Obnoxious

Глава първа

Провинението

Хърмаяни Грейнджър погледна нехайно часовника си и застина от ужас. Беше почти полунощ, а тя все още не бе свършила с домашните. Беше в библиотеката близо 10 часа и вече я болеше глава от мислите, които препускаха с бясна скорост в мозъка и. И тази година бе решила да се претовари с допълнителни часове като древни руни и аритмантика, а те вървяха заедно с купчина домашни. Освен това беше пети курс, което означаваше, че накрая на годината я очакват изпитите за СОВА – Специалист по Особена Вълшебническа Активност и трябваше да учи повече от усилено, ако искаше да изкара „Изключителен" на всеки от тях. Тя погледна с мъка съчинението по отвари за професор Снейп и реши да му направи последен преглед, след което да отиде да си легне. При мисълта за топлото легло момичето почувства блаженство и разтвори полузатворените си очи, започвайки да чете 34 сантиметровото съчинение.

След около 20 минути тя бе готова и щастливо нави пергамента, съдържащ домашното й. Тя прибра всичките си учебници в чантата, разтърка слепоочията си и стана от стола. Осъзна, че лампите в библиотеката не светят, освен настолната, която светеше до нея. Хърмаяни бе обляна от вълни студена пот. Не... Не можеше да е истина.. Тя притича до вратата на библиотеката, която бе заключена.

Алохомора! – момичето отчаяно прошепна заклинанието, но ключалката не помръдна. Тя се ядоса, представяйки си как Филч ще я завари на сутринта и ще я накаже. Удари с все сила юмрука си във вратата и от кокалчетата на пръстите и шурна кръв. Тя се ядоса още повече и извика.

Има ли някой? – ядът и се превърна в отчаяние, след като никой не й отговори. – Проклятие – изстена момичето и се свлече досами вратата, разглеждайки наранената си ръка.

Изведнъж отвън се чу дращене. Хърмаяни наостри слуха си и се изправи светкавично. Дращенето продължи и скоро се чуха стъпки. Хърмаяни се обнадежди за миг-два, но веднага след това й просветна. Дращенето беше от котката на Филч, госпожа Норис. Стъпките на пазача отекваха по празния коридор, а Хърмаяни се беше свъсила като буреносен облак. Тя се скри зад един от рафтовете и зачака, молейки се Филч да не я залови. Ключалката на вратата щракна и пазачът влезе, носейки фенер и следван от госпожа Норис.

Знам, че си тук! – изкрещя той. – Покажи се!

Хърмаяни застина. Филч се придвижи навътре в библиотеката и тя знаеше, че това е последният й шанс да избяга без да я заловят. Тя се втурна трескаво към вратата, колкото й държаха краката, без да премисли обстоятелствата, но миг след това сякаш невидима стена я спря и тя се закова на място.

Пипнах те! – победоносно изграчи Филч и се затича към момичето. – А... госпожица Грейнджър. Каква чест! – подигравателно вметна той и й посочи вратата. – Хайде, подготвил съм ви няколко чудесни наказания.

Хърмаяни изсумтя. Филч я поведе по коридора към подземието, където беше.. хм.. тя не би могла да го нарече кабинет, макар че никога не беше ходила там и се надяваше никога повече да не отиде. Идваше й да заплаче, задето е била толкова глупава и не се е върнала в общата стая, за да довърши съчинението си. Обеща си да внимава повече друг път и да не се увлича толкова в учене, при което се засмя. Беше невъзможно да не се увлече в домашните отново. Просто искаше да се погрижи за образованието си и това е.

Нещо смешно ли има? – изсъска Филч насреща й, който я дърпаше за мантията.

Пуснете ме, господин Филч – Хърмаяни вложи цялата си учтивост, за да го умилостиви. – Няма да избягам, обещавам.

Филч я погледна изпитателно, след това пусна мантията й и се вгледа в коридора. Сетне придвижи погледа си към госпожа Норис и миг след това котката се затича напред по коридора. Филч забърза и подкани Хърмаяни да направи същото. Тя се подчини, защото, колкото по-бързо успееше да убеди Филч да я пусне, толкова по-скоро щеше да се мушне между топлите завивки. Тя затича по коридора заедно с Филч, а когато се спря, видя не кой да е, а...

Драко Малфой! – оповести Филч щастлив. Явно рядко му се случва да хване двама ученици за една нощ, помисли си Хърмаяни. – Явно и ти, точно като госпожица Грейнджър си решил да действаш среднощно! – Хърмаяни стрелна погледа си към този на Малфой.

Не ме сравнявай с тази мътнорода, подмолен безмощен! – Малфой насочи пръчката си към Филч, явно беше ядосан и търсеше върху кого да излее гнева си. – Пет...

Експелиармус! – извика светкавично Хърмаяни и пръчката на Малфой се изтръгна от ръката му, приземявайки се на пода. Преди да се е осъзнал, Хърмаяни вече знаеше как да действа. – Акцио пръчка!

Пръчката на Малфой послушно отлетя до ръката й. На лицето на Хърмаяни се появи ехидна усмивка.

Филч обаче не даваше ни най-малък приззнак, че ще пусне Хърмаяни да си ходи.

Последвайте ме – той даде знак и двамата послушно тръгнаха след него. Хърмаяни се учуди, че Филч е успял да наложи волята си на Малфой.

Глупав мътнород! – Драко изсъска на Хърмаяни, докато вървяха. – Ако не ми беше взела пръчката, Грейнджър...

Щеше да вкамениш Филч – довърши вместо него Хърмаяни с победоносен тон, макар че личеше, че Малфой искаше да каже друго. На нея обаче не й се слушаха неговите дрънканици.

Исках само да го сплаша – Драко се свъси.

Нямаше вид на човек, който само ще сплашва – подразни го Хърмаяни.

Малфой я бутна. Тя се подпря на стената с наранената си ръка и изохка.

Какво има, Грейнджър, да не би да се удари? – с престорено жално гласче попита Малфой.

Не ти влиза в работата, Малфой – сряза го тя и се втренчи в една от стените, сякаш там се случваше нещо страшно интересно.

Драко не посмя да се опита да я заговори повече по целия път. Щом стигнаха до кабинета на Филч, както той го нарече, сигурно за по-авторитетно, Хърмаяни разбра защо никой не искаше да идва тук. Това място, според нея, бе почти толкова отвратително, колкото Малфой. Цялото помещение бе запълнено от рафтове и ненужни вещи и навсякъде бяха плъзнали хлебарки. Хърмаяни усети как я побиват тръпки. Цялата стая бе „обрасла" в паяжини, а паяците необезпокоявани се спускаха и плетяха домовете си. Една цяла стена бе посветена на книги и заглавията на почти всички от тях гласяха „Провинили се". По средата на помещението имаше прашно бюро, а зад него – малка масичка с нещо като котешка къщичка. Вътре бе много студено и Хърмаяни усети как сякаш замръзва цялата. Филч и госпожа Норис обаче се чувстваха напълно у дома си. Пазачът отиде зад бюрото и седна, а котката му бързо се намуши в къщичката си.

Вашата работа тази нощ е да изчистите тук – каза без много церемонене Филч и изтегна краката си на бюрото. – Ей там има кофа с вода. И не искам да виждам никакви магии – изкрещя Филч.

Не можеш да.. – Малфой понечи да възнегодува разгорещено, но Хърмаяни вложи цялата си сила и стовари крака си върху неговия. Момчето спря по средата на изречението и направи гримаса. – Какво беше това, мътнород? – попита ехидно той.

Колкото повече го ядосваш, толкова повече ще те държи тук, не се ли сещаш? – Хърмаяни го изгледа победоносно. – По-тъп си отколкото те мислех, Малфой! – тя поклати глава и отиде да вземе кофа с вода, стирка и няколко от познатите й мъгълски препарати. Тя недоумяваше откъде Филч се е сдобил с тях, но бързо прогони мислите за препаратите от главата си.

Малфой стоеше отстрани на затворената врата на помещението и гледаше Хърмаяни. Господи, само как я мразеше. Глупав мътнород! Мислеше си, че след като е префект и зубърът на класа, е върха, но според Драко грешеше. Нали и той бе станал префект, какво си въобразяваше тази изобщо! Мразеше я откакто я бе видял в Експрес Хогуортс. Всъщност, там се бе случило нещо, от което Драко безкрайно се срамуваше и почти бе забравил този спомен, когато той нахлу в главата му.

Бе първата му година в Хогуортс и той бе развълнуван, като всички останали първокурсници. Баща му му бе разказвал много за училището, но си беше съвсем различно да го види на живо. Влакът бе препълнен и той намери само едно свободно купе в последния вагон. Вътре седеше момиче с бухнала коса и предни зъби, по-големи от обикновените. Бе облечена с мантията си и Драко реши, че е чистокръвна. Не можеше да е другояче. „Забранявам ти да говориш с мътнороди, Драко Малфой! Иначе ще следва Наказание" го бе предупредил баща му, преди момчето да се качи на влака. Драко много добре знаеше какво означава наказанието на баща му. Той използваше някакво заклинание „Круцио!", за да го накара да се гърчи от болка. Затова момчето внимаваше да не ядоса баща си, защото той бе неукротим в яростта си. Драко седна до момичето и известно време те мълчаха, без да проронят и дума, само се гледаха. Драко хареса това момиче, макар че не го признаваше дори на себе си.

Как се казваш? – най-накрая се престраши да попита момичето. Драко се усмихна насреща й.

Драко Малфой.

О, ти си син на Луциус Малфой, нали? – момичето явно знаеше за него.

Да. Ами ти? Как се казваш? – попита той, в опит да покаже, че и той знае нещо за семейството й, след като тя му каже.

Хърмаяни Грейнджър.

Не се сещам за родителите ти.

Така е, защото те са мъгъли – лъчезарно обясни момичето.

Драко стана и я избута от купето.

Махай се! – извика той и грубо подвикна подире й. – Гнусен мътнород!

Изведнъж той се опомни и пак се озова във вече поразчистеното помещение. Разтърси енергично глава и видя Хърмаяни да прави движения с пръчката си. Паяжините сами се махаха, хлебарките изчезваха, а подът изведнъж заблестя от чистота. Препаратите бяха почти опразнени, въпреки че Драко знаеше, че Грейнджър изобщо не ги е ползвала. Филч похъркваше, удобно наместил се в стола си.

Грейнджър, какво правиш? – попита уж загрижен, че тя нарушава правилото на Филч.

Чистя, не виждаш ли?

Но нали Филч каза да не използваме магия, пазителке на правдата? – подразни я Драко.

Грешка, Малфой. Филч каза, че не иска да вижда магия. Ето, той спи – Хърмаяни посочи спящия пазач със свободната си ръка. Сега ми помогни, ако обичаш.

А ако не обичам? – Малфой очевидно бе решил да се заяжда с нея.

Твоя воля, ще си седиш тук до утре – каза безцеремонно тя и продължи работата си, правейки се, че той изобщо не съществува.

Добре, добре, кажи ми заклинанието.

Не мога.

Но нали...

Трябва да ти го прошепна. Ще се наложи да използваш безсловесно заклинанието.

Това усложняваше нещата.

Грейнджър, превъртя ли? Безсловесните заклинания ще ги учим чак догодина! – той се приближи по-близо до нея, за да може тя да го чуе.

Знам. – тя се приближи до ухото му и прошепна заклинанието.

Той усети топлия й дъх и незнайно защо настръхна, от което му стана неприятно. Това събуди някакви трепети в душата му, които той знаеше, че определено не вещаят нищо добро.

Хайде, Малфой, опитай се – Хърмаяни го погледна умолително. – Искам да се прибера и да се наспя. В понеделник имаме тест по Трансфигурация, ако не знаеш и искам да съм в добра форма.

Драко насочи мислите си в заклинанието и го изкрещя наум. Погледна към Хърмаяни и видя, че тя правеше същото. Двете безсловесни заклинания се сляха и изведнъж кабинетът на Филч засвети от чистота, сякаш изобщо не е било мръсно. Рафтовете бяха чисти, никъде не се виждаха следи от паяци или хлебарки, нямаше следа от нито една прашинка, а големите книги за провинилите се бяха подредени по азбучен ред и сериозност на провинението. По цялата дължина на помещението бяха запалени факли. Стара камина се бе показала изпод пластовете прахоляк. Драко погледна Хърмаяни. Тя се тресеше от студ, а устните й бяха сини.

У-усп-пяхме, М-мал-лфой! – каза тя с тракащи зъби.

Какво ти е, Грейнджър? – Драко бе навлечен и не чувстваше студ. Нощите имението Малфой бяха къде-къде по-студени.

Н-нищо, п-прос-сто м-ми е м-мал-лко с-студ-дено – тя направи опит да се усмихне и тънкият слой кожа, покриващ устните й се напука.

Инсендио! - прошепна Драко и в огнището заприпука огън. – Вземи, Грейнджър – каза той с известно пренебрежение и лека загриженост в гласа, подавайки й мантията си.

Хърмаяни се поколеба дали да я вземе. Тя погледна нерешително Малфой, след което пое мантията от ръката му. Сложи я на раменете си и усети парфюма му по себе си.

Б-благ-годар-ря т-ти, М-малфой – тя го погледна с благодарност и приседна до края на камината, за да се стопли.

Драко забеляза, че тя се загърна с мантията му още повече. Явно наистина й бе студено.

Добре ли си, Грейнджър? – попита той уж нехайно.

М-мал-лко м-ми е с-студ-ден-но – изпелтечи тя.

Драко свали пуловера си.

Облечи това.

Н-не, М-малфой.

Облечи го ти казвам! – гласът му не търпеше възражение.

М-мал-л...

ГРЕЙНДЖЪР!

Хърмаяни неохотно взе пуловера. Свали мантията на Драко, след това и своята и той разбра защо й е толкова студено – отдолу тя бе по тениска с герба на Грифиндор. Тя навлече пуловера му отгоре й, след това се загърна с двете мантии – първо наметна своята, а после тази на Драко. Тя почти се допря до огъня, но устните й си останаха сини и напукани.

Как си, Грейнджър? – попита Драко след около 20 минути напрегнато мълчание.

Благодаря за... за дрехите – Хърмаяни го погледна с дълбоките си кафяви очи, излъчващи топлина. – Сега ще ти ги върна – тя понечи да свали мантията си, но Драко я спря.

Задръж ги до утре, Грейнджър. Не искам да пукнеш от студ.

И защо толкова те е грижа за мен, Малфой?

Ако ти умреш, тогава няма да има кой да наричам „мътнород" – подсмихна се той.

Хърмаяни не каза нищо.

Това... това.. това не ни прави приятели, Грейнджър – каза той. – Не очаквай да бъда мил с теб.

Никога не съм го очаквала от теб, Малфой – тя го погледна. – Не го и очаквам за в бъдеще.

На Драко му стана ясно, че тя го е разбрала и донякъде бе благодарен за това. Ако на нейно място бе Панси Паркинсън например, тя щеше да се помъчи да го изнудва, щеше да му каже, че не може да му обещае да го пази в тайна и куп други бръщолевения. Грейнджър обаче не даваше никакви признаци, че ще тръгне да клюкарства из целия замък. Всъщност, той изобщо се съмняваше тя да се интересува от клюкарстване. Хърмаяни стана.

Къде, Грейнджър? – попита той, но Хърмаяни не даде отговор, а се придвижи към спящия Филч.

Спи – прошепна тя и, повдигайки се на пръсти, прекоси обратно разстоянието до Малфой. – Хайде.. мисля, че наказанието ни изтече – оповести щастливо тя и му помогна да стане.

Двамата се изнизаха почти незабележимо от стаята. Хърмаяни затвори вратата зад себе си и издиша дълбоко.

Това бе най-ужасната вечер в живота ми – изстена тя. – Филч да ме хване..

И да прекараш няколко часа с мен – мрачно отбеляза Малфой.

Нямах в предвид това, Малфой, и ти много добре го знаеш.

Да, все едно не...

Виж какво, за първи път с теб успяхме да се спогодим някакси и да не се избием. Благодарна съм ти за помощта с магията, както и за пуловера и мантията, но моля те, не драматизирай. Изморена съм, не ми е до караници в.. – тя погледна часовника си. - два и половина сутринта.

Те повървяха малко и скоро стигнаха до входа за общата стая на Слидерин.

Късметлия си, че общата ви стая е в подземията – отбеляза с мъка Хърмаяни.

Защо?

Нашата обща стая е седем етажа нагоре, ако не броим и стълбите от подземието до приземния етаж – намуси се Хърмаяни.

Горката – изсмя се подигравателно Малфой.

Мерси за дрехите – Хърмаяни му благодари сигурно за стотен път и свали мантията си, след което свали неговата. Последва ги пуловера, който заедно с мантията бе подаден на Малфой. – Беше мило от твоя страна.

Няма да се повтори, обещавам ти.

Не съм се и съмнявала – рече Хърмаяни и усмихната забърза нагоре по стълбите.

Тя бързаше за общата стая на Грифиндор, мислейки си за топлото легло, в което веднага щеше да се мушне. Чантата й сякаш тежеше двойно повече и тя се ядоса наум, задето е сложила толкова много учебници. Мантията още й топлеше и въпреки че бе с тениска, не и беше студено, може би защото бързаше. Унесена в мисли, тя вече бе в началото на коридора на седмия етаж, водещ до грифиндорската обща стая. Най-неочаквано Пийвс се появи иззад един от другите коридори.

Видях всичко – тайнствено промълви полтъргайстът.

Какво си видял? – отнесено попита Хърмаяни, бързайки към портрета на Дебелата дама.

Теб и Малфой.

Е и? Бяхме наказани.

Малфой обича Грейнджър, Грейнджър обича Малфой! – запя дрезгаво полтъргайстът.

Млъкни, Пийвс! – изсъска му Хърмаяни и каза паролата на доста сърдитата Дебела дама.

Какво правите навън посред нощите, Мерлин ви взел! Човек не може да се наспи като хората! – възнегодува тя, а Пийвс нададе мощен рев, който Хърмаяни чу, докато се промушваше през коридора, водещ към стаята и който тя изтълкува като нещо средно между смях и истеричен рев.

Тя притича през общата стая. Огънят в камината бе почти загаснал, с изключение на два-три въглена, които лениво просветваха в тъмното. Хърмаяни взе стълбите към момичешките спални на бегом и щом се озова пред вратата, тя се спря. Отвори я бавно и предпазливо, за да не събуди другите, а след като се озова вътре, тя издиша съвсем бавно. Запристъпя на пръсти към своето легло и свали мантията си, оставяйки я там. Просна дрехите на един свободен стол и навлече пижамата си. Чак когато понечи да се пъхне между завивките, тя забеляза мантията и я премести на стола при останалите дрехи. Лавендър и Парвати се размърдаха в завивките си и Хърмаяни трепна. Не искаше да ги буди и да и бъдат зададени неудобни въпроси, свързани с неудобния час, в който се прибираше. Часовникът й показваше 2:45 сутринта и Хърмаяни лениво се прозя и най-накрая се промуши в леглото си. Заля я вълна на благоговение и тя затвори очите си. Докато ги затваряше и се стори, че на мантията вместо герба на Грифиндор, бе този на Слидерин, но тя бе творде уморена, за да отвори очите си отново и не след дълго потъна в дълбок сън.