Разнебитеният, стар вентилатор на тавана се въртеше бавно, лампичките му чудновато се разделяха, изменяха и умножаваха в различни форми. Цветовете бяха неопределени, избледнявайки от една форма в друга. Предметите се изчистваха и замъгляваха и можех да се закълна, че бягах наоколо в нещо, което приличаше на калейдоскоп. Имаше нежен полъх на въздуха, гъделичкащ голия ми стомах. Изкикотих се и си поех въздух, оглеждайки се наоколо, преди да хлъцна пиянски. Наблизо, Суигетсу и Джууго пееха на комплета за караоке, звучейки като страдащи животни, докато изпразваха чаша след чаша от токсичните си пристрастености, без Хидан за моя приятна изненада. Насочвайки вниманието си напред, Тоби сложи ръка на обърнатите карти; засмя се триумфално, мислейки, че си беше оправил нещата. Погледнах картите си и ги свалих като него. Той млъкна, но аз продължих да се смея вместо него.

- Панталони.

Стрип покерът беше моята игра; разбира се, по-рано губех... но сега се връщах! Прехапах устна и Тоби се изправи и си смъкна панталоните преди да ги хвърли в лицето ми като идиота, който беше. Захвърлих ги настрани и го посочих.

- По-добре да не се надървиш... - Бавен, извън ритъма кикот трябва да се добави тук. - М-мога да видя всииичко, приятел...

- Защо гледаш, пума такава? – извика Тоби, сядайки отново. Оплаках се, защото определено не бях пума. Започнахме отначало. В момента бях със сутиена и бикините си, Тоби беше само с карираните си боксерки (не включвахме маската му за играта) – бях напред с една дреха. Свалихме картите си по едно и също време и аз се изкикотих злобно.

- ШАХМАТ, КУЧКО!

- Мамка му! - каза леко завалено. - Няма да махна тези!

- Т-трябва или ще измамиш.

- Майка ти ще мами. С мен. В леглото.

- Уоу... НОВО НИВО НА ГЛУПОСТ.

Въздъхна:

- Знам.

- Свали ги! - Подскочих върху него и се засмях глупаво преди да го прегърна и да заровя лицето си във врата му. Ръцете му се плъзнаха от дървения под на голата ми страна и стиснаха бедрото ми. Отново се засмях и се притиснах към него, при което той падна назад, като аз бях над него с отворени крака около разтърсения му таз. Изчервих се, а той си махна маската, изглеждайки малко развълнуван. - Ами Джууго и Суигетсу? Ще видят лицето ти... - промърморих. Имах чувството, че ще завърти очи на тази забележка.

- Тези двамата са пияни, наистина ли мислиш, че ще помнят нещо? - Притисна тялото ми към неговото, после погали задната част на врата ми, докосвайки сладко розовите си, с вкус на алкохол устни с моите по грешно възхитителен начин. Почти се разтопих; колената ми потрепериха и промуших ръцете си между нас, за да прокарам треперещите си пръсти по гърдите му. Беше мускулеста, за удоволствие на всяко момиче, всеки процеп изпращаше вълна възхищение и, по-важно, желание по гръбнака ми, все по-ниско всеки път. Тоби изръмжа тихо, хапейки устната ми, после се премести към челюстта, ухото и врата ми; въздъхнах щастливо, малки, неразбираеми шепоти, драскащи по гласните ми струни. Ръката на Тоби бавно отиде до гърба ми и остана там за секунда. Отдръпнах се от него, сядайки в не толкова благоприлична поза. Започна да се оттегля, срам пробяга по лицето му. Мислено започнах да се смея; колко сладък можеше да стане?

Хванах ръката му и той ме погледна любопитно; предпазливо я поставих върху гърдата си. Изчерви се силно и сви пръстите си в моите, тънките му пръсти ме стиснаха внимателно. Почувства болката ми, Г-н-никога-не-се-изчервявам. Извих се към него, главата ми падна леко назад и аз прехапах устна, усещайки странен прилив да преминава през свитите ми вени. Очите на Тоби се сляха с моите полузатворени и той се усмихна срамежливо. Изкикотих се.

- Това не е времето да се срамуваш, Мадара-кун... - Смехът му отекна из стаята и той се изправи, както бях в ръцете му. Премигнах, когато ме понесе по стълбите замаяно.

Отскочих с него от странно мекия му матрак. Издърпа ме в предишната ми позиция и аз настръхнах, усещайки нещо странно да ме мушка отдолу. Дишах тежко. Прехапах устни, когато го забелязах, бях леко засрамена, но чувах как неговото дишане пулсираше точно над моето. Усмихнах се и се наведох надолу, за да го целуна, малка целувчица по устните. Последва друга, после друга и хватката му се отпусна от бедрата ми, за да се насочи към кръста ми. Осмелих се да прокарам пръсти по зърната му. Ощипах ги леко и той изсумтя тихо. Не знаех дали беше раздразнен или не, но когато се отдръпнах, той се усмихна самодоволно и ме преобърна, за да направи същото на мен. Въздъхнах треперливо и той наклони глава към врата ми, за да го задуши с привързаност. Езикът на Тоби се показа и погъделичка ключицата ми и под нея, за да поеме твърдо розове връхче. Ръцете му придържаха китките над главата ми. Бедрата му се отъркаха в моите и аз обвих кръста му с крака.

Разгорещени стонове се изляха от мен и изненадах сама себе си колко чести бяха. Премести се да ме целуне, после просто се вгледа в мен.

- Няма да стигна по-далеч от тук, Мина-чан. - Можех само да си представя промяната в изражението си, от страст на пълно объркване и разочарование. Повтарящото се пулсиране между бедрата ми стана още по-силно и аз преглътнах.

- Нещо грешно ли направих, Мадара-кун? - Тъмните му очи се спряха на моите яркозелени и той взе ръката ми и я целуна, устните му останаха за секунда.

- Не е подходящото време. - Усетих как се изчервявам като лудо, малко хлапе, засрамено от родител, като нахокано дете и в резултат наведох глава като такова. Не можех да не го гледам тъпо. Тоби се изкиска.

- Изглеждаш очарователно, Мина-чан... кълна се. - Зачудих се защо каза това тогава и му се изплезих. Усмихна се самодоволно. - Искаш да го отхапя?

- Какво? Не, копеле такова! - Бързо се отдръпнах от него, носът ми беше вирнат във въздуха. - Искаш ли да ти отхапя пениса? - Отново го погледнах, повдигнах вежди и видях, че лицето му се беше изкривило заради мисълта.

- Какво е мъж без пенис? - Погледна го и въздъхна. - Това е най-добрият ми приятел.

- Е, наречи го Талула и се омъжи за него, ако го обичаш толкова много! - Отново погледнах настрани. - И за да ти отговоря, мъж без пенис е физически лишен. - Изкиска се леко и ме дръпна към себе си за кръста ми.

- Дупето ли те заболява понеже обичам пениса си? - Кимнах, потвърждавайки само защото исках.

- Значи не би искала да умреш, ако някой ти отрежеше... гърдите, дупето или косата?

- Бих, но тези неща са важни!

- Както е и пенисът ми.

- И езикът ми. Ти започна всичко това, - казах тихо, разбира се шегувайки се, като отново се изправих. Чух го как се прозява и преди да си тръгна, се наведох да го целуна и прокарам пръсти през косата му. Ухили ми се замаяно и това ми припомни защо го намирах за толкова... съблазнителен.

- Мамка му, Мина-чан! – извика Конан. - Ти си шибана кавгаджийка!

Личеше си, че е пийнала. Срамежливо потърках ръка. Когато се опитах да поживея малко, обикновено правех неща, за които по-късно съжалявах. Явно това щеше да бъде такова, като стоях на прага да общата стая в чисто новото си бюстие, което изобщо не исках да нося, когато го видях.

- Погледнете ги, крака! – извика Суигетсу. - Десният е Денят на благодарността, левият е Коледа – може ли да посещавам по празниците? Ооо, скъпа! - Шегуваше се, но нещо подпали кожата ми, зачервявайки се под вниманието, което не ми понасяше.

- Сега когато Мина-чан е тук, трябва да се позабавляваме малко! – предложи момичето с кобалтовосинята коса. Бързо дойде до мен, намигна ми, после избяга в стаята си. Когато се появи, тя определено се появи. Розовото й бюстие падаше на вълни деликатно по бледата й кожа. За разлика от моето, което беше от сатен, по краищата на нейното имаше дантела. Не разбирах как не я дразнеше; дантелата сърбеше ужасно! Усещах как се взират в мен и се огледах, трепвайки, сякаш се опитвах да избегна да бъда бита с камшик. Мъжете в стаята просто гледаха и аз започнах да пелтеча, правейки малка стъпка назад.

Нещо се притисна в устните ми и когато отворих очи, почти си излязох от кожата. Конан ме държеше до себе си, като се опитвах да се измъкна. Пусна ме внезапно и аз паднах.

- Какво правиш, по дяволите, Конан-чан?

- Правя шоу, разбира се - усмихна се злобно. - Знаеш, че им харесва. Особено на Хидан. Можеш да видиш пениса му през панталоните. - Изкикоти се звънтящо, като падна на колене, пълзейки съблазнително към мен. Вдигнах ръце за защита, но тя отново ме дръпна към себе си и притисна устата си към ключицата ми, хапейки леко.

- Мамка му... Някой да ми вземе друго питие! - излая заповедта Суигетсу. От звука на стъпки предположих, че някой го направи. Конан ми предложи питие и това беше всичко, което си спомнях.

- Шибани идиоти... - Дойде нещастната обида. - Събудете се, мамка му! - Непознат шум напрегна мозъка ми и аз изпъшках, беше като експлозия в главата ми. Проближи се бръмчащ звук, после премина. Отворих едното си око и щях да потъркам лице, но скочих изненадано. Тънка линия червено падна на носа ми и аз се огледах, осъзнавайки, че имах прекрасна рана на челото си.

Изръмжах тихо.

- Мамка му! - Размърдах се в хватката на Хидан, докато той правеше всичко възможно нищо да не се приближава и пазеше всички на разстояние. На стената над нас се заби кунай.