Прекара половин час под душа, мъчейки се някак да изтрие от кожата си докосването на Димитър. Белезите по кожата ѝ скоро щяха да изчезнат, но не и тези в душата ѝ.

Тя беше ужасна. Беше чудовище, точно както бе казал Димитър. Не само изневери на Калоян, а и предаде паметта на Оги, като позволи на брат му - на убиеца му! - да я люби.

Как можа да го направи?! Закле се, че никога...

– Мамо, добре ли си? – провикна се Марти притеснено. – Да не ти е лошо?

– Не, миличък, ей сега излизам, не се тревожи!

Всъщност той позна, лошо ѝ беше и още как. Защото снощи ѝ беше толкова хубаво...

Не можеше да се гледа. Божичко, Димитър беше прав за нея. Тя беше курва, противна, отвратителна жена... Трябваше да го отблъсне! Не биваше дори насън да си признава, че винаги го беше желала...

Няма и десет минути след като излезе от банята, на вратата настойчиво се звънна. Беше Люба.

– Марти, трябва да поговоря с мама. Иди, моля те, да си изядеш сандвича в стаята. – каза тя веднага щом влезе.

Кера не протестира, притеснена от внезапното посещение.

– Люлю, случило ли се е нещо?

– Ти ми кажи! – усмихна се хитро Люба, щом Марти излезе. – Е, как беше снощи? Искам да чуя вси-чко!

Кера смаяна се срути на дивана. Нима Люба знаеше?!

– За... за к-какво говориш?

– Как за какво? – приятелката ѝ седна до нея, грееща от доброжелателност и вълнение. – За посещението на Димитър! Добре ли си прекара? Как беше? Кога ще се видите пак?

– Люба! Нима ти си му помогнала да влезе?! Не, не мога да повярвам!

– Ами да, помогнах му. Сложих приспивателно в соса, който ти донесох вчера, и дадох на Димитър резервните ключове от саксията. Не ми казвай, че се сърдиш! Сигурна съм, че снощи си си прекарала страхотно!

– Люба!... – Кера скри лице в шепите си. Не, не, не искаше това да се случва!

Люлю я прегърна успокояващо през раменете.

– Мила моя, всичко е наред! Не можеш цял живот да се наказваш за грешката с Антон! Изневери му, голяма работа! Бяхте още тийнейджъри!

– Млъкни! – проплака Кера, но Люба се сопна:

– Не, няма да млъкна! Мълчах десет години! Веднъж си позволи да се поддадеш на страстта си и след това не спря да се наказваш, търсейки най-скучните и най-досадните мъже! Никога повече не направи това, което искаше и така само страдаш... Още навремето видях, че желаеш Димитър, ала се оставих да ме заблудиш, че си добре и всичко е наред... Не биваше да те оставям сама да се справиш с това, знам. Обаче е крайно време да спреш да се наказваш, Кера!

– Затова ли ме накара да изневеря на Калоян?

– Аз нищо не съм те карала, мила! Ти нямаше да го направиш, ако не го искаше. Виж... Аз не те съдя. И никога няма да те съдя. Искам само да си щастлива. Надявам се да не ми се разсърдиш, но и да го направиш, аз не съжалявам, че се опитах да ти помогна.

– Толкова ме е срам – прошепна Кера. – Нима не разбираш... Съсипах живота на онзи учител. Жена му го напусна. Антон щеше да умре от мъка, ако беше разбрал. Това беше най-лошото нещо, което съм правила, Лю, а ти ме караш да го повторя!

Люба решително поклати глава.

– Не. Аз искам да си простиш за тази грешка, за да можеш отново да бъдеш щастлива. Съжалявам, че се наложи да изневериш на Калоян, но, първо, нямаше друг начин да те накараме да се изправиш срещу проблема и второ, Калоян не е мъж за теб. Също като Оги е - добър, мил, и не те възбужда ни най-малко. Обичаш го както обичаше Оги - като брат. Но страстта не е нещо лошо, а ти завинаги се отрече от нея! И когато Димитър се свърза с мен и ме попита дали ще му съдействам, за да те спечели, осъзнах, че знае повече за теб дори от мен. Точно такъв мъж ти трябва, Кера!

Люба я накара да вдигне глава и я погледна сериозно.

– Освен това той те обича. Не, обожава те. Може да ти даде всичко, което Калоян не може, и никога няма да те изостави.

Кера се сви от угризения. Знаеше, че Димитър я обича и, по дяволите, тя също го обичаше. Но нямаше право! Навремето си обеща, че няма да позволи на емоциите отново да я водят. Ще бъде добра жена на добър мъж... Не заслужаваше друго.

Люба обаче нямаше да разбере.

– Ти изобщо чуваш ли се? Димитър е убиец... Какво бъдеще може да ми предложи той? Дори и да исках да бъда с него, няма начин.

Приятелката ѝ се подсмихна.

– Сигурна съм, че ще измисли нещо по въпроса... Стига да знае, че и ти си готова на всичко за него.

Кера я погледна стреснато. Люлю сви рамене.

– Да приемем фактите, Кера. Оги далеч не беше светец, а и любовта може да преглътне едно неизбежно убийство. Ти снощи го доказа.

Димитър ѝ се обади малко преди вечеря.

– Как е моята Господарка?

Кера се вцепени, когато чу гласа му. В главата ѝ нахлуха неканени спомените от снощи и краката ѝ се подкосиха. Въпреки това намери сили да каже:

– Не ме търси повече.

– Защо продължаваш с тези преструвки? Искаш ме, колкото и аз теб. Вече не можеш да го отречеш.

Господи, какво да прави? Как да го отблъсне отново, след като вече се беше издала...

Но всъщност той винаги бе знаел. Никога не беше успяла да го заблуди...

– Защо не остана онази нощ, когато бях пияна? – чу се да пита.

Димитър се подсмихна мрачно.

– Защото не исках да си моя само за една нощ и понеже си се напила. Бях готов да те чакам вечно, ако трябва, но да знам, че съзнателно избираш мен.

Тя спря да диша.

– Моля те, остави ме. Остави ме да живея живота си.

– Не. – отвърна той. – Защото ти не живееш, Кера, а само се преструваш. Признай си честно, някога преди било ли ти е хубаво като снощи? Позволила ли си на друг да прави такива неща с теб? Умолявала ли си друг да те чука?

Не. Не, не, не. Кера притисна ръка към устата си, за да не го каже на глас.

– Съжалявам, ясно? Аз съм виновна. Трябваше да избера теб, а не брат ти, но сега вече е късно за това. Вече не става въпрос само за мен и няма да рискувам Марти да пострада. Моля те, Димитре, разбери това.

– Ще се видим довечера, Керана. Ако не ме пуснеш, ще вляза със сила.

Димитър затвори. Слава Богу, защото Кера не беше сигурна, че ѝ е останала воля да протестира след начина, по който изрече името ѝ.