-Джон, - каза жената, - бих искала и ти да чуеш моята история, защото тя е много силно обвързана със случай, по който работиш с Шерлок вече от година поне.

-Не казвай, че той е замесен, - каза Шерлок, опитвайки се да покаже яростта си, ала страх лъхтеше от всяка негова дума и от самата позата на тялото му.

Анн кимна и бутна Шерлок на едното кресло и посочи на Джон другото, с жест подсказващ, че той просто трябва да седне.

-Моята история започва преди 6 години, когато, за мое и на годеника ми объркване, бях отвлечена. Само да отбележа – не сме реално сгодени, тъй като той щеше да ми предложи същата вечер – просто личеше от държанието му. И така. Бях отведена в една малка стая. Имаше легло, бюро, принадлежности за рисуване и всичко, нужно за едно почти приятно мое пребиваване там. Храна получавах, трябваше само да почукам на вратата и да кажа какво искам и то ми бе донасяно по възможно най-бързия начин. След около месец, не съм сигурна, защото тъкмо когато ме отвлякоха бях открила, че съм бременна някъде 2-3 месец, моя похитител бе така добър да си покаже лицето пред мен.

-Представи се като Джим. Джеймс Мориарти. Беше млад, гениален, но и много наивен, щом станеше дума за човешки отношения. Единствената наистина голяма разлика между него и годеника ми бе липсата на сърце у престъпника. Джим можеше да е много мило момче и лесно го накарах да ме хареса, а в последствие, той се влюби в мен. Това роди неговото желание да убие моя любим.

-Някъде към 6-я месец от бременността ми, тоест около 4 месеца след отвличането ми, направих спонтанен аборт. Джим бе от една страна щастлив – последната и най-символична връзка между мен и годеника ми изглеждаше загубена. Но виждах как вътре в него нещо се преобърна. Той маниакално се притесни за здравето ми и едва прие факта, че е било просто стрес.

-След аборта дълго време не посмя да ме закача. Някак си се чувстваше гузно.

Лицето на Анн бе тъжно и Джон реши, че един въпрос, който да я разсея от мисълта за загубеното дете, би бил от голяма полза.

-Извинявай за прекъсването, - каза той, - но ти казваш „закача". Нима Мориарти е показал сексуално желание към теб?

Лицата и на тримата потъмняха при мисълта, но от друга страна, всеки от тях усещаше смях напиращ отвътре. По една или друга причина, и за тримата, този мъж им изглеждаше толкова обратен, че дори мисълта Мориарти да пожелае жена, пък дори и толкова красива, ги втрещяваше до истеричен смях.

-Да, - Анн накрая прекъсна тихия смях, - пожела ме, но и уважи моето пълно нежелание за какъвто и да е физически контакт.

-Няма много повече за разказване, - продължи жената, - 6 години търпях малоумните му гениални идеи и схващания. Когато той разбра, че Шерлок може да е негов достоен противник, Джим като че ли забрави от части манията си към мен. Не беше трудно да избягам, нито и да намеря този адрес. Единственото, което е важно, е, че открих как да го убия. Но това е тема за утре, когато всички сме бодри и наспани.

Шерлок весело разказваше на гостенката за по-интересните случаи, с които се бе сблъскал през всичките тези години, а и за последната година, през която едно нормално живо създание, точно като нея, бе изтърпяло негово гениално величество. Джон направи чай за всички и сложи три чаши и чиния с бисквити на масичката в хола. Седна и огледа жената, която в момента невъобразимо добре разбираше случаите, за които Шерлок й говореше, и нещо го наведе на мисълта, че и тя е гений като приятеля му.

-Между другото, името ми е Анн, Анн Хигинс, - представи се гостенката в един момент и смело подаде ръка на лекаря. – Радвам се, че този глупчо си е намерил такъв добър приятел като теб. Не можеш да си представиш колко съм си притеснявала, че ако остане сам достатъчно дълго време, ще се самоизяде като гниещо растение.

Джон се засмя, напълно съгласен с нея и пое жилавата й бяла ръка в своята. Усещайки колко малка всъщност бе дланта й, той осъзна колко дребна е тя, особено на фона на невъзможно високия детектив.

-О, Анн, щях да забравя! – викна Шерлок и Джон свърза ентусиазма в гласът му с този ентусиазъм, който се излъчваше от Хоумс, когато усетеше, че е намерил някой интересен случай.

Но нещо му подсказа, че това няма нищо общо с престъпления или нерешими пъзели, а с жената, която весело потупа Шерлок по рамото, в опит да му каже да се успокои. Тогава детектива се смъкна на пода и свали една верижка от врата си, която Джон никога не бе виждал. На тази верижка висеше прост, но прекрасен пръстен, на който по всичко личеше, че е годежен.

-Анн, - промърмори Шерлок, - би ли била така добра най-накрая официално да станеш моя годеница? Искам да носиш този пръстен и да не го сваляш, а ако някой отново реши да те краде от мен, да има черно на бяло указание, че си заета.

С изненадващо дълбок женски смях, Анн подаде на Шерлок лявата си ръка и щастливо наблюдава как Хоумс плъзга пръстена по пръста й.

-Спокойно, Шерлок, не се давам на други – прекалено са ми тъпички и скучни, - заяви жената, лепвайки си дяволска усмивка. – Нищо лично, Джон, но просто имам нужда от интелектуално приключение до себе си, освен господин най-добрия ми приятел, който се оказа, че в последните години е най-добър в опитите да следи брат си и да отвлича най-добрия му приятел, в опит да изкопчи информация. – Анн поклати глава, но усмивката не напусна лицето й.

Тримата си поговориха още около час, и когато часовника показа 2 и половина сутринта, решиха, че е време за сън. Докато се качваше нагоре по стълбите към спалнята си, Джон чу смях и гласа на Ан.

-Но, наистина, Шерлок! Какво става с моята вярна дружка Майкрофт?

Уотсън поклати глава и се зачуди какво предстои.