Бъзик с Волтури

1-ва глава:Вампитата?

Настъпи още един нормален ден за великите, безсмъртни ... ( и т.н.) Волтури.Добре де, от много време вече беше ден, но чак сега ставаше достатъчно интересен за да е достоен за един фик. Споменах ли кои или какво по-точно са Волтури ? Не? Тогава мога да кажа, че те са най-великия клан от вампири, които налагат и прилагат във всяко едно отношение, законите. И ако още не сте повярвали, че вампирите имат закони, е, по-добре повярвайте, ако ви е мил животеца!

О-о-о, не. Още ли не съм се представила? Мисля, че вече е време дого направя. Казвам се Кади и съм на 15 години . Да ви напомня (ако съм споменала, въобще), вампи съм и бих могла да ви захапя, ако ме ядосате. Така че, внимавайте! Сега е трябва да обясня, какво е вампи!Виждате ли колко работа и колко писане ми създавате!Мразя ви ... хе-хе, хванахти се. Аз не мразя никого. Така ... вампитата са полу хора- полу вампири, нещо като Неси (извинявай Бела, исках да кажа Ренесме).Те са по-силни от вампирите. Ясно ли е?Надявам се, че да,защото другата информация е засекретена. Разбирате ли, Волтури не искат хората да знаят за тях и за тази част от населението, но аз съм добра, рискувам много като ви казвам...

- Пропусна да споменеш къде се намираме, скъпа моя Кади!-заяви Моята приятелка-вампи, на име Кристи( Кити, ако искаш да живееш още един ден от живота си).

- Вярно!Мерси, Кити.Ние се намираме във Волтера, малък град в северната част на Италия. Приятно местенце за почивка и отдих. Това е родният град на споменатите, по-горе Волтури.

Часовникът удари 12ч. на обяд, изкарвайки ме от моите задълбочени размисли.

-Да вървим!-заявих и поех по познатия път, последвана от приятелката ми.

Без никакъв проблем, избутах масивната врата, която водеше към фоаето на „тронната" зала. С гръм и трясък, влетяхме аз и Кити. Навлезнахме и секретарката (, която беше човек) каза с въодушевление:

-Заповядай, скъпа Кади!Очакват те.-усмихна се, прибра някакви документи и добави-виждам, че си осигурила обяда. Джени (Джейн, една от помощниците на вековните вампири) ще се зарадва, като се върне.

Кити изсъска, оголвайки зъби. Секретарката се отдръпна и ме погледна с нейния обичаен въпросителен поглед.

-Споко, не е опасна.Тя също е вампи и кротка като коте, защото е Кити (от английски „kitty"-малко котенце).-забих изречението точно преди Кити да се нахвърли на горката жена и тя се размина със сърдит поглед.

Този път не разбих вратата, а почтено я открехнах и се шмугнах, за разлика от приятелката ми, която триумфално изби вратата от пантите.

Заспалият Марк скочи и заяви, сънено:

-Тука съм!Как, кога, защо, кой, покакви причини, в следствие на какво, и тук ми свършиха въпросите, разби красивата ми врата???

Аро и Кай отговориха в хор:

-Не бях аз!

Приятелката ми се скри зад мен и под качулката на черния и суичър. Сигурна съм, че беше готова да избяга от страх. Но за нейно щастие, аз имах някакъв авторитет тук и когато Марк погледна, бясно към нас ... той каза:

-О, скъпа Кади.Добре дошла!Радвам се, че ни навестяваш и не се безспокой, ще поправим вратата.Довела си обяд, нямаше нужда.Хайди беше на път, но Джени няма да ти откаже.Когато мислиш за нас, наистина те обичам!Жалко, че си заета!

В този момент, Кити направи нещо обичайно за нея-ръгна ме доста силно, там където се предполагаше, че се намират ребрата.В такива моменти се радвам, че съм вампи и не усещам болката.След което изкрещя, зад мен на обществено достояние:

-Той те сваля!?И още НЕ СЪМ ЧОВЕК!

-Първо: той не ме сваля, защото му е мил живота.Второ: да, тя не е човек, а вампи. Трето: не е за обяд, а с мен.И четвърто: къде е Лекси (Алек, страховития брат на Джейн, с когото сме гаджета).

Деметри и Феликс, които стояха до потрошената врата, се засмяха и отговориха в един глас(, тези хорови отговори заповаха да ми писват) :

-Отиде на лов!-довършиха и се изметоха, а Джени излетя от някъде и ги последва.

Странно, какво ли ни очакваше!?