Това е превод. Оригинал: Black Angel Raven by April952
Преводът е направен за лично удоволствие. Нямам никакви права нито към историята, нито към героите.
160 г. пр. Хр. Последните мисли на Ритсу...
Около мен се разливаше кръв, давайки ми топлина, докато тялото ми бавно изстиваше. Засмях се на себе си, бях благодарен за кръв? Каква смешка.
Сърцето ми бие бързо, карайки ръцете ми да треперят, но бях спокоен, дори не ме интересуваше, понеже желаех смъртта, искайки да бъда надалеч от унижението, страданието, омразата, които ме бяха придружавали от деня, в който семейството ми умря пред очите ми.
Повдигнаха ме от пода и грубо дръпнаха косата ми, за да погледна мъжа, на когото дадох живота си. Тези мъже воняха на саке, по стените бяха приковани жени, крещейки, умолявайки да бъдат освободени. Злато, оцветено с кръв, от хората, които убих, която спечелих за свободата на мъжа, когото обичах, а той стоеше настрани, подигравайки ми се. Тези прасета не се интересуваха от нищо и не показваха милост.
Присмиваха ми се, гледайки как кървя, радвайки се на това как победиха мъжа, от когото всички се страхуваха. Мъжът, когото мислех, че обичам, държеше ножа, който ме прободе отзад, смеейки се. Показа ножа на голяма тълпа, която не можех да видя зад мен, вдигайки ножа над главата си, сякаш показваше съкровище. Бях пречупен заради него. Чудовище, създадено от така наречената „любов".
Беше само оръжие, което да се използва във война.
Тялото ми започна да гори, сякаш бях погълнат от огън. Борех се да дишам, дробовете ми бяха като нокти, които драскаха по вътрешността. Вярвах, че ада вече ме посрещаше, драскайки ме, влачейки душата ми в дълбините на ада. Изкашлях кръв; знаех, че не ми оставаше много.
Съжалявах се, само това ли представляваше животът? Това ли беше съдбата ми? Да мия ръцете си с кръв всеки ден, да гледам как разкъсвам семейства, както моето беше откъснато от мен, да гледам как мъжът, на когото имах доверие и когото обичах ме предава? Това ли беше?!
Гледах как любимият ми сведе поглед към мен и заби ножа право в сърцето ми, убивайки ме.
Омразата му ми даде силата да му се усмихна самодоволно, казвайки му безмълвно, че ще го чакам. Аз ще го видя в ада и ще го измъчвам. Той извади ножа, неспокоен поглед се появи на лицето му.
Последните ми мисли: Адът е само моето начало.