Бележки: Бонус, втора глава :) Някой? Някой? Добре, ще ми простите, но 10.22 "The Prisoner"ми разби сърцето! Ще видите по-надолу защо го казвам. Извинявам се за неточности. Приятно четене!
- Наистина, момчета? — Дийн намираше дразнещия полу-британски акцент на Краули особено неприятен. — Можехте просто да се обадите.
Демонът изобщо не изглеждаше изненадан, когато се появи в центъра на дяволския капан в тъмницата на бункера.
- Майната ти, Краули! — изръмжа Дийн — Зарежи любезностите и започвай да пееш. Какво си направил на Кас?
- Не съм докоснал и косъм от хубавата главица на пернатия ви домашен любимец.
- И защо да ти вярваме? — Сам се беше подпрял на касата на вратата и го гледаше с недоверие.
- Не съм счупил аз ангела ви, лос.
- Ако не ти, тогава кой?
Краули кръстоса ръце и не отговори.
- Кой? — настоя Дийн през зъби.
- Какво ми гарантира, че като ви кажа каквото знам, няма да ми забодете нож в гърба? — той завъртя очи — Буквално.
- Нищо. — изръмжа Дийн отново.
- Дийн. — Сам постави внимателно ръка на рамото на брат си, после се обърна към демона — Помогни ни и ще си тръгнеш от тук мирно и тихо.
Краули хвърли изпитателен поглед първо на единия, после на другия и въздъхна. Планът и без това поначало беше да изтъргува информацията за свободата си.
- Нищо не съм направил на Кастиел. Били са неговите хора.
- Ангели? — Дийн стисна зъби — Ангели са направили това?
- Извинявай, много бързо ли говоря? — Краули започваше да се изнервя — Кое точно не може да възприеме катеричият ти мозък? Все пак този фокус с мозъчния контрол си е техен, аз само го използвам.
- От къде знаеш?- попита Сам.
- Ехо, — демонът размаха ръце пред лицето му — Кралят на Ада? Не се ли радвате, че си имам птиченце на горния етаж?
- Какво са му направили този път тези копелета? — Дийн вече кипеше от гняв.
- Говори се, — лицето на демона потъмня — че са търсили информация за Метатрон, когато са изчерпали възможностите с… традиционния подход.
Традиционният подход? Искаше да каже, че са го пребили и нарязали, но Кас не се е пречупил. „Защото не знае къде е онзи кретен — драскач, свещени задници такива.", изкрещя Дийн наум към небесата, въпреки, че знаеше, че няма кой да го чуе.
- Тогава някой умник ъъъм… без да иска, е объркал, така да се каже… емоционалните му настройки. — продължи демонът.
- Ангелите нямат емоции. — Дийн примигна неразбиращо.
- Тук грешиш, Роки. Не би трябвало да имат. Или по-точно… представи си, че в тях има копче, като това за звука на радиото в колата ти. Обикновено то е на минимум. В случая с Кас…, е да кажем, че някой е усилил звука до край.
- Какво ще стане с него?- Дийн почти се страхуваше от отговора.
Краули стисна устни, изражението му беше почти като… състрадание, съжаление?
- Емоциите им са притъпени с причина. Представете си колко дълго е живял, на какво е бил свидетел? И в светлината на… по-скорошните събития, какво е извършил?
Дийн затвори очи и притисна в тях стиснатите си до побеляване юмруци.
- Сега всичко, което чувства… — демонът направи пауза, сякаш не знаеше какво да каже — Каквото и да е, той не знае как да се справи с него.
- Какво да очакваме?- Сам винаги задаваше правилните въпроси.
- Честно, не съм сигурен. — демонът сви рамене — Знам само, че онези от горе са изплашени от това, което са сторили с него. Казват, че когато е избягал, след него е било касапница. Ако го открият, със сигурност ще го убият.
- Опасен ли е? — Сам попита, Дийн не можеше да мисли.
- За себе си, да. За вас…— той отново сви рамене — не знам. Това е като човешкия еквивалент на лудостта. Никога не знаеш какво да очакваш.
- Можеш ли да го оправиш?- Дийн виждаше всичко около себе си като в мъгла, едва чуваше гласовете на демона и на брат си.
- Съжалявам, лос. Нищо не мога да направя. — той поклати глава — Ако питате мен, по-добре го отървете от мъките му.
- Ти, глупав кучи…. — Сам успя да сключи ръце около брат си точно в момента, в който се опита да се нахвърли върху Краули. Демонът се сви във възможно най-отдалечената част, в която капанът му позволяваше.
- Казах ви каквото знам. — продължи троснато — Спазих моята част от сделката.
Главата на Дийн пулсираше болезнено, сякаш някой се опитваше да изкара мозъка през очите му. Ушите му пищяха, чуваше само постоянен бял шум и милионен хор от гласове, които крещяха някак на заден план. Светът се завъртя около него.
Опомни се седнал на пода, разтревоженото лице на Сам на сантиметри от неговото.
- Дийн? Какво ти става? — той завъртя очи към демона — Какво му има?
Устните на Краули оформиха тънка права линия и той поклати глава.
- Не съм сигурен, но се обзалагам, че има нещо общо с неговия ангел-хранител.
Кас? Знам, че ме чуваш.
Един глас се издигна по-силен от всички останали гласове. Викаше го. Кастиел се протегна към него, опитвайки се да го достигне.
Трябва да се събудиш, Кас.
Викаше него, можеше да го усети. Значи името му беше Кас. Той го прехвърли в ума си няколко пъти, звучеше правилно и грешно едновременно. Но все пак беше име. Той направи усилие да си спомни нещо друго. Нещо важно, нещо, което му се изплъзваше.
Трябва да се събудиш, разбираш ли?
Опита се да се подчини, опита се да си спомни как да се събуди.
Не мога да ти помогна, ако…
-…ако не знам какво ти е. — Дийн сключи ръце — Моля те, Кас, приятелю, трябва да се събудиш.
Той седеше на пода срещу леглото, с поглед, пълен с нескрито безпокойство. Предполагаше се, че когато човек заспи, чертите му се отпускат и лицето му трябва да е спокойно.Като изключим това, че Кас не беше човек. И това, че изобщо не трябваше да му се налага да спи. По лицето му бяха изписани тревога и напрежение, челото му беше набраздено от бръчки, а очите му се движеха бързо и хаотично под стиснатите му клепачи. Той потрепери и промърмори нещо на език, който Дийн не разбираше, но някак усети думите, интонацията. Беше като молитва, изречена в момент на силна болка, отчаяна молба за утеха и облекчение.
Мъжът в леглото беше бледо подобие на могъщия небесен войн, който Дийн Уинчестър беше срещнал преди десет години. Кожата му беше бледа, с тъмни кръгове под очите, голяма синина се простираше по лявата му буза, долната му устна беше разбита и подута, по врата му и под брадичката имаше няколко рани от порязване. Сам го беше почистил, но на места тъмната му косата беше сплъстена от засъхнала кръв. На гърдите му, малко под лявото рамо няколко капки кръв бяха избили през превръзката и се разляха по сивата памучна тениска на Дийн, с която Кас беше облечен. Напоследък го беше виждал много често пребит и окървавен, но никога нямаше да свикне с това. Гледаше го и всичко, за което можеше да мисли беше как едва не го уби преди няколко месеца.
- Дийн, не искам да те нараня.
- Не мисля, че това ще бъде проблем.
Едно бързо премерено движение и той чу как костта се пречупи под натиска на пръстите му. Сви юмрук, два удара в ребрата, усети как ръката му потъва в плътта. Кастиел не отвърна, само вдигна здравата си ръка, за да се предпази поне малко, беше по-скоро рефлекс, отколкото намерение.
- Дийн.
Юмрукът срещна лицето му, пръстите се оцветиха в червено, Дийн го сграбчи за яката, заби коляното си в корема му и го захвърли в купчината книги с такава лекота, че сам се изненада от себе си.
Стой долу, Кас, мислеше си, просто стой долу. Но той не го направи. Вместо това се изправи с усилие на крака и отново каза името му.
- Спри.
И тогава мракът се спусна пред очите му. Белегът туптеше на ръката му като барабани в редиците на войска, кръвта пулсираше във вените му, гореща, гневът кипеше в него. Цялото му същество се сведе до кървавочервена заслепяваща ярост, той усещаше, че удря, разбитите му юмруци смъдяха, когато срещаха съпротивата на кожа, мускули и кости. Белегът искаше кръв, искаше смърт и той не можеше да се бори с него. Кръвта на приятеля му беше по неговите ръце, виждаше се като през опушено стъкло, как блъска главата му в дървената маса отново и отново. Безжизненото тяло се свлече по очи в краката му, обзе го усещане за превъзходство. Той се наведе над него, сграбчи го и го обърна. Адреналинът пищеше в ушите му, когато усети в дланта си сребърното острие. Ръката му се стегна около разхлабената вратовръзка и я дръпна и за един безкраен миг той се вгледа в сините очи на Кастиел.
Защо не остана долу, Кас? Защо не остана долу, премина мисъл през замъгленото му съзнание.
Тогава усети пръстите му на китката си, чу гласа му. Устата му беше пълна с кръв, костваше му усилие да проговори.
- Дийн. — едва различима на фона на тъпаните в главата му, тиха, отчаяна молба — Моля те…
Острието трепереше в ръката му. Тялото му беше напрегнато, изпънато като струна. От него зависеше, живот или смърт. Не беше първият живот, който щеше да отнеме, не беше първият приятел, чиято кръв имаше по себе си, за чиято смърт беше отговорен. Белегът беше жаден, той не правеше разлика между приятел и враг, между виновен и невинен. Част от него беше благодарна, че Кас изглеждаше толкова безпомощен под него, че не се опита да се бори, че не се опита да отвърне на ударите му, защото тогава нямаше да се поколебае да го убие.
- Хайде, Кас. — Дийн се опита да се откъсне от мрачните си мисли — Трябва да се събудиш. Трябва да ни кажеш какво се е случило.
Трябва да знам, че няма да полудееш, беше това, което не каза на глас. Защото в момента се намираме в нещо като война тук и с всички гадости, които са ми на главата не знам дали ще мога да го понеса, беше това, което премълча. Беше егоистично, но с Амара, с това, че си нямаше доверие около нея, щеше да има нужда от всяка помощ, която можеше да получи. Беше ясно, че Бог отдавна не е наоколо, защото не вярваше, че виденията на Сам изобщо идват от него, а и с Кастиел извън уравнението шансовете им не бяха много добри.
Той ти е приятел, коравосърдечен кучи сине!
Да, беше егоистично, но състоянието на Кастиел изглежда му влияеше по някакъв начин. Също така, ако ангелите имаха нещо общо с това, тогава не можеха да помолят за помощ никого, докато не разберат на кого могат да имат доверие.
Да, все едно можеш да вярваш на Краули.
Вратата тихо изскърца и прекъсна мислите му.
- Пуснах Краули. — каза кратко Сам, сядайки до него на пода. — Каза, че ще разпита за подробности.
Дийн кимна мълчаливо.
- Ти добре ли си?
Щеше да каже, че всичко е наред с него. Но не го направи.
- Главоболието ме убива. – каза вместо това.
