Глава втора

Проблемите на Роналд

Хърмаяни си беше легнала късно, може би е по-точно да се каже – много рано сутринта. Затова щом се промуши в леглото си, веднага заспа и се събуди чак, когато някой упорито почукваше на прозореца над леглото й. Тя с мъка се надигна от леглото, за да види една от училищните сови, опитваща се да влезе. Хърмаяни се усмихна едва забележимо и отиде да отвори на совата, която влетя с неимоверна скорост и замалко да се блъсне във вратата. Хърмаяни я поразгледа и видя, че совата бе Пигуиджън, а не някоя от училищните. Момичето свали внимателно пергамента от крачето на дребничката птица и го прочете:

„Хърмаяни, днес Рон е наказан три пъти и трябваше да си остане в Хогуортс. Би ли му помогнала с домашните?

Хари.

П. С. Нарочно накарах Пигуиджън да дойде, Хедуиг ми се видя много отпаднала тази сутрин."

Хърмаяни отново нави пергамента на крачето на совата. Искаше да накара и Рон, и Хари да престанат да си въобразяват, че тя винаги ще им помага с домашните, като под думата „помага" те разбираха да го допише или да го напише изцяло. Хърмаяни завъртя очи и пооправи завивките на леглото си. Изми се и се облече набързо и слезе в общата стая, където весело припукваше огън. Тъкмо излизаше от коридора, водещ към портрета на Дебелата дама, когато се сети, че е забравила мантията си и се върна.

Конски опашки! – каза тя на Дебелата дама, подтискайки една прозявка.

Портрета се отмести и Хърмаяни отново се озова в общата стая. Забърза към спалните на момичетата и се устреми към стола, на който бе оставила мантията си. Взе я, наметна я на гърба си и усети как я залива същата топла вълна, когато Малфой и бе дал мантията си. Хърмаяни си помисли нещо за миг, но после отхвърли възможността и забърза весело към библиотеката. Имаше толкова много работа за вършене днес, трябваше да допрегледа съчиненията си за професор Снейп, професор Макгонъгол и професор Флитуик. Имаше да довърши доклада си по История на Магията и не искаше да протака. Втурна се в библиотеката, беше пълна. Момичето трескаво затърси свободна маса – многото хора я разсейваха неимоверно много. Накрая тя стигна до една прашна маса в дъното на библиотеката, която бе разположена между два по-високи от другите рафтове. На лицето й се появи самодоволна усмивка тип Малфой и тя стовари тежката си чанта на масата, обгръщайки себе си в облак прах. Огледа се около себе си – беше сама. Явно никой не идваше в тази част на библиотеката и съвсем скоро тя разбра защо – наблизо бе Забранената секция и явно другите се страхуваха от някое проклятие, което може да изскочи ненадейно. За Хърмаяни обаче това бяха просто празни приказки и тя недоумяваше защо другите се връзват на тях, защото по-често те бяха плод на развинтеното въображение на Пийвс или на някой от духовете бродници. Тя изкара учебниците си и скоро бе затрупана в купчина от пергаменти, учебници, повечето разтворени и множество мастилници. Тя прекара няколко часа в библиотеката, пишейки и отново не усети как минава времето, въпреки че поглеждаше часовника си на всеки пет-десет минути. Не искаше историята от предната вечер да се повтаря. Скоро наближи седем и половина и тя затвори учебника си по отвари шумно, вдигайки отново прах.

Стига си трещяла с тези учебници, Грейнджър, това е библиотека все пак – един глас я изкара от унеса.

Тя се обърна светкавично и видя Драко Малфой. Миг по-късно момичето тършуваше в джоба за пръчката си.

Спокойно, Грейнджър, аз не хапя. Поне не винаги – подсмихна се самодоволно момчето и я изгледа от глава до пети.

Хърмаяни усети погледа му върху себе си. Малфой обходи с очи цялото й тяло и от това тя се почувства неловко. Искаше да се обърне и да си тръгне, а след това да се направи, че нищо от това, което се случваше в момента, не се е случило. Но сякаш невидими вериги я приковаваха за земята всеки път, когато тя се опиташе да избяга от него. Хърмаяни се мразеше за това. Малфой вдигна погледа си към нейния и се вгледа в очите й без да мига. Хърмаяни прямо отвърна на погледа му. Нямаше намерение да сведе глава и да си тръгне. Не и сега. Щом Малфой искаше война, щеше да си я получи.

Какво искаш, Малфой? – попита тя хладно.

Дойдох да напиша домашните си. Винаги идвам тук – той продължаваше да се подсмихва по възможно най-малфойския начин, на който бе способен.

Защо не ми каза да се махам? Може да те заразя с някоя мъгълска болест – жегна го тя.

Драко присви очи.

Не ме дразни, Грейнджър. Върни си ми мантията и да се махам.

Каква мантия, по дяволите! – Хърмаяни започна да се ядосва.

Тази, с която си облечена – Драко се приближи и понечи да я свали от раменете й.

Последва шумна плесница.

Не ме докосвай, Малфой! Не смей! – извика Хърмаяни, готова за бой.

Противно на очакванията й, Малфой само се засмя.

Че сме и бойни. Браво, Грейнджър. Сега.. ще ми върнеш ли мантията или не?

Нямам нищо, което да ти връщам, Малфой.

Погледни герба, извезан на мантията, Грейнджър.

Хърмаяни погледна надолу и видя, че герба на мантията й не беше на Грифиндор, а.. на Слидерин. Тя застина и точно в този момент й се искаше да потъне в земята от срам. Значи Малфой е искал просто мантията си. Момичето се сети, че е объркала дрехите в бързината. Погледна към Малфой и видя герба на своя дом извезан върху черния плат.

Тя свали мантията забързано от раменете си, оставайки само по потник и я подаде на Малфой. Той я изгледа.

Грейнджър, не са ли те учили да се обличаш подходящо за сезона? Не сме август – вметна Драко с подигравателна нотка в гласа.

Не те засяга как се обличам, Малфой. Сега ми върни и моята мантия. Студено ми е.

И как няма.. – Малфой се засмя и й я подаде. Момичето я помириса. Беше напоена с парфюмът на Малфой.

Мантията ми смърди на парфюмът ти, Малфой. Можеше да не изливаш цялото шише върху нея – Хърмаяни навлече дрехата на раменете си.

И твоят аромат не ми е приятен, Грейнджър, но какво да се прави.

Хърмаяни махна с ръка, прибирайки учебниците си. Не искаше да стои с Малфой повече. Той я отвращаваше, но тя призна на себе си, че плесницата, която му отправи, не бе заслужена. Все пак предната вечер той я бе стоплил с дрехите си. Изведнъж момичето си спомни четирите години на обиди и нападки от негова страна и реши, че плесницата си е била напълно заслужена. Тя щракна закопчалката на чантата си и се накани да си тръгва.

Грейнджър.

Хърмаяни спря, но без да се обръща.

Какво?

Забрави това – Драко се наведе и взе една малка книжка от земята. Хърмаяни стоеше с гръб към него, втренчила се в рафтовете пред нея. Малфой отиде до нея и пъхна съвсем мъничката книжка в ръката й, докосвайки я леко с дългите си пръсти. Той я погледна и сивите му очи я пронизаха за миг, след което се обърна и излезе от библиотеката.

Хърмаяни не мръдваше от мястото си. Невидимите вериги още държаха краката й приковани за пода. Стискаше малката книжка в ръката си, сякаш това бе най-ценното, което имаше. Сигурно щеше да стои така още много дълго, но строгият грас на библиотекарката мадам Пинс я стресна.

Госпожице Грейнджър, добре ли сте?

Какво? – думите на библиотекарката не можаха да стигнат до мозъка на момичето в първия момент. В следващия обаче тя си бе отново Хърмаяни Грейнджър. – О, да, нищо ми няма, просто съм малко изморена – тя се насили да се усмихне на библиотекарката и забързано тръгна към изхода.

Хърмаяни недоумяваше какво й се бе случило. Не можеше, или по-скоро не искаше да си спомни нищичко от прекараното време с Малфой, колкото и нищожно да бе то. Тя бе в пълно неведение за заобикалящия я свят, докато се изкачваше по стълбите за седмия етаж. Погледна нехайно часовника си, колкото да си намери занимание – показваше 21:25. Вечерният й час, както на всички петокурсници, бе 21:30. Тя изобщо не обърна внимание, че ако не се разбърза още малко повече, ще закъснее и може Филч отново да я спипа. Сякаш мисълта да бъде отново затворена с Малфой почти цяла вечер я втрещи и тя се опомни, спряла точно пред портрета на Дебелата дама. Държиш се ужасно глупаво, Хърмаяни, помисли си момичето.

Паролата ли забрави? – попита я угрижено Дебелата дама.

Ъъъ, не.. Конски опашки! – каза тя и портрета се отвори, за да мине момичето.

Общата стая бе почти празна и Хърмаяни бе отчасти благодарна за това. Не искаше точно тази вечер да има много хора около нея, искаше да помисли. Защо в присъствието на Малфой сякаш се заковаваше за земята? Хърмаяни седна в едно от креслата и пламъка на огъня се отрази в дълбоките й кафяви очи. След като помисли, тя реши, че няма абсолютно никаква възможност да изпитва и най-малка симпатия към слидеринеца и си наложи да отхвърли всички мисли, насочени към него. Реши да отиде до спалните и да остави нещата си, когато Рон влезе в стаята, с изморен и недоспал вид.

Имах три наказания – отговори той на въпросителния поглед на Хърмаяни.

Знам. Хари ми каза.

Рон я погледна безизразно и седна на креслото. Извади купчина учебници и пергаменти с мастилници и пера, започвайки да пише. Хърмаяни го погледна невярващо. Скоро лицето му бе заровено сред купчина книги и учебници и над тях се извисяваше само рижата му коса. Хърмаяни се бе заровила в една книга и от време на време вдигаше поглед и проследяваше движенията на Рон.

Свърших – оповести Рон и избърса няколко капки пот, избили по лицето му.

Сигурен ли си? – Хърмаяни му метна невярващ поглед.

Абсолютно – той й връчи пергаментите, миришещи все още на мастило и излезе от общата стая, без дори да я попита как е.

Хърмаяни въздъхна и започна да проверява съчиненията му. Бе си обещала, че няма да го направи, но и стана любопитно какви ги е сътворил Рон. Оказа се, че когато поиска, той може да бъде много подробен и описателен в домашните си. Хърмаяни вдигаше вежди все повече с всеки изчетен ред, а когато прочете съчинението му по отвари, тя зяпна. Рон бе описал много подробно приложението на безоара в ежедневието на обикновения магьосник и тя бе на мнение, че професор Снейп не би трябвало да му пише слаба оценка за такова съчинение. Това не беше обичайно за Рон, но тя си каза, че явно най-сетне му е дошъл умът да започне да се труди заради изпитите.

След като прегледа домашните му, тя ги остави във вида, в който той й ги бе връчил и излезе да се поразходи. Бе късна есен и вече бе започнало да се стъмва. Октомврийският студен вятър я лъхна още щом излезе навън и тя се загърна в шала си с герба на Грифиндор. Момичето се зачуди къде да отиде сега и тръгна към езерото. Обичаше да ходи там. То и осигуряваше спокойствие и тя можеше да седи на брега и да гледа кристално чистите и гладки води с часове. Този път обаче езерото се вълнуваше заради вятъра и Хърмаяни седна до едно от дърветата, за да е на завет. Не след дълго тя усети шумолене зад себе си и се обърна светкавично с извадена пръчка. Срещу нея стоеше Малфой с ръце в джобовете. Щом видя реакцията й, той се засмя с глас и Хърмаяни се изчерви.

Да ти приличам на някой, който ще те нападне, Грейнджър?

Ти си Драко Малфой, а аз съм мътнород. Можеш да ме нападнеш във всеки удобен случай – жегна го тя.

Стига, Грейнджър, невинаги съм такъв. Ти не ме познаваш.

Мога да си направя изводи за теб, Малфой. Както сигурно си разбрал, не съм глупава – тя стана от мястото си и понечи да си тръгне.

Грейнджър, можеш да останеш. Аз ще си тръгна след малко.

Хърмаяни спря и се обърна.

Откога можеш да си в присъствието на мътнород, Малфой?

Откогато вече нямам приятели.

Ти никога не си имал.

Мислиш ли? – той отново прибави подигравателната нотка в гласа си, сякаш мнението й не означаваше нищо за него.

Да.

Е, няма да бъда заместител на Краб и Гойл. Може да те засенча – поясни Хърмаяни.

Всъщност, Грейнджър, дойдох да ти кажа за наказанията на Уизли.

Да, знам за тях – махна с ръка Хърмаяни. – Той винаги си е бил такъв.

Но този път е загазил здравата – каза сериозно Малфой. – Опитал се е да се магипортира през камината в кабинета на професор Снейп. И той го е хванал. Сега, за наказание, ще ходи един месец след часовете.

Но той дори не може да се магипортира! – възнегодува Хърмаяни.

Но братята му могат, нали? – Малфой вдигна едната си вежда и на Хърмаяни й се проясни. Но недоумяваше защо е искал да се магипортира и къде. И защо точно в кабинета на Снейп?

За какво е второто наказание?

Филч го е хванал да се опитва да мине през тайните проходи за Хогсмийд. Същата вечер, когато ние бяхме-

Сетих се – прекъсна го нетърпеливо момичето и го изгледа. – Защо е искал да ходи там?

Не знам.

Добре, добре... Защо е третото наказание? Какво е направил?

Спипали са го да се разхожда след вечерния час, при това изобщо не се е опитвал да се скрие. Прокълнал е Пийвс с някакво заклинание, не знам какво.

Кой ти каза всичко това? – Хърмаяни все още не му вярваше.

Професор Макгонъгол. Каза да не казвам на никого, но реших, че ти трябва да знаеш – подсмихна се той.

Защо точно аз?

Нали си му гадже.

НЕ СЪМ! – Хърмаяни го удари по главата.

Ау!

Откъде ти хрумна, Малфой? Аз и Рон сме само приятели. Много добри приятели, но нищо повече от това. Освен това той харесва Лавендър – Хърмаяни придоби важен вид.

Знам, че ти няма да кажеш на никого, Грейнджър. Дори и на Потър.

Хърмаяни кимна. Малфой се приближи и й прошепна.

Мен ако питаш, тук е замесено проклятието Империо, Грейнджър – Малфой се отдръпна и я стрелна с поглед.

Вярно.. Той се държеше странно и.. Я чакай малко! Откъде да знам, че не си измисляш всичко това?

Риск печели, риск губи, Грейнджър. Провери сама – Малфой прикова погледа си в нейния за няколко секунди, след което Хърмаяни тръгна към замъка.

Имаше нужда да помисли. Ако приемеше, че това, което Малфой казва е вярно, значи Рон беше под чужд контрол. Да се опитва да мине през тайните проходи за Хогсмийд, да прави опити да се магипортира, при условие, че докато ще може да го прави законно има още две години.. И то в кабинета на Снейп! Хърмаяни не можеше да намери друго обяснение, освен, че Рон е искал да вземе някаква отвара оттам и след това да я занесе в Хогсмийд някъде или на някого. Възможностите бяха много и момичето бе решено да провери тази работа. Бе длъжна на повярва на Малфой, само този път. Защото този път ставаше дума за най-добрия й приятел и тя бе решена да му помогне. По какъвто и да било начин и с всички възможни средства, които бяха по силите й. Не трябваше да казва нищо на никого, макар че немалко пъти се зачуди дали да не сподели с Хари, все пак и той имаше право да знае. Но след като размисли малко реши, че засега е по-добре никой освен нея, Малфой и професор Макгонъгол да не знае за проблемите на Рон.