Пролог
Мади и Дейдвид
След като Дейвид замина, Мади затвори агенцията и отиде при родителите си – мислеше, че няма да може да продължи с нея… не и без Дейвид. Агнес и Бърт сега работеха в друга детективска агенция, а Дейвид...никой не знаеше нищо за него от като замина, даже и къде беше.Той не бе опитал да се свърже с никого ...даже и с Мади – обаждане, или писмо – нищо.
След шест месеца Мади реши, да се върне в Лос Анджелис, защото не можеше да живее с родителите си вечно. Имаше си собствен живот.
Мади все още не бе продала къщата си в Лод Анджелис, затова остана там...и промени решението си относно продажбата.
Отключи вратата и влезе. Огледа се. Толкова много спомени ... толкова много добри и лоши моменти ... и Дейвид. Но него го нямаше там ... вече не.
Телефонът иззвъня.
-Дейвид? – Мади вдигна. Мислеше, че е Дейвид, надяваше се да е Дейвид.
-Не, майка ти е. – отговори женски глас.
-О... – Мади отговори разочарована. Очакваше, че Дейвид поне ще й се обади.
-Звъннах, само за да се уверя, че си добре.
-О, добре съм, мамо. Току-що влязох... и сега възнамерявам да отида да спя – уморена съм.
-Добре, скъпа. Ще те оставям. Почини си. Чао.
-Чао, мамо.
Тогава тя затвори телефона и се качи горе. Отвори вратата на стаята си и друга вълна от спомени я удари. Спомени за Дейвид... отново.
-О,Дейвид, защо не мога да те забравя? – каза тя и легна на леглото. Тези дни Дейвид беше единственото нещо в ума й. Беше ли това свързано със завръщането й в Лос Анджелис...или пък не? Бе уморена, затова не й отне много време да заспи.
Зина и Габриел
След като се сбогуваха с другите, те се върнаха в гората. Откриха няколко непознати за тях места, помогнаха на няколко невинни хора и сега те бяха пак в тази гора, мотаейки се наоколо в търсене на нови приключения.
-Защо не се върнам обратно в града? – Габриел каза на Зина.Смяташе, че това е добра идея- бяха прекарали добре там, въпреки някои неща.
-О, не, Габриел... - отговори Зина. Наистина не хареса идеята да се върнат там, но остана безмълвна. Не знаеше защо... или знаеше, но не искаше да си го признае.
-Защо не? – каза Габриел. – Ще отидем в полицейското управление и ще посетим Алекс, Кристиян и Фриц... и разбира се, Рекс! Толкова е сладък!
-Габриел, не може просто да отидем там и да...
-Защо не? – Прекъсна я Габриел. Все пак Зина нямаше да продължи – не знаеше какво да каже, нямаше аргумент, знаеше само, че не биваше да ходят там...
-Те не са като нас, те си имат работа! Трябва да работят, хората разчитат на тях. Те... – Най- накрая тя успя да измисли някакъв аргумент, но не можа да заблуди Габриел.
-Просто не искаш да отидеш там, Зина.
-Не... Аз просто... – Зина знаеше, че Габриел бе права, но нямаше обяснение.
-Зина, познавам те от толкова години. Знам, когато се опитваш да си намериш някакво оправдание. Не можеш да ме излъжеш. – И наистина не можеше. Познаваха се прекалено добре.
-Добре и какво ако наистина не искам да отида там?
-Ха! Казах ти!
-Не казах, че не искам да ходя там, аз просто...
-Добре, тогава ще останем тук през нощта и ще тръгнем за там рано сутринта.
-Но... Габриел!
-Казваш, че нямаш нищо против да отидеш там, тогава какъв е проблема?
Този път Габриел наистина я хвана на тясно. Тя бе объркана и не знаеше какво да отговори, затова накрая реши да се съгласи. В края на крайщата какво толкова лошо имаше?
-Добре, ще отидем.
Габриел се усмихна щастливо. Те приготвиха всичко и легнаха да спят.
