– И да слушаш леля Люба, миличко!
Марти обеща, после попита:
– Мамо, защо си се нагласила така? Ще излизаш ли?
Кера смутено подръпна късата си червена рокля.
– Не, Марти, аз...
– Жената винаги трябва да се грижи за външния си вид, в случай, че срещне някого – намеси се поучително Люба и намигна на приятелката си. – Хайде, да тръгваме. Мама има нужда от почивка, за да ѝ мине бързо главата.
– Наистина ме боли главата – каза Кера настоятелно. – Не знам какво си мислиш, Люлю, но грешиш. Искам само да си почина тази вечер.
– Разбира се, разбира се. – съгласи се Люба ухилено и излезе заедно с Марти.
Кера седна на дивана с дълбока въздишка. Не знаеше дали се чувства облекчена, че се е погрижила синът ѝ да преспи другаде, или ужасно засрамена. Но тя нямаше намерение да спи с Димитър! Щеше да му каже да я остави на мира - и толкова. Просто не искаше Марти случайно да го види. Той не знаеше, че Димитър е убил Оги. Щеше да се зарадва на чичо си и да го помоли да остане...
Улови отражението си в огледалото. Изобщо не се беше киприла! Просто в тази горещина с роклята ѝ беше най-удобно... А докато се питаше как да постъпи, от скука се бе гримирала, нищо повече.
Надяваше се Димитър да дойде скоро, иначе щеше да заспи...
Той не я накара да чака дълго. Малко след като се стъмни, Кера чу тихи стъпки в двора и потръпна. Преди да се осъзнае, вече беше на крака.
Димитър се усмихна хищно, когато я видя.
– Ето я моята курва.
Кера се смути за миг, после изстреля:
– Влизай, преди някой да те е видял и да се е обадил в полицията!
– Няма нужда да се тревожиш. Полицията не ме търси. Измъкнах се с трика на граф Монте Кристо. – подсмихна се на изненаданото ѝ изражение. – Смяташе, че в живота си не съм чел нито една книга, а?
Смятах, че си издирван престъпник... а ти не си, помисли си Кера, но не отвърна нищо, навела глава, докато деверът ѝ минаваше покрай нея. Той обаче не остана доволен от хладното посрещане. Сграбчи я през кръста и грубо притисна устните си в нейните, докато не я принуди да отговори на страстната му целувка. В мига, когато я докосна, Кера беше загубена. Изстена тихо и уви ръце около врата му, а устните ѝ се разтвориха, за да приветстват инвазията му.
– Много си хубава. Както винаги... – Димитър плъзна длан по бедрото ѝ под роклята и го стисна силно. – И си МОЯ. Само моя.
– Да – изпъшка Кера несъзнателно. После се вцепени и опита да се дръпне, но Митко не ѝ позволи. Завъртя я с гръб към себе си и я притисна в стената.
– Още си решена да се противиш, така ли? След като снощи ми се отдаде...
– Снощи си беше за снощи – промълви Кера, макар че тялото ѝ гореше от желание.
– Нима? Значи сега не ме искаш? Ако проникна в теб, няма да те намеря влажна и готова...
Тя можа само да изхлипа, прехапвайки силно устна, за да не му признае истината.
Но Димитър нямаше нужда от устно признание. Повдигна роклята ѝ нагоре, разкъса прашките ѝ и вкара два пръста в нея, карайки я да извика късо. Доволното му стенание се смеси с нейното, докато бавно я чукаше с пръсти.
– Искаш ме и винаги ще ме искаш... Просто го приеми, Кера... Създадени сме един за друг и нямаме избор, освен да бъдем заедно. Разбрах го още първия път, когато те видях. Сякаш някой ми каза, че това момиче е за мен... – той я целуна по шията и облиза нежната ѝ кожа с език. – А сега свърши за мен, Господарке...
Думите му я разтърсиха. Кера изви глава назад и изстена дълбоко, когато оргазмът ѝ настъпи. Димитър я ухапа леко по врата, сякаш искаше да ѝ напомни кой всъщност е истинският Господар. Тя бе изумена от начина, по който тялото ѝ му се подчиняваше. Сякаш него бе чакала цял живот...
Той я обърна отново към себе си и я целуна силно.
– Нека да заминем заедно. Ти, аз и Марти. Знам, че винаги си искала да отидеш във Франция. Позволи ми да ти я покажа.
– Димитре... Не знам...
Димитър свали роклята ѝ и уви краката ѝ около кръста си, прониквайки рязко в нея. Тя извика задавено.
– Ела с мен, Кера... Бъди завинаги моя.
Пръстите му образуваха окови около китките ѝ. Той вдигна ръцете ѝ над главата ѝ, устните му се търкаха прелъстително в нейните, тласъците му я караха да стане неудържимо... Кера не можеше да се съпротивлява повече. Имаше нужда от този мъж, искаше го и вече не знаеше как би живяла без него. Целуна го жадно и го стисна с вътрешните си мускули, карайки го да изръмжи. Димитър уви ръка около шията ѝ и продължи да се тласка в нея, докато двамата не свършиха едновременно.
– Какво, за Бога, е това?!
Кера се размърда сънено. Усети как Димитър я пуска от прегръдката си и изведнъж осъзна, че сърдитият глас е на Калоян. Скочи като ужилена и се загърна с чаршафа.
– Калояне...
– Кера, какво правиш с този престъпник?! В нашето легло?! Как смееш! В леглото, което аз избрах за нас!
– Ами, може би трябваше да ми позволиш и аз да избера една мебел в тази къща или поне самата къща – измърмори Кера. – Виж, наистина съжалявам... Но аз го обичам. – погледна плахо към Димитър, който вече се беше облякъл и гледаше предизвикателно приятеля ѝ.
– Обичаш го?! – Калоян беше така бесен, че почти не му се разбираше какво говори. – Значи... Вие двамата винаги сте били любовници! Правихте ме на глупак през цялото време! Майка ми беше права за теб!
– Не! Не е вярно!
– Кера, ела. – Димитър протегна ръка към нея. – Не му позволявай да ти говори така.
Кера стана от леглото и понечи да отиде при него, но Калоян я блъсна обратно и я сграбчи за ръцете.
– Никъде няма да ходиш с този! Ти си моя приятелка и ще останеш с мен! – той сключи пръсти около гърлото ѝ.
– Калояне, моля те, пусни ме!...
– Не! Няма да ти позволя да ме правиш на глупак...
Проехтя изстрел. Кера трепна уплашено, после осъзна, че Димитър беше стрелял. На искрящо бялата риза на Калоян се образува червено петно. Той се олюля, после падна на пода. Нямаше съмнение, че е мъртъв.
Кера като вцепенена се втренчи в него. Гласът на Митко я сепна:
– Облечи се, събери си нещата и отиваме за Марти. Аз ще оправя тук.
– Добре – прошепна тя. Все още не можеше да повярва, че Калоян се опита да я удуши. Но докато се облече и приготви куфарите, нервите ѝ се успокоиха. Чувстваше се освободена от някакво бреме, което досега ѝ тежеше ужасно. Осъзна, че сама си бе усложнявала живота. Но вече край с това...
Когато след няколко минути с Димитър излязоха от къщата, се държаха здраво за ръце.
КРАЙ
