Пътуването със Саске, Джууго и Суигетсу е друго приключение само по себе си. Не мога да кажа, че не ми харесва обаче, само така казвам на Суигетсу; всъщност ми е доста забавно. Времето минава и поне веднъж не съм сама!

- Карин, домъкни си дебелия задник тук! - извика Суигетсу Хозуки, ръкомахайки с бледите си ръце към момичето. Червенокоската, вбесена, отиде до него и го удари в лицето, което в резултат просто се разпръсна във вода. Саске просто гледаше и погледна настрани, докато отпиваше от чашата си със зелен чай. Новото попълнение, Джууго, също пиеше от чашата си и погледна към Саске, после останалите двама. Докато Суигетсу се нуждаеше от почивка за вода, групата от четирима реши да спре в малък магазин за чай и данго отстрани на пътя. Когато Суигетсу започна да се държи като глупак, Карин се отдалечи, за да върви сама.

Карин въздъхна, обръщайки се настрани от Хозуки.

- Ти си такава болка, а и тъпак! - Бутна си очилата нагоре на носа си и погледна към чинията с данго, която групата си разделяше. Една малка пръчица данго беше останала сама на чинията. Карин почти буквално се олигави; неслучайно, данго й беше любимата храна. Протегна се към пръчицата и веднага щом започна да я повдига, Суигетсу посегна през нея, взе я, и си я сложи в устата. Споменатата жена му хвърли смъртоносен поглед, а той само се усмихна невинно с издути бузи. Перлено бели, остри като бръснач зъби се показаха пред погледа й; и единственото нещо, за което можеше да се сети, беше да ги избие от лицето му. Вместо това, въпреки мислите си, тя хвана другия край на пръчицата и я дръпна от устата му, но изгуби едно данго. Червенокоската зарида мислено, но просто изяде останалите.

- Х-хей! - оплака се Суигетсу. - Това беше мое!

- След като го взе от мен, идиот такъв...

- Виж ти кой говори, ти дръпна цялото нещо от устата ми...

Карин въздъхна и завъртя очи.

- Нека не забравяме кой вече изяде, ами, пет от пръчиците, Суигетсу.

- Ти. - Момичето се намръщи преди да го удари с доста голяма сила. Карин се отдалечи от пейката, на която той седеше с Джууго и се настани удобно до Саске. Остави си чантата в краката и се обърна към него.

- Здрасти, Саске-кун... - промърмори Карин, махайки си очилата. - Нека изоставим тези двамата и да...

- Не. Тръгваме. - И с този отговор, жената се намуси недоволно и гледаше как той стана и отиде при останалите двама членове на групата. Това изглежда безнадеждно; той винаги реагира по един и същи начин... Може би тайно ме харесва! Мъжете, които се държат така с момичета ги харесват, нали? Чакай, не... тогава е, когато мъжът дразни момичета... Като Суигетсу! Няма начин, бля! Както и да е, чудя се какво ще привлече вниманието на Саске-кун. Може би сексапил? Или... или чудесен характер!... Може би интелект? Ами, има само един начин да разбера – просто да изпробвам всичките! Колкото до Суигетсу, съмнявам се, че ме харесва, като се има предвид, че ме нарича дебела... глупава... Карин погледна гневно към земята и изръмжа, мислейки за това. Би било глупаво да обмислям, че има чувства към мен...

- Оо! - Суигетсу изгука с нещо, което звучеше като подигравателно възхищение. Карин беше изведена от мислите си, като погледна нагоре и видя Суигетсу да гледа към малка чанта в ръцете си; предполагаше, че той ще да го причисли като нещо „интересно". Момичето му хвърли мръсен поглед. Какъв малоумник... хмм, тази чанта е толкова сладка! Почакай... О. Боже. Мой. Това е моята...

- Суигетсу! - Карин верднага скочи на крака и се хвърли към мечоносеца. Лицето му засия от удоволствие, като само се движеше отдясно-наляво, буквално избягвайки я. Той се засмя.

- Какъв е проблемът, Карин, имаш нещо за криене?

- Н-няма начин, върни ми я, глупако! - Тя посегна към него диво. В тази чанта са всичките ми некромантски запаси! Ако се досети за какво използвам всичките тези неща, ще каже на Саске и Джууго и ще ме засрами! И по-лошо, Саске никога няма да ме погледне по същия начин! Карин затвори очи засрамено; спря и Сугетсу, като просто държеше чантата пред лицето й, подигравайки й се. Изкикоти се.

- Карин иска ли си чантата обратно? - Карин завъртя очи и си сложи ръцете на кръста, чакайки го да направи нещо. Той просто стоеше там, държейки споменатия предмет между тях. Карин му се намръщи преди да го удари на мястото, където се намира гордостта и радостта на всеки мъж, и взе чантата си, когато той я изпусна. Падна на колене, пъшкайки болезнено. - Кучкатакава! - избълва той в бъркотия. Тя се усмихна самодоволно, провисвайки чантата на ръката си; направи знака за мир и се изплези.

- Никога не каза, че не мога да играя мръсно. Да си мъж си има своите недостатъци, а? - Карин се засмя с удовлетворение, като се присъедини към Саске и Джууго, докато те чакаха Суигетсу да се възстанови.

- Суигетсу, домъкни си дебелия задник тук! - извика Карин, смеейки се между думите си.


Нощта падна отново, като групата от четирима вървяха към целта си; Саске водеше групата очевидно. Карин вървеше зад него, Суигетсу беше на няколко метра отстрани и Джууго ги следваше. Групата аутсайдери бяха свикнали с караниците на Карин и Суигетсу, а също така и мълчанието. Пронизващото мълчание трая дълго, неописуемо количество време. На Карин й харесваше; да пътува винаги й е било един от любимите начини за прекарване на времето. Пътуваха само от няколко дни, но бяха видели толкова много красиви гледки. Природата спираше дъха и да можеш да я видиш в мълчание беше черешката на тортата. Помагаше да възприемеш всичко по-добре.

- Ще лагеруваме тук – обяви Саске. Карин се усмихна щастливо и отбеляза:

- Добър избор! Толкова е хубаво тук... звездите изглеждат като малки светлинки в далечината; и луната е пълна! Толкова е...

- Да, да, Карин, „толкова" е хубаво. Никого не го интересува, млъквай, - промърмори Суигетсу. Карин си бутна очилата нагоре и тропна с крак.

- Това, че ти не оценяваш природата, не значи, че трябва да убиваш радостта...

- Аз съм направен от вода, глупачке! Разбира се, че оценявам природата! - изкрещя Суигетсу. - Има изключение всеки път, когато се опитваш да го направиш да изклежда яко обаче; имам предвид, наистина? „Малки светлинки"? - Суигетсу кръстоса ръце. - Последният път, когато проверих, звездите са това, няма никаква нужда да... - Суигетсу беше прекъснат от Карин, която го удари силно в лицето, като мърмореше обиди под носа си. Червенокоската отиде при другите.

- Както казвах, добър избор. Наистина знаеш как да избираш спиращо дъха място, където да останем... толкова е красиво тук – не мога да го осъзная... - Карин беше искрена поне веднъж с комплимента си и Саске видя това; чернокоското се усмихна и й кимна.

- Благодаря. - Карин кимна и се обърна към Джууго.

- Не обичаш да говориш, а?

Джууго се усмихна и просто поклати глава. Момичето се засмя и се взря в небето. Завъртя се в голям кръг и подскочи.

- Това е моето място! Можеш да видиш небето идеално! - Джууго кимна, а Саске просто наблюдаваше, после скочи на един висок клон. Суигетсу повдигна ръце и потупа устата си с едната.

- Ще остана ето тук!

- Защо си толкова далеч, Суигетсу-сан? - попита тихо Джууго. Някакси, Суигетсу чу и се засмя драматично.

- Защо ще искам да остана там? Карин смърди! Не се е къпала с дни!

- Да, точно така! - извика обратно момичето. - Изкъпах се вчера вечерта и ще се къпя тази вечер! - изръмжа Карин, разкопчавайки якето си достатъчно, за да може да се разхлади, после погледна към Джууго. - Не го слушай, Джууго-сан... - Джууго се усмихна възпитано.

- Няма. - Карин се изкикоти и отвори чантата си, за да извади преносим спален чувал.

- Кой ще пази първи, Саске-кун?

- Джууго каза, че ще поеме първата смяна; аз ще съм втори – отговори от мястото си на извисяващото се дърво. Карин кимна.

- Аз ще съм...

- Аз ще съм трети! - извика Суигетсу. Карин изпуфтя.

- И аз ще съм последна. - Саске кимна и погледна към околните дървета. Червенокоската погледна гневно Суигетсу, докато той се протегна като котка и седна долу, за да се облегне на кората на едно дърво. Джууго започна смяната си и се отдалечи, за да пази; Карин също видя всичко това и вдигна чантата си.

- Ще отида да се изкъпя, да не ти е хрумнало нещо! - извика Карин. - Но ти си добре дошъл, Саске-кун... - Чернокоското дори не погледна към нея; тя се изкикоти и забърза към близък източник на вода. За нейна голяма радост, беше естествен извор вместо студена река. Беше идеален за температурите. Карин се усмихна и застана зад голям камък, за да си свали дрехите и да остави очилата си. Промъкна се до водата и влезе, треперейки при контакта. Когато усети как болнаво бялата й кожа настръхна, тя застана на пръсти и се гмурна в дълбините на тъмната вода.

След като се изми и се отпусна, Карин се изсуши и се облече отново. Увери се, че всичко е в чантата й и започна да се връща към лагера на групата й. Сложи си нещата на земята и надникна нагоре.

- Аа... - Хвърли ръце нагоре. - Няма нищо по-хубаво от отпочиване в нощи като тази... - Тя махна очилата си още веднъж и влезе, намествайки се удобно в малкия си спален чувал, за да задреме в наистина нужния сън.


- Карин – обади се Суигетсу, приклякайки до нея. Хозуки тъкмо беше свършил смяната си и беше ред на Карин; докосна рамот разтърси леко. Поне веднъж нямаше да бъде жесток и да я събуди внезапно. Истината беше, че я дразнеше толкова само защото донякъде мислеше, че изглежда сладка, когато е ядосана... Не, че някога ще признае това – няма начин! Дразнеше я и защото беше досадна, но това беше повече от очевидно. Спря разтърсващото си движение и гледаше как се завъртя от една страна по гръб в съня си. Червената й коса изглеждаше малко рошава около бледото й лице. Якето й беше леко разкопчано, достатъчно, за да покаже няколко странни белега от ухапвания по млечнобялата й кожа. Под лунната светлина изглеждаше различна. Суигетсу не можеше да разбере кое изглеждаше различно, но тя просто беше. Блясъкът на чертите на лицето й просто изглеждаше странно... божествен. Той се усмихна небрежно и се намръщи малко, поглеждайки към земята.

Беше доста след два сутринта; Суигетсу въздъхна и постави ръка върху нейната, за да я разтърси още веднъж. Извика името й тихо, докато не отвори очите си и не се протегна. Карин вдигна очилата си и го погледна недоволно. Изправи се и преметна чантата през ръката си преди да го погледне.

- Отивай да спиш.

- Не ми казвай какво да правя! - извика Суигетсу. - Не си ми майка! - Карин потърка очи и си сложи очилата.

- Сериозно. Отивай да спиш, за да не бъдеш толкова дразнещ, когато потеглим. - Суигетсу измърмори:

- Не съм дразнещ, просто започнах да говоря с теб. - Карин му се присмя и кимна преди да се отдалечи.

- Както и да е, Суигетсу.

Червенокоската вървеше по пътя, не „пазеше" наистина, вместо това просто отиде на спокойна разходка. Уоу, толкова е красиво навън! Карин въздъхна, продължавайки да си мисли. Сега когато виждам колко е хубаво тук навън... ми се иска да не се налагаше да си тръгвам сутринта. Може би мога да остана тук, когато Саске открие брат си... Не съм сигурна дали ще имам добър достъп до всичките ми нужни неща, обаче. О, това ми напомня: не съм практикувала никаква Некромантика с дни! Е... наоколо няма никого, така че сега е най-доброто време, предполагам. Карин се огледа и, неслучайно, видя палатка в далечината. Въздъхна и започна да се приближава. Като се има предвид, че са в палатката, по-скоро означава, че са живи... да се надяваме, че спят, обаче.Червенокоската приближи палатката мълчаливо; беше благодарна, че бяха запалили факла отвън иначе вероятно нямаше да я види. Карин тихо разкопча отвора на палатката и видя жена, която изглеждаше на около нейната възраст, може би малко по-голяма. Момичето спеше по гръб, спокойно изражение красеше чертите й. С дълбоко вдишване, Карин леко възседна младото момиче и я хвана за гърлото, прилагайки максималния натиск, който можеше.

Биенето под потните й длани в началото беше бързо; очите на момичето се отвориха в шок и тя се втренчи в главата на Карин съз злобния си поглед. Карин също я погледна спокойно, гледайки как жената драскаше хватката около врата й. Русата й коса изглеждаше заплетена около глават придаваше вид на дивачка; опита се да извика, не но успя. Бавно, огонизиращи моменти по-късно, пулсът се забави, докато не спря напълно. Карин се изправи и извлече трупа на земята през прага на палатката. Карин отново стана и се вгледа в тялото.

Добре, първо, трябва да го обиколя, после да направя още един кръг с течност. Имам вода, така че тази част е готова. После, за жертвата, нещо малко трябва да е достатъчно; все пак беше убита току-що. Карин се огледа наоколо, после изръмжа. Ще дам кръв като дар, предполагам; и трябва да дам подправки. Не би трябвало да използвам много, защото не беше погребана. След това всичко трябва да е готово. Момичето кимна и обиколи тялото; тя извади бутилка с вода от чантата си и изля водата в голям кръг. Карин извади кунай от торбичката си и се поколеба. Не мога да си порежа ръката... Въпреки че мога да се излекувам, ще остави белег и никога няма да мога да се отърва от Суигетсу... Е, ще трябва да стане. Няма никакви по-малки животни, които бягат наоколо, за да ги принеса в жертва. Жената бързо прониза ръката си и я задържа над тялото; червената течност се плъзна от ръката й и падна надолу. Карин сложи другата си ръка над раната и използва слабо джуцу за лекуване, за да затвори порязаното. Червенокоската взе чантата с провизиите си и извади малки бурканчета с розмарин и канела на прах. Загреба шепа и от двете и ги смеси в дланта си преди да хвърли сместа над трупа. Затвори бурканчетата и ги прибра, слагайки чантата настрани.

Юношата падна на колене пред бъркотията, направи знак и сложи ръката си на пръстта. След няколко секунди тялото се изправи и застана на крака. Карин се усмихна и също стана.

- Ха, не е твърде опърпана! - Защото всички Некроманти, зомбита, таласъми, живи трупове, призраци, привидения и блатни чудовища бяха предмет на умения за заклинания – като зомбитата и таласъмите бяха най-предразположени. Когато нещо беше призовано, Некромантът трябваше да направи проверка на волята, което беше просто да запази контрол над себе си и на контрола в правилно господство. Ако някой загубеше концентрацията си върху силата на волята, когато събудеха някой от мъртвите, то те с охота биха се подчинили на възроденото вещество. Пример, в случай на възкръсване на зомби, ако някой загубеше концентрация, докато се фокусира върху силата на волята си, като призовават, веществото лесно може да победи Некроманта и да започне да сее хаос по света; без заповед от Некроманта, тялото създава своя собствена воля. Разбира се, след време заклинанието ще отслабне и то отново ще почива в мир.

- Е, тъй като те върнах към живот, не би трябвало да хабя присъствието ти... Селянка такава! - Живата мъртва повдигна главата си към Карин и тя се усмихна подобаващо. - Донеси ми храна. - Следователно трупът се обърна и се махна от погледна на Карин. Стана тихо и Карин забеляза как облаците бяха започнали да идват от далечината, разваляйки хубавия ред звезди в небето. Тя грабна чантата си внимателно и автоматично замръзна, когато чу нещо, което звучеше като счупването на клонка. Стегна се тихо преди да залитне назад, поглеждайки бегло новия източник на чакра.

- Карин! Какво, по дяволите, беше всичко това? - Суигетсу изникна пред погледа й с изражение на шок, притеснение и нещо, което беше или интерес, или отвращение. Как не го усетих преди, мака му?

- С-Суигетсу... За какво гово...

- Ти... ти я уби! И после я... я... върна към живот! Обясни всичко, което се случи сега! - извика той и тя прокарах ръка през косата си. Кучешкият му зъб беше на долната му устна. Карин го зяпна в шок, като по едно време успя да заекне:

- Н-не, не съм!

- Да, направи го, стоях там и гледах! - отговори ядосано. Карин погледна надолу раздразнено. Как ще се измъкна от това...?