- Не съм опрял до помощ...
Думите се изтърколиха от устата му, преди ужасното съзнание какво беше на път да каже да го тресне като гръм. Северъс* се спря, полагайки усилие на волята, за да се успокои и да не позволи на отвратителните думи да продължат да се сипят.
"Не съм опрял до помощта на гадни мътнородчета като нея", отекна мисълта в ума му.
Наистина ли щеше да изрече такова нещо? Да нарече най-добрата си приятлка не каква да е, а мътнорода? Северъс потръпна. Как изобщо беше позволил подобна мисъл да се промъкне до мозъка, че почти и до устните му? Беше отвратен от себе си. Да я нарече така, пред нея самата при това, не, че щеше да има значение. Струваше му се непоносима самата мисъл да я обиди така, без значение дали е чула или не.
- Не съм опрял до помощ от никого - успя да каже.
Все още треперейки от потрес и срам, той заопипва наоколо, търсейки пръчката си. Най-после пръстите му я сграбчиха и той се надигна, гледайки злобно насъбралата се тълпа. Винаги готови за шоу, а. Дюдюканията им "Свиниръс Мазни" изпълваха въздуха, което накара Северъс да се намръщи. За пет години нищо по-оригинално не бяха измислили. Нищо де. До един щяха да му платят сега за унижението. Забеляза, че някои вече насочваха пръчки към него. Голяма работа, пак двама и повече щеше да повали, в това беше сигурен.
Точно се беше приготвил да пусне любимото си проклятие, и Лили се втурна през учениците, изблъсквайки настрани Потър и Блек, завтече се към него и го хвана за раменете.
- Сев, добре ли си? - попита задъхано. - Кажи, че нищо ти няма, моля те.
Северъс забеляза как Потър опули очи, станали големи като на домашно духче. Но после виждаше само Лили, сякаш някакъв воал я отделяше от всички останали. Откровено се зачуди как тя дели една вселена с измет като Потър и Блек. И всъщност и с него самия.
- Добре съм, Лили, мерси - промърмори - не е необходимо...
Опита се да й каже, че няма нужда да си петни репутацията, като го защитава пред всички, но го прекъсна Потъровата подигравка:
- Ето виж, Еванс, веднъж и аз да се съглася с тоя мазник, и сам си му е добре.
- Голям си храбрец, Потър - изстреля тя в отговор - тормозиш хората четирима на един. Грифиндорец и половина. Остави го на мира или ще се разправяш с мен.
- О, Еванс, я стига - лигавеше се очилатият грифиндорец - не ми казвай, че отвътре ти идва да тичаш на помощ на Свини. В смисъл, знам, че е мизерен, не отричам, ама само от съжаление да правиш такива неща...
Трябваше да го каже, нали. Северъс изскърца със зъби. Кретен. Ама прав беше - Лили го правеше само от съжаление. Така или иначе Северъс на повече от нея не смееше да се надява. Обаче да си чуе присъдата от устата на Джеймс Потър и пред момичето, което обича, това не можеше да понесе. Наведе глава и затвори очи, искаше да потъне в земята. Да ослепее и оглушее, за да не чуе потвърждението на Лили, и да стане невидим. Де да имаше сега една мантия невидимка, като онази, с която Потър и компания постоянно го тормозеха.
Силен, звучен шамар го накара да вдигне глава. Собственикът на въпросната мантия се държеше за бузата, пристъпвайки от крак на крак, а Лили се беше извърнала към него и го приковаваше на място с убийствен поглед.
- Името му - каза тя ледено, натъртвайки всяка дума - е Северъс. Той ми е приятел и държа да разбереш, Потър, че да се притичаш на помощ на приятелите си е това, което нормалните хора на този свят правят. Естествено не очаквам от само себе си да го знаеш, защото ти истински приятели нямаш, само идиоти като теб, които ти ходят по петите, защото играеш куидич, рошиш си косата и омагьосваш хората за кеф. Заяж се пак с приятеля ми и лично ще се погрижа да не можеш повече през живота си да яхнеш метла.
Всичките ученици стояха безмълвни, слушайки измамно тихия ѝ глас, и никой не посмя да наруши последвалото мълчание.
- Вие какво гледате? - Гласът на Лили скочи с пет октави нагоре. - ДА ВИ НЯМА! ВЕДНАГА!
Един по един те се подчиниха, уплашени до смърт от гледката на обикнвено спокойната и весела грифиндорска префектка толкова побесняла, че да крещи като банши. Най-после и Потър напусна полесражението със съвсем смазан вид, опирайки се на рамото на Блек, сякаш беше ранен. Наглец голям. Просто трябваше да направи сцена. Все искаше внимание. Въпреки че за миг очите им се срещнаха и Северъс съзря нещо повече от обикновена обида. Ако не го познаваше, щеше да реши, че наистина се е засрамил тоя тъпак. Прогони мисълта, не желаейки да си хаби мозъка за Джеймс Потър, и все пак някаква част от нея се задържа, оставяйки горчив привкус в устата му. Лили ясно беше заявила, че му помага, защото са приятели, не защото ѝ е дожаляло за него. Едно недоразумение, което за малко да им съсипе приятелството. Северъс се запита дали изобщо е достоен за такова приятелство.
Той още стоеше с наведена глава, неспособен да погледне Лили, и криеше лицето си зад черните кичури. Обзе го задоволство, като се сети как Потър отстъпва посрамен, но то бързо отстъпи на угризения. Лили беше използвала същия осъдителен тон като преди, когато се беше опитала да го убеди да престане да дружи с Ейвъри и Мълсибър. И за първи път Северъс Снейп постави под съмнение това дали си заслужава да е в една група с другите слидеринци. Преди Лили да опише Хитроумниците** по същия начин както неговите съученици, той никога не ги бе виждал в различна светлина. Сега това, заедно с противната дума, която за малко да му се изплъзне, го караха да се чуди дали пък Ейвъри, Мълсибър, Лестрейндж и останалите не бяха също толкова гадни като Хитроумниците, че и по-лоши.
- Сев - изтръгна го от мрачните мисли гласът на Лили, този път притеснен. - Сев, защо нищо не казваш? Сърдиш ли ми се? Аз само исках да ти помогна.
- Лили, - каза Северъс и се взря в смарагдовите ѝ очи, които все така го омагьосваха - аз на теб никога не бих могъл да ти се сърдя. Аз...
Аз те обичам, искаше да ѝ каже, но почувства, че след онова, което едва не бе изрекъл, това беше всичко друго освен подходящо. Преди да се усети, Северъс протегна ръце и ги обви около кръста на момичето в тромава, колеблива прегръдка. После замръзна в паника, прехапвайки устна. Определено не беше в реда на нещата да прави нещо такова. Ами ако Лили се уплашеше от внезапната близост, или още по-лошо, се досетеше за чувствата му? Северъс беше абсолютно убеден,че каквото и да се случеше между тях двамата, приятелката му никога нямаше да изпита към него същото, което той изпитваше към нея. Сигурно щеше да избяга ужасена и повече да не иска да го погледне. Трябваше да крие чувствата си, докато не изтлеят, макар че го съмняваше това някога да се случи. Така че с огромно нежелание той се отдръпна, прекратявайки хубавия момент.
- Бла-благодаря ти, Лили - заекна Северъс и се изчерви. Не беше мислил, че може да се изложи повече, но ето, че пак грешеше.
Няма и половин секунда по-късно, той усети как Лили мята ръце около врата му и го придърпва към себе си. Дъхът му спря. Това не беше възможно. Беше сън. Лили Еванс, най-прекрасното същество на света и момичето, в което беше влюбен, му отвръщаше на прегръдката. Най-после, след цяла вечност, или поне така му се стори, тя го пусна, но задържа ръцете си върху неговите.
- За теб винаги, Сев - усмихна се широко. - Сега виж, имам съмнения за разни неща по това, което писах на СОВА, искаш ли да го обсъдим?
Това било значи. Просто приятелска прегръдка. Той пък какво си въобразяваше? Лили никога нямаше да хареса такъв като него. В следващия момент Северъс се скара на себе си. Всяка секунда, прекарана с нея, беше момент на съвършенство, и той трябваше да го цени.
- Идвай де - момичето го пъгна с лакът в ребрата. - Който стигне втори до езерото, е нагънаторог шнорхелоподобен квакльовец!
Нагънаторог шнорхелоподобен квакльовец. Момчето изсумтя. Това пък откъде го беше научила? Подозрително звучеше като брътвежите на оня луд на тема създания, рошав чешит, Ксенофилиус Лъвгууд. Все едно, не изглеждаше като титла, която искаше да носи. Северъс се засмя и хукна след Лили.
* Да, знам, че името му официално е преведено като "Сивиръс", но тъй като нито съвпада с английското произношение ("Северъс"), нито е логична транслитерация ("Северус"), за мен е Северъс. А и все пак прякорът му е Сев.
** Знам, че е тъпо, но какъв е официалният превод на Marauders?
