Hiii guys~ Казвам се Пинки и това е първата ми история. Написана е на български, защото видях супер мега малко фенфикшъни на български и ми се иска това да се промени. Сакура е главната героиня на историята, ще има около 10 чаптъра, като мисля два/ три пъти седмично да ъпдейтвам.
Тя го чакаше пред офиса му. Тоалета й е тотално съсипан- бялата й широка тениска на някаква непозната за него група, черния й клин и кецове, целите покрити с кал, късите й розови коси стърчат на всички страни, а лицето й е покрито цялото в синини. Позата й, леко приведена и на една страна подсказва за лека травма в единия крак. Ако косата му не беше бяла, щеше със сигурно да побелее, след като прочете доклада от изминалата вечер. Какаши Хатаке (побългарявам ги и имената им са преди фамилиите) въздъхна тежко, вдигна поглед към огледалната стена, която ги делеше.. Двамата срещнаха погледите си и той й направи знак да влезе.
-Харуно, какво да те правя?-попита с изморен и отегчен поглед шефа на полицейското отделение. – Вече не си в Академията, би трябвало да знаеш, че не трябва да си толкова безотговорна на мисии.
-Сър, не беше моя вината, камионът дойде измвеиделица, нямаше как да хвана дилъра..- Розовокосото момиче започна да се оправдава, надявайки се видът й да накара шефът й да се смили към нея и да не я изпрати да работи зад бюро. Това беше и причината й да се появи веднага след като си написа доклада, без да се прибере да се изкъпе.
-Този път нещата не са добре, има пострадали цивилни.-Какаши бавно разтри слепоочията си с ръка, това което следваше и беше измислил не му харесваше, но беше за доброто на Сакура.- Харуно, от сега можеш да участваш в мисии само и единствено с екип. Забранявам ти самостоятелните действия.
-Но..Но..-Това беше, по- лошо и от работата зад бюро. Тя беше вълк единак, сама работеше. Така или иначе никой отбор не би я взел. Всички я мислеха за прекалено безрасъдна и опасна.
В това време се чу силно почукване и моментално скърцане на голямата стъклена врата. В офиса влезе може би най-омразният човек за Сакура.
-Точно на време Учиха. Точно казвах на госпожица Харуно как ще се присъедини във вашия отбор с Узумаки.- Погледите, които му бяха хвърлени в този момент биха уплашили всеки, но не и него. Той беше все пак шеф на цялото полицейско отделение на Коноха. – Реших, че като ви липсва един човек, ще имате нужда от помощ, пък и госпожица Харуно има нужда от отбор. Доколкото си спомням тримата едно време бяхте приятели в Академията. Сигурен съм, че ще се разбирате добре.
Младият Саске Учиха само кимна. Той не беше човек на думите. За него действията бяха по-важни. Сакура от друга страна се хвана за главата. Това не й се случваше. От всички хора, с които можеше да работи й се паднаха точно те?!
-Е, след като изяснихме нещата, ще ви помоля да тръгвате, защото имам много работа.- Какаши нямаше търпение това неловко мълчание да свърши. Двамата му служители лейтенанти се отправиха към вратата. Саске отвори, изчаквайки Сакура да мине,докато подминаваше гласа на Какаши се чу отново.
-Сакура, надявам се да започнеш да спазваш работното облекло и да не чувам че крещиш на колегите си по коридорите.-На Хатаке му беше писнало Карин Узумаки, новата лаборантка, ежедневно да носи оплаквания срещу розовокоската.
Момента, в който Саске и Сакура напуснаха кабинета, Учиха хвана за лакътя момичето, което я накара да се завърти към него бясна. Погледът на Саске я накара да спре идващата псувня. Той я гледаше със студен доминираш поглед. В този момент голямата разлика във височината им й се стори по- голяма. За секунда Сакура се почувства застрашена. Естествено нищо и никой не може току така да я изплаши и веднага успя да се съвземе от шока и му показа своя страшен поглед.
- Харуно, очевидно е, че си в изпитателен срок, лично ще се погрижа да изхвърчиш от тук ако не случаш и изплняваш заповедите ми. Следим Орочимару от месеци и сме съвсем близо до хващането му. Нямам намерение някаква малка пикла мислеща се за най- добрата да провали всичко.
- И двамата знаем, че за мисията съм готова на всичко.- Сакура не издържа и му напомни.
- Знам. Имаш поне една хубава черта. Тръгвай след мен, Наруто ни чака вече. Тоалета ти е перфектен за мисията ни подприкритие. Сега се раздвижи.- Заповяда Учиха и тръгна, оставяйки Сакура зад себе си.
Край на чаптър 1. Надявам се някой да го прочете :D и да ми каже мнението си. Ко ли не аз просто ще си пиша и ще чакам някой, някога да да