ГЛАВА ДЕСЕТА
Промяна в плана
На сутринта Хърмаяни се събуди преди всички останали и използва момента да си вземе душ и да се приготви, защото щом Парвати се събудеше, започваше да пръска от парфюмите си и миризмата ставаше непоносима. Тя влезе в банята и остави горещата вода да я залива, действайки й успокояващо. Тя се радваше, че само след ден ще намерят Рон и всичко щеше да си е както преди, но това включваше и охлаждане на отношенията с Драко. Тя не бе сигурна дали го искаше. Беше му обещала да му помогне да преодолее предразсъдъците си, тези, на които го бяха учили в семейството му през целия му съзнателен живот.
Тя излезе от банята и се облече с риза, бял панталон и навлече мантията си отгоре. Взе чантата си и излезе от спалнята на петокурсничките, защото Парвати скоро щеше да започне да пръска от парфюмите си. Имаше още около час до закуска и Хърмаяни бе сигурна, че всички още спят.
- Добро утро, Хърмаяни! – Джини излезе от спалнята на четвъртокурсничките и й помаха.
- Добро утро! – отвърна Хърмаяни и се усмихна. Двете слязоха до общата стая, където вече гореше огън. Хърмаяни погледна през прозореца и видя, че валеше сняг.
- Не е спирало да вали – каза Джини, след като проследи погледа й. – Може би ще отменят посещението на Хогсмийд.
- Какво? Не може да го отменят! – отвърна Хърмаяни светкавично.
- При този сняг... Мисля, че могат и ще го направят – рече Джини. Хърмаяни можеше само да се надява, че приятелката й греши.
Опасенията на Джини се оказаха верни. На закуска професор Дъмбълдор оповести, че посещението на Хогсмийд тази събота е отменено поради лошото време и учениците нададоха възмутени викове. Дъмбълдор само се усмихна и седна обратно на мястото си. Хърмаяни погледна към слидеринската маса и срещна погледа на Драко, самоуверен и спокоен. Хърмаяни го погледна въпросително и прекъсна зрителния контакт, защото рискуваше някой да ги види.
- Има ли ти нещо, Хърмаяни? Защо гледаш така? – попита Джини и я погледна с широко отворени очи.
- Не. Просто се бях замислила – отвърна момичето и продължи със закуската си.
Остатъкът от деня мина нормално. Хърмаяни спечели общо 80 точки за Грифиндор, отговаряйки на въпроси от всякакво естество. Тя беше видимо доволна от себе си, когато излизаше от кабинета по отвари, защото дори професор Снейп се видя принуден да й даде 15 точки за отговора. Причина за задоволството й беше също, че Драко и тя имаха нещо като състезание във всеки един час този ден и тя го водеше с 10 точки. Последният им час бе Вълшебство и нямаше начин той дори да изравни. Тя излезе от кабинета и зачака Хари, който явно отново се заяждаше със Снейп. Понякога се чудеше на глупостта му да се кара с учител, който само си търси поводи да отнеме точки на дома им, но не му казваше нищо, надявайки се той сам да се осъзнае.
- Добре се справяш засега, Грейнджър – Драко излезе от кабинета и се подсмихна подигравателно.
- Не мога да те достигна, ти се справяш отлично в провалянето си – върна му го тя и пое в другата посока, а косата и я следваше като сянка.
Той вдигна вежди и отиде към кабинета по Вълшебство.
- За домашна работа искам да напишете 15-инчово есе на тема "Заклинанието „Репаро" и как да го използваме правилно в ежедневието" – оповести професор Флитуик, застанал върху камара от книги, за да го вижда целият клас. Гласът му бе последван от множество въздишки. – Това може да е една от темите за СОВА, така че се постарайте. Свободни сте!
Хърмаяни записа даденото им за домашна и излезе от стаята. Бе спечелила още десет точки за Грифиндор, но Драко успя да навакса и сега тя го водеше само с 5 точки, но все пак бе спечелила битката за днес. Хари излезе от стаята и прекъсна мислите й.
- Ще дойдеш ли на обяд, Хърмаяни?
- Не. Ще си напиша домашните, а после ще сляза до кухнята
- Но имаме два почивни дни! Не може ли домашните да почакат? Първо Рон, а сега и теб постоянно те няма! – заоплаква се момчето.
- Хари, тази година е важна. Винаги мога да обядвам, но шансът ми да получа „Излключителен" на изпита е само един и не мога да позволя да го изпусна – обясни Хърмаяни с извинително изражение и тръгна в противоположната посока.
- Ще дойдеш ли на обяд?
- Не. Трябва да отида в библиотеката – отвърна Драко.
- За бога, Драко, домашни се пишат в неделя! Не ставай като мътнородата – каза с отвращение Нот. Този тип започваше да дразни Драко с постоянното споменаване на Грейнджър.
- Остави го, Нот, той сам може да взема решения – отърва го Блейз и Драко го погледна с благодарствен поглед, след което тръгна към библиотеката.
Драко много добре знаеше кой още ще е в библиотеката. Дори не беше сигурен каква е точната причина, поради която отиваше в библиотеката – изпитите или Грейнджър. Изключваше възможността да има толкова голямо желание да помогне на Уизли, защото само при мисълта за това му ставаше смешно. В началото той дори не беше искал да се намесва в история с мътнороди и родоотстъпници, но Дъмбълдор... Все пак, помисли си Драко, идеята му не бе чак толкова лоша. Всъщност Грейнджър се оказа доста по-различна отколкото я мислех. Той спря мислите си за момент, колкото да осъзнае върху какво точно бе размишлявал и спря.
- Малфой – един познат глас го изкара от размишленията му и той се обърна. – Защо стоиш отвън като наказан?
Драко се обърна и видя Хърмаяни да го гледа въпросително, нарамила чантата си и с няколко книги в ръка. Той се усмихна при вида й. Държеше книгите си, сякаш те бяха най-важното за нея. Не че не беше така.
- Чаках те – каза той.
- Страх те е да влезеш сам, да не би случайно Паркинсън да е вътре – присмя се Хърмаяни и не му даде възможност да отговори, влизайки в библиотеката. Драко видя само къдравата й коса да се разпилява пред очите му и той усети аромата на шампоана й.
Те стигнаха до обикновените места, които заемаха. Хърмаяни се огледа наоколо, докато оставяше чантата и книгите си на масата и видя, че почти нямаше хора наоколо. Естествено, днес е петък, помисли си тя и се усмихна, поклащайки глава. Явно почти никой не се грижеше за образованието си в днешни дни.
- Май няма да ти проверявам теста – каза Хърмаяни, поглеждайки навън. – Сигурна съм, че тренировката ти е отменена.
- Само мазохист би излязъл да тренира куидич при този вятър – каза мрачно Драко. На него не му се нравеше идеята да изпуска тренировки, защото всяка една такава му костваше малко от шанса да бие Потър и да спечели купата тази година.
- Тогава не разбирам защо не си излязъл - каза Хърмаяни.
- Подиграваш ли се с мен, Грейнджър? – Драко сви очи.
- Да – оповести безцеремонно тя.
Той тръгна към нея и отвори устата си, за да каже нещо.
- Не ме карай да повтарям някой действия от трети курс – каза тя, слагайки пръст на устните му и отиде да търси учебник по Билкология.
Драко стисна зъби и вдиша дълбоко. Досега никой не го бе унижавал така. Явно Грейнджър си играеше някаква малка скрита игричка и, Драко не искаше да го признае, но я играеше доста добре. Подиграваше му се при всеки удобен повод, но той отново се принуди да се съгласи, че си го бе заслужил през четирите години на подигравки и подмятания от сорта на „Чудя се какво ще излезе от теб и Уизли, ако се ожените". Той разтърси глава и извади теста си по Трансфигурация. Започна да го проверява и с всеки проверен въпрос задоволството му нарасваше все повече. След около десет минути той се усмихна самодоволно на въпросителния поглед на Хърмаяни, която бе седнала срещу него.
- Без грешка, както винаги – оповести той и прибра теста обратно в чантата си.
Хърмаяни го погледна и вдигна рамене.
- Отново си оставаш гадна хлебарка – отвърна тя и отвори учебника си по Отвари.
Драко я погледна и поклати глава.
- Доставя ти огромно удоволствие да ме дразниш, нали? – попита той.
- Да – отговори просто Хърмаяни и се зае да пише съчинението, което Снейп им бе възложил за домашна.
- Какво ако-
- Малфой, опитвам се да се съсредоточа! – Хърмаяни го погледна изпод вежди и посочи чантата му. – Домашните ти няма да се напишат сами.
- Знам това – отвърна с известно раздразнение Драко и започна да пише.
От време на време той я поглеждаше и се усмихваше при вида й. Тя беше изцяло отдадена на това, което правеше. Беше концентрирана, съсредоточена и знаеща точно какво върши и как да го върши. След като свърши с 30-сантиметровото съчинение, дадено им от Снейп, веднага се прехвърли на Вълшебство и есето за заклинанието Репаро. След това свърши с превода на някакъв текст, който имаше по Древни Руни и преначерта всичките си карти по Астрономия, проверявайки ги за грешки. Провери нещо в учебника по Трансфигурация и най-накрая затвори учебниците си.
- Свърши ли? – попита Драко, който пишеше есе за професор Макгонъгол.
- Да. След малко започвам да решвам тестове за изпитите.
- Не те видях да пишеш есето по Трансфигурация – Драко вметна.
- Аз го написах вчера. Нямах какво да правя – съобщи му важно Хърмаяни, щастлива, че е отнела последното му оръжие.
Драко погледна Хърмаяни (за пореден път) и продължи да пише съчинението си, но той самият бе на мнение, че то не струваше. Думите бяха измъчени и сякаш съчинението бе написан от някого със съдържание на речника под 1000 думи.
- Проблеми с Трансфигурацията, а, Малфой? – Хърмаяни се бе надвесила над него и той се обърна.
- Временни.
- Искаш ли помощ?
- Не.
- Добре.
Да поиска помощ? Драко Малфой да моли за помощ? Тя чуваше ли се? Досега се бе справял с много по-трудни неща от писането на съчинение. Този път също щеше да се справи без чужда помощ. Така го бяха учили.
- Спомни си какво си обещахме, Драко. Да си помагаме взаимно – Хърмаяни го изтръгна от мислите му и седна до него.
- Може да не е този път.
- А защо да не е?
- Не ти ли стига, че вчера те помолих да ми провериш теста? Така са ме учили, Грейнджър.
- Да, но не съм го проверявала. И остави тези глупави предразсъдъци най-накрая – каза Хърмаяни, издърпвайки перото и пергамента от ръцете на Драко. – Остави ме да погледна.
Хърмаяни прочете жалките шест сантиметра, написани от Драко и вдигна глава от пергамента.
- Доста добро начало. Жалко, че музата ти е секнала – каза тя и се наведе отново, започвйки да пише.
Драко не каза нищо. Наблюдаваше я, докато пише и следеше всяко нейно движение. След около половин час Хърмаяни вдигна глава от съчинението, прочете го веднъж и го даде на Драко.
- Ето. 35 сантиметра. Не свиквай – каза му тя и отиде да прибере учебниците си.
- Благодаря – промърмори Драко с нежелание.
- Не свиквай – повтори Хърмаяни и се усмихна. – Е, Малфой, не мислиш ли, че планът ни трябва да претърпи известни промени.
- Чудех се кога ще ме попиташ. Няма да чакаме до следващата седмица. Утре отиваме в Хогсмийд да спасим гаджето ти – подразни я той.
- Не ми е-
- Знам.
Хърмаяни завъртя очи и нарами чантата си.
- Утре ме чакай пред библиотеката в 8.
- Не трябва ли и аз да участвам в съставянето на новия план?
- Не закъснявай – каза Хърмаяни и излезе.
Навън снегът още продължаваше да вали упорито. Не бе спирал вече от почти два дни и щом човек погледнеше през прозореца имаше чувството, че едрите парцали никога няма да спрат да падат, а щом се доближеше още малко, студът се просмукваше през дрехите и кожата му и стигаше чак до мозъка на костите, карайки го да потрепери. Повечето ученици останаха разочаровани от отмяната на посещението на Хогсмийд и излязоха в двора, дебело навлечени, за да се захвърлят с топки. Отказваха се бързо, защото снегът приемаше като предизвикателство излезлите навън хора и сякаш започваше да трупа още повече, а леденият северен вятър се промъкваше под дебелите пуловери и караше устните на всички да се оцветят в синьо от студ. Малко по малко излезлите навън се отказваха и се прибираха в топлите общи стаи, където седяха с часове пред горящия огън или наблюдаваха през прозорците. Вече отминаваха и последните дни на Ноември и настроението на всички малко по малко се повдигаше при мисълта за Коледа и зимната ваканция.
Хърмаяни се прибра в топлата обща стая на Грифиндор, размишлявайки върху това, какво се бе случило с нея през последните няколко седмици. Отиде до прозореца и погледна навън, спомняйки си за нощта, в която Филч спипа нея и Малфой и бяха принудени да прекарат известно време заедно. Ако трябваше да бъде честна, тогава тя си бе помислила, че Малфой е пълен кретен и едва успя да изтърпи времето, през което бяха заедно. Беше сигурна, че тогава и той се е чувствал по същия начин. След това.. Той просто бе поискал да й помогне. Но защо? Един Малфой, представител на чистокръвен род.. Да иска да помага на нея, мъгълородна, съюзник с най-големия му враг и с родоотстъпник. „Това е от гледната точка на Малфой" си каза тя, когато нарече наум двамата си най-добри приятели с тези имена. Имаше толкова много въпроси, които трябваше да бъдат зададени и толкова много отговори, които трябваше да бъдат получени. Но кога, Хърмаяни не знаеше. И по-важното – дали имаше нормални отговори на тези въпроси? Тя бе наясно, че двамата с Малфой бяха достатъчно тактични един към друг и никога нямаше да започнат темата за взаимоотношенията помежду си. Рано или късно обаче, този момент щеше да дойде и тогава щеше да е късно за бягство.