4
Решение
-Темари-сама, какви са заповедите? – Попита един от екипа, докато се снижиха и скриха зад няколко трънливи храста.
Тя ги огледа внимателно... Бяха шестима мъже... Не бяха от Акацки, но нямаха и бандани, от които да определи принадлежността им. Затова и не избърза с отговора:
-Ще ги проследим в 4-та формация. Ти ще водиш карето. – Прошепна тя без да откъсва синьо-зелените си, присвити очи от мъжете.
Този, който бе попитал за нареждания, даде напътствия с ръце на останалите двама и всички се приготвиха за скок...
-Тръгваме. – Каза тихо момичето и приклекна. Останалите също се приготвиха.
Тогава се появи мъглата и започна много бързо да пълзи и обвива всичко наоколо.
-Спрете! – Изкрещя Темари и се закова на място. Нищо не се виждаше... Дори ръцете си не виждаше, а бяха пред лицето й... „Това не е обикновена мъгла..." – помисли си тя, знаейки точно къде се учат нинджите на тази техника.
-И сега какво? – Чу се подигравателен глас наблизо. – Какво си въобразявате, че ще направите?
По лицето на момичето премина моментна уплаха, след което присви очи и стисна зъби...
-Кои сте вие? – Попита тя гневно.
-Ние ли? – Обади се друг глас. – Ние сме тези, след които не биваше да тръгвате...
Някой изкрещя зад нея... Очите й се разшириха:
-Минна! – Извика някой.
„Минна..." – Повтори тя наум... Той беше от нейните хора...
-Край. – Обяви хладно Темари. – До тук бяха любезностите…
Свали ветрилото от гърба си и каза властно:
-Сега ще разкарам тази мъгла!
...
По коридора се чуха стъпки. Някой тичаше... при това бързо... Гаара леко сви вежди и тъкмо вдигна глава, когато по-големият му брат влетя в кабинета.
-Гаара! – Викна той, едва поемайки си въздух. Дори под грима се виждаше колко е пребледняло лицето му. – Темари...
След по-малко от 5 секунди двамата млади мъже тичаха по коридора с всички сили.
-Какво се е случило? – Попита Казекагето докато се спускаха надолу по стълбите.
-Нападнали са ги... Другите са мъртви...
Погледът на Гаара помътня и той още повече ускори темпото. Скоро излязоха от сградата и нахлуха в болницата. Канкуро блъсна входната вратата с ръце и се насочи към спешното. По коридора се разминаваха с лекари и сестри, които ги гледаха критично и сърдито. Чуваха се забележки: „Това е болница! Не тичайте"… Но тези неща минаха между другото, без да им се отдаде особено голямо внимание. Канкуро зави и се озова пред вратата с надпис „спешно отделение". Червенокосият го следваше неотлъчно.
-Не, не можете да влезете сега! – Викна една от сестрите, затича се и застана на пътя им. – Темари-сама е в критично състояние.
-Махни се от пътя ми! – Викна Канкуро и трябваше да има идиот насреща си, за да не схване, че мъжът не е на себе си. – Сестра ми лежи вътре!
По лицето на жената плъзна уплаха. Гаара само присви очи, хвана рамото й и я избута в страни:
-Сега не е момента да му се противоречи. – Каза тихо той и влезе в залата след брат си.
Канкуро вече стоеше до леглото й с неразгадаемо изражение. Казекагето се закова на място. Никога не беше виждал брат си да изглежда по този начин. Дори в непосилна битка той изглеждаше някак… Имаше онези пламъчета в очите, които предупреждаваха за изненади. Сега погледът му беше… беше… празен?
-Темари... – Прошепна тихо Гаара с разширени очи, когато я видя.
Русото момиче лежеше в безсъзнание, напълно отпусната, бледа… Имаше 2 прободни рани – в корема и от горната страна на лявото рамо. Лявата й ръка като че ли бе извадена от рамото, висяща безжизнено отстрани на леглото. Цялото й лице бе оцапано в кръв, защото и устата, и носът й бяха разбити. Дрехите й, съдрани и на кървави петна, говореха за други наранявания, невидими на пръв поглед.
Изведнъж тя се стегна и сгърчи болезнено...
Лекарите се суетяха около нея. Главният хвана Канкуро за рамото и го разтърси силно:
-Излез! Не можем да направим нищо за нея, докато сте тук и се опитваме да ви заобиколим.
-Темарииии! – Изкрещя той към нея, макар да му бе ясно, че тя няма да го чуе... или поне нямаше да му отговори.
Гаара издърпа брат си назад и го изведе навън. Неохотно или не, трябваше да се подчинят на тези, които в този случай можеха да направят нещо, за разлика от двамата млади мъже. Те седнаха на пейките в коридора пред спешното. Мълчаха... И двамата гледаха с невиждащи очи пред себе си, всеки потънал в някакви мисли. Ноздрите им се пълнеха с миризма на белина с всяко вдишване, но никой от тях не забелязваше това. Минаха два часа в пълно мълчание… Само ясно се чуваха стъпките на сестрите по коридора, които бързаха да минат покрай Канкуро, за да не му хрумне да ги попита нещо. А залата беше шумоизолирана, така че отвътре нищо не се чуваше… След третия час, най-накрая Канкуро проговори:
-Беше счупено... – Каза тихо, без да отделя поглед от пода.
Червенокосият вдигна глава от дланите си:
-За какво говориш?
-Ветрилото й беше счупено. – Процеди през зъби...
Гаара впи бледозелените си очи в по-големия си брат за няколко минути… Кимна… Ветрилото й никога не беше чупено. Тя успяваше да го запази – за нея то беше символ, както бе символ и за по-големия й брат. А Гаара никога не беше виждал сестра си в такова състояние. Винаги сериозна или с лукава усмивка на уста, с особен блясък в синьо-зелените очи... Винаги гордо изправена, уверена, на моменти дори арогантна... А сега? Това момиче, което лежеше там, дори не напомняше на сестра му. Въздъхна… „Но сега тя има най-голяма нужда от нас…" – погледна към Канкуро, който чак сега свали шапката от главата си… „Трябва да направя нещо, не мога просто да седя и да чакам." – сви Гаара очи.
Изведнъж Казекагето стана.
-Къде отиваш? – Попита го Канкуро.
-Някой трябва да знае кои са били тези, които са нападнали Темари и останалите. Ще пиша на Тсунаде-химе... Коноха остава единственият ни съюзник за момента и... – Той не довърши, а се втурна обратно към кабинета си.
...
Годайме – петата Хокаге на Коноха. Жената, носеща името Тсунаде, бе около 50 годишна, но не изглеждаше на повече от 30. Косата й бе дълга, русолява, а част от нея бе вързана на две, лежащи на гърба й опашки. Кафяво-оранжевите й очи често гледаха строго и остро…
Твърде неоскъдният й бюст обаче бе първото нещо, набиващо се на очи, когато някой я виждаше за първи път. Но хората, които се осмеляваха да обръщат твърде голямо внимание на това, обикновено ставаха жертва на яростта й… Което беше вид парадокс, тъй като тя бе и най-добрата медицинска нинджа… А жертвите на яростта й имаха нужда от най-добрите медицински услуги…
Сега Тсунаде седна зад бюрото си и започна да чете бележката от селото, скрито в пясъка (Сунакагуре). Прекара нервно ръка през косата си. Облегна се назад, затваряйки очи за момент... Започна да потропва нервно с нокти по бюрото.
-Тсунаде-с... – Отвори се вратата внимателно.
-ВЪН! – Кресна Годайме и жената, тръгнала да влиза, моментално затвори вратата... от външната страна.
Асистентката на Годайме имаше къса черна коса, черни очи и в 90% от случаите притеснено изражение на лицето. Не беше лесно да се работи с Тсунаде-химе. С властния си и избухлив характер, тя наистина всяваше страх... Като се прибави фактът и че трошеше дървета и правеше огромни дупки в земята, когато се ядоса (а тя лесно се ядосваше), към страха се прибавяше и едно „голям"... Вика й ехтеше надалеч, а кафяво-оранжевите й очи понякога хвърляха светкавици... Или поне на тези, стоящи срещу нея така им се струваше...
С такава глава начело Коноха беше защитена при опасност, но това не променяше факта, че характерът на главата беше кофти. Сега Годайме се нуждаеше от малко време, много спокойствие и… една чаша саке, което разбира се не й се полагаше, защото беше в работно време. Но напоследък започнаха да й го ограничават и в неработно, тъй като асистентката й, носеща името Шизуне, се грижеше много съвестно сакето да свършва моментално, където и да отидеше Тсунаде…
Годайме потропа още няколко минути с нокти по бюрото, след което взе чист лист и химикал, който да пише. чукна с върха на писалката си по все още празния лист, след което бавно изписа името на Гаара, Казекагето на Сунакагуре…
...
Гаара отвори сгънатия лист хартия... Очите му се плъзнаха по гладката му повърхност бързо. Веждите му хвръкнаха нагоре изненадано, когато стигна до определено изречение. Прочете го няколко пъти, за да се увери, че е разбрал правилно и че няма грешка. Остави листа настрана със замислено изражение. След няколко минути размисъл, по лицето му се изписа одобрение. Точно преди тази бележка, бе пристигнало запитване от една съседна страна дали Сунакагуре е готов да разтрогне съюза си с Коноха... Още не беше отговорил. Ценеше съюза си със селото, скрито в листата. Именно техните шинобита го бяха спасили преди време и то неведнъж, а два пъти. Можеше да се разчита на тях… Знаеше го от най-ценен източник – какъв по-ценен изобщо съществуваше от собствения опит?
Предложението на Тсунаде, което съдържаше бележката, сочеше начин за засилване на съюза между двете страни – на Вятъра и на Огъня... Старомоден, прост за изпълнение и достатъчно оценяван и важащ навсякъде, във всички страни. Отговорът бе толкова прост, че само гений би се сетил за него…
Гаара продължи с втората част от написаното, което го информираше, че нинджи на Коноха също са били нападнати. За щастие обаче са се отървали без жертви и даже са закарали труп за аутопсия... При първа възможност Коноха щеше да изпрати резултатите. Това би била ценна информация. Ако се разтрогнеше съюза, нямаше да получи подобни данни. Подозираше също така, че шинобитата, с които се бе сбила Темари и отбора, който тя водеше, са били от „другия лагер". И ако нападаха Суна сега, когато трябваше да решат за смяна на съюза, какво ли щяха да направят, ако връзките с Коноха се скъсат…
Червенокосият въздъхна... „Кой да е?" – помисли си той, прехвърляйки всички възможни варианти през главата си... Всички му се виждаха неподходящи…
Тогава някой почука:
-Влез. – Каза уморено.
-Гаара... – Започна Канкуро с отварянето на вратата. – Стабилизираха Темари засега. Но... – Очите му бяха странно мътни…
-Но...?
-Но е в кома... И не се знае кога и... – Той преглътна. - ...дали ще излезе.
Очите на Гаара светнаха, пропускайки казаното покрай ушите си, защото знаеше много добре какво става. Все пак той беше Казекаге и получаваше сведенията редовно и много бързо. Сега мисълта му бе заето от бележката от Тсунаде и отговорът дойде сам, буквално. „Точно така... Кой би бил по-добър за тази работа от собствения брат на Казекагето?" – каза си наум Гаара и леко се приведе напред:
-Канкуро... Трябва да поговорим...
...
По-големият брат стоеше с наведена глава и слушаше намръщен, стискайки все повече черната шапка в ръката си. Това му звучеше адски нереално и налудничаво. Но погледнато пък от друга страна, беше много логично и мъдро…
-И решението е да ме ожениш за... някоя от Коноха?
-Не мога да омъжа Темари. – Отвърна саркастично Гаара, а кафявокосия си пое рязко дъх. Първото, което си помисли е откога Гаара можеше да използва сарказъм, но реши да остави това за друг път и се върна на главния въпрос - „Прав е... Малката ми сестра е в критично състояние и може би Тсунаде е единствената способна да направи нещо по въпроса, а аз се жалвам като хлапе... Една сватба между Суна и Коноха би било прекрасно извинение Хокагето да дойде тук... Особено ако е братът на Казекагето..."
-Добре. – Въздъхна той.
-Все пак ще трае около година... Не е кой знае колко...
Канкуро кимна замислено. Ако така щеше да спаси сестра си, щеше и 10 години да издържи…
-Тсунаде-сама пише, че ако ни се стори приемливо, ще намери някого за тази мисия бързо. Но ти трябва да тръгнеш още утре сутринта, за да се ускори всичко до максимална скорост. – Обясни Гаара спокойно.
-Защо? Няма ли тя да дойде тук? – Присви вежди Канкуро.
-За да не се получи проблем, трябва да ви видят заедно. Трябва да измамите всички, разбираш ли. Бракове по сметка се правят, но точно за това нещо, което сме замислили, просто не става…
-Защо не? – Смръщи се той.
-Защото колкото и добре да е поддържан реда в Скритите села, винаги има шпиони. И ако другата организация разбере, че е лъжа, може да обяви война на Коноха в момента, в който Хокагето напусне границите на селото. Не мога и нямам право да излагам на риск Коноха по този начин. А и Тсунаде не би приела подобно нещо. Никое Каге не би…
Канкуро прехапа устни. Разбираше, при това много добре. И макар да бе попитал, знаеше отговора предварително, просто не искаше да повярва на себе си… Предпочиташе да го чуе от устата на Казекагето…
-Ти си брат на Темари и го правиш заради нея, но момичето от Коноха… За нея ще е просто мисия… Разбираш, нали? – Въздъхна Гаара и изчака кимване от страна на брат си. - След това подписване ще има първо в Коноха. После ще дойдете тук и ще направим една сватба по бързата процедура.
По-големият брат стисна ръцете си в юмруци, но изведнъж Гаара стана и удари с ръка, свита в юмрук по бюрото:
-По дяволите, Канкуро! Аз обичам сестра ни не по-малко от теб! Аз самият бих го направил, но докато се мине през съвета и всички се съгласят, Темари може да е вече мъртва! – Бледите очи се опитаха безуспешно да потънат в тъмните очи насреща. – Ти обаче можеш да го направиш…
Мъжете продължиха да се взират в очите си. Накрая Канкуро кимна и напусна кабинета решително.
Каге – най-висок ранг нинджа в някое скрито село, доказал се като най-силен в дадения момент. Има задължението да защитава селото си на всяка цена.
Хокаге – Каге на Коноха.
Казекаге – Каге на Суна.
Годайме – пети Каге.