2

„Знаех си…"

Беше зима в Коноха. Наближаваше Коледа. Първата им Коледа заедно и то не просто като двойка, а като женена двойка. Какаши беше запалил камината, а Сакура се беше залепила за прозореца, в очакване всеки момент да завали сняг. Тази година със сигурност щеше да вали, не можеше да ги пропусне. Тя точно това си беше пожелала за празника.

-Ще украсяваме ли?-попита той и уви ръце около талията й. Тя се усмихна, сгуши се в него и затвори очи, наслаждавайки се на топлината му.

-Мхм.-кимна. Намери ръката му, сплете пръсти с неговите, вдигна я на нивото на устните си и целуна дланта му. Той се засмя, потърка носа си във врата й, достатъчно, че тя да се свие от гъдел.

-Тогава по-добре да побързаме, смрачава се.-каза Какаши и издуха един розов кичур от лицето си. Прегърна я силно преди да се отдръпне от нея и да отиде до килера, за да извади кашона с коледни играчки. Сакура остана все така залепена за прозореца. Изпрати на стъклото струя топъл въздух и нарисува с пръст сърчице. Усмихна се сама на себе си и отиде да помогне на Какаши с коледната украса.

Той вече беше домъкнал кашона до средата на хола. Елхата стоеше гола до камината и чакаше да бъде накичена. Розовокоската започна да вади червени топчици, памук, служещ за сняг, и разноцветни гирлянди. Той постави ръцете си върху нейните и така двама заедно започнаха да украсяват. Тя се засмя, щото по този начин бяха малко тромави в началото, но после постигнаха перфектен синхрон. Накрая Какаши я качи на раменете си, за да постави коледната звезда на върха на елхата.

Тази пролет се бяха пренесли в къщата. Тя беше просторна, с повече стаи, отколкото им трябваха. Холът беше голям, имаше камина, пред която те бяха свикнали да прекарват нощите, особено сега, когато беше зима. Какаши беше махнал всички мебели, беше застлал дървения под с голям, мек килим. Така помещението изглеждаше дори по-уютно от преди. В дъното на хола имаше дървени стълби, водещи къв втория етаж, където се намираха двете спални и банята. Една от стаите им беше напълно излишна... поне все още. Затова в нея имаше само неразопаковани от преместването кашони. И дори тя беше уютна. Беше изпълнена с топлината на любовта им, както цялата къща... както цялото село.

Те бяха приключили с украсяването. Лежаха на килима пред камината, сгушени един в друг. Главата й беше отпусната върху гърдите му, а краката й-сплетени с неговите. Белият й пуловер изглеждаше нежнокремав на светлината от камината, а очите й блестяха повече от обикновено. Какаши беше заровил ръка в меката, розова коса и масажираше нежно скалпа й. Знаеше, че така тя заспива най-бързо и лесно. Погледна спокойното й лице, натежалите й клепачи, леко отворените й устни и се усмихна.

-Лека нощ...-прошепна тихо и нежно и я притисна малко по-силно към себе си. Постави ръка върху нейната, опряна в гърдите му и също затвори очи.

Събуди се рано сутринта. Нечии петли се чуваха отвън. Усмихна се. Отпусна се отново назад, по гръб, и розовата й коса се разпиля по килима. Камината гореше слабо, пламъчетата си играеха като деца едно с друго.

-Будна ли си вече?-чу се гласът му, идващ от широкото коридорче, водещо до кухнята. В стаята веднага се разнесе миризмата на палачинки със сладко.

-Да.-отговори тя и се надигна на лакти, за да види Какаши, който й носеше закуска. Той седна до нея и постави чинията на пода.

-Мисля, че би искала да надникнеш навън.-каза той и се усмихна. Тя повдигна вежди. Тогава се сети и веднага скочи на крака. Изтича до вратата и я отвори широко. Вътре нахлуха безброй малки снежинки и студен вятър. Тя се засмя щастливо, заподскача и запляска с ръце. Излезе навън и започна да рови в навалелия сняг. Какаши я последва с дебело, жълто яке в ръце, което й наметна. Тя му благодари с поглед, хвана ръката му и го задърпа нанякъде. Отдалечиха се на няколко метра от дома си, почти достигайки оградата на двора. Чуваше се кучешки лай, смях на деца и викове.

-Хайде да си направим снежен човек.-предложи тя, а той я хвана здраво, обвивайки кръста й с ръце, и я вдигна във въздуха. Целуна я нежно, галейки устните й със своите.

-Това после.-каза той, като прекъсна целувката.-Сега да видим колко те бива в боя със снежни топки.

Тя се засмя с глас. Той не знаеше с кого си имаше работа. Какаши я пусна на земята, а тя побърза да избяга по-далеч от него. Той събра малко сняг в шепите си и го хвърли по нея. Уцели. Тя, на свой ред, не му остана длъжна. Целеха се така известно време и резултатът все беше равен. Сакура трябваше да направи нещо, за да спечели. Трябваше да го разсее някак... но как? Тогава една дяволска идея се сформира в главата й.

-Хей, Какаши, помниш ли когато говорехме за онази стая и какво ще правим с нея?-провикна се тя.

Той кимна.

-Е, аз май намерих решение. Бременна съм.

Той остана на място. Очите му се разшириха, а ченето му увисна. Тя вдигна пълната си със сняг шепа и запрати топката по него, както той стоеше неподвижен и неспособен да помръдне от шок. Улучи. Спечели. Играеха до 20 точки. Тя се засмя. Колко предсказуем беше понякога съпругът й! „Знаех си".