Въпреки кошмарите, които го преследваха последните дни, Шерлок реши, че е време за сън. Влезна в тихата си стая и седна на леглото. Не, не можеше да спи – беше толкова светло! Пълнолунието надничаше през прозореца и караше лицето му да изглежда още по-бледо , а косата му още по-тъмна. Шерлок стана и дръпна завесите, но преди да се върне в леглото, свърза колонките съм лаптопа и пусна тихо музика.

Седнал в леглото, затвори очи, но не заспа. Пред затворените му очи се усмихваше отдавна забравено лице. Хитри тъмно-сини очи се взираха в него и нежно го приканваха. Беше забравил тези очи – най-умните, които бе виждал. Едната загадка, която дори с помощта на Скотланд Ярд и Майкрофт не бе успял да реши.

Очите искаха внимание, пленяваха го в невидим капан. Лицето бе бледо, типично по скандинавски – с тънка бледа кожа, особени големи очи, тънко чипо носле и красиви бледо-розови устни. Гъста и мека коса падаше леко вълниста, в силен контраст с бледата кожа.

Но най-изключителното в нея не бе красивата външност, а бистрия й ум, бързата мисъл, несравнимата логика, които конкурираха и на моменти надминаваха възможностите на детектива. Наистина, поне пред себе си той признаваше, че външния й вид го бе впечатлил много, бе събудил в него силни плътски желания. Но ако не беше острия й като бръснач ум, тя щеше да е просто едно красиво лице в плътските му сънища. Ала, заради самия човек, който беше тя - проницателността; омразата, породена от фобията й от хора; нечовешката искреност; строгото спазване на принципите й, оживотворени от бойните изкуства; типичните й мислителски отнасяния и не-съвсем-волните изпадания в състояние на медитация; заради всичко това, а и не само, той желаеше човека скрит в тялото. Желаеше физическото съединение с цел, която не му бе известна като думи, а само като чувство. Чувството на желание да се докосне до нейното съзнание.

В мислите на Шерлок, това чувство не се казваше „любов" – той просто смяташе тази дума за мръсна, дума, която няма право да се ползва, за да опише чувствата му към Анн. Но, за простолюдието, неговите чувства се казваха точно така. От друга страна, неговата любов не бе тази от романите и филмите – не желаеше да жертва своето всичко за едната нейна прищявка. Естествено, бе готов да пожертва живота си, в замяна за нейното здраве, но това бе жертва, която и тя, без да се замисли, би дала за него.

За Шерлок цялата тази история, тези години, които той бе прекарал с нея, до нея, бяха просто един прекрасен сън. Сън превърнал се в най-големия му ужас, който го преследваше и сега – 6 години след нейното изчезване.

Анн бе жена, която не би скрила нищо от Шерлок. Тя знаеше, че като ум те бяха равни, а като любовница, тя не виждаше смисъл да лъже. До последния момент всичко беше наред, нямаше хора, които да искат и да могат да им навредят. Но ето, че един прекрасен ден Анн не се прибра. Или дори да се бе прибрала, бе изчезнала преди той да се прибере. Когато Шерлок се прибра, вдивен от мрънкането на брат си, той лесно забеляза липсата на единственото живо същество, способно да укроти гнева му. Звънна й, но телефона даде свободно, звънна на брат си, но и втория не я бе виждал. Обади се на Лестрад, но и полицията нямаше отговор на въпроса къде е момичето.

Времето отлиташе и Анн бе обявена за мъртва. Шерлок не пожела да погребе спомена и запази годежния пръстен, който планираше да й даде нощта, когато тя изчезна. Този пръстен беше на най-сигурното за него място – на верижка около врата му.

Унесен в мисли, Шерлок не чу почукването на вратата, нито забеляза Джон, чиято глава надникна иззад вече отворената врата. Чак когато втория проговори, Хоумс се върна в реалността.

-Шерлок, една жена те търси, - гласът на Джон бе сънен и притеснен.

Детектива незаинтересовано стана и последва Уотсън до дневната. А там, изправена до камината, стоеше жена. Жена, преследвала го в сънищата му, вече 6 години.

-Анн, - каза Шерлок тихо.

Хоумс приближи жената и невярващо я прегърна. Сълзи се стекоха по бузите и на двамата.

Джон понечи да ги остави насаме, но два гласа го спряха.

-Джон, - каза жената, - бих искала и ти да чуеш моята история, защото тя е много силно обвързана със случай, по който работиш с Шерлок вече от година поне.