- По-голям тъпак от теб не съм срещал през целия си жалък досегашен живот... – Засмя се млад мъж на около 21 години, удряйки шеговито приятеля си по рамото. После с едно движение сложи широката качулка на главата си, след което намести тъмните очила пред очите си. Единствено няколко черни кичура останаха на показ, попадали върху бледото му лице. Младежът прибра ръцете в джобовете си и се заоглежда наоколо.
- Загубеняк... – беше тихият отговор. До него вървеше момче на същата възраст. Беше висок, слаб. Върху червената му коса бе поставена шапка с каскет, наклонен настрани. Виждаха се само контурите на очите му през тъмните стъкла на очилата му.
Беше онази част от съботния ден, когато главните улици на града бяха обсипани с хора. Слънцето се бе скрило зад няколко черни буреносни облака, но това не пречеше на гражданите на Коноха да излязат навън и да се порадват на почивката си.
Двамата продължаваха да си прокарват път измежду струпалите се покрай множеството сергии люде. Саске Учиха бе преметнал през рамо малка раница, а Гаара държеше торби, пълни с алкохол. Момчетата продължаваха да се оглеждат, докато не застанаха пред вратата на една от къщите в квартала. Тя бе двуетажна с голяма тераса и малък двор. Учиха потропа три пъти. Последва малка 1-2 секундна пауза, след което удари с кокалчетата на пръстите си още два пъти. След минута, вратата се отвори и момчетата влязоха вътре. Гаара отиде в кухнята, а Саске метна раницата на масата големия диван, на който се бе разположил.
- Сигурни ли сте, че никой не ви е забелязал? – попита домакинът, поставяйки ключовете на една от етажерките в хола. Младежът бе червенокос, а очите му в интересен златен цвят.
- Хн. И се съмняваш? – подсмихна се чернокосият, докато сваляше суичера и очилата си.
- Как е живота, братчед ми? – подметна Гаара, връчвайки на другите присъстващи халби с бира.
- Не мисля, че нещо се е променило от последния път... – отвърна Сасори, смръщвайки се леко.
- Значи, искаш да кажеш, че откакто стана онзи мъничък инцидент изпотрошеният мерцедес, още не ти дават да се доближиш до паркинга на баща ти?! – Гостите започнаха да се подхилкват, след което удариха чашите си една в друга.
- Да сменим темата... – отвърна раздразнено Сасори, надигайки до дъно питието си.
- О, я стига... Аз бях много по-зле, когато баща ми влезе в стаята ми и ме завари с три момичета... Тъпото беше, че само си играехме на чичо доктор... Не сме правили нищо чак толкова неприлично, освен...
- Целуване с език... – обади се Гаара
- Поставяне на ръцете на всяко място от тялото... – добави Сасори.
- Разкъсване на дрехите...
- И моментът, когато започват да издават онези звуци, които...
- ДОБРЕ, СХВАНАХ! Стига вече! – не издържа Учиха, а братовчедите започнаха да се хилят.
- И как те наказаха? – попита Гаара, сипвайки си още алкохол.
- Ами... да речем, че месец след това не видях момиче... – смънка Саске, а погледът му стана някак празен.
- Беше ужасно... подлудяващо – продължаваше да мърмори на себе си, вглеждайки се в ръцете си.
- Искаш ли? – попита Сасори, вдигайки бутилката с ракия като се наведе към чернокосият си приятел. Червенокосият се стресна, когато Саске сграбчи яката му и го дръпна към себе си.
- Имаш ли представа колко дълъг месец беше това?!
- Д-добре, бро... , да ти препоръчам някой от семейните психолози? - пошегува се Сасори, с мъка отскубвайки се от силната хватка на Учиха. Настъпи кратка тишина, след което двамата младежи погледнаха към Гаара.
- Какво сте ме зяпнали... – изръмжа момчето, скръствайки ръце.
- Само ти не си се изповядал все още… - подсмихна се Сасори, правейки няколко крачки към братовчед си. – Хайде, кажи какво стана след последния купон, който правехме... Ако не се лъжа счупихме любимата колекция на баща ти от гравираните златни чаши.
- Не. – сряза го Гаара.
- Хайде де, не бъди такова момиче... – сръга го другото момче.
- Оф... Това бяха тъмни времена от моя живот, които не искам да си спомням.
На вратата се позвъни и тримата се спогледаха притеснено.
- Нали ви казах да внимавате, мамка му! – изръмжа Сасори, след което даде знак на другите двама да мълчат и с тихи стъпки се приближи до вратата. Наведе се и погледна през ключалката. Отпред седяха двама костюмирани мъже. Младежът бързо пристъпи назад и тръдна към кухнята. Докато подминаваше Саске, прошепна
- Учиха, бавачките ти са тук.
След една –две минути се върна, мъкнейки стол с висока облегалка. Докато залостваше вратата, другите Гаара отиде до прозореца и го отвори по най-тихият начин. Звъненето се превърна в блъскане по вратата.
- Г-н Учиха, знаем, че сте вътре! Моля, излезте! Не бива да излизате сам, особено без бодигардите си! – чу се дрезгав глас.
„Как ли не..."
Саске се смръщи, след което помогна на Сасори да вземат необходимото за спешни случаи. Чернокосият метна на гърба си раницата, докато Гаара връзваше дълго въже, което преметна през прозореца. После тримата, един по един се спуснаха надолу. Когато се оказаха навън, хукнаха да бягат, колкото сили имат. Колата. за подобни случаи, бе в подземен паркинг през няколко преки от местоположението им.
- Тъпаци.. това е ... 7-мата .. къща подред,... която намирам... и вие преебавате ... всичко! – викаше Сасори, опитвайки се да си поеме дъх, докато напрягаше краката си да се движат по-бързо.
- Без коментар... – изръмжа Гаара, настигайки братовчед си. По едно време Саске се обърна назад и останови, че бодигардовете му са зад тях.
- Мамка му... – прокле той тихо, а после се затича още по-бързо, подминавайки приятелите си. След няколко минути тичане, тримата свиха рязко в дясно и излязоха на главната улица, смесвайки се с тълпата. Гаара даде знак другите се вмъкнаха в един магазин за дрехи. Започнаха да вървят измежду щандовете, взимайки каквото им падне, закривайки си лицата. По едно време Сасори закова на място, а другите, които вървяха след него се сблъскаха в гърба му и залитнаха назад.
- Внимавай къде ходиш бе, идиот... – продума нервно Саске, но веднага щом видя причината за внезапното спиране на приятеля му, млъкна. Гаара също се присъедини към тях и погледна напред.
- Сакура... – проплакаха тримата.
- Хн... – девойката пред тях се подсмихна леко, след което с елегантна, горделива походка се приближи към зяпналите я момчета. Дългата й розова коса бе на големи букли, спускащи се до кръста й. Зелените й очи, подчертани с гъсти, обемни мигли бяха очарователни. Момичето носеше бяла рокля с черни контури на цветя. На нежната й шия висеше сребърно колие, а китките й бяха отрупани с гривни. Сакура бе обута в сандалки с панделка отпред, които бяха на висок ток.
- Значи... – омайващият й глас накара тримата да потреперят. – Отново сте се забъркали в проблеми, така ли да разбирам? – Тя ги изгледа съжалително, след което се доближи до ухото на Саске.
- Пак ли си възвръщаш репутацията на лошо момче, Учиха... – Сакура се дръпна леко от него и го погледна в очите. После протегна ръката си и прокара пръсти през рошавата му коса. После се засмя на ужасеното му изражение и взе дамската туника, останала на главата му отпреди малко.
- Мамка му, Сакура, спри с това! – измърмори Саске и разтърси глава. – Побиват ме тръпки и повярвай – не са приятни.
- Глупак. – присви очи момичето, докато оглеждаше туниката. – Имаш добър вкус за ...женски дрехи,... Сас-ке. – натърти на името тя му и се засмя леко.
- Вещица. – отвърна й, дръпвайки се една крачка назад.
Братовчедите се спогледаха и започнаха да се подхилкват.
- Така ли? Вещица? – запърха с мигли девойката, след което...
- САСКЕ УЧИХА СЕ НАМИРА В ТОЗИ МАГАЗИН! – извика силно, а чернокосият затвори очи в опит да задържи гнева си.
- Да се омитаме, сръга го Гаара, когато през входната врата нахълтаха трима костюмирани мъже и тръгнаха към компанията.
- Ще си платиш за това... – изсъска й през зъби Учиха, след което тримата хукнаха да бягат отново. Сасори, който бе последен, събаряше след себе си всичко, до което се докопаше. В един момент обаче се оказаха в капан. Всички входове бяха препречени от бодигардовете. Виждайки, че няма друг избор, младежите се изпокриха в съблекалните.
- Какво ще правим? – прошепна Саске, докато надничаше над вратата на една от кабинките.
- Не знам. – въздъхна Гаара, отпускайки се на седалката зад него. – Само знам, че е странно да сме в една съблекалня. – ухили се накрая и си спечели удар по главата от Сасори.
- Имам идея. – усмихна се злобно Саске. – Чакайте ме тук. Веднага се връщам. – отбеляза и открехна леко вратата, като се огледа. – И... не правете глупости... знам колко се обичате... – засмя се, но братовчедите го изритаха навън (в буквалния смисъл.) След три минути, Саске се върна, а в ръцете си държеше перуки и момичешки дрехи.
- Ти ... ебаваш ли се с мен?! – присви очи Гаара.
- Точно с теб не бих се „ебавал". Взимай и не мрънкай!. – нареди му Саске и му връчи една дълга руса перука.
- Милоооооооо, не съм ли дебелаааа... – изхленчи с удивителна убедителност Саске, който носеше дълга бяла пола, широка тениска, прикриваща силните му ръце. Дълга червена перука се спускаше до кръста му. Той едвам сдържаше смеха си и уви по-добре шала пред лицето си. После погледна към Гаара. Усети смъртоносната аура, витаеща около него и се дръпна малко назад.
- Кажи дее... – престореният му тънък глас се разтрепери. Предстоеше огромен изблик на неудържим смях, но трябваше да се отложи за по-късно.
- Не, кравичке моя слоноподобна, как можа да си го помислиш. – усмихна се насилено Сабаку и за пореден път преметна назад русите кичури, падащи пред лицето му.
- Нещо сме се кифльосали а, милоооо.. – Сасори се появи ухилен до уши. Подобно на братовчед си и той носеше рокля, но неговата бе многоцветна. Перуката му бе къса черна коса с панделка, захващаща бретона. – Може ли да те цункам! Толкова си очарователна! – изхлипа тъничко той и протегна ръце към Гаара, но братовчед му го срита в крака и го изгледа свирепо.
- Това е тъмен ден за името Сабаку. – констратира той мрачно и като се врътна демонстративно, „случайно" удряйки с дамската чанта младежите до него, тръгна към изхода.