A/N: На английски това се казва "drabble": кратка история от точно 100 думи, в които авторът трябва да каже всичко, което има да казва. Това е моят опит да напиша нещо такова.


1. Танц

Едмънд се беше вторачил в едно дърво.

Съзнаваше, че вероятно представлява доста любопитна гледка за минувачите, които явно смятаха за изключително странно едно момче да седи само по средата на улица в Лондон и да зяпа с празен поглед в нищото. Някои дори се намръщваха и се оглеждаха, търсейки обекта на неговото внимание.

Те дори не забелязват дървото, осъзна той. За тях то е просто част от пейзажа. А точно тези дървета биха били най-красивите дриади в Нарния. Точно те танцуваха най-неуморно.

Той пристъпи към него и погали грапавата му кора. Но то седеше неподвижно, сякаш бе мъртво.


2. Жив

Вече бяха минали три месеца, откакто се бяха върнали от Нарния. Три месеца откак слънцето не светеше както трябва, вятърът не духаше така приятно, въздухът не беше освежаващ, а застоял и прашен, и дърветата бяха мъртви. Светът му се струваше пуст и мрачен.

Някога бяха крале и кралици; тук бяха четири деца. Някога бяха заобиколени от говорещи животни, фавни, кентаври, дриади, джуджета; тук имаше само хора с убити, отегчени изражения и тъпи усмивки, а дърветата бяха мъртви.

Когато сподели това с Питър, единственият отговор, който получи, беше:

—Едмънд, нима дърветата трябва непременно да танцуват, за да видиш, че са живи?


3. Спомен

Най-лошото беше, реши Сюзан, че спомените избледняваха твърде бързо.

Беше в Англия само от няколко месеца, а петнайсетте години, прекарани на... онова място, вече й се струваха като далечен сън. Често се съмняваше, че всички неща, които си спомняше, бяха станали: толкова невероятни и приказни й се струваха те сега, когато отново беше дете. Спомените бяха прекрасни, но толкова далечни—сякаш бяха плод на въображението й, една вълшебна приказка, твърде хубава, за да е истина. И тогава съмнението най-много й тежеше, защото знаеше, че не би трябвало да се съмнява.

Но спомените избледняваха бързо и сърцето й изстиваше.


4. Ням

Усети с болезнена яснота, че вече не е в Нарния, когато се опита да заговори птичката, пееща пред прозореца й. На поздрава й малката чучулига отвърна с озадачено накланяне на главата си и едно последно изчуруликване, преди да разпери крилата си и да отлети.

Луси дълго гледа след нея и най-различни мисли се въртяха в главата й.

Въздъхна и се прибра отново в стаята си. Този свят беше толкова различен от нейния, че се съмняваше дали някога ще успее да му свикне.

И все пак не можеше да се отърси от чувството, че птичката бе отвърнала на поздрава й.


5. Тишина

Светът мълчеше.

Мълчанието съпътстваше Питър навсякъде, където отидеше: безразборната шумотевица на коли и влакове, гласовете на хората, които постоянно говореха и все пак успяваха да не кажат нищо, всички тези шумове се сливаха в едно тъжно, празно мълчание.

И Питър задаваше въпроси, търсеше знаци, и никой не му отговаряше.

Така беше докато не заговори за пръв път с брат си и сестрите си за Нарния. Навън валеше, а разговорът им ставаше все по-оживен, докато се потапяха в спомените си. Тогава Питър погледна за момент навън и видя дърветата да танцуват с вятъра.

И светът му проговори с мълчанието си.