Това е превод, направен със съгласието на автора. Оригинал: My Vampire by April952
Такано легна до непозната сива сграда. Беше ранен лошо, имаше белези от нокти по стомаха му, рамото му беше изместено и кървеше обилно.
Носеше дълъг кожен пуловер, качулката покриваше лицето му с изключение на долната половина. Държеше се за страната си силно, докато болката се появи, карайки зрението му да се замъгли.
- Мамка му, раните ми не се затварят.
Такано не вярваше, че този път ще оцелее. Беше твърде слаб да ловува, без кръв нямаше да може да се излекува.
Дишаше тежко. Свежият въздух на нощта не облекчи разгорещената му кожа.
Дърветата танцуваха на музиката на вятъра. Пред него лежеше гора. Трябваше да се скрие преди да се появи слънцето и хората да се събудят от полудрямките си и да го намерят.
Не можеше да позволи някой да го намери.
Но... изобщо искаше ли да продължи на живее? Наистина ли още искаше да продължи да се бори да оцелее?
В живота му имаше само пустота.
Не правеше нищо по цял ден, освен да гледа как денят и нощта танцуваха около него.
Нямаше цвят в живота му.
Нямаше вълнение.
Нямаше радост или наслаждение.
Защо да продължава?
Такано чу приближаващи стъпки. Усети човек. Отпусна се малко, когато разбра, че не е врагът му. Все още задържаше дъха си, докато стъпките се приближаваха. Може и да живее, ако вземеше кръвта на този човек.
Такано се усмихна самодоволно. Точно от каквото се нуждаех.
Още от сега миризмата беше опиянителна. Зъбите му копнееха за плът и кръв.
Имай търпение.
- Добре ли си? - Мъжът клекна пред него, притеснението беше явно в гласа му. Такано почака, докато можеше да вижда врата на мъжа.
Когато можеше, скочи върху човека.
Мъжът издиша. Такано махна качулката си, за да погледне към жертвата си.
Такано замръзна.
Мъжът под него беше свещеник. Но не това беше причината Такано да спре. Мъжът имаше най-красивите зелени очи, които Такано беше виждал някога. Нищо не можеше да се сравни. Помисли, че видя дори звезди от тях.
Мъжът се усмихна срамежливо и стана бавно, оставяйки Такано да се отдръпне.
- Не се притеснявай, няма да те нараня. Аз съм свещеник от църквата.
Такано обърна глава и видя, че си е почивал до църква.
Свещиникът видя кръвта по лицето му.
- Боже мой, добре ли си? - Свещеникът докосна бузите на Такано, което успокои Такано. Ръцете му бяха толкова меки и нежни; никой не му беше давал това преди. Такано се наведе към докосването.
Искаше свещеника. А Такано винаги получаваше исканото.
Свещеникът свали палтото си и му го даде.
- Увий се с това засега. Стой тук, става ли? Ще доведа помощ и ще се погрижа за раните ти. - Мъжът бързо избяга в църквата.
Такано насили тялото си да се движи. Влезе в гората. Не можеше да позволи някой да го намери.
Поклащайки се, Такано се препъваше дърво след дърво.
Горещо е... остави следа от горещина след допира и все пак, въпреки че пари... не мога да пусна тази страст...
Миризмата на мъжа полепна по Такано. Беше сладка. Пристрастяваща. Искаше да се обгради с нея завинаги.
Сега беше решен да живее.
Искам да го видя отново...
Такано припадна в гората.