- Е, Хироки го няма – информира всички Юкина, влизайки в общата стая, където Чиаки и Такано се побъркваха от притеснение за новородените си. Никой не коментира изчезването на Хироки; всъщност това само успокои мъжете, знаеха, че Хироки може да се грижи за тях.
Обадиха се много пъти на Усами-сан и той отново и отново ги успокои, че са живи и здрави. Според Юкина се нуждаеха да го чуят поне петнайсет пъти, за да са поне малко спокойни. Настояваха да знаят къде са отвели Хатори и Ритсу, но Усами не искаше да каже нищо.
- Може би в Англия? – предложи Чиаки.
Такано поклати глава.
- Вече позвъних в четирите имота и не искаха да ми кажат къде може да са.
Чиаки въздъхна раздразенено.
- Не можем ли да проследим обаждането?
- Усами-сан затваря всеки път преди да успеем да го проследим.
Усами притежаваше няколко места по света. Щяха да са нужни дни да го намерят. Юкина седна с Йокозава, който беше мълчалив през цялото време. Гледаше световната карта, където беше маркирал всички имоти, които Усами-сан протежаваше и Юкина се чудеше защо, по дяволите, Усами-сан се нуждаеше от всички тези къщи.
Киса влезе.
- Как върви? – Юкина поклати глава. Киса също се притесняваше за Хатори. Обаче се радваше, че нямат интерес към Киса, тъй като той все още беше човек, но Юкина се притесняваше повече за Чиаки, от време на време стискаше ръката му или викаше името на Хияте, и понякога крещеше внезапно. Отровата му влияеше зле.
Виждаше, че Такано полудява, мислейки си как е Ритсу. Щеше да стане и да отиде в стаята си, за да мисли насаме и после щеше да се върне, изглеждайки още по-притеснен и измъчен.
- Със сигурност вече не са в Токио – проговори Йокозава. – Тръгнаха си миналата вечер след партито кой знае къде.
- Тогава къде биха отишли? – промърмори Такано на себе си. Юкина знаеше, че са взели частен самолет, така че беше почти невъзможно да открият накъде са се насочили.
Киса се облегна на ръката му, което го накара да се напрегне. Откакто се върна, Киса го докосваше „случайно" по малки начини като този и това винаги го караше да пламне като малко момче, което си пада по някого.
Сви се малко, но Киса само се приближи. Юкина се опита да остане спокоен, но това беше Киса, как може да не реагира на малкото му докосване?
Киса го погледна с малка съблазнителна усмивка. Юкина се опита да не се ухили.
Чиаки подскочи, когато телефонът му звънна. Намръщвайки се, отговори:
- Ало?
- Ритсу
Димът се разсея от полезрението на Ритсу и разкри голяма трапезария. Ритсу беше изненадан да види, че Хатори чака с Шинобу. Как беше попаднал тук?
Хатори само го погледна и изича до него, за да го вземе от Мисаки.
- Ритсу, добре ли си? – Остави Ритсу зад себе си сякаш го защитаваше. Мисаки и Шинобу го погледнаха развеселно. Сега Ритсу знаеше, че няма нищо, което Хатори да може да направи, за да ги спре да си върнат Ритсу.
Ритсу кимна.
- Добре съм, Хатори, но ти какво правиш тук?
- Доведоха ме. – Посочи към Мисаки. Хатори се намръщи, когато заблеяза колко щастлив изглежда Ритсу. Не беше ли уплашен? – И Такано се притеснява за теб, нали знаеш. – Да не би все пак да не беше в опасност? Помисли си Хатори, отпускайки се малко. Мисаки завъртя очи на коментара на Хатори.
Ритсу погледна настрани.
- Добре съм. Всъщност тук е забавно... – Ритсу не успя да спре чувството на вина, обаче. Хатори наклони глава, когато забеляза, че е по-отпуснат от последния път, когато го видя. И все пак не беше добре да останат с тези, които искаха да ги убият.
- И двамата останете тук. – Ритсу и Хатори се обърнаха към Мисаки и Шинобу. – Трябва да доведем Усаги-сан и Мияги да се присъединят към нас, - каза Мисаки.
- Не отивайте никъде! – предупреди Шинобу. – Ритсу, грижи се за Хатори, не му позволявай да обикаля. – Ритсу кимна. Те излязоха през вратата.
- Значи, наистина си добре?
Ритсу кимна.
- Бяха наистина мили с мен; не знам защо Такано-сан каза, че за зли, Мисаки е толкова защитнически настроен спрямо мен.
- Разбирам. Извини ме, Ритсу; трябва да се обадя.
Хатори кимна.
- Просто ще изляза през отворения прозорец. – Ритсу кимна на Хатори, като той излезе и извади телефона си. Ритсу се почуди на кого се обажда.
Междувременно Ритсу обърна внимание на красивата стая. Имаше голяма маса от полирано дърво, толкова тъмно, че беше почти черно, още прозорци покриваха стаята и таванът беше мили висок, което го удивяваше. Това място винаги го оставяше без дъх заради това как този замък беше проектиран. Зачуди се колко време е отнело да се построи този шедьовър. Искаше да разгледа още, да се изгуби и да се наслади на опитите си отново да намери пътя, защото знаеше, че дори и изгубен, щеше да бъде твърде впечатлен и разсеян от произведението на изкуството и историята, която това място излъчваше.
- Кой е това?
Ритсу се обърна към гласа и очите му се разшириха.
Такано?! Ритсу запелтечи, той какво правеше тук?!
Такано се усмихна и отиде към него. Не можеше да е той, може би още от лудостта? Ритсу отстъпи назад.
Не, почакай. Ритсу разгледа мъжа по-добре. Изглеждаше по-възрастен, гърдите му бяха по-широки и излъчваше усещане за опасност, не че Такано не излъчваше същото, но всеки път, когато беше с него, беше нежен и мил. Мъжът застана пред него и Ритсу осъзна, че е малко по-висок от Такано.
- Удоволствие е да се запозная с теб...? – Мъжът питаше за името му. Все пак не беше Такано.
- А, Онодера Ритсу. – Ритсу се поклони, това братът на Такано ли беше? Толкова си приличаха!
- Рю Хайтани. – Поклони се.
- Ъм, да не си роднина на Такано-сан?
- Хмм? Имаш предвид Масамуне? Той ми е син.
Ритсу се опули. Това беше баща му?!
- О! Съжалявам! Наистина си посмислих...
Рю помаха с ръка.
- Разбирам. Много приличам на сина си, нали?
Ритсу кимна.
- Необичайно е. – Почакай, тогава защо фамилията му беше Хайтани, а не Такано? Почакай, значи Хайтани беше брат на Такано?! Тогава защо фамилните им имена бяха различни?! Ритсу беше напълно объркан.
- И какво правиш тук, Ритсу? Не трябва ли да си със сина ми?
- А, Мисаки ме доведе тук. – Сега Ритсу беше напълно нервен; това беше бащата на Такано, така че трябваше да направи добро впечатление! Не че беше с Такано или нещо подобно, той само, ами...
- Разбирам... – Рю обиколи Ритсу, оглеждайки го, карайки Ритсу да се напрегне дори още повече. – Интересно, виждам защо синът ми би се обсебил по теб. – Рю игриво ощипа бузите му. – Сладък си.
Ритсу се изчерви.
- А?! – Защо всички продължаваха да казват това?! „Нищо чудно, че Такано те харесва", толкова ли беше трудно да се привлече вниманието на Такано?
Рю се засмя, като пусна червените бузи. Беше му казано да не е груб с Ритсу, тъй като е все още новороден и емоциите му бушуваха. Тогава ще си играя с него по-късно. Засега...
- Би ли искал да поиграеш с мен на шах, докато чакаме останалите? Бавят се цяла вечност, особено когато са с партньорите си.
- Ъм, разбира се, за мен би било удоволствие. – Партньори?
Рю го заведе на терасата, на една маса в центъра на кръг от слънчева светлина.
Ритсу седна срещу него и се огледа радостно. Блестяща жълта пеперуда се спусна на дъската, оставайки за секунда, преди отново да отлети. Рю се усмихна.
- Е, богът на пролетта благослови играта ни. – Ритсу го погледна объркано. – Тази пеперуда вече ми каза доста неща за теб. С чисто сърце. Интересно.
Ритсу все още не разбираше и Рю не обясни повече, докато нареждаше фигурите. Веднага щом приключи, Ритсу обърна тежката дъска наобратно.
Рю го погледна объркано.
- Трябва да съм с черните. Не обичам да съм пръв, - обясни той. Ритсу разгледа фигурите; бяха старомодни от абоносово дърво и слонова кост. Топовете бяха сериозни малки мъже; офицерите имаха дълги бради и мъдри личица. Конете представляваха рицари на буйни коне, царят и царицата носеха надиплени одежди. Харесваше му стила, в който бяха направени. Никога не беше виждал толкова старомодни с така красиви детайли.
- От колко време играеш? – попита развеселено Рю.
- През целия ми живот. Ами ти?
- През целия ми живот, който е бил значително по-дълъг от твоя. – Той се ухили, Ритсу се усмихна. Имаше усещането, че Рю е по-отпуснат с него и Ритсу беше изненадан, че той също е отпуснат с него. Мислеше, че ще пристъпва внимателно около него, като се имаше предвид, че е баща на Такано.
Рю изигра първия ход.
След две игри, една победа за Рю и една за Ритсу, те решиха да променят играта на progressive chess*, тъй като на обикновения шах твърде често бяха равностойни.
Ритсу се засмя, когато Рю хитро го победи.
- Трябва да призная, че никога не съм се наслаждавал на партия повече, отколкото с теб. Беше удоволствие да играя с теб, Ритсу.
Ритсу се усмихна.
- На мен също ми хареса. Надявам се отново да играя с теб.
Рю се ухили.
- О, ще го направим, не се притеснявай.
- Свърши ли най-накрая? – Рю и Ритсу вдигнаха погледи към трапезарията и видяха, че другите ги наблюдават. Усами, Мисаки, Шинобу, Мияги, Ан-чан, Хатори, Новаки и Хироки бяха там.
Очите на Ритсу се разшириха, когато видя Хироки. Бореше се с Новаки, опитвайки се да се измъкне от ръцете му отново и отново.
- Глупако, престани да ме прегръщаш. – Ако той беше тук, значи може би Такано...?
Ритсу изписка, когато внезапно беше прегърнат от отзад. Ритсу се обърна и видя Хайтани.
- Ритсу. – Хайтани го стисна по-силно. – Липсваше ми!
- Хайтани! – Хайтани се ухили, докато го водеше към масата. Всички седнаха, докато прислужниците сервираха храната. Усаги-сан беше начело на масата, Мияги и Рю до него, и после бяха Мисаки и Шинобу, после Ан-чан, Хатори, той, и Хайтани седеше до него, Новаки и Хироки бяха накрая.
- Трябва да призная, че ми беше приятно да гледам как ти и Рю играете – каза Усаги-сан. – Не много хора могат да се съревновават с него.
Всички кимнаха в съгласие, карайки Ритсу да се изчерви. Рю се ухили.
- Е, Ритсу, вече напълно ми спечели сърцето. – Ритсу засия от удоволствие при това. Мисаки даде на него и на Хатори да пият кръв, тъй като вече бяха жадни.
После всички започнаха да се хранят, разказваха се истории и трапезарията беше изпълнена със смях. Дори Хатори се засмя, тъй като историите на Мияги му харесваха.
Ритсу кимна, докато наблюдаваше как всички си говорят щастливо, изглеждаше като семейство. Мисаки и Шинобу се присмиваха на Хироки, който се червеше обилно, като Новаки внезапно го целуна. Хайтани му разказваше истории, които приличаха на приказки и му бяха интересни, Усаги-сан продължаваше да се опитва да посегне към Мисаки, който се изчервяваше и се отдръпваше.
- Ритсу, харесва ли ти Ирландия? – попита Хайтани.
Ритсу му се усмихна.
- Обичам я, красива е. За първи път излизам от Токио.
- Наистина?! – проговори Мисаки. – Тогава ще те заведем нявсякъде! Има толкова много за разглеждане!
- Ще посетим Фестивалът на летящите фенери Пингши в Тайланд – проговори Усаги-сан.
- И Карнавалът на Рио де Жанейро в Бразилия! – каза Шинобу.
- Трябва да видиш Фестивалът Фермин в Памплома – предложи Рю.
Ритсу гледаше как предлагат фестивал след фестивал по целия свят и беше развълнуван. Винаги беше искал да пътува, а сега това му се предлагаше.
Дали... Дали Такано щеше да отиде с него?
Хайтани се наведе към него.
- Би ли искал да пътуваш по света, Ритсу? – Ритсу се усмихна и кимна, игнорирайки предишната си мисъл.
Ан-чан дойде при него.
- Надявам се някой ден да те видя отново, Ритсу, за съжаление сега трябва да тръгвам.
Ритсу стана.
- Беше удоволствие да се запозная с теб, Ан-чан, и нямам търпение да те видя отново. – Ритсу хвана протегнатата й ръка и я целуна.
Ан-чан се изчерви.
- И аз теб. – Ан-чан стисна ръката му и напусна стаята.
Ритсу не беше осъзнал колко време беше минало, докато не погледна навън и разбра, че е тъмно. Беше дотолкова погълнат от разговорите, че изгуби усет за времето. Явно всички също забелязаха, като станаха и се извиниха.
Хайтани целуна Ритсу по устните.
- Ще те видя утре, Ритсу, за съжаление имам работа за вършене, но ще приключа възможно най-бързо, за да можем да се насладим на утрешния ден. – Ритсу кимна срамежливо. Все още му беше малко неудобно да бива целуван от Хайтани.
- Хайде, Ритсу, ще ти покажа стаята ти. Хатори, последвай Шинобу. – Хатори кимна. Мисаки премина през един дълъг коридор, подминавайки много врати. Как щеше да знае къде се намира на сутринта?
Мисаки забеляза и се ухили.
- Не се притеснявай, ще дойда и ще те взема на сутринта, затова просто се отпусни, става ли? – Ритсу кимна с благодарност.
Влязоха в последната стая. Подът беше покрит с медножълти дъски, полиран до блясък, с разпръснати килими. Прекрасен съндък стоеше близо до крака на леглото, отгоре имаше купчина сгънати одеяла. Столове с възглавници бяха подредени пред огъня. Огнището беше от гладки камъни. Прозорецът отдясно показваше цялата красота на Ирландия, която ненаситните му очи можеха да поглъщат.
Елегантно заобленото черешово легло беше покрито с лилав сатен, за да го предпазва. Беше виждал тези дизайни само в музеи.
- Тази е твоя; можеш да ме извикаш, ако ти трябва нещо.
- Благодаря ти, Мисаки, за всичко.
Мисаки се усмихна.
- Радвам се! Обаче се приготви за утре! Ще бъде по-хубаво! Лека нощ.
- Лека нощ. – Мисаки осрави Ритсу, за да се преоблече в пижамата си и да си легне. Никога досега не беше докосвал толкова меки одеяла.
Ритсу затвори очи, като беше обхванаат от изтощение.
- Не забравяй.
Очите на Ритсу се отвориха рязко и той и видя мъжът над себе си, който в следващата секунда започна да го души. Опита се да изкрещи и започна да драска с нокти мъжът над себе си, но нищо не се случи. Сякаш цялото му тяло беше вцепенено.
- Помни ме. Помни този глас и това лице. Страхувай се, когато най-накрая се срещнем.
Ритсу скоро загуби съзнание.
*Вариант на шах, в който играчите, вместо да правят само едно движение на всеки ход, играят постепенно по-дълги серии от ходове. Играта започва с белите да правят един ход, след това черните правят два последователни хода, белите отговарят с три, черните правят четири и така нататък.