–Хей Емет викахме те да се присъединиш към нас, не ми ли чу?- каза Бела когато влезе в стаята му.
Момчето бе легнало на леглото по корем , с лист и химикалка в ръката си. Бе затворил очи в концентрация. Тя го докосна леко по рамото и той се обърна стреснат.
–Хей Белс, извинявай.
–Какво е това Ем?
Момичето погледна листа на който беше изреден един мнooого с дълъг списък с имена. Грабна го и започна да чете.
–Хайди, Мелиса, Елизабет, Тара, Джесика… -какво е това Емет?
–О, ъм ами нали се сещаш списък?
–Какво момиченце ли ще си осиновявате с Розали? Име ли избираш?
Той се засмя леко и извъртя очи.
–Не, опитвах се да си припомня човешките ми години и.. нали се сещаш?
Момичето ахна в учуда и удари брат си по рамото.
–Ах ти, бил си много палав!
–Ха ха това не е дори половината, знаеш, след толкова години спомените избледняват.
–Розали знае ли за това?
–Не-каза той и бързо дръпна листа от ръцете й. –И по добре да не разбере, защото ще ми откъсне главата и ще я даде на кучето да си играе с нея!
–Дам, това може да е проблем. Джейкъб обожава да си играе на изритай топката отвъд гората. Ще ти е трудно след това намирането й.
Той намачка листа и го хвърли в коша.
–Ето, няма лист- няма проблем. Обещай да не казваш!
–Няма да кажа нищо, обещавам.
–Какво няма да кажеш?-попита Розали, когато влезе през вратата. –Емет, да не си зашит за това легло? Цял ден висиш тук, хайде да слизаме долу, Едуард вече губи търпение.
–За какво? -попита той стреснат.
–Не ме ли чу сутринта когато ти казах, че днес ще играем на скрабъл Неси очаква с нетърпение да види кои ще победи. Заради теб вече почна да тормози Алис да и каже как ще завърши играта. Знаеш колко е трудно да и отказваме каквото и да е! Тръгвай веднага.
Тя започна да се обръща, когато смачканото жълто листче привлече погледа й.
–Какво е това?- попита тя и мигновено грабна хартийката. Зачете с почуда и след две секунди скъса листа на толкова малки парченца, че те паднаха като снежинки на пода.
–Скъпа, мога да обясня.
–Не, аз ще ти обясня, Емет. Онова нещо за което ме помоли снощи- забрави го!-тросна се тя и скочи през прозореца, като се затича към гората.
Той сви рамене и примирено тръгна към долния етаж.
–Да не те е ухапал някои Емет, защо е тази тъжна физиономия?- изкиска се насреща му Едуард.
Бела хвърли мръсен поглед в негова посока, но той продължи да се хили, виждайки в съзнанието му изминалата ситуация.
–Леле братле здраво си загазил.- сега вече истеричен смях се отделяше от гърлото му–Розали никога няма да ти прости.
–Внимавай лъвчо, не съм в настроение за шеги!- каза кисело Емет.
–Е хайде де, ще убиете заедно една две мечки и ще и мине… знаеш как стават нещата.-той смигна леко на Емет.
–Едуард гледай да не лапнеш бастуна.-Предупреждението носеше в себе си скрито послание и бе сериозно. Едуард веднага прекрати смеха си. А Бела хвърли зачуден поглед към съпруга си.
След три часово умоляване Розали се съгласи да отиде на лов с Емет. След кратка караница, доста извинения и много страстни прегръдки те се завърнаха в къщата сгушени.
–Хей Ем, имаш нещо между зъбите, прилича ми на опашка от гризли- той започна да се тресе от смях, докато един дънер не затвори устата му, удряйки се силно в лицето му.– Е това вече беше гадно.
–Не, това бе просто разплата Еди, гадно е да кажа на Бела къде беше вчера вечерта.
Момичето притай дъх в очакване на отговор от любимия й, докато той гледаше със злобен поглед брат си.