Don't let me go.
Виктор седеше тихо, на перваза при прозореца им, със слушалки в ушите. Изглеждаше толкова величествено. Юри го гледаше по-възхитен от всякога. Беше паднало много сняг, което за Април не е много обичайно, но не е и нечувано.
Фигуристът беше облякъл бяла жилетка, сиви дънки и бял кроптоп. Дългите му крака бяха леко присвити, а сивкаво-русата му коса беше сложена отзад, имаше само един кичур, който падаше на слепоочието му. Юри се усмихна леко, беше наистина щастлив, че този разкошен мъж е в живота му и избра точно него.
Той се приближи до Виктор и леко му погали ръката, усещаше нужда за физическа близост. Искаше неговото внимание в точно този момент.
Виктор се изправи, застана точно пред Юри и го целуна внимателно, той също искаше вниманието на партньора си. Усети огромно удоволствие, когато гърба на Юри се опря плътно в перваза и от устните му се издаде лек стон. Задълбочи целувката още повече и вече беше сигурен как ще си прекарат съботния следобед – вкъщи, под завивките.
„Спалня?" Леко попита през целувка.
Юри просто кимна в целувката и усети как Виктор го вдигна и носи към стаята със спалня.
Винаги бяха внимателни един с друг, винаги се питаха дали могат да оставят маркировки по телата си. Въпреки, че Виктор се беше отказал поне за година от фигурното пързаляне, Юри предпочиташе винаги да го пита за такива неща. Виктор беше толкова изящен над него, с коса разпиляна навсякъде, зачервени бузи и стегнати рамене. Красота.
В продължение на два часа и нещо, те двамата сменяха пози, разменяха целувки, погледи, стонове и всичко беше прекрасно. И двамата обичаха тези моменти, когато са сами – не им се налага да бързат и най-вече, удобно е и могат да се насладят напълно на телата си.
Цял следобед останаха в леглото, само се изкъпаха и пак се върнаха. Виктор прегръщаше Юри, гледаха сериали и просто разменяха целувки. Тези дни бяха любимите на Виктор – когато никой не се нуждаеше от тях и можеха да правят всичко, най-вече да си почиват и да са заедно.
„Знаеш, че те обичам, нали Вик?"
Виктор се усмихна щастливо, „Прасенце, знам." След това последва лек удар, на който той не можа да не се засмее, Юри също се засмя. „Аз теб също, аз теб също."
Още малко смях и се целунаха.
Виктор усети себе си да заспива в прегръдките на своя любим.
Неусетно как той отново беше щастлив.
И още по-неусетно, Виктор Никифоров се беше влюбил и никой не можеше да му отнеме това щастие.