Глава 2
Беше обяд, когато вратата на най-известния ресторант, в центъра на Сеул, се отвори. В заведението влязоха две момчета. По-високото, чиято коса бе черна, носеше тъмни очила, бяла риза и черни дънки. Другият бе червенокос. Облеклото му бе подобно.
Двамата се огледаха наоколо. Чуваше се оживен говор на ядящите клиенти, тракане на вилици и ножове. Шумът заглушаваше песента, която звучеше от четирите колони, разположени във всички краища на залата.
- Мишената набелязана. – подсмихна се единият, вдигайки очилата на главата си. Кимна на приятеля си и двамата се настаниха на единствената свободна маса. Не след дълго се появи ниска сервитьорка, с къса подстрижка и закръглено лице.
- Какво ще желаете? – попита тя с пискливия си глас.
- Нищо лично, но възможно ли онова момиче да ни вземе поръчките? – попита червенокосият и посочи сервитьорката, която почистваше една от масите.
- Хубаво. – изсумя жената. Младежите я проследиха с поглед. Видяха как тя отиде до средно-високото момиче с дълга до кръста права кестенява коса и започна да й говори. По едно време се обърна и ги посочи. Непознатата вдигна рамене, кимна и усмихнато се приближи до масата.
- Здравейте, какво ще желаете? – попита, като извади малко тефтерче и химикалка от джоба на униформата си.
- Аз искам... вино. Кое ще ми препоръчате..., - Тае погледна към малката табелка с името на момичето. - ...Веси?
- Несъмнено бих ви предположила червеното вино. Chateau Lafite Rothschild Pauillac 1996– отвърна на мига тя. – Да поръчам ли за двама Ви? – попита, поглеждайки ту към единия, ту към другия.
- Да, моля. – продума тихо Sulhu, изучавайки изпитателно лицето й.
- Засега е това. – добави Тае. Момичето кимна и се отдалечи.
Двамата се наведоха един към друг.
- Тя е. – прошепна червенокосият. – Опитай се да го закачиш под престилката й, на нейните дрехи. – Младежът се пресегна и постави в дланта на приятеля си малко кръгло проследяващо устройство. Момчетата бързо застанаха в предишната си поза, щом забелязаха, че Веси се приближава с табла в ръка.
- Надявам се да не съм Ви подвела в своя избор. – отбеляза момичето, докато слагаше чашите пред клиентите и започна да разсипва течността в тях.
Sulhu се пресегна и съвсем"случайно" бутна своята чаша и виното се разля върху престилката на сервитьорката.
- Съжалявам. – отрони кратко.
- Ъм...няма нищо...аз... – Веси се засмя нервно, но се стресна, когато той я хвана за китката и я притегли към себе си. Взе няколко салфетки и започна да попива петното.
- Наистина... няма нужда да го правите. – продължи да мърмори. Чувстваше се адски неудобно.
Sulhu не си даде вид, че е чул нещо от това, което му бе казано. Ръката му се плъзна под плата, уж за да види дали няма щети и тъкмо щеше да закачи устройството, когато...
- ВЕСИ! – русоляво момиче се метна на врата на приятелката си и по този начин, Веси загуби равновесие и се отдалечи от момчето.
- Лекси, на работа съм... – прошепна притеснено момичето. – Не викай така.
- О, да, виждам каква работа... – вдигна вежди съмнително, като си премести погледа към двете момчета.
- Все тая. Защо си тук? – попита Веси, докато сваляше нацапаната престилка от себе си.
- ЗА ДА ТИ КАЖА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ДОЙДЕШ НА ДВОЙНА СРЕЩА С МЕН!
- Какви ги дрънкаш... Знаеш, че мразя да ходя на такива събирания. Изчакай ме отвън. Идвам след минута. – въздъхна тъмнокосото момиче и тръгна към помещението за служителите. Лекси излезе навън, ухилена до уши. Сложи слушалки в ушите си и зачака.
- И това, ако не е късмет. – подсмихна се Тае, кимвайки към русокосото момиче. – Двете на едно място. Отивай. И без свидетели. – добави и се изправи от мястото си, оставяйки повече пари ,отколкото струваше поръчката им.
- Все едно не бих се справил... – завъртя очи Sulhu. Стана и тръгна в посоката, накъдето бе тръгнала Веси.
Веси въздъхна и се опря уморено на стената в съблекалнята. Главата я болеше ужасно. Искаше да се прибере у дома колкото може по-бързо. Тръгна към шкафчето си и отвори вратата. Взе оттам чантата си и го затвори отново. Изпищя, щом осъзна, че до нея е застанал Sulhu.
- Какво правите тук...? – попита задъхана от уплахата, като сложи ръка на гърдите си. – Не можете да влизате... – тя направи крачка назад. – Тук е само за персонала... – продължаваше да говори притеснено. А той се приближаваше бавно към нея.
- Ти вече не си от персонала. – лека усмивка се появи на устните му.
Момичето понечи да изпищи, но той й запуши устата.
Лекси започна да върви напред-назад, без да може да си намери място. Силната музика в ушите й заглушаваше всичко наоколо. Стресна се, когато Тае се озова пред нея.
- Как си? – попита я, но тя не го чу и извади слушалките от ушите си.
- Какво?
- Попитах как си. – подсмихна се той.
- Добре. – вдигна рамене тя. – Съжалявам, но чакам приятелката си. – като каза това, момичето отново си пусна музиката.
Веси успя да се обърне и да изрита момчето пред себе си. Грабна чантата си и се затича към изхода, но ръката му затисна вратата и момичето промени посоката, стигна до тоалетната и се заключи вътре. Треперещите й ръце извадиха телефона й и Веси трескаво набра номера на Лекси. Постави слушалката на ухото си и зачака. Даваше свободно.
- Хайде, вдигни... – прошепна тихо.
- Излез оттам. – чу младежът да казва. – Иначе ще направя вратата на решето. Това ли искаш?
Sulhu извади пистолета си със заглушител, прицели се в дръжката и стреля веднъж.
Веси изпищя уплашено и изпусна телефона си.
Тае се приближи до Лекси и я сръга по рамото.
- Какво? – попита тя изнервено, вдигайки поглед към него.
- Телефонът май ти звъни. – отбеляза спокойно.
Момичето бръкна в джоба си и останови , че наистина е така.
- Веси? – обади се, но не последва отговор. – Алоооо, хайде до кога ще те ча-
От другата страна на линията прозвуча писък.
- ВЕСИ?! Добре, стига си се шегувала! Ще ходя на среща, момиче, престани малко и се размърдай!
- Боя се, че това не е шега. – прошепна момчето в ухото на Лекси, а очите й се разшириха леко. Докато разбере какво става, Тае постави бяла кърпичка на носа и устнит завлече към по-тъмната част на улицата. Момичето започна да се дърпа, опитваше се да извика, но лека-полека започваше да се онася в сън. Клепачите й натежаха и тя изгуби съзнание.
Веси изпищя за пореден път, когато вратата беше брутално разбита. Младежът се приближи бързо до нея и я хвана грубо за китката.
- Гъкнеш ли, си мъртва. – продума ледено. – Ще минем покрай хората тихо и спокойно и ти, подчертавам, ще стоиш МИРНА и НЯМА да се опитваш да бягаш. Иначе ще настане меле, което се съмнявам да се хареса на невинните ти очички. Ясно ли е? ЯСНО ЛИ Е?! – извика повторно и Веси кимна леко.
- Тръгвай! – нареди и я побутна към изхода, като придържаше ръката си на кръста й.
Веси уплашено гледаше спокойно ядящите , усмихващи се хора около себе си. Какво ли не даваше да е на тяхно място сега...
- Хей, Веси! – усмихна се една от сервитьорките и момичето, усещайки смъртоносния поглед на Sulhu върху себе си, се насили да отвърне що-годе нормално на поздрава.
- Не ми беше казала, че имаш гадже! – възкликна другата сервитьорка, поглеждайки към младежа.
- О, ами, той не...
Веси млъкна, щом усети устните му върху бузата си.
- С приятелката ми имаме среща. Бързаме, така че, ако ни извиниш, ще тръгваме. – ухили се Sulhu, след което задърпа втрещеното момиче след себе си.
Щом излязоха навън, пръстите му отново стиснаха болезнено киткат задърпа надолу по улицата.
- Къде ме водиш... – проплака уплашено Веси, но той не й отговори. – Ще ме... убиеш ли? – попита отново. Двамата спряха пред скъпа, спортна черна кола с X-5 на предния й капак.
- Ако исках да умреш, отдавна щях да съм те убил. – отбеляза момчето. – А сега,...
- ЛЕКСИ! – извика момичето, щом видя приятелката си в ръцете на Тае.
- Сладки сънища... – продума Sulhu, придърпа я към себе си и запуши устата й с кърпичка с приспивателно.
- Ле...кси... – прошепна Веси, преди да се свлече в ръцете му.