Алис се бе басочила към първото място, където й бе хрумнало-"Продънения котел". Надяваше се там поне да закуси като хората. Тя влезе с гръм и трясък в кръчмата и се настани на една изолирана малка маса в ъгъла. Беше супер бясна на Нот. В момента мразеше и най-малката подробност свързана с него. И единственото, което искаше бе да забрави всичко свързано с Теодор. Един млад и чаровен келнер пристигна да я обслужи.

-Ще желаете ли нещо красива госпожице?-каза той и се усмихна лъчезарно.

Алис го погледна и тъй като нервите й бяха опънати не отговори на усмивката му а само каза:

-Английска закуска и един портокаолов сок.

Тя сложи лакти на масата и се наведе напред. Беше десет и нещо. Имаше достатъчно време до обяд. Тя бръкна в джоба на мантията си и от там извади пергамента с имената на членовете на "Вода". Разгъна го и започна да го разучава. Скоро с поръчката й пристигна. Келнера постави нещата на масата й, а тя го попита:

-Прощавайте, но имате ли перо, с което да ми услужите?

Момчето се усмихна и й подаде едно, което измъкна от задния джоб на панталона си, заедно с една миниатюрна мастилница. Алис кимна в знак на благодарност и отхапвайки една препечена филиика написа срещу иманата на Лий Джорджън и Алиша Спинет, Хогсмиийд-"Магийки шегобийки от Уизли". После драсна срещу името на Анджелина Джонсън "Чъдли Кенънс". След това започна внимателно да разучава списъка. Откри, че по-голямата част от него са хора от Грифиндор. Нямаше слидеринци, което позарадва Алис. Зачеркна Хари Потър от него. После забеляза неговите най-добри приятели Хърмаяни Грейнджър и Рон Уизли. Те двамата със сигурност бяха с него и прецени, че е почти невъзможно да се добере до тях. Реши, че между другото може да се отърве от Сюзън Боунс, която в момента живееше с възрастния си грохнал дядо след смъртта на леля й миналото лято. Хана Абът пък живееше в Лондон с баща си, който бе мъгъл след като лично баща й-Родолфус бе очистил майката на Абът, която бе магьосница. За Джъстин Финч-Флечли знаеше със сигурност, че е мътнород, защото през втората й година в Хогуортс беше вкаменен от чудовището в стаята на тайните. За Закайръс Смит не знаеше много. Сещаше се за един Смит в минисрерството, който бе заместил Амос Дигъри на поста му като ръководител на отдела за контрол и регулация на магическите създния. Може би ставаше дума за този Смит. От останалите знаеше единствено за Луна Лъвгуд, че баща й бе редактор на "Дрънкало". Знаеше, и че братята Крийви бяха мътнороди и нищо повече. Драсна срещу имената на тези хора това, кето знаеше за тях и се зае със закуската си. Сед като се нахрани сгъна пергамента и отново го пъхна в джоба на мантията си. Сервитьора дойде да събере опразнените чинии и си взе перото и мастилницата като този път Алис му се усмихна също. Тя измъкна от джоба си кутията кариерони запали един с пмощта на магическата си пръчка. Извенъж качулата висока фигура се вмъкна в почти празното заведение. Алис не можеше да види лицето му, но не му се учуди. Напоследък много такива идваха в "Продънения котел". Ясно си личеше, че той търси къде да седне и изведнъж той се отправи към Алис. Момичето се изненада, но не даде никакъв външен признак, че е учудена. Човекът застана до нея и чак тогава тя успя да го разпознае.

-Татко?-промълви тя.

Човекът под качулката се усмихна и сложи пръст на устните си, за да й подскаже да не казва името му или някакви обръщния, които могат да го разкрият. Той попита тихо:

-Свободно ли е?

Алис кимна и въодушевено се надигна от стола. Баща й седна срещу нея, но без да сваля качулката. Изведнъж усмивката му помръкна при вида на цигарата в ръката на дъщеря му:

-Алис. Грейбек ли те научи?-каза той с укор.

Момичето се усмихна виновно и замрънка:

-Не точно...

Родолфус я гледаше ядосано и попита:

-Драко е нали? Ще му дам аз един кариерон като се върне! Да те учи на такива работи!

Алис се стресна и каза хващайки ръката на баща си:

-Тате... Вече съм голяма. Не са ми виновни нито Фенрир, нито Малфой.

Погледа на баща й поомекна при тези думи.

-Права си.-каза тихо той.-И вечно ще съжалявам за това,че порасна без мен.

Двамата се усмихнаха. И тя попита:

-Искаш ли нещо?

Родолфус поклати глава и каза:

-Не. Имам работа на Мракон-али и нямам време. Всъщност надявах се да те видя тук, защото скоро заминавам за Румъния и не вярвам, че ще си дойда скоро.-той взе ръката на дъщеря си в своята и я целуна.-Чао, миличка.

Но в този момент Алис се сети за един въпрос, който я мъчеше от много време и реши, че сега бе момента да го зададе:

-Само да те питам.-момичето сниши глас и продължи.-Знаеш ли колко продължава една спасителна мисия до Азкабан?

Родолфус много се учуди на този неин въпрос и все пак с леко колебание й отговори:

-Когато измъкваха нас им бе отнело 3 месеца. Но имай в предвид, че тогава там бяха дименторите, които бяха на наша страна. Сега там има аврори. Ще е много по-трудно от миналия път.

При тези думи Алис сведе разочаровано глава. Но баща и хвана нежно брадичката й и повдигна леко главата й. Той се усмихваше. След минутка съзерцание попита:

-Ти излъга, когато Бела попита дали сте спали заедно, нали?-гледаше я предизвикателно.

-С кой?-уж не разбра Алис.

Родолфус изсумта сякаш да каже:"Знаеш много добре с кой имам в предвид."

-Не. Наистина не сме.-после сведе поглед и реши, че на баща си може да сподели.-Е, ведъж за малко, но тогава и двамата не бяхме в много цветущо състояние, но не е ставало нищо по-силно между нас.

-Но ти се е искало нали? И на него му се е искало. Но сте се въздържали от една страна заради това, че сте роднини, а от друга заради задълженията ви. Ставало е нещо такова нали?

Алис отново сведе глава. Замисли се дали трябва да казва на баща си нещо нещо такова и все пак кимна бавно. Тя усети нежната ръка на баща си от едната страна на лицето си и той заговори:

-Наясно си, че тези чувства трябва да ги преодолеете.

Алис вдигна поглед и видя, че върху лицето на баща й е изписана загриженост, затова не се сдържа и каза:

-Вече се разбрахме с него. И аз действам по въпроса от известно време, а доколкото разбрах тази сутрин, и той не си губи времето.

Родолфус се усмихна и каза:

-Радвам се.-погледа я известно време и после се наведеи я целуна по бузата и добави.-Вече наистина трябва да тръгвам.

Той стана и излезе бързо от заведението към Диагон-али. Момичето се радваше, че поне с баща й за сега отношенията вървят наистина чудесно. Имаше чувството, че той наистина съжалява, че е пропуснал всичките тези години с дъщеря си, и че ако не бе отишъл в Азкабан щеше да бъде наистина чудесен родител. Слидеринката усещаше, че той много прилича на смата нея и затова се разбират така добре. Алис гледа известно време след него, докато не осъзна, че е почти 12. Тя поиска сметката и само след минути вече се бе запътила към магазина на Джордж. На входа имаше огромна тълпа. Някак си. Алис успя да вмъкне в магазина и успя да зърне червената коса на един от близнаците на касата.

-Къде е Джордж?-попита тя, разпознавайки Фред, който се различаваше от брат си по това, че носа му бе беше малко по голям и по дебелината на гласа му.

Фред я изгледа доста изненадано и изведнъж попита подозрително, но шеговито:

-Ти ли си г-ца Тайнственост, която напи брат ми снощи и го отвлече от редовните му задължения, Лестранж?

Преди Алис да отговори някой се обади:

-Фред! Остави я на мира! Аз съм виновен за вчера и никой друг!-Алис се обърна и зърна Джордж, който й се притичаше на помощ.-Здравей.-обърна се към нея той.

Алис се усмихна и го целуна леко по бузата, казвайки:

-Здравей.

При това тяхно поведение Фред се хвана за челото с едната ръка, а с другата започна да маха, говорейки си:

-Не видях току що Ледената Кралица на Хогуортс да раздава целувки! Не! Това е просто сън! Точно така един доста извратен сън!-той спря за момент и отново погледна към Джордж и Алис, който го зяпаха странно и започна уж да ридае.-Боже! Не е сън! Дошъл е краят на света! Всички ще умрем!

Джордж удари Фред през главата и изсумтя:

-Стига си се превземал!

Фред разтъркваше удареното място и гледаше с присвити очи близнака си сякаш да го види по-добре и изведнъж заяви весело:

-Защитаваш гаджето! Браво, Джордж! С Джини започнахме да се притесняваме, че си обърнал резбата!

Другия близнак го изгледа злобно и се обърна към Алис:

-Извини го! Просто още е ядосан, че вчера го оставих да се оправя сам с магазина.

-Не! Ядосан съм, че и днес ще го направиш!-заяви Фред, опитвайки се да привлече вниманието им.

Джордж се обърна с укор към брат си и попита:

-А ти колко пъти си ме оставял сам да ръководя всичко, доката се шматкаш някъде с Анджелина?

Фред вдигна пръст да възрази, но като че ли не успя да намери отговор, затова каза намръщено:

-Чудесно! Заминавай!

Джордж се усмихна весело и каза:

-Знаех си, че ще ме разбереш!

Той хвана под ръка Алис и излязоха от магазина. Тогава тя попита:

-Къде ще ходим?

-Изненада е. Свали си наметалото, защото мъгълите ще започнат да се чудят.

Алис се изненада. Явно Джордж не се страхуваше да поема рисковани стъпки. Тя махна наметалото си и каза:

-Няма къде да го сложа.

Джордж в този момент набутваше своето във черно-оранжева раница и каза:

-Пъхни го тук.

Тя наблъска бързо наметалото си и се огледа във витрината на Оливандър.

-Няма ли да изглеждам странно така?-попита тя.

Джордж я хвана за ръката и я стисна, заявявайки:

-Най-много да накараш някой и друг мъгъл да припадне от захлас, но какво толкова.-той се засмя, докато Алис му се усмихна чаровно и после добави.-Няма проблеми. Дрехата ти прилича на мъгълските дълги одежди, с които се обличат жените.

Той прехвърли раницата през лявото си рамо и тръгна с Алис към "Продънения котел". Джордж се бе облякъл в същите дрехи като вчера и тъй като сега бяха прави Алис можеше да го огледа като хората. Беше доста мускулест. Момичето се досети, че в Хогуортс беше перфектен бияч и че сiгурно е пддържа формата си с куидич. Имаше хубаво телосложение. Не колкото това на Драко и все пак не бе за изхвърляне. Имаше много чаровна усмивка и много хубави зелени очи. Изобщо не приличаха на нейните и все пак бяха красиви и й напомняха за баща й. Преди да се опомни вече бяха влязли в "Продънения котел". Келнерът, който я бе обслужил по-рано се усмихна и попита:

-Връщате се толкова скоро?

Тя също се усмихна и каза:

-Боя се, че не.

Джордж я погледна въпросително, а тя отбеляза:

-Закусвах тук преди малко.

Джордж кимна и излязоха на мъгълската улица. Алис мразеше мъгълите. Откакто се помнеше винаги ги е мразела всичко свързано с тях. Беше израснала научена от леля си и чичо си, че мъгълското общество е напаст, без която щеше живота да е по-лесен. Бе израснала и с убеждението, че дори магьосниците, произлизащи от мъгълски семейства не са по-различни от самата пасмина, от която идват. Имаше подобно отношение и към тези, които са наполовина. За равни приемаше единствено старите магьоснически семейства. Не тези като родоотстъпниците Уизли или Джонсън, а тези, които уважават традициите и ги спазват. Алис бе наполовина Блек-едни от най-уважаваните магьоснически фамилии и наполовина Лестранж-една от малкото останали чисти семейства, които са си спечелили страхопочитанието на хората със своята черта да са близки с Черния Лорд. Алис бе една от малкото останали чистокръвни магьосници и това беше мисъл, която винаги я караше да вдигне високо глава. Благодарение на това нейно положение бе заела заедно с Драко трона на Слидерин, а сега щеше да вземе трона сред Смъртожадните. Искаше и щеше да го направи. Тогава една млада жена, не по-малка от самата Алис се блъсна в нея.

-Много извинявайте. Не гледах къде ходя и...-започна да се извинява момичето, но Алис я прекъсна съскайки гневно:

-Да не си посмяла да ме обсипваш с мръсни извинения, идващи от мръсната уста на мръсна мъгълка като теб!

Момичето я гледаше втрещено. А Алис отметна красивата си коса назад и продължи по пътя си, докато Джордж спря и каза на момичето:

-Не й обръщайте внимание. Малко нервна днес.

За негово щастие Лестранж не чу какво каза и той я последва. След като водеше настървен дебат със себе си най-сетне попита:

-Защо се държиш така с мъгълите и изобщо мъгълокръвните? Какво са ти направили?

Алис, като че ли полагаше огромни усилия да не се обърне и да си тръгне, но знаеше, че ако го направи рискува да провали мисията, затова отговори бавно, но отчетливо:

-Те не са като нас. Те просто ни усложняват живота и се множат като мравки. Освен всичко това се съешават с нашите и така мърсят и нашата кръв.

-Какво им е по-различното от нас? И те са хора и те чувстват.-набра смелост Джордж.

-Не очаквам ти точно да разбереш какво имам в предвид.-каза през зъби Алис без да го поглежда.

-Защо не ми обясниш тогава?-спря той на място.

Алис осъзна, че е спрял, затова и тя спря. Наистина не й се искаше да обяснява това точно на Уизли, но прецени, че няма друг избор, затова се доближи до него и го погледна в очите.

-Те не са като нас. Те не могат да правят това, което ние можем и все пак се опитват. Очаквах, че с баща като твоя ще си наясно какво правят с нашата земя, с нашия свят! Унищожават един по един всеки ресурс, който има земята и така заедно с тях постепенно загазваме и ние. Боя се, че за съжеление дишаме същия въздух, който и те. Въздуха, който с всеки изминал ден става все по-замърсен, а ние не можем да им се опълчим. Знаеш ли защо?-Джордж поклати глава, а Алис каза.-Заради такива като теб! Зради такива като Потър! Заради такива като тъпото министерство! А знаеш ли за какво са създадени всъщност? За да ни слугуват. Говори си, колкото искаш сълзливите приказки, че са като нас, но не са! В крайна сметка домашното духче също чувства, но както сигурно си забелязал те носят подноса, а ние размахваме магическата пръчка. Сега доволен ли си?-попита тя като беше само на мили метри от лицето на Джордж.

Уизли я гледаше втрещено. Лестранж бе сигурна, че полага огомни усилия да не продължи спора с нея, но само каза:

-Различните хора, идващи от различни семейства имат различниубеждения.-каза тихо той.

-Радвам се, че сме на същата страница.-каза момичето обръщайки се напред. За миг се усъмни, но след секунда Уизли я хвана за ръката й и продължиха напред.

Скоро стигнаха до голям парк. Джордж започна да води Алис по многобройните алеи. След миг момичето се озова пред огромен стадион...