БА: Тази история като че ли оживява. Ще има поне още една глава към Dunes of Heat и предупреждавам за голямата вероятност от хомосексуални теми ( Хари и друг герой). Ако не харесвате жанра не четете.
Dune of Heat
- Това е изненада – каза Хари като оглеждаше разрушението, в което тънеше стаята.
Сваляйки автомата, но задържайки магическата си пръчка в готовност, той обхвана телата, лежащи в неестесвени позиции сред локвички от собствената им кръв, кратерите от проклятия, които не бяха достигнали целите си и вместо това бяха уцелили стените, с един поглед.
Една от двете жени явно беше опитала да се довлече до терасата и лежеше полупокрита от ефирното перде, чиято бяла тъкан беше попила от кръвта и, след като нападателят я беше довършил с откършен крак принадлежащ на един от столовете, които се варгаляха преобънати.
-Е, поне имаме потвърждение, че наистина имаме анонимна поддръжка – Драко изкоментира като клекна и обърна тялото на една страна, за да потвърди самоличността му.
Лицето му се изкриви в гримаса и той пусна тялото което изтрополи, мъртвешкото лице на Панси Паркинсон удари пода.
-Винаги съм мразел лигавата кучка – продължи незаинтересовано Драко – Непрекъснато ми се натискаше докато бяхме в Хогуортс – той подритна крака и, който беше на пътя му към другото тяло.
-Виж, Вирга, с нейното натискане нямах никакъв проблем – той се засмя неочаквано и обърна гръб на бледото лице, изкривено от болка, но все още пазещо спомена за красотата, която е притежавало в живота.
Хари беше се придвижил към спалнята и оглеждаше наоколо хвърляйки заклинания за разкриване и откриване на магии с гръб към вратата. Нищо не отговаряше на тях. Драко се облегна на рамката на вратата и го наблюдава докато работеше, сигурен че той няма да изпусне нищо.
Когато се обърна и мина покрай Драко веждите на Хари се бяха свъсили.
-Е? – попита Драко следвайки го.
-Нещо не е на мястото си – каза Хари
-Да, пари, бижута и ценности – отговори Драко, вече забелязал
-Не – Хари поклати глава в необичайно за него нетърпение, клякайки до тялото на Вирга и гледайки го втренчено- Виждаш ли нещо необичайно в нашата приятелка, Драко?
Драко изви вежда, но се приближи и я огледа по-внимателно. Почти веднага очите му се плъзанаха по елегантния и врат до отвореното деколте на нощницата и – нападателят им ги беше издебнал в леглото.
-Талисманът. Още в Хогуортс тя винаги си носеше смарагдовият талисман. Казваше, че държи Смъртта далеч – каза той и очите му се присвиха като се замисли.
Хари кимна и се пресегна хващайки опърлената от проклятия коса на жената като я огледа по-отблизо.
-Отрязал си е кичур – отбеляза той
Драко пристъпи до трупа на Панси и се загледа в косата и, забялазвайки липсата на кичур сред късата подстрижка с цвят на измърсено русо.
-Нашето приятелче обича да си взема сувенири, хм?- констатира той.
Когато се обърна Хари вече излизаше от стаята.
-Хари? – попита с подозрение
-Да вървим, тези двете започват да смърдят – каза Хари с типичният за него безизразен глас, който не издаваше какво би могъл да си мисли неговият притежател.
Драко хвърли последен поглед към жените на пода и го последва, мислейки си че партнЬора му знае нещо и не го споделя.
Двамата излязоха на нагорещената от безмилостното бразилско слънце улица, салагайки слънчевите си очила и свиха в най-близката уличка преди да се магипортират в апартамента, който бяха наели.
Хари не каза нищо и влезе направо в банята, което не беше нищо ново.
След Последната битка Хари не говореше много – единствено когато имаше какво да каже, а това беше рядко, тъй като знаеше, че когато става дума за работата им Драко го разбираше достатъчно добре и без думи повечето време. А Хари Потър беше своята работа.
За повече от половин година, в която двамата с Драко ловуваха разбягалите се Смъртожадни последният жив Малфой не го бе чувал да споменава нещо несвързано с Лова. Дори и преди Битката Хари беше целеустремен и отдаден, но след нея останалото от него не оцеля, или ако беше, то Драко не беше забелязал.
Не, че Драко беше много по-различен, но понякога дори той се плашеше от празнотата в студения поглед на убиеца на Черният Лорд.
■
Стената на банята не беше особено интересна, нито пък пода, нито дори тавана.
И все пак очите на Хари постоянно бяха втренчени в една от тези повърхностти – няма значение коя, стига да не откриеха замъгленото огледало.
За краткият им престой в квартирата той вече знаеше всяка една цепнатинка и пукнатина на малката мръсна баня наизуст. Имаше чувството че може да направи някаква странна карта на рушащите се плочки.
Имаше една особено интересна пукнатина – точно до кранчето на чешмата. Беше грабнала трудно-уловимото му внимание докато се бръснеше и беше виновна за драскотината на врата му. Цепнатинката беше с формата на светкавица, а в нея беше се равил някакъв странен червеникав мъх превръщащ я в гротескна рана на стената.
Хари просто не бе могъл да откъсне очи от нея , въпреки бръснача, които се беше впивал в плътта му все повече и повече със стягането на ръката около него.
Ако Драко не бе потропал на вратата...Е, Хари просто беше доволен, че Драко беше избрал този момент.
Въпреки че използването на магия беше особено опасно цепнатинката беше изчезнала на следвашият ден.
И сега, докато се бръснеше, Хари гледаше без да вижда, здравите плочки, но съзнанието му проектираше проклетата цепнатинка там.
А спомените му неумолимо се връщаха към сенчестата фигура от миналото му, която бе видял да оживява при вида на отрязания кичур коса.
■
През следващите няколко дни Драко забеляза особено оживление в погледа на Хари. В определени моменти улавяше как отровно-зелелите очи отскачаха в страни, сякаш зърнали нещо, но когато Драко погледнеше в посоката там нямаше нищо а след това Хари вече не даваше и следа от внезапното движение.
Като цяло Драко знаеше, че дори и да попита няма да получи отговор, поради което с усилие държеше растящото си неудобство на каишка.
Въпреки всичко другият мъж не би го поставил в опасност, нали?
