Редактирано: 01.2014 г.

Глава Втора

където откриваме истинската причина за липсата на Малфой

и проследяваме неговите премеждия извън"Хогуортс"

Един кандилкащ се, триетажен, лилав автобус се носеше с бясна скорост по шосе M4, свързващо Суиндън със столицата Лондон. Всички крайпътни дървета се отместваха, да разчистят пътя пред автобуса, давайки мило и драго да не се срещат никога вече с този своеобразен хибрид между мъгълска технология и магия.

– Не можеш ли да караш по-бързо, Ърн! Хайде де, дай малко газ! – нервничеше Стан Шънпайк, кондуктор на "Среднощния рицар".

– Карам с 290 км/ч! – възмути се Ърни. – Не може повече! С тази скорост и до Хогсмийд ще стигнем за 5 минути, а имаме да ходим само до Лондон.

– Само? САМО! Намираме се на стотици мили от Лондон, трябва да сме там след около 29 минути и половина, но повярвай ми, щях да го преживея, стига в момента да не карахме в точно противоположната посока на целта ни!

– Имаме пътници, които са за Чипенъм, Стан – измърмори шофьорът.

– Имаме и пътници в Лондон, които ни ЧАКАТ! – кондукторът едва не започна да си гризе ноктите от притеснение.

"Рицарят" никога не се бе движил по-бързо, но Стан имаше чувството, че направо се влачат. Стрелката на часовника сякаш се местеше през половин секунда, а колкото и време да минаваше, автобусът още не бе достигнал до отбивката за Чипенъм.

– Кого трябва да вземем от Лондон, Стан? – излюбопитства Ърни.

Кондукторът погледна в един списък, въпреки че много добре знаеше съдържанието му:

– Оставим ли госпожа Крийви в Чипенъм, трябва да прескочим до "Свети Мънго", за да върнем Малфой-младши до дома му в Уилтшър.

– Че той пък какво прави там? В Лондон, имам предвид – учуди се Ърни, - Да не би да е бил нещо болен, а?

– ТИ НЕ ЗНАЕШ?! – изуменият вик на Стан така стресна горкия му събеседник, че Ърни рязко наби спирачки. Една ферма до пътя доста бързичко се отмести от собствени съображения за сигурност, а Стан и единствената пътничка госпожа Крийви се залепиха на предното стъкло от инерцията, породена при спирането.

– Ужасно съжалявам, скъпа госпожо! – заизвинява се притесненият кондуктор и побърза да помогне на дребничката госпожа да се върне в месинговия креват. – Беше непредвидено спиране.

Ърни отпи набързо от термоса си с тиквен сок и явно поуспокоен, отново подкара автобуса.

– Та какво не знам? – каза той и погледна въпросително приятеля си.

– О, небеса! Ърн, как си могъл да пропуснеш? – възмути се отново Стан, щом "Рицарят" пое горе-долу нормално по пътя си. – Ти вестници не четеш ли?

– Щях да чета, ако не трябваше да карам този магьоснически рейс дванадесет часа от денонощието – уморено отвърна Ърни.

– Днес "Пророчески вести" излязоха със заглавие за отравянето на Нарциса Малфой, Ърн. Е, тя си била в "Свети Мънго" от седмица, ама дори и Рита Скийтър го е надушила чак сега. Чуй само... – пренебрегна забележката му Стан.

Той намери вестника и го разгърна на съответната статия:

"Будни наши репортери успяха да засекат как г-н Драко Малфой, 16-годишният син на Луциус и Нарциса Малфой, излиза от болницата за магически заболявания и травми "Свети Мънго" в около 19:00ч.вчера.
Момчето бе с много измъчен вид и не коментира нито кого посещава в болницата, нито защо е освободен от часовете си в училището за магия и вълшебство "Хогуортс". Въпреки това, ние получихме ценни сведения, според които майката на Драко, г-жа Нарциса Малфой, е настанена на трети етаж на "Свети Мънго". Припомняме на читателите, че на този етаж се намира отделението "Натравяне с отвари и билки".
Един от лечителите, пожелал анонимност, сподели опасенията си за живота на видната пациентка:

"Изглежда г-жа Малфой е била жертва на бавно действаща отрова, която постепенно отслабва организма. Ежедневно тя е поемала опасната кумариндраова отвара с храната си, очевидно без нейно знание. Ако диагнозата се потвърди, Министерството трябва да се заеме с разследване на опит за убийство."

Според злите езици, г-жа Малфой е отровена от враговете на съпруга си. Откакто г-н Малфой е в затвора Азкабан с повдигнато обвинение за държавна измяна и лоялност към Черния лорд, вярната му съпруга не е спирала да го подкрепя пред медиите и да отрича поддръжничеството на фамилията към Онзи-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава.

"Съпругът ми винаги е бил лоялен към Министерството и всички обвинения са плод на едно недоразумение" – това бяха последните думи на Нарциса към пресата само ден преди тя да постъпи в"Свети Мънго".
Нашият екип ще продължи да следи за вас новините около семейство Малфой. Изказваме искреното си съчувствие към г-н Малфой-младши за сполетялото го нещастие и искрено се надяваме, че нещо добро ще излезе от тази трагедия."

– Кой може да я е отровил все пак? Може пък това изобщо да не е истина и жената да е просто болна! Нали? – попита Ърни, ловко избягвайки една ограда (по-точно оградата го избягна ловко).

– Нали досега ти го четох! Не знаят! Никой не знае, никой в цяла Англия, но със сигурност синчето Драко има...как му се викаше...конкретни подозрения.

– И този същият Драко е поискал да пътува с нас? – попита учудено шофьорът.

– Направо да се ненадява човек, нали? – ухили се Стан. – Можем да го поразпитаме за майка му, и ако научим истината, автобусът утре ще е пълен с репортери. Представи си само заглавията – "Стан Шънпайк разкрива мистерията около отравянето на Нарциса Малфой". Ще бъда медиен герой. Разбираш ли защо бързам толкова!

– Ще бъдеш клюкар – измърмори тихичко Ърни.

– Клюкар ли!Каква тайна пък е това! Рано или късно всички ще научат истината. Въпросът е ние да сме първи. Можем да изкопчим истината от това момченце. Стига да стигнем навреме...

– Не "ние", Стан, само ти. Няма да участвам в този спектакъл.

– Защо?! – разочарова се кондукторът. – Не ти ли е интересно? Поне малко?

– Въпреки всичко, това не е наша работа! – отсече Ърни. – На нас ни плащат да возим хората, а не да се правим на детективи.

– Но...но...Ние сме обсъждали хиляди пътници, какво му е различното сега?

– Винаги трябва да внимаваш, когато си имаш работа с някой, носещ фамилия Малфой! Това е основен принцип, запомни го от мен.

Стан не можа да му отговори, защото в този миг пристигнаха в Чипенъм и госпожа Крийви трябваше да слезе. Докато пътуваха обратно по M4 към Лондон, Стан и Ърни не подхванаха отново темата за семейство Малфой. Но кондукторът не можеше да забрави, че в столицата ги чакаше именно един от членовете на тази фамилия и, да дава Мерлин, медийната слава!

XXXXX

Освен това ги очакваше и невероятно силен порой. Над Лондон бе надвиснал огромен черен облак, от който дъждът сякаш се лееше с кофи. Светкавици раздираха небето, когато "Среднощният рицар" най-сетне се закова пред входа на "Почисти & Потопи ООД", порталът към "Свети Мънго".
Стан трескаво се взираше в мрака, търсейки прочутия си клиент. Навън обаче, като се изключат забързаните минувачи-мъгъли, беше пусто.

– Няма го, Ърн! Дойдохме навреме, а него го няма! – започна да нервничи кондукторът. – Ами ако е ползвал летекод! Какво ще правим тогава? Единственият ни човек с резервация от толкова много време насам да не се появи! О, брадата на Мерлин! Ами ако не съм разбрал за часа!

– Нищо чудно! – промърмори мрачно Ърни.

Стан побърза да слезе от автобуса, навличайки в движение голям жълт дъждобран. На въпросителния поглед на шофьора отговори, че отива да пита в болницата дали са виждали Драко. Явно обаче се затрудни с манекена зад витрината, защото колкото и да се опитваше да напусне света на мъгълите, не му се отдаваше.

Ърни тъкмо се чудеше докога ли нервите на приятеля му щяха да издържат в едностранчивата разправия със своеобразния портиер, когато внезапно една фигура, загърната в нещо подобно на мъгълски шлифер, излезе от стъклото на западналия магазин.

– Господин Мал-ф-фой? – заекна Стан.

– Самият той. Да се махаме оттук.

Младежът бързо пресече лондонската улица, без да привлече вниманието на мъгълите. Стан го последва, преговаряйки си наум какви въпроси да му зададе. Съвсем скоро щеше да узнае нещо повече около новината на деня и тръпнеше от напрежение.

Двамата се качиха в автобуса, скрит от мъгълски очи, и Стан даде знак на Ърни да надуе газта.

Драко се упъти към задния край на автобуса с уверена походка. Щом Стан отиде до него, носейки пътническия билет и специалната възглавничка за ВИП гости, която бе намерил случайно в багажника, Малфой вече се бе разположил на месинговия си креват и бе свалил мократа си качулка. Кондукторът съзря сиви очи, вперени с безразличие в пространството, бледо лице и дълга почти до раменете руса коса.

На пръв поглед младежът изобщо не изглеждаше толкова притеснен, колкото го изкарваха по вестниците. Ако майка му бе на смъртно легло, както се твърдеше, едва ли ръката на Драко нямаше и да трепне, докато подаваше единадесетте сребърни сикли такса.

Стан бе очаквал да види разтроено лигаво момченце, и изобщо не бе подготвен за изправилия се срещу него хладнокръвен млад мъж. Въпросите, които се канеше да зададе на Малфой, се изпариха от съзнанието му. Стан успя само да смънка някаква реплика за бурята навън, на която Драко изобщо не си направи труда да отговори.

Обезсърчен, кандидатът за слава отново пое напред към шофьорското място, за да сподели тихичко впечатленията си от новия спътник.

– Странен е, Ърн, изобщо не показва никакви чувства...Ако на мене майка ми беше болна ей тука щях да се разплача. Виж го само...

– Остави момчето, сигурно е толкова изтощен от преживяното, че не може и да заплаче.

– Чак пък толкова... – не се впечатли Стан. – И тъй може да е, ама аз трябва да знам к'во става с майка му. Утре току-виж Рита Скийтър цъфнала в "Рицаря", пък аз да нямам какво да й кажа... Изтощен, депресиран, какъвто и да е, всичко ще ми разправи той, името ми да не е Стан Шънпайк!

Събрал отново сили, кондукторът отиде до Малфой, почуди се какво да стори, и озарен от прозрение, му подаде небрежно лежащият на съседното легло "Пророчески вести", разгърнат именно на статията за Нарциса. Драко хвърли един кос поглед към репортажа и бутна вестника настрана.

– Аз...г-н Малфой, ужасно съжалявам за случилото се с майка ви – пое си дъх Стан.

Драко само кимна с глава, без да каже нищо.

– Ако искате чаша чай или нещо друго за да се отпуснете... – предложи тихо кондукторът, считайки себе си за образец на тактичността.

– Не, благодаря. Бих предпочел да остана сам. – Малфой натърти силно на последната дума.

Физиономията на Стан беше самото невинно съчувствие.

– Разбира се...разбира се...Но...все пак...подозирате ли някого за...това?

– Може би – студените очи на събеседника му изразяваха само презрение.

– Това е...много тъжно – запъна се Стан.

Разговорът никак не вървеше, а на шофьорът това никак не му се нравеше. Реши да я кара по-директно и да си поеме риска.

– Вярвате ли, че майка ви ще оцелее?

Драко, който бе зареял поглед през прозореца, рязко надигна глава. Погледът му се изпълни с ярост и той почти изсъска:

– Майка ми ще живее! Не смей да ми говориш за оцеляване, малоумен идиот такъв. Малфой не умират така...не могат да умрат така.

Гласът му заглъхна в края на изречението и Малфой се надигна, ядосано изблъсквайки ВИП възглавничката от кревата си. Цялото му хладнокръвие сякаш се бе изпарило.

След малко отново проговори, но с леко променен тон:

– Не исках да кажа това.

Стан се зачуди дали Драко визираше обидата или последвалият коментар относно състоянието на Нарциса.

– Вече и аз не знам какво ще стане – продължи Малфой.

– В смисъл? – развълнува се Стан, надушил клюката.

– Тя е твърде слаба, не знам дали... – Драко не довърши.

– Не мисли такива неща – кондукторът несъзнателно беше минал на "ти". – Как не сте се усетили в семейството, че госпожата я тровят?

– Нямам никаква представа, по дяволите! Не ни е и хрумвало да си проверяваме храната! Само да открия този, който го е сторил, лично му дам същата отвара, но предозирана и наведнъж! Мразя го...мразя го заради това, което й причинява!

След този изблик Малфой се срина на леглото си и Стан прецени, че е време да се оттегли. Явно пътникът му нямаше да каже нищо повече.

– Е, научи ли нещо? – попита Ърни, щом зърна как Стан отново разтваря вестника си до него.

– Не. И знаеш ли защо? Този Драко май наистина няма и идея к'во е станало. Жал ми е за него...но в крайна сметка баща му е смъртожаден. Mоже би си го заслужава.

Ърни само поклати глава:

– Какъвто и да е, аз го уважавам това момче. И знаеш ли защо? Защото пътуваме вече над двадесет минути и за разлика от всичките ни пътници досега, нито му е станало лошо, нито е паднал от кревата. Не смяташ ли, че си е направо геройство?

XXXXXX

След по-малко от час "Среднощният рицар" спря в центъра на Солсбъри, Уилтшър. Драко слезе, без да отвърне на учтивите реплики за сбогуване на Стан и Ърни. Бурята, който го беше измокрила в Лондон, тук явно изобщо не беше вилняла, защото асфалтът бе сух, а на небето нямаше нито един облак. Щом автобусът изчезна от полезрението му, Драко се насочи пеша към вкъщи и само след около петнадесет минути добре укритото от мъгълски очи имение Малфой изплува пред погледа му.

Имението Малфой. Минало, настояще, бъдеще, наследство и проклятие.

Железните порти на входа винаги изглеждаха на Драко като решетки на затвор. Като съвсем малък, той обичаше да си играе край фонтаните на имението и да си представя далечния ден, когато ще напусне строгата и мрачна обстановка на усамотения си дом и ще заживее пълнокръвен живот някъде край морето, или може би шотландските планини, където ще тича на воля по цял ден, ще се шляе с когото си поиска и никой няма да му прави забележка за нищо. Без спазване на етикета, без спазване на класова принадлежност, без...

Но това бяха само незрелите мисли на едно дете. С годините Драко би започнал да цени и потеклото, и имотите на рода си, но понякога в него се зараждаше онова чувство, онзи копнеж за свобода, който замъгляваше съзнанието му и който караше шестте кули на имението Малфой да изглеждат като шест шипа, приковали Драко завинаги към Уилтшър.

Домашното духче Шарпи, новата прислужничка на семейството след бягството на Доби, го очакваше на прага на замъка.

– Добре дошъл у дома, господарю! Вечерята е сервирана, приготвили сме любимата ви печена сьомга с ...

– Не сега – прекъсна я разко Малфой, докато сменяше мъгълския си шлифер с обичайната черна мантия.

Шарпи се поклони и тихичко се оттегли, поклащайки угрижено глава.

Драко прекоси коридора и се отправи към кабинета на баща си, стая, която рядко прекрачваше, докато Луциус си беше у дома.

Гледката на масивното черно бюро и библиотеката зад него, изпълнена с древни магически книги, както винаги успя да го накара да потръпне. Все пак кабинетът изглеждаше много по-мрачен и зловещ, когато баща му седеше на удобното си кресло и впиваше в Драко студения си поглед. Сега Луциус го нямаше, и всичко изглеждаше странно празно и необитаемо.

Малфой се хвана, че от няколко минути стои потънал в мисли и изруга, ядосан сам на себе си. Приближи се до библиотеката и избра един тежък том от петия рафт. Заглавието гласеше "Истината за Забранените проклятия", но не книгата бе обект на интерес от страна на Драко. Измъкна едно малко медно ключе, скрито между страниците, и върна томчето обратно на рафта. Сетне извади магическата пръчка от джоба си и насочвайки я към ключето, меко изрече "Алохомора!".

В една от стените безшумно се отвори врата и Драко без колебание се насочи към нея. До преди месец дори не бе подозирал, че съществува такъв вход, а сега преминаваше през него всеки ден.

Скритите стаи в замъците не бяха рядкост, но много малко от именията можеха да се похвалят с цяла тайна зала. Огромното помещение, в което влезе Малфой, не отстъпваше почти по нищо на Голямата зала в "Хогуортс". Разликата идваше от факта, че тук подът беше от грубо дялан камък, а мебели почти нямаше. По стените горяха запалени свещници.

Три закачулени фигури седяха около единствената маса, и рязко извърнаха глави, щом Драко се насочи към тях. Смъртожадни.

– Не те очаквахме толкова рано – изхриптя гласът на Ейвъри. – Какво стана в болницата?

– Тя не е добре – отвърна Драко. – Ще умре скоро. Лечителят го каза чрез очите си, докато ме баламосваше, че "винаги имало надежда".

Тримата смъртожадни се засмяха на последното изречение.

– Няма надежда. Скоро тя ще е мъртва, а тогава... – Ейвъри сви рамене.

– Ако обичате, господа, не обсъждайте смъртта ми в мое присъствие – в подземието прозвуча нежен глас, ужасно не на място в потискащата обстановка. Малфой не бе забелязал жената, която седеше на малко кресло встрани от голямата маса.

Светлините и сенките от пламъка на свещите се заиграха по лицето на Нарциса Малфой, докато тя се изправяше, за да посрещне сина си.

XXXXX

– Здравей, майко! – Драко покорно я целуна по бузата. –Леля Белатрикс пристигна ли?

– Очакваме я всеки момент – намеси се Нот, който досега беше запазил мълчание. – По-добре стана, че я изпревари. Нали знаеш колко мрази някой да се появява след нея.

– Честно казано, вероятността да се дотътря дотук по-рано ми се струваше невъзможна, докато се подмятах из "Среднощния рицар". Това е най-допотопното нещо на в света на магията. Да не говорим, че е копие на мъгълска вещ.

Драко се тръшна на един от свободните столове около масата и прокара механично пръсти през косата си. Беше му навик, когато се почувстваше нервен.

– Стига си хленчил – скара му се меко Нарциса. – Много добре знаеш защо трябваше да пътуваш така.

–Да, знам. За да видят повече хора колко страдам от отравянето ти. Само дето тъпия рейс беше празен и единствения, който ми досаждаше, беше онзи Шънпайк. Басирам се на 10 галеона, че е мътнород - такъв наивен глупак е.

–Той ти е предостатъчен – каза Ейвъри подигравателно. – Шънпайк е като мелница, ако научи някоя клюка, на следващия ден всички ще са наясно с нея. Помнете ми думата, утре в "Пророчески вести" ще има обширно интервю с тоя глупак по нашия въпрос.

– Драко, надявам се че си изиграл добре ролята си – обърна се към сина си Нарциса.

– И то учудващо добре. Ставам за актьор, вече умея да пресъздавам цяла палитра от негативни емоции – засмя се Малфой и надигна една халба с бирен шейк, оставена предвидливо от Шарпи малко по-рано през деня.

– Белатрикс идва – изведнъж прошепна Нот. – Току-що се е магипортирала.

Драко го изгледа с учудване:

– Откъде знаеш?

– Знакът, сине – рече Нарциса бавно. – Знакът, с който са белязани всички смъртожадни, ги свързва. Когато са близо, те се усещат един друг. Тогава знакът започва да пари, а когато Черния лорд ги призовава, направо изгаря...

– Така и не можах да проумея защо ти не се присъедини към нас, Нарциса – промърмори Ейвъри. – Твоето родословие е най-чистото сред магьосническите семейства, а и споделяш нашите идеи. Родена си за смъртожадна.

Нарциса леко се подсмихна и тъкмо се канеше да му отговори, когато Белатрикс Лестрандж се появи в залата сред ослепителни мълнии.

– Никога няма да се откажеш от ефектното появяване, нали, Бела? – попита със странна усмивка третият смъртожаден Амик.

– Беше хубава буря в Лондон – изкиска се Белатрикс, докато пристъпяше към тях. – Не можах да се сдържа и си взех малко от нея.
Добър вечер, Сиси. Виждам, че слуховете за твоята близка смърт са силно преувеличени. – обърна се тя към своеобразната домакиня.

Майката на Драко се изправи и прегърна сестра си:

– Бела, радвам се да те видя. Ти изпълни обещанието си и дойде, за което съм ти благодарна.

– Няма нещо, което не бих направила за теб и скъпия ти съпруг – подхвърли Белатрикс небрежно. – Е, разкажете ми плана: как ще измъкнем Луциус?

XXXXX

– Цялата идея дойде от Драко – обясняваше Нарциса, мъчейки се да прикрие нотката на гордост в гласа си. – Той измисли как да инсценирам смъртта си пред Министерството.

– Чудя се как не се бяхме сетили досега – каза Малфой, изправяйки се. – При все че вече сме го правили един път с Крауч, и то доста успешно.

– Май се досещам накъде биеш, но бих искала да чуя цялата история – промълви Белатрикс и се облегна на стола си.

– Разбира се, лельо – кимна Драко и започна разказа си. – Дълго време си блъсках главата как да освободим татко от затвора. На пръв поглед това не изглеждаше трудно, при все че дименторите напуснаха Азкабан и минаха на наша страна. Но вглеждайки се във фактите, открих няколко доста неблагоприятни изхода за нас. Първо, рискувахме още някой да бъде заловен по време на тази освободителна акция; второ, дори и да успеехме да измъкнем баща ми, на другия ден цялата страна щеше да гърми за изчезването му. Всички от Министерството щяха да хукнат да го търсят, некадърните аврори да плъзнат навсякъде, а аз и майка ми най-вероятно щяхме да бъдем поставени под засилено наблюдение.

На първо време не можех да измисля как да избегнем всичко това. Трябваше и по някакъв начин и да се измъкна от "Хогуортс" за няколко дни, за да разполагам с време да помисля и да организирам всичко. Изведнъж ми проблесна. Хрумна да инсценираме, че майка ми е тежко болна – само по такава причина Дъмбълдор би ме пуснал да изляза навън. А щом аз можех да се измъкна от училище за няколко дни поради болестта на майка ми, защо да не може и татко да използва същото извинение? Докато не го осъдят, има право да излиза за погребения.

Чрез няколко сови от "Хогуортс" задвижих нещата. Естествено, в никакъв случай нямах намерение да пращам мама в "Свети Мънго", и реших да използваме друга жена, която да изпие многоликовата отвара и да се представи за Нарциса Малфой. Ейвъри намери идеалната кандидатка. Полукръвна, длъжница на семейството ни след падането на Черния лорд...

– Длъжница, длъжница, ама не се нави без "Империо" - прекъсна го Ейвъри, а в тона му се четеше обичайната му жлъч.

– Ейвъри, вероятно през дългия си живот си открил, че макар доста народ доброволно се трови с различни субстанции (особено в мъгълския свят, както чувам), малцина са тези, които биха поели нещо, което ще им донесе само непоносими болки. Нужен е някакъв стимул, нали така? – спокойно изрече Драко.

– Както и да е, прескачам се. Лельо Белатрикс, докъде бях стигнал? А, да - отравянето.

Най-големият риск на цялата ми малка операция бе, че лечителите можеха да се усъмнят в употребата на многоликова отвара, затова и реших не просто да разболея или нараня жената, представяща се за майка ми, а да я отровя. В кумариндраовата отвара има доста от съставките на многоликовата отвара, и напълно естествено лечителите щяха отчетат присъствието им в кръвта за Нарциса за следа от натравяне. В крайна сметка, многоликовата отвара не причинява симптоми на отравяне, значи трябва да търсят и наличие на кумарин.

Плюс за нас беше, че ако се поемат заедно, двете отвари усилват взаимно действието си. Не е нужно многоликовата отвара да се пие на всеки час, а с натрупването на съставки кумариндраовата отвара и има по-разрушително действие. Както и да е, сега всички смятат, че Нарциса Малфой е отровена. Репортерите са успели вече да се докопат до информация от бъбриви лечители, а и съвсем скоро, когато тя умре, всички така или иначе ще потвърдят причината на смъртта й.

Съвсем скоро ще дойде моментът на втората част от плана ми. Татко още не е осъден от Великия магьоснически съд. При това положение, той има право да излиза от затвора само за погребения. Погребение ще има съвсем скоро, а на него ще използваме пак добрия стар номер с многоликовата отвара. Захариас Смит-старши се съгласи да замени баща ми в затвора, и без това е почти безмощен, като шпионин там ни е по-полезен. На погребението на мнимата ми майка татко и Захариас ще се разменят в суматохата, и цялата общественост ще продължи да вярва в затворничеството на татко. А той ще замине за Швеция, единствената безопасна в момента страна, заедно с мама, която всички ще считат за мъртва.

Аз пък ще се върна уж съсипан в "Хогуортс" и ще продължа да бъда вашият човек там.

– А как, мили ми Драко, ще доставяме в Азкабан такива количества многоликова отвара за Смит, за да поддържаме блъфа? – попита Белатрикс с присвити очи.

– Шарпи ще му ги носи. Домашните духчета имат невероятни способности, включително да стават невидими – отвърна Драко. – Дименторите ги няма, така че не би следвало да възникнат проблеми.

– Богатствата на Малфой доста ще намалеят покрай разходите по всички тези отвари. Многоликова отвара не се прави от нищото.

– Имаме достатъчно пари, Бела, а също така разполагаме и с хора, които да купуват съставките от "Мракон-али" без да предизвикат подозрения – намеси се Нарциса.

– А да сте се сетили случайно, че Министерството ще разследва смъртта на Нарциса? Не могат да оставят един отровител да се движи свободно из магьосническия свят – обади се Амик и изразително извъртя очи към тавана.

– Нищо не могат да докажат. Ние имаме хиляди врагове. Никога няма да се досетят кой я е ликвидирал всъщност – убедително изрече Драко.

– Това ли е единственият ви план? – Белатрикс обходи с поглед всички присъстващи в подземието. – Никой друг ли няма идеи за проникването в Азкабан?! Ейвъри? Нотс? Амик?

Мълчание.

– Има още начини, Бела, но те...не са толкова добри –каза Ейвъри най-накрая.

– Всичко това е пъ-ъ-ъ-ълно безумие – проточи смъртожадната. - Ще говоря с Черния лорд. Ако той се съгласи, продължаваме с плана на Драко. Ако ли не, ще използваме каквото е постигнал племенникът ми досега и ще търсим по-добри възможности. Само се питам каква ли работа ще ни върши Луциус от Швеция, където смятаме да го запокитим...

XXXXXX

"Пророчески вести", първи ноември:

НАРЦИСА МАЛФОЙ ИЗДЪХНА В"СВЕТИ МЪНГО"

Съпругата на г-н Луциус Малфой, уличен в подкрепа на Черния лорд, почина рано тази сутрин в болницата"Свети Мънго". Синът й Драко беше до нея до последния й миг. Лечителите потвърдиха пред пресата, че причината за смъртта й е големи дози от кумариндраова отвара, която е изключително силна отрова. Както"Пророчески вести" вече писа, г-жа Малфой е приемала отровата с храната си в продължение на три седмици без свое знание.

Пърси Уизли, служител в Министерството, обяви за започването на незабавно разследване около загадъчните обстоятелства на нейната смърт и обеща скоро убийците да бъдат заловени.

Погребението на г-жа Нарциса Малфой ще се извърши утре, втори ноември. Най-вероятно г-н Луциус Малфой ще бъде освободен за няколко часа от затвора Азкабан, за да присъства на траурната церемония. Редакцията изказва искрените си съболезнования към семейство Малфой и техните близки.

Още по темата: вж. стр10 – Интервю със Стан Шънпайк, кондуктор на"Среднощния рицар".

"Пророчески вести", трети ноември:

ПОГРЕБАХА НАРЦИСА МАЛФОЙ

...Мнозина видни магьосници се събраха , за да отдадат последна почит на Нарциса Малфой вчера. Тя бе погребана в семейната гробница в Солсбъри, Уилтшър. Над 100 човека изпратиха г-жа Малфой, сред които синът й Драко и съпругът й Луциус, последният получил специално разрешение от министъра да присъства на церемонията.
"Съсипан съм от кончината на Нарциса и съм твърдо решен да търся възмездие за нейната незаслужена смърт, веднага щом бъда оправдан" – каза г-н Луциус Малфой за "Пророчески вести".

Лека суматоха настъпи, когато Драко припадна, смазан от мъка, до гроба на майка си. Наложи се той да бъде изведен лично от баща си, докато се успокои и посъвземе. Още утре обаче Малфой-младши се връща в училището за магия и вълшебство"Хогуортс".

"Искам да забравя" – бяха единствените думи, с които той мотивира решението си пред нашите репортери.Тежки дни очакват това момче, изгубило сякаш едновременно и двамата си родители...

XXXXX

На четвърти ноември една сова долетя в кабинета на директора на "Хогуортс" Албус Дъмбълдор. Писмото, което носеше, съдържаше само следните два реда:

Захариас Смит-ст. е изчезнал от Лондон. Според близки пътува из Албания. Проверката установи, че това не е вярно. Чакам нареждания.

Ремус

На триста километра оттам Белатрикс Лестрандж със самодоволна усмивка прибираше шишенцето си с мастило. Всичко бе позволено на война.

Всичко.