без думи се усещат колко са си нужни, че да са добре...

„Хайде прибирай се, Маки-чан, липсваш ми."

„Имай търпение, ще имаш много време да ме отегчаваш, Тоудоу."

„Обичам те."

Макишима издиша тежко, прекара ръка през косата си и му каза, „Знаеш, че колкото и да не искам да го признавам пред себе си", пак издиша тежко и Тоудоу като все едно спра да диша „... и аз те обичам. Много."

Върна се някакво настроение в гласа на Тоудоу и говориха още няколко минути. Факт е, че се обичат. Макишима седи на леглото си и наистина се надява Тоудоу да не е болен от рак. Просто да има някаква инфекция и да се оправи с антибиотици. Макишима знае, че с всичко ще се справи, но не и без да знае, че Тоудоу е добре и има някакъв шанс за тях.

Може би някой ден ще спрат да бягат от себе си и може би повече няма да са със сегашните си партньори.

Може би, просто може би, ще са заедно някой ден и никога отново няма да имат нужда от тайна връзка.

Може би, ще са наистина много щастливи.

Може би ще заживеят заедно и наистина ще се обичат много.

Може би, дори повече от сега.

„Iftwo people are meant to be together, eventually they'll find their way back."

– Chuck Bass.