Партито се състоеше в центъра на Токио в добре известен петзвезден хотел. Хотелът беше голям и красиво проектиран с фантастична история. Когато влязоха в лобито, трябваше да изчакат да бъдат проверени от охраната, които гледаха предпазливо, когато Хироки отказа да предаде меча си. По някаква причина го пуснаха сякаш Хироки имаше власт над тях. След това имаше коридор, който водеше към стълби надолу.

Ритсу се огледа изумен на картината пред него. Той, Такано, Хатори, Йошино и Хироки слязоха по стълбите, водещи към Големия салон.

Поне на това приличаше на Ритсу. Бяла копринена вълна висеше от тавана, надолу по стените и придаваше мек млясък на стаята, заедно със свещите, запалени из стаята, масите бяха по краищата на стаята, а по средата беше свободно за танцуване, огромни полилеи, направени от сребро, висяха заедно с копринената вълна и имаше поставени бели рози по масите, придавайки им елегантен вид.

Жените бяха облечени в красиви рокли с много, различни цветове, а мъжете в черни костюми. Беше нещо, което Ритсу си помисли, че никога не би видял в човешкия си живот.

Вярваше, че партито може да е... Зловещо. Във всички книги за вампири, които беше чел, тези партита винаги бяха мрачни и странни. Но това изглеждаше като всяко друго бизнес парти за хора.

Също така беше изненадан от всичките хора, които присъстваха. Разпозна някои от богаташите тук в Токио; други изглежда бяха от другия край на света. Всички тези хора бяха вампири?

Веднага щом стигнаха до долния етаж, всеки един разговор в стаята спря и в тях се взряха очи. Ритсу се уплаши и се приближи до Такано.

Такано не направи и не каза нищо, като навлезе в тълпата. Ритсу погледна надолу, Такано не му беше казал и дума оттогава, нито пък го беше погледнал в очите. Предположи, че Такано беше наистина уморен от него...

- Такано! – Такано се обърна към гласа и видя една жена с мъж до себе си да му маха.

- Стойте тук, ще се върна – каза Такано на останалите. Всички кимнаха.

Ритсу разгледа останалата част от стаята, защото нямаше какво друго да прави междувременно. Погледна към предложената им храна; човешка храна, въздъхна облекчено Ритсу, и се зачуди каква беше. Инстинктивно знаеше, че това е скъпо, нещо, което Ритсу никога не беше опитвал. Погледна към напитките и трепна, кръв, разбира се.

Ритсу се обърна отново към Такано. Видя го как се поклони на двойката и се върна при тях, когато жената се приближи и привлече вниманието му. Беше красива със светлокафявата си коса и шоколадови очи. Носеше красива розова рокля с диамантени обеци.

Ритсу се намръщи, познаваше ли я? Имаше чувството, че я е виждал преди, но не се сещаше. Йошино забеляза и погледна.

- О, това е Анн-чан.

- Познаваш ли я, Йошино? – попита Ритсу, поглеждайки го.

Йошино кимна.

- Винаги е около Такано. Опитва се да се омъжи за него. – Ритсу се напрегна. – Но, разбира се, тя е една от многото, които се опитват да спечелят ръката му.

- О... наистина... – Ритсу не харесваше мисълта, не знаеше защо, но просто не му харесваше.

Гледаше как Такано й се усмихна нежно, карайки Анн-чан да се изчерви. Ритсу стисна зъби.

Нямаше значение, колкото по-скоро Такано се оженеше, толкова по-скоро щеше да може да си тръгне и щеше да може да се върне при семейството си и...

И после какво? Нямаше намерение да остава с тях. Сега беше вампир и можеше да е опасен за тях. Ритсу първоначално имаше намерение да го уведоми, че е жив и после да се върне при Такано.

Но сега... Тъй като вече не го искаше...

Нямаше... нямаше проблем. Беше свикнал да бъде сам. На практика през целия си живот е бил сам в големия свят, това не беше нищо ново.

- Какво не е наред, Онодера? – Ритсу подскочи уплашено, Такано вече се беше приближил до тях. Анн-чан не се виждаше никъде. Как не го беше чул?

- А, нищо.

Такано се намръщи, но нищо не каза.

- Ела, трябва да поздравим всички останали и после можем да си тръгнем. – Такано не изчака за отговор, като се обърна и продължи да върви.

Ритсу отново се огледа нервно, докато Ткано го водеше сред вампирите. Те ги гледаха, очите им бяха любопитни заради новородените. За късмет на Юкина, той трябваше да остане, тъй като не можеше да доведе човек тук или да остави Киса сам. На Ритсу му се искаше да можеше да остане; това го караше да се препъва, опитвайки се да не покаже страха си.

Ритсу се обърна и видя Чиаки и Хатори да му кимват окуражително, усмихна им се и наистина помогна.

Такано изведнъж спря, карайки Ритсу да се блъсне в него. Ритсу погледна през рамото му, чудейки се какво го е накарало да спре.

Мисаки дойде и ги поздрави.

- Ще взема Хироки, Ритсу и Хатори засега, Такано, Йошино Усаги-сан иска да говори с вас за секунда.

Такано се напрегна, ръката му инстинктивно се протегна към тази на Ритсу и се затегна.

Мисаки само се усмихна.

- Не се притеснявай, няма да направя нищо, заповедите ми са само да им правя компания. Усаги-сан иска да говори с вас за Скитниците.

Такано срещна разтревожения поглед на Ритсу.

- Не се притеснявай; скоро ще се върна. – Такано нямаше избор; колкото по-бързо се консултираше с Усами, толкова по-бързо можеха да напуснат партито. Такано целуна челото на Ритсу, карайки го да премигне към Такано. Чиаки стисна ръката на Хатори и се присъедини към Такано. - Хироки, грижи за тях, - поръча Такано, като с Чиаки с отдалечиха.

Хироки кимна.

Мисаки се обърна към тях и се усмихна.

- Казвам се Мисаки. – Поклони се.

- А, Ритсу Онодера. – Върна поклона.

- Хатори Йошиюки. – Той също се поклони.

- Какво ще кажете да си говорим някъде другаде? Виждам, че изобщо не ви е удобно с тълпата.

Ритсу кимна с благодарност.

- А, преди да отидем. Хироки, тук има някой, който иска да се срещне с теб.

Хироки се намръщи.

- Без номера, Мисаки.

Мисаки се ухили.

- Ами, няма, наистина искаше да се срещне с теб.

- Кой...

- Хиро-сан!

Хироки се напрегна, като се обърна да види висок мъж с черна коса да идва към тях. В следващата секунда, Хироки изчезна. Очите на Ритсу се разшириха, когато мъжът, който на практика тичаше към тях, също изчезна.

- Уоу, Хироки е бърз – засмя се Мисаки. – Но господарят Новаки е по-бърз.

- Новаки?! – попита разтревожено Ритсу.

- Новаки е учителят ми, той ме научи как да се бия. Ще отидем ли сега?

И Ритсу и Хатори се поколебаха, очевидно не им харесваше да отидат сами с Мисаки.

- Елате, обещавам, че няма да ви нараня. И освен това всъщност нямате избор, тъй като се обзалагам, че не искате да сте сами с всички тези вампири. – С това Мисаки тръгна към стълбите за първия етаж. С Ритсу нямаха друг избор освен да го последват.

Когато се върнаха на първия етаж, вместо да отидат към вратата, която водеше към лобито, те завиха надясно към място, където можеха да седнат близо до голям прозорец.

- Седнете, обзалагам се, че не сте свикнали с това.

- Не – отговори Хатори.

Мисаки се усмихна разбиращо.

- И на мен ми беше трудно първият път.

- И ти ли беше превърнат във вампир? – попита Ритсу, любопитен.

Мисаки поклати глава.

- Аз съм естествено роден вампир само че не съм с благородническа кръв.

Ритсу се намръщи.

- Какво е благородническа кръв?

- Точно каквото означава. Богата.

- Ако не си с благородническа кръв, тогава защо си тук? – попита Хатори.

- С брат ми пътувахме, когато намерихме Усаги-сан ранен преди почти триста години. Затова му помогнахме и той ни покани да останем тук за известно време като благодарност. – Мисаки изпъшка. – Влюби се в брат ми и го помоли да остане по-дълго.

- Това лошо ли е? – попита Ритсу, когато видя раздразнението по лицето на Мисаки.

Мисаки се изчерви.

- А, не. Нямаше проблем.

- Тогава защо звучеше сякаш беше раздразнен да останеш?

- Не съм казвал, че съм бил раздразнен да остана...

Веждите на Хатори се повдигнаха, когато се усети.

- А, разбирам.

Ритсу се намръщи.

- Какво?

Мисаки махна с ръка, очевидно засрамен.

- Затова сме тук от тогава.

Ритсу отвори уста да пита още, когато момче с русоляво-кафява коса дойде при тях и се поклони.

- Името ми е Шинобу. Приятно ми е да се запознаем. – Ритсу и Хатори станаха и също му се поклониха. – Ако може, бих искал да взема Хатори за момент.

Хатори се напрегна.

- Защо?

- Не се притеснявай, Хатори, просто отиди – окуражи го Мисаки.

- Не мисля, че...

- Той знае много за Чиаки, между другото, може да отговори на всякакви въпроси, които имаш. – Хатори погледна Мисаки гневно, който знаеше, че Хатори ще иска да знае повече за малкия си любовник. – И, да, знае за Хаяте.

Хатори изруга.

- Онодера, ще се върна.

- А?! Чакай, Хатори!

Беше твърде късно. Хатори вече се отдалечаваше с Шинобу.

Мисаки се засмя.

- Както казах, Онодера, не се притеснявай. – Стана от масата и отиде до прозореца. – Би ли искал да излезеш навън в градината?

Ритсу въздъхна. Нямаше избор. Той внимателно отиде до Мисаки на балкона и се взря в картината пред себе си.

Ритсу погледна в благоговение градината. Беше виждал тези само в приказки. Цветя от всички видове красяха земята, луната светеше, давайки му светлината, нужда да оцени красотата им. Дори имаха лабиринт в края.

- Това е красиво!

Мисаки се усмихна.

- Усаги-сан приготви това.

Ритсу се обърна към него и видя Мисаки да се усмихва нежно, почти любящо сякаш...

- Влюбен ли си в Усаги-сан? – попита изненадан Ритсу.

Мисаки подскочи.

- Не! Ъ, не! – Мисаки изглеждаше паникьосан.

- А той е влюбен в брат ти... – промърмори Ритсу. Мисаки трепна, бяха в почти една и съща ситуация, когато Такано беше изморен от него, а той...

Почакай! Не беше влюбен! Не в този звяр, който винаги взимаше от него без да пита дали иска или не и...

- А, та, тази градина е наистина красива и, ъ... – Ритсу се опита да промени разговора, но се препъваше. Не беше влюбен. Защо ще бъде влюбен в този мъж? Беше преминал през ада, откакто се събра с Такано.

Погледна към градината и се намръщи, когато видя една фигура да върви на лунната светлина. Това куче ли беше?

Когато го разгледа по-добре, очите на Ритсу се разшириха. Беше неговият вълк!

Напълно щастлив сега, Ритсу погледна настрани и видя стълби, които водеха надолу към градината и изтича до тях. Вълкът вдигна поглед, когато Ритсу го обгърна с ръце.

- Какво правиш тук? Такано-сан ли те доведе тук? – Ритсу се отдръпна.

Вълкът наклони глава. Ритсу му се усмихна нежно и го погали по главата.

- Липсваше ми – каза с любящ тон.

Вълкът се наведе към докосването.

- Ъмм, Онодера... – предупреди Мисаки. Ритсу се обърна и видя, че Мисаки го беше последвал. Имаше разтревожено изражение сякаш се страхуваше за живота му.

Вълкът изръмжа към Мисаки, карайки го да отскочи.

- А, извинявай, не харесва други хора - обясни му Ритсу.

- Да, знам. – Мисаки погледна от вълка към Ритсу и обратно. – Предполагам, че няма да те нарани... – Влкът отново изръмжа. – Тогава ще ви оставя сами. – Мисаки се върна на балкона, където можеше да им хвърля по едно око.

Ритсу се обърна към вълка си.

- Благодаря, в момента малко ме е страх с толкова много вампири наоколо. – Вълкът се наведе да потърка успокоително главата си на рамото на Ритсу. Ритсу се засмя, изпълвайки градината с радост.

Вълкът веднага се пристрасти към звука.

Вълкът се покатери върху Ритсу, поваляйки го на земята и облиза игриво лицето му. Ритсу се засмя, беше толкова щастлив, че вълкът му е тук. Винаги караше Ритсу да се чувства в безопасност и в момента се нуждаеше от това.

- Иска ми се да мога да остана с теб завинаги. – Ритсу го прегърна.

- Ако това е желанието ти, с удоволствие бих бил твой.

Ритсу замръзна. Кой беше това?

Ритсу изскимтя, когато вълкът бавно се трансформира в ръцете му. Кожа замени козина и лапи се превърнаха в ръце.

Ритсу гледаше с широко отворени очи как лицето стана човешко. Светлокестенявата му коса и златисто-кафяви очи бяха прекрасни.

- Хайтани, чакай! – извика Мисаки отстрани.

Този Хайтани хвана Ритсу през кръста и се наведе за целувка.