Бележка : Както казах бързо я написах… и сега ще ви разочаровам малко. Скоро няма да има update… имам още 3 фика по – които пиша и ще гледам да довърша и тях. Може би след седмица ще иманова глава, затова plssss бъдете търпеливи и ако имате някакви въпроси или просто искате да споделите мнение бутона е най – долу :)Приятно четене!


Глава 12

Приказка, с не толкова хубав край…"

Глупачка! Глупачка! Глупачка! Как можех да забравя да си сложа бельо?

–Всичко наред ли е?- гласът на Джейсън бе сериозен, но по – лицето му бе изписана лека тревога.

–Мхм- само измънках, защото знаех, че гласът ми ще ме предаде.

–Еймили!- каза още по – сериозно. – Ако се притесняваш за тази вечер, веднага се връщаме вкъщи.

Той сериозно ли говореше? Щеше да изпусне единствения шанс да залови онзи престъпник заради мен? Една много малка част от съзнанието ми искаше да му каже ДА, само за да види наистина ли толкова държи на мен, но в следващия миг си спомних колко мил и добър бе той през цялото време, как се грижеше за мен, правеше ми подаръци които незнаех изобщо дали заслужавам. Лоша, Лоша Ейми! Скарах се на себе си.

–Всичко е наред, Сър.

Той ме притисна по - силно до себе си.

–Няма да си сама дори за миг тази вечер. Ще си в безопасност!

Как можеше с едно изречение този мъж да ме накара да се почувствам у дома? Как можеше всяко негово докосване да събужда в мен страст и желания за които дори не съм сънувала? Думите му за първата ни нощ заедно закънтяха в главата ми. Образите на голите ни тела, опрени едно в друго. Докосванията му, устните му…

първият път ще бъде само любов…

Ами след това? Трябваше да разбера какво ме чака… след това!

–Сър?- попитах плахо.

–Да?

–Нали казахте, че ще ми разкажете за това… за…

–Моя начин на живот ли имаш предвид?- довърши изречението ми Джейсън и то с нескрита усмивка. –Въпреки, че не е най – подходящия момент, ще ти разкажа.

Затворих устата си и зачаках.

–Най – важното нещо в нашата връзка е доверието. Трябва да си способна да ми се отдадеш не само телом, но и в съзнанието си. Да освободиш ума си от всички негативни мисли и страха. –обърна се с лице към мен и хвана брадичката ми, нежно я затегли нагоре докато не заключи очите си с моите.- Това е единствения начин да ти доставя само удоволствие.

Доверие. Трябваше да го запомня! Но как щях да го постигна? Спомних си как Виктор връзваше ръцете ми с вериги и ми казваше „обикновено след като те вържат ще те бият и после ще те изчукат…" Как можех да се доверя на някои който искаше това от мен? Искаше да ми причини болка… да страдам… да плача! Забелязал отвеяния ми поглед Джейсън съвсем леко стисна рамото ми с ръката с която ме беше прегърнал… болката не винаги е лоша… може би имаше право! Но това означаваше, че трябва да се оставя напълно в негови ръце.

–Значи искате да имате пълен контрол над мен?

–Всъщност любима моя ТИ си тази която има пълен контрол над мен, просто още не го знаеш.

Как така? Неможех да си представя какво означаваха думите му, та нали аз щях да бъда тази която е вързана? Джейсън пусна брадичката ми и ръката му се спусна към коляното ми. С едно рязко движение повдигна крака ми и го постави над своите, разкрачвайки ме. Усетих лек полъх към средата на бедрата си, което секна дъха ми. Глупава Еймили. Нямаше да е така ако си беше обула бикините. Сега Джейсън щеше да разбере какво си направила! Съзнанието ми извика срещу мен.

Ръката му започна да прави бавни кръгове около капачката на коляното ми.

–Да бъдеш способна да отдадеш напълно тялото си на друг човек… - ръката му започна да мърда нагоре към бедрата ми – Да знаеш, че мога да правя всичко каквото си пожелая с теб – почти стигна до средата… усещах как сърцето ми забързва ритъма си, ръцете ми започнаха да треперят, тялото ми се разгорещи, а въздухът в лимузината ставаше все по малко.– В името само на твоето удоволствие– докосването му беше магическо. Почти… дори напълно бях сигурна, че ще изпълня всяка негова команда. Всяко негово желание!

Пръстите му спряха да се движат и дланта му се разстла цялата върху вътрешната част на бедрото ми. една част от съзнанието и се радваше, че той е спрял и няма да разкрие малката ми грешка, но друга, много по силна част от мен копнееше той да продължи нагоре… да ме докосне точно там където най – много исках да е ръката му в момента.

–Ето това е контрол. Колкото по – отдадена си, толкова повече удоволствие ще мога да ти доставя. Ти си тази която ме контролира.

Стисна силно бедрото ми. Електрическия импулс който премина през гръбнака ми бе една от най – мощните и хубави емоции който някога бях усещала. Жадувах, копнеех за още… копнеех ръката му да се премести по – високо по бедрата ми и да докосне най – интимното ми място, но вместо това тя тръгна обратно надолу към коляното ми и след миг крака ми бе върнат до другия. Усетих нещо влажно между бедрата си, но цялото ми съзнание бе отдадено на този мъж!

Премигнах няколко пъти докато думите му навлязат в ума ми. Силата беше в моите ръце. Виктор бъркаше! Той не знаеше нищо за този свят… той само предполагаше какво може да е. И предполагаше грешно! Да се оставя в ръцете на Джейсън изведнъж не ми се видя толкова лоша идея. Да се освободя от всичко и да му позволя да има пълна власт над тялото ми бе нещо което точно в този момент исках най – много. Не ме интересуваше на къде бяхме тръгнали. Исках го! Исках го сега на мига.

Ръката ми се спусна към неговата и с пръсти погалих нежно опакото на ръката му. Погледнах към очите му жадна за докосването му, за страстта която носеше със себе си всяка частица от него.

–Еймили- издиша името ми- Моментът наистина не е подходящ.

Това просто изречение мина като нож през сърцето ми. Отдръпнах пръстите си и ги вплетох в скута си.

–Любима – повдигна отново брадичката ми - ако сега започнем, никога няма да стигнем до бала. Искам те не по – малко от колкото ти мен. – едва докосна устните ми със своите и се отдръпна назад. - Знам. Виждам го в очите ти!

Чак сега осъзнах на къде бяхме тръгнали. Това беше важно за Джейсън. Това бе, може би последния му шанс да залови онзи престъпник! Поех си дълбоко дъх и се усмихнах. Можех да почакам!

Останалата част от пътя премина в мълчание и съвсем леки докосвания от страна на Джейсън по – рамото ми. Аз си държах ръцете в скута. Не исках да го докосвам, защото знаех, че няма да мога да спра ако го направя. Ако чувствата му бяха толкова силни, колкото моите как изобщо се въздържаше? Този мъж трябваше да има железни нерви, за да подлага ума си на подобна агония.

Усетих как лимузината спира. Джейсън махна ръката си от рамото ми и отвори вратата. Излезе и ми подаде ръка, да го последвам.

Мястото изглеждаше три пъти по – голямо от къщата на Джейсън! Зашеметяващо. Паркинга бе обсипан с коли, коя от коя по – лъскава и хубава. Входа към който се насочихме бе осветен с два огромни прожектора и имаше черен килим в началото си. Почувствах се като кино звезда. Погледнах към лицето на Джейсън и си спомних защо бяхме тук. Погледа му бе сериозен. Очите му сканираха всеки човек покрай който минавахме. Хванати за ръце се насочихме навътре към огромна бална зала. Помещението бе претъпкано с хора. Жени и мъже облечени в стилни рокли и костюми, разнасяйки със себе си чаша и говорейки помежду си. Джейсън ме задърпа към една маса на която имаше наредени чаши, грабна две и ме отведе но течащ фонтан с бистра жълтеникава течност. Наля ги почти до горе и ми подаде едната.

–Заповядайте мис Съмър- каза с усмивка.

Изненадана и много, много трогната от начина по – който се обърна към мен поех чашата с усмивка.

–Благодаря. Наздраве г-н Робинсън.

След като чукнахме кристалните чаши една в друга, отпихме едновременно. Шампанско? Не бях вкусвала нещо толкова приятно. Леката течност се разля по – езика ми, карайки го да изтръпва от наслада.

–Ела. Трябва да те запозная с някои хора.- каза и хвана отново ръката ми.

Задърпа ме между тълпата от дами в приказни рокли и черни костюми мъже и спря почти в другия край на помещението.

–Ребека, Питър, това е Еймили Съмър. Моята дама. Запознайте се.

Пусна ръката ми за да мога да се здрависам с новите и я постави на кръста ми.

–Приятно ми е Еймили. Аз съм Ребека Болдън. Надявам се, че си прекарвате добре тази вечер?

–Да Госпожо.- отвърнах с усмивка.

Ребека изглеждаше невероятно красива в синята си, дълга до глезените рокля и ръкавици които покриваха почти целите й ръце.

–Ребека е организаторката на таз вечерното събитие.- каза Джейсън.

Жената се усмихна и кимна с ръка, сякаш това е нищо работа.

–Джейсън, чаровен както винаги. Не е кой знае какво.

–Справили сте се невероятно г-жо Болдън.

–Благодаря мила. Кажи къде намери това бижу Джейсън. Не съм я виждала преди?- Ребека погледна към Джейсън с жаден за информация поглед.

Потреперих едновременно от спомена и от това какво ще обясни Джейсън за нашето запознанство.

–Съдбата ни събра – каза с усмивка.

–Потаен както винаги – каза Ребека и се разсмя шумно. –Желая Ви приятно изкарване- явно беше разбрала, че няма да може да измъкне повече информация от Джейсън и се обърна към мъжа до себе си – Ела скъпи, можеш ли да си представиш госпожа Делфино е обзавела новия си дом с мебели от… Отдалечиха се от нас. Въздъхнах с облекчение и допих шампанското си. Започнах да оглеждам хората около нас и усетих как главата ми се замайва. Лека музика се разнесе в залата и погледнах в посоката от която идваше. На огромна сцена… как ли не я бях забелязала до сега… свиреха на живо може би над 20 музиканта. Започнах да ги броя, но след шестия изгубих бройката им и започнах от начало.

–Може ли един танц?– Джейсън взе празната чаша и я остави в таблата на минаващия наблизо келнер. Хвана ме за ръката, държейки я демонстративно по- високо. Спомних си анимацията която обожавах като малка Пепеляшка… застанахме на средата на дансинга. Едната му ръка все още държейки моята, а другата се настани върху талията ми, като не отделяше очите си от моите дори за миг. Поставих свободната си ръка на рамото му и изчаках той да поведе.

Понесохме се в чудния ритъм на валса. С полезрението си забелязах, че около нас и другите двойки танцуват, но единственото което бе важно за мен в този момент бе мъжът в чиито ръце се намирах. Гледах невероятното му лице,кестенявата, почти руса коса, нежната усмивка, златно – сините очи и усещах как потъвам в него. Чувството бе като никое друго изпитано през моя живот… аз се влюбвах! Ръката на талията ми започна да прави нежни движения нагоре към ребрата ми и след това бавно надолу към таза ми. Повтори това магическо движение няколко пъти и единственото за което можех да мисля, бе обратния път към вкъщи… щяхме да сме сами… щеше да ме докосва така отново…

–Без бельо ли си?- наруши мълчанието ни той.

Преглътнах тежко. Как разбра? Само от това просто движение нямаше как да разбере нали? Трябваше да знае от по – рано и да е премълчавал до сега!

–Отговори ми Еймили?- притисна ме по – силно към себе си и усетих нещо твърдо да се опира долу ниско в корема ми.

–Аз… бързах и забравих да си сложа…- казах с тих глас.

Джейсън се наведе и целуна рамото ми, след това прокара нежно устните си към ушето ми и прошепна.

–Ммм ще ме подлудиш!- топлия му дъх изпрати нови импулси през гръбнака ми. – По добре да спрем с танците. Не отговарям за действията си ако продължим!

Той сериозно ли говореше? Нима щеше да ме награби тук на средата на дансинга? Невярвах…

–Аз също- подразних го.

–Хм, ще видим- отново дяволитата усмивка се разстла по – устните му и в погледа му виждах как страстта гореше с див, необуздан пламък.

Джейсън се отдръпна назад, премахвайки ръката си от талията ми и ме задърпа отново към масите с шампанско. Наля ни нови две чаши и ми подаде едната.

Започнахме да водим лек, разсейващ разговор. Изумих се от колко неща разбира Джейсън – мода, коли, история, разказа ми за Ребека и нейната благотворителна фондация, ….

Времето сякаш летеше. Изведнъж погледа на Джейсън се насочи към определена точка и не помръдна от там цели пет секунди, макар да говореше през цялото време, усетих, че го прави автоматично. Мислите му бяха на съвсем различно място. Обърнах се за да проследя погледа му и забелязах, че една едра мъжка фигура се насочваше към нас. Застана на около метър от Джейсън, като не премести погледа си дори за миг към мен… дори не ме поздрави.

–Съндър, всичко по – план ли е?

–Да Сър.- каза с дебел глас мъжа,

–Усложнения?

–За сега не. Всичко върви гладко.

Повече думи не излязоха от устите на никои от мъжете. Те сякаш се разбираха с поглед. Зачудих се от колко ли време работят заедно, за да постигнат подобен синхрон.

Очите на Джейсън се насочиха в посоката в която гледаха и тези на Съндър, а именно към изхода.

–Еймили. Стой тук. Ще се върна точно след 2 минути. Чу ли?- каза Джейсън и погледна в очите ми. Търсеше доказателство, че съм го разбрала. Кимнах.

– Да, Сър.

Обърна се и тръгна към изхода. Застанах неподвижно, като от време на време отпивах от чашата си с шампанско и се наслаждавах на музиката. Докоснах с празната си ръка колието и потънах в приятния спомен на моментите преди малко.

–Еймили, Еймили Съмър?- съвсем слабо познат глас се чу зад мен и след това силна ръка докосна рамото ми.

Обърнах се бавно и тогава го видях. Джон! Какво по дяволите правеше той тук?

–Боже мислех, че си мъртва! Цялото училище мисли, че си мъртва!- гласът му бе толкова учуден. – Как така си жива? Защо не си се свързала с никои до сега?

–Как ме позна? -В училище той никога не ме забелязваше, как сега ме бе познал?

–Снимката ти бе разлепена из целия град и после те обявиха за мъртва. Вестниците бяха пълни с твой снимки.

Преглътнах шумно. Сега когато го обяви гласно, твърдението, че всичките ми приятели и роднини ме мислят наистина за мъртва ме удари право в сърцето. Представих си печалните погледи на родителите си, майка ми… съсипана да плаче на празен гроб…

Но аз неможех да изоставя Джейсън. Не и след всичко което бе направил за мен... не и след като изпитвах подобни чувства към него! Трябваше да се измъкна от тук и да се погрижа Джон да не каже на никои за мен.

–Джон какво правиш тук?- прошепнах с тих глас и свих рамене за се скрия… ако това бе възможно.

Джейсън беше изчезнал от погледа ми точно в този момент.

–Баща ми организира балът.- сви небрежно рамене- Но по - важното е ти какво правиш тук? С кои си?

–Виж, немога да ти кажа нищо. Искам да ми обещаеш, че няма да кажеш на никои, че си ме видял.

–Какво имаш предвид. Еймили родителите ти ще се зарадват толкова много да разберат, че си..

–Те не трябва да разбират. Никои не трябва да разбира. Моля те! Не казвай на никой. Обещай, че няма да кажеш.

Погледнах към него с онзи жаловиден поглед надявайки се да проработи.

–Добре. Няма да казвам на никои, но ми кажи какво става.

Ето тук вече нямаше как да му кажа истината. Никога не би повярвал… нито би разбрал деликатната ситуация в която бях попаднала.

–Аз съм добре, но повече от това немога да ти кажа нищо.

–Защо?

–Повярвай ми, че е за твое добро да не знаеш нищо.

Започнах да оглеждам салона в опит да открия къде е Джейсън и дали идваше вече към мен. Джон забеляза погледа ми.

–Кой търсиш?- попита леко засегнат от пренебрежението ми.

–Никои.

–Защо тогава се оглеждаш така?

Ставаше все по - нахален. Трябваше да се махна от тук моментално. Обърнах се и просто започнах да ходя. Разминах се с няколко дами в елегантни дълги рокли и след десетина метра долових с полезрението си черния костюм на Джон зад себе си. От ляво на мен две момичета се разхилиха ужасно противно, но погледа ми се прикова на вратата зад тях. Бързо се отправих към дамската тоалетна и затворих вратата зад себе си. Тук вече бях в безопасност! Поставих чашата с шампанско на бар плота до мивката и пуснах водата да тече, без дори да я докосвам.

Вратата зад мен се отвори и аз вдигнах поглед бавно, мислейки, че е някое момиче, когато забелязах отново черния костюм. Джон затвори зад себе си и се отправи директно към мен.

„Какво нямаше свободни места в мъжката тоалетна ли?" исках да го попитам, но в гърлото ми се загнезди буца, която просто не искаше да бъде преглътната и да даде воля на гласа ми. Момчето се доближи до мен и на по - малко от метър спря, като обхвана раменете ми за да немога да избягам отново.

–Кажи ми какво става и няма да кажа на никой Еймили?

Поклатих глава в отрицание.

–Тогава трябва да заплатиш мълчанието ми по някакъв начин!

Начинът по който намекна, че трябва да заплатя… накара сърцето ми да подскочи от ужас. Още от училище бях чувала, че е арогантен и груб, но никога до сега не го вярвах наистина! Без да чака покана устните му бяха върху брадичката ми… целта явно му бяха моите, но аз успях да се изместя преди това да стане.

–Какво си мислиш, че правиш?

–Хайде де не се дърпай.- разтърси раменете ми и ме задърпа още по - близо към себе си.

–Не! Махни се- извиках силно.

Единствения човек чийто устни исках да са върху моите бяха тези на Джейсън! Ръцете му започнаха да опипват тялото ми. Едната отиде върху гърдата ми, а другата се премести на лявото ми бедро, притискайки ме силно в бар плота зад мен. Опитах се да го избутам, но той бе прекалено тежък. Притисна ме още по- силно и започна да целува шията ми. Трябваше ми план за бягство и то веднага!

И тогава я видях! С едната си ръка продължих да бутам Джон назад, а другата поставих под течащата мивка и притиснах силно. Водата започна да плиска във всички посоки, омокряйки и двама ни.

–Ах ти! Гадна кучка. Съсипа ми костюма!- развика се Джон и се отдръпна няколко крачки назад.

Използвах възможността за да се измъкна от тук. Затичах се към вратата, но точно преди да докосна дръжката, тя се отвори!

–Какво по дяволите става тук?- гласът на Джейсън закънтя в тоалетната.