Сега вече го хванахме!
-Чакайте малко! – каза Мади изведнъж. – Сетих се нещо! – всички я гледаха учудено и чакаха обяснение. – Не знам дали забелязахте, но Бийбър имаше дупка на якето – липсваше парче. Може би ще го открием на местопрестъплението. Какво ще кажете?
- Нека проверим. – каза Зина и всички се запътиха към вратата.
Чакайте! Да вземем фенерчета! – каза Габриел и Мади изтича до горния етаж. След малко се върна с четири фенера в ръцете. Всеки все по един и тръгнаха. Взеха такси и след малко бяха там. Когато пристигнаха, трупът го нямаше.
-Сигурно го е скрил някъде. – предположи Дейвид.
-Да. – съгласи се Зина.
-И все пак можем да огледаме, нали? Последния път когато бяхме тук нямахме фенерчета.Може да сме изпуснали нещо.
-Права си. – каза Габриел и започна да оглежда. Другите направиха същото. Скоро след това се чу гласът на Мади:
-Вижте! – каза тя високо. Всички отидоха при нея и видяха парче от дреха на пода. – Знаех си, че сме пропуснали нещо.
-Страхотно. Хванахме го! – каза Дейвид щастливо.
-Да се върнем у тях и да го хванем! – Зина каза и те изтичаха до вратата, но преди да излязат, Габриел каза:
-О, Мади, вземи парчето!
-О, да! – каза тя, изтича обратно, взе парчето и излязоха. Хванаха такси ( за хиляден път през изминалите два дни) и се върнаха обратно до къщата на Бийбър. Когато стигнаха там, видяха нещо неочаквано.