Увод

Пърси и Анабет потеглят на нов подвиг. Това е през лятната ваканция, след
битката при лабиринта. Подвигът не е възложен официално от Хирон. Всъщност той не е подвиг изобщо. След като Пан умря и Гроувър стана главен сатир на съвета на" Чифтокопитните старейшини„ , той открива странни неща, които се случват във Вирджиния. По- точно странни неща със сатири пазители, които губят паметта си. И Пърси и Анабет решавта да помогнат на Гроувър да разбере причината. Какво ще стане с тези сатири и по- важен е въпросът кой е отговорен за случващото се?

1 глава Пролог

"Но Хирон трябва да отида. Вече аз съм отговорен за сатирите и не само за тях. Трябва да отида и разбера какво става с тях!"- рече Гроувър с твърда интонация в гласа си. Напоследък беше отговорен за всичко, което се случва с природата, животните, горските елфи, сатирите и изобщо всички създаня, и не само създания, които са част от природата. Така че на практика той беше мама коза, а останаите създания- неговите козлета. И той беше длъжен да се грижи за тях. Той трябваше да им помага за всичко. „Не мога да стоя безучастен без да направя нищо с което мога да им помогна. Знаеш че аз вече имам отговорност за тях. А и те са сатири! Мои братя. Те пазят полубоговете и ги довеждат тук. Та те на практика правят най- важното!"

"Ти си умен сатир, но не мисля, че трябва да ходиш там. Ти си нужен тук и освен това..."

"Не, Хирон- прекъсна го Гроувър- аз не мисля, че трябва да оставам тук! Аз ще отида!"

"Очевидно вече си решил и не мога да те разубедя"- въздъхна Хирон

"О, определено не можеш- прекъсна го Гроувър"

Хирон повдигна веждата си, но каза само :

"Добре. Тръгни утре по изгрев, но не взимай нигкого със себе си!"- рече Хирон. След това си тръгна от Голямата къща, където се проведе разговорът и тръгна в посока Ягодовите поля.

Естествено Гровър щеше да бъде убит лично от самия Пърси задето си беше помислил да не му каже са случващото се. Добре че някои от дриадите харесват Гроувър, та да намерят и кажат всичко на Пърси. Естесвено той веднага отиде при Гроувър,заварвайки го да си приготвя багажа, и му чете едно дълго и гадно конско, за това как веднага трябвало да му каже още преди Хирон да узнае. Е, на практика така протече денят.

На следващата сутрин Пърси отиде при Анабет, в хижата на Атина, и ѝ разказа всичко, при което тя също взе да си оправя багажа.

"Ама какво правиш? Говоря ти за нещо сериозно, а ти си разглеждаш дрехите!"- каза ѝ Пърси

" Не ги разглеждам, водорасляк! Приготвям си багажа и ще забележиш , ако благоволиш да спреш да плямпаш и да ме видиш какво правя!"- каза Анабет.

"Значи ще му помогнем?"

"Разбира се, че ще му помогнем!"

"Аааа, тогава добрe. Колкото по – бързо тръгнем, толкова по – добре .- с тези думи Пърси излезна от хижата на Атина и се запъти към тази на Посейдон, за да си приготви багажа