Everything is blue. III

Първата година след като Уил се самоуби беше най-тежка.

Бил стана алкохок, понякога използваше и наркотици. Не можа да си прости, че беше заблуден от Уил. Всичките му красиви усмивки, които са били по-счупени и от разбит порцелан, Бил не мога да ги различи. Мислеше си, че ако прекарваше повече време с него щеше да го усети, но не. Дипър беше също толкова разбит, но при него беше малко по-различно.

Русокосият мъж си изливаше поредната бутилка розе в гърлото с надеждата алкохола да отмие вината, която чувства. Правеше бели и прецизни линии, които приемаше с банкнота, че да се усеща по-близо до Уил.

След това заспиваше в тотално безсъзнание и вече нямаше никой, който да се изненадва, когато спи за два или три дни.

Дипър? Той напълно не можа да се справи със загубата на Уил.

Разбира се, със съгласието на Бил, той започна да се среща с Ейбъл. Искаше да усеща цялата болка, която той усещаше. Първият месец Ейбъл се държа много внимателно с него. Често му споделяше колко общи черти има с Уил, което винаги разплакваше Дипър.

А той го провокираше по всевъзможни начини, че да се държи с него както с Уил. Понякога дори казваше неща, който той казваше. Искаше болката му, искаше да се чувства в близост. Понякога оставаше да спи при Ейбъл, той разбира се, излизаше.

На Дипър му отне половин година, че Ейбъл да започне да го наранява физически. След първият нанесен удар, той започна да се усмихва. Скришно, разбира се. По този начин се зароди и не много братска близост.

Имаше синини, беше издран навсякъде по бялата си кожа.

Това му харесваше. Искаше да има болката на Уил.

Ейбъл свикна много лесно без Уил. В интерес на истината, очакваше той да се самоубие. Уил беше слаб, близо до безхарактерен и прекалено добър. Понасяше ударите му, беше добро тяло за секс, но нищо повече. Не е като брат си, няма и да бъде.

Уил за него беше като развлечение. Имаха мили моменти, но всичко се разминаваше. Удряше го, защото това беше някакъв начин да се разбират. След ударите Уил се запалваше, показваше силни и наистина предизвикателни емоции. Точно те отказваха Ейбъл от това да го напусне.

Каквото и да е, Уил беше разбито дете и с малко огън се палеше. Ейбъл харесваше това. Харесваше и снежно бялата му кожа със синини и рани. Напомняше му на самият него, преди години, когато родителите им обожаваха Дипър и Мейбъл, но не и него.

Той беше подритван, забравян и нараняван.

Но вече не.

Не можеше да разбере позицията на брат си, Дипър. Беше му ясно, че той имаше романтични чувства към Уил, но Уил е вече минало?

Колкото по-близки ставаха отново, толкова повече и повече общи черти намираше между него и Уил. Нищо чудно, че си пасваха толкова много.

С времето показа себе си.

Най-щастливите му моменти бяха, когато Бил Сайфър лежеше в леглото му, почти необлечен и изглеждащ като божество.

Ейбъл винаги е усещал, че има привличане към Бил Сайфър. Той е като божеството, което не може да има. Възможно е това да е една от причините му, че да излиза с Уил. Близнаци са, но са различни.

След като Бил започна да приема алкохол в огромни количества, смесени с дрога, не беше трудно за Ейбъл да го привлече. Дипър също знаеше, че понякога правят секс. Това обаче не стресираше брат му по никакъв начин, защото любовта, която имаха беше прекалено силна и невъзможна да бъде разрушена.

Някъде, когато Ейбъл осъзна това, започна да си изкарвя гняв на Дипър. Интересното беше, че понякога му отвръщаше.

Незнайно как, тримата се хванаха в някакъв триъгълник, но никой от тях не се оплакваше, защото получаваха това, което искаха.

Дипър получаваше нараняванията.

Бил рядко беше в съзнание, че да си спомня за болката.

Ейбъл имаше близост до Бил.

Две години по-късно, Дипър разбра Уил напълно. Осъзна, че да гледаш как обичаш някого, а той да не отвръща боли.

Осъзна и, че Бил никога отново няма да се оправи. Заспиваше в ръцете му, със сълзи в очите.

Ейбъл не помагаше на никой от тях, но заживя с едно момиче и не чуха името му отново.

Бил предозира.

Беше спасен, но това за него нямаше значение, защото отдавна изгуби светлината си.

Той стана просто тяло, нямаше душа.

Дипър не издържа.

С цялата любов, която има за един последен път обича Бил.

За един последен път го целуна и заспаха тихо и заедно.

На сутринта Дипър намери така любимите на Уил хапчета.

Взе едно, още едно, шепа.

Стори му се, че чу гласът на Уил.

И така, почти неусетно, го последва.