Преди много години, Станфорд беше влюбен.
Обичаше да се събужда, обичаше да се оправя, да отива в лабораторията и Бил Сайфър да е там.
Живееше за моментите, когато измежду всички експерименти имаха минути само за тях двамата. Когато Форд взимаше Бил в ръцете си и избутваха всички листи и неща от бюрото, на земята. Когато дългите крака на Бил се увиваха около кръста му, а целувките им бяха експлозия.
Спомняше си за дъждовните дни, когато бяха в лабораторията и русокосият мъж беше по-унил от всякога. Тогава Форд му правеше чаша топъл шоколад и си увиваше ръцете около кръста му, докато той му казваше колко много мрази мрачно време. Спомня си, че целуваше рамото на Бил, врата и скулите му, чак тогава се появяваше малка усмивка на красивото му лице.
Сеща се също и за тези дълги лабораторни дни, когато минаваше полунощ и те бяха единствените там, изтощени до безкрайност. В малките разговори и изчисления, Форд понякога предлагаше да отидат у тях. Защото не живееше много далеч от лабораторията, а Бил трябваше да пътува до тях часове. Тайно всеки път се надяваше Бил да се съгласи и да остане в тях. С красива усмивка и изморени очи, да, той всеки път се съгласяваше.
Не много тайно всеки път се губеха в ръцете на един друг. Без нищо друго, просто в успокояваща и комфортна прегръдка. Последното нещо, което Форд искаше беше да прави нещо, което би нарушило спокойствието на Бил. Обаче Бил винаги намираше себе си желаещ да бъде в прегръдките му. Леглото на Форд не беше малко, но не беше и голямо. С двамата в него, Форд си спомня, как Бил винаги спеше и лежеше до голяма степен върху него.
На сутринта винаги се будеха по едно време. С максимум десет минути разлика. Форд щеше да отиде в кухнята и да направи две отровно кофеинови кафета. Когато се връщаше, Бил щеше да е седнал в леглото със завивката на Форд около раменете му. Щеше да каже на Форд, че му е студено и затова се е увил в завивката. Златната му коса – винаги разрошена, очите му щяха да изглеждат почти златни, а усмивката му винаги беше сънено красива.
Форд оставяше чашите кафе и сядаше на леглото с лице към Бил, а той му се усмихваше сънливо и много пленително. Често говореха за музика.
Един единствен път Форд си позволи да бъде тотално спонтанен с Бил. Беше взел лицето му в ръцете си и го беше целунал като за последно. След това Бил си сложи краката през бедрата му, а Форд не си махна ръцете от лицето му. Бил продължи да му се усмихва, а Форд си мислеше колко много обича Бил.
Форд беше продължил да го гледа в очите, а Бил го беше целунал нежно няколко пъти.
Света му се струваше перфектен, Бил беше неговото всичко.
Да, преди много години Станфорд Пайнс беше влюбен...