Лъжкиня

Лъжкиня, ето какво съм лъжкиня. Излъгах всички, гледам ги как страдат всеки ден.

Те мислят, че Емили е мъртва, мислят, че изпитвам загубата и като тях, но те грешат.

Аз знам, аз знам, че тя е добре, но те не го знаят. Всички те страдат заради мен, разбира се донякъде ме успокоява мисълта, че поне Хотч знае, но това не променя факта, че аз съм лъжкиня. Гледам ги как се разпадат пред очите ми знаейки, че мога да им помогна само с изричането на две думи „Емили е жива" но не мога да рискувам те да узнаят истината, защото това ще постави всички ни в опасност, а аз не мога да позволя това да стане.

Те вече не са същите.

Гарсия, вече не е онзи вечно щастлив, луд човек, който ние всички познаваме и обичаме. Тя е тъжна и тиха, и не се държи с нас както преди, свежда всичко само до работа.

Дерек, се е отдал напълно но залавянето на Иън Доил. Той мисли, че е бил последният, който е говорил с нея. Божичко той ще ме намрази, когато разбере истината, те всички ще ми намразят.

Роси, си е Роси не показва никаква емоция, поне пред нас, но мисля, че е плакал за нея, не пред нас защото гордостта му няма да му позволи, но е плакал.

А Рийд, Рийд е емоционална развалина. Не разговаря с никого, за него съществуват две места: стрелбището и къщата ми, където идва да плаче на рамото ми. Тя наистина му липсва, все повтаря „Така и нямах шанса да се сбогувам"

Убива мен и Хотч, да гледаме как страдат, знаейки, че можем да оправим нещата, като изречем само две думи, две думи и всичко ще е наред. Да те ще ни намразят за това, че сме ги оставили да страдат толкова дълго, но поне ще знаят истината и ще започнат да се лекуват.

Но не можем да им кажем, ако те научат ще бъдат изложени на опасност от Доил.

Събуждам се всеки ден, надявайки се, молейки се, че Дерек ще го открие скоро и този кошмар ще приключи веднъж, завинаги. И Емили, ще може да се прибере у дома, където принадлежи.


КРАЙ

Български вариант на моята история Liar.