Пролог
Зина и Габриел бяха избрали да тръгнат в непозната посока.Те бяха вървели часове, но всичко, което виждаха бяха само гори.
-Зина, мисля, че се загубихме! – Габриел каза разтревожено.
- Е, тръгнахме в непозната посока, за да видим накъде води – нормално е да не знаем къде сме. – Зина отговори със спокоен глас. – Не се притеснявай, Габриел, рано или късно ще се махнем от тези гори – не могат да бъдат безкрайни.
- Сигурна ли си, че не вървим в кръг?
- Ако вървярхме в кръг, щях да знам, вярвай ми.
Габриел се поуспокои.Беше много разтревожена, но вярваше на Зина.Чувстваше се сигурна, когато Зина беше наоколо.
След още няколко часа вървене, те видяха някакъв град.
-Виж!Град! – извика Габриел.
-Да, Габриел, виждам.
- Е, явно все пак не сме се били загубили.
-Казах ти, да ми вярваш.
И така те отидоха в непознатия град.