Мъка и тъга е живота без теб
Ти не искаше до живееш.Поне не по този начин.
Застанала си на покрива на сградата,чувстваше,че сърцето ти е спряло и всяко тупкане в мрака,всеки един смътин удар между гърдите ти беше само призракът на смътните спомени за нещо красиво.
В съзнанието ти изникна картина на това,което щеше да се случи след като скочиш:
Циментът отдолу щеше да се запомни като мястото,на което е умряло едно младо и красиво момиче.Някой от децата в квартала щяха да пораснат,чудейки се коя си била и какво се е случило за да стигнеш до извода че трябва да прекратиш своето съществуване.
Крясък.Един-единствен писък.Едно тяло е паднало от небето като ангел.Потропване на обувки.Хора,тичащи към теб.Лица се мяркат по прозорците.Отварят се врати.Старици задържат децата си.Виждаш ръцете си разперени като криле,наподобяващи формата като на бял ангел,точно като създанието,в което искаше да се превърнеш.
Докато намериш момчето,което някога си загубила,вече беше твърде късно.Щеше да се чувстваш безполезна,живееща до края на живота си със спомените,за това което не си могла да направиш.
Мъжът,който си представи ,че те обръща,просто стои край теб.
Той се разплаква.
Хлипанията и заглушените стонове в последствие предизвикват две сълзи до паднат от сините му оче върху лицето ти.Ако ти беше жива,щеше да го успокоиш и да му дадеш кърпичка,дори и да го прегърнеш.
Сега ти си мъртва,а мъртвите не дишат.Не могат да виждат,да си движат, а камо ли да чуват или говорят.Те не усещат нищо.