Заглавие: Пътят към Ада
Категория: С (не е подходящо за деца под 12 години)
Герои/двойки: Бони и Кол
Обобщение: Както се оказа пътят към Ада е посталан с добри намерения.
Бележка от автора: имах напълно различна идея, но ...
Когато беше малка един от любимите й, може би дори най-любимият й сериал беше Charmed. Всичко изглеждаше, ако не лесно то поне възможно. Абсолютно всичко беше възможно дори и демонът можеше да стане човек. Вампирите бяха само едно малко камъче по пътя на магията и с малко помощ, от вече споменатият демон, всичко си идваше на мястото.
Защото хората си бяха хора, вампирите вампири а вещиците. Вещиците бяха чародейки.
След години Бони се смееше на някогашната си наивност, надсмиваше се над толкова много неща и в резултат загуби почти всичко, но най-страшното беше че загуби себе си. Оказа се че на нея изобщо не й беше нужна отвара за да стане злата вещица и също така й трябваше нещо много повече от желание, за да се върне в правият път както би казала баба й. Същата тази баба, която се опитваше а я спре, обясняваше, говореше, дори й крещеше от отвъдното. Но разбира без резултат.
Както се оказа пътят към Ада е посталан с добри намерения, а тя го извървя до самият му край.
Учудващото бе, не че стигна до тук. Дори не това, че нямаше кой да я спре докато магията, омразата, душите на мъртвите я разяждаха отвътре, а човекът. Не. Вампирът, който й подаде не, не ръка а зъб за който да се хване. Зъб, който да й даде свободата от която се нуждаеше и заглуши десетките гласове в главата й крещящи за справедливост. още. кръв. кръв. кръв.
Разбира се всяка свобода се заплаща, както знаят всички чието име не започва с Ел и не завършва на ена, но както биха потвърдили хората за които тя доста често почти умираше всекидневно, Бони не бе човек, който не изплаща дълговете си, дори напротив. Тя даваше и даваше докато не й остана нищо друго освен относителното й и определено подвъпросно психично здраве, което в последствие захвърли в канавката заедно с колата, дрехите и нечий труп.
Нечия майка, дъщеря, може и дори внучка която нямаше да бъде погребана под собственото си име защото щеше да носи нейното. Още една Бенет, този път фалшива, щеше да влезе в гробището на Mystic Falls с краката напред и да даде на баща й завършека от който се нуждаеше.
Въпрсният зъб, между другото кучешки, за който вече споменахме беше прикрепен към небцето не на кой да е а на един от оригиналните вампири. Когато првоначално Кол й предложи свобода тя се изсмя в лицето му и го награди с възможно най-големият аневризъм, който бе създавала някога. Когато обаче излезе от училището същата тази нощ и се намери обградена и в последствие се събуди с дяволски силно главоболие нямаше избор освен да го изслуша.
И да се съгласи, защото по дяволите коя беше тя, че да отказва малко спокойствие и тишина.
Майка й може и да мразеше този начин на живот, но понякога Бони мислеше, че може би е родена за да бъде вампир.
