Алис я наведе странната мисъл, че мъгълите, които минават наоколо не забелязват огромната величествена постройка. Чу една жена да казва на приятелката си, която стискаше с ръка малко русичко момченце:

-Тази огромна метална ограда само загрозява хубавия парк.-и обърна глава към стадиона.

Алис се огледа много внимателно, но така и така не забеляза "огромна метална ограда", за която приказваше мъгълката. Извднъж една мисъл и щукна в главата.

-Това да не е...-започна колебливо тя.

Джордж се ухили и довърши:

-Куидич стадион. Казва се "Торнадос". Всичко му е много хубаво само се надявам да не се натъкнем на твоя съквантирант Монтагю, защото не копнея от желание да го зърна.

Алис се разсмя и заяви:

-Бoже! От кога не съм играла куидич!

Джордж я изгледа много странно и попита:

-Не беше ли в отбора по куидич на Слидерин?

Алис се усети на къде отива разговора, но изплю редовните извинения:

-Първия мач бях болна, а за следващите два бях с навхната китка. След това отпаднахме от класирането. Всичко на всичко съм посетила две тренировки.-докато на ум си припомняше, че през времето на мачавоте и тренировките по куидич, Алис беше в Нужната стая с Драко и се опитваха да оправят един магически сандък, така че да вкарат Смъртожадните в Хогуортс. На момичето й липсваше куидича, но смяташе, че замомента опозотворява времето си възможно най-добре.

-Кофти. Помня, че докато бях в Хогуортс искаха да те приемат още в първи курс за бияч, но нещо не се получи, защото Снейп не успя да издейства разрешително. Имаш доста силна лява ръка. Знам от личен опит.-прекъсна я от унеса й Уизли.

-Да не би да съм те уцелила с блъджъра?-обърна се с изненада към него слидеринката, която бе фраснала толкова много хора с тоя въпросен блъджър, че просто не бе възможно да запомни всичките си жертви.

-В четвърти курс ме удари в лявата китка. В шести ми счупи носа...-но добави бързо при притеснения поглед на Алис.-Но Мадам Помфри го оправи за броени секунди. А в седми лежах в болничното крило две седмици, защото ме удари в тила. Отзад ми е шита глaвата. Междудругото това беше нечестно, защото тогава бях не играх на мача заради Ъмбридж и все пак реши да ме уцелиш. Рон искаше да те прокълне тогава ама Фред му каза, че ако изобщо успее след това ще загуби години да се отървава от проклятието, което ти ще му направиш. Знаеш ли, че докато бяхме в Хогуорт, не знам как е било в Слидерин, но от останалите домове доста се страхуваха от теб?

Алис го погледна и каза с повдигнати вежди:

-Имах си идея. Веднъж една първокурсничка от Хъфълпаф се разрева след като я погледнах.-Джордж я изгледа изненадано.

-Това не съм го чувал.-каза той, клатейки глава.-Но очевидно носещите короната на Слидерин винаги са си всявали страх. Едва ли е много приятно, но все пак си има своите...

-Ти луд ли си? Велико е да умееш да всяваш ужас. Така може да постигнеш всичко! Абсолютно всичко! И още по-добре ако носиш короната на Слидерин, както ти се изрази.

-Очевидно и тук гледните ни точки се разминават. Как ще си създадеш приятели, ако те непрестанно треперят случайно да не ги прокълнеш?-попита той, когато вече влизаха в самия стадион.

-Не са ти нужни приятели. Те само...-тя, като че ли търсеше подходящите думи, с които да се изрази.-...те правят слаб.

Джордж се спря за втори път днес оставен в шок от думите на Алис.

-Говориш като Смртожаден.-отрони той шокиран.

Момичето се обърна и се направи възможно най-обидената физиономия, за която межеше да се сети. Ако не изиграеше това добре щеше не само да провали мисията, но и да осведоми без никакви проблеми Ордена на Феникса за своята позиция, а не след дълго сигурно щяха и да издават постери с няйна снимка и надпис: "Издирва се". Тя заговори така сякаш всеки момент от очите й щяха да рукнат сълзи:

-Това, че имам позиции различни от твоите не значи, че съм Смъртожаден.- тя отклони глава в страни и продължи.-Това, че съм слидеринка не значи, че съм на тъмната страна. Това, че родтелите ми са известни Смъртожадни не значи, че подкрепям Ти-Знаеш-Кой!-последните думи изрече с по-висок тон.

-Изобщо не съм си и помислял, че може да си такава. Не исках да те обидя! Просто леко се шокира от това твое изявление.-той отиде при нея и я погледна в очите.-Знаеш, че съм глупак и понякога ръся тъпотия след тъпотия. Абсолютно никога не бих си помислил, че ти може да си Смъртожаден.-за последното иречение Джордж излъга наистина жестоко. Той винаги си е мислил, че Алис ще стане Смъртожаден ако не днес, то след 10 години, но все някога щеше да стане. Но сега, след сълзливото изявление на Алис, имаше желязна причина, с която можеше да се замозалъгва.

Когато сложи главата на рамото му тя се усмихна лекичко и каза:

-Няма проблеми.

Постояха, гледайки се няколко минути и Джордж прдума весело:

-Хайде! Малко куидич ще те ободри!

Алис кимна и се усмихна. Вътрешно си мислеше, че трябва да стане актриса след този блестящо, изпълнен номер. Момичето се огледа. Намираше с в голямо помещение, облицовано в бял мрамор изцяло. Бе доста светло вътре. По стените имаше плакати и снимки в рамки на отборите на "Торнадос" през годините. Алис се спря пред онази, която беше от тази година и успя да зърне Монтагю, който както винаги изглеждаше перфектно. Джордж се бе отправил към гишето, където вещица на средна възраст си пилеше ноктите. Той се икашля звучно, а тя без да спре със заниманието си попита:

-Какво ще желаете?

-Два ключа, две метли и облекло за красавицата до мен.-заговори той, а Алис го сръчка, при което той се разхили.

Вещицата продължи да си зяпа ноктите на едната ръка, а с другата трясна на гишето опърпан каталог с думите:

-Изберете си.

Алис разлисти каталога. Откри, че вътре присъстват и куидичните им мантии за Хогуортс, но тя бързо си изби идеята от главата да си поръча слидерински одежди. Изведнъж погледа и се спря върху една изцяло черна униформа. На минутката момичето заяви:

-Ето тази.-и посочи модела на жената. Вещицата махна разсеяно с пръчка и на тезтяга се появиха две метли сгънат комплект одежди и два мънички ключа-единия розов, а другия син.

Алис си взе дрехите,метлата и ключа и се запъти след Уизли, който започна да напира да й помага:

-Дай да нося метлата. Виж как си се натоварила.

-Джордж! Добре съм! В крайна сметка не съм направена от захар.-каза Алис. Скоро стигнаха тесен коридор, където една срещу друга имаше две врати.

-Женската съблекалня е отдясно. Ще те чакам тук.-каза той като влизаше в мъжката съблекалния.

Тя влезе през вратата и с ужас осъзна, че помещението е розово. Тя се понамръщи малко и влезе. Мразеше този цвят. Не знаеше защо, но просто й лазеше по нервите. Тя се загледа в ключа си и успя да разпознае цифрата 27. Тя затърси из редиците из шкафове своето и след секунда вече се преобличаше. Около нея за тренировка се обличаха 2 момичета, които очевидно играеха за "Торнадос". Те се кикотеха и си говореха лигаво:

-Толкова е сладък!-заговори една руса и доста грозноватичка вещица, която нахлузваше тъмносиния пуловер.

-Да! Той е мъж-мечта!-заговори друга, която си слагаше предпазните наколенки и беше не по-малко грозна.

Алис си закобпча панталона и се зачуди за кой говорят. Панталона бе доста развалчен и тя го напъха в ботуша, което изглеждаше дота добре. Сложи си тесния черен пуловер и точно, когато си връзваше косата чу отново гласа на русото момиче, което почти изпищя:

-Монтагю е супер готин!

Алис рязко се обърна и без да мисли попита:

-За Дейвид, Дейвид Монтагю ли говорите?

Двете момичета се обърнаха и чернокоста каза надменно:

-Да.

Алис изсумтя и се огледа в голямото огледало. Два кичура не бяха успяли да се прихванат за опашка и свободно висяха пред лицето й като я павеха още по-зловеща. Дрехата й стоеше чудесно.

-Трябва да сте доста пропаднали, за да си падате по него.-заяви Алис невъзмутимо, която не се интересуваше, че макар и грозни двете бяха мускулести, колкото мъже.

-Извинявай много, но аз съм Харуард, Лиза Харуард и за каква се мислиш да ми казваш, че съм пропаднала.-заяви гордо русото момиче. Алис знаеше коя е. Беше гончиика в отбора и беше добра, но много се надуваше. А и Алис знаеше, че в Хогуортс беше с две години над нея и беше в Хъфълпаф, така че очакваше лесно да се справи с нея. Хъфълпавците винаги са се плашели много лесно.

Слидеринката се обърна бавно и с повдигната вежда каза със Слидерински манталитет:

-Аз съм Лестранж, Алис Лестранж и се мисля за тази, която може да те направи на кайма с едно простичко проклятие, ако не си мериш приказките.

Както обикновено реакцията на двете момичета бе светкавична след като чуха името на красавицата срещу тях. Те се опулиха за момент, но след като Алис се придвижи до пейката, взе си наметалото и го закопча около врата си, веднага излязоха без да продумат и дума повече. Слидеринката се усмихна на себе си. Радваше се, че фамилното й име всяваше такъв страх. Тя заключи шкафа си и нарами метлата. Тя излезе и зърна Джордж, който я чакаше в стария си куидичен екип от Хогуортс. Той я изгледа от глава до пети и каза:

-Няма смисъл да ти казвам, че изглеждаш зашеметяващо нали?-и й подаде една малка бухалка.-Заповядай. На Фред е, но той няма нищо против.

Алис пое батата и усети познатия прилив на вълнение да я обзема. Ако имаше възможност щеше да живее на метлата. Там се чувстваше наистина свободна и искрено завиждаше на птиците за крилете им, които винаги можеше да ги повдигнат във въздуха щом земята започнеше да ги отегчава. Въздуха беше за нея и много й се щеше да има възможности по-честичко да бъде там. След секунда забеляза, че всъщност Джордж бе хванал в една ръка метлата и бухалката, а в другата носеше черна голяма квадратна кутия, която, като че ли леко се тресеше.

-Това ...-започна момичето гледайки кутията, но Уизли я прекъсна:

-Е блъджър.

Тогава Алис се замисли,че след като "Торнадос" имат сега тренировка къде ще се намери място за тях да играят, но въпроса й веднага се изпари след като напред от тях забеляза позната фигура. Дейвид Монтагю бе сложил ръка върху стената и си разменяше страстна целувка с червенокосо момиче, което се бе залепило до бялата повърхност. Лявата му ръка беше върху талията й, а ръцете на момичето бяха обвити около врата му. Слидеринката се усмихна злобно и започна да вика:

-Блъджъра, Монтагю! Блъджъра!-при тези нейни думи Дейвид подскочи и се огледа.

-Охо! Лестранж!-ухили се той и започна да я дразни.-Нещо много бързо се изниза тази сутрин. Нот май те поядоса, а?-заговори той като загуби всякакъв интерес към момичето до него. Монтагю я пусна и се отправи към съквантирантката си.

-И още как.-заговори невъзмутимо момичето.-Не е негова работа да ми се бърка в личния живот. Наистина ли писа на Драко?

-Да. Боя се, че да.-каза Дейвид като усилено се правеше, че не забелязва Уизли.-А ти какво правиш тук?

-На среща съм.-усмихна се Алис и придърпа Джордж към себе си.-Сигурно се познавате. Джордж Уизли.

Тук Алис се изненада какъв добър актьор излезе Монтагю. Той направи една физиономия, която бе нещо средно между изненада и разочарование и излезе много успешна. Той погледна надменно Джордж и само каза:

-Уизли.-и кимна с глава.

-Монтагю.-направи същото и грифиндореца.

-Значи вие сте тези, които са резервирали едната половина на игрището.-отново се обърна Дейвид към Алис.

-Всъщност аз не съм резервирала нищо.-погледна с усмивка Алис Джордж, който също се усмихна. Тя прецени, че достатъчно го измъчила с компанията на Дейвид и каза.-Хайде. Трябва да тръгваме. Чао.-тя махна лекичко и продължиха напред. Но зад тях се чу гласа на Монтагю, който попита:

-Ще дойдеш ли след като свършите в пъба на ъгъла на улицата срещу изхода на парка.-при объркания поглед на слидеринката, той добави.-Спкойно! Магьоснически е!

Тя погледна въпросително към Джордж, който каза:

-Щом искаш отиди.-и сведе глава. Явно си мислеше, че той не е канен.

-Но ти ще дойдеш с мен!-заяви тя, игнорирайки разочарованието на Монтагю. След като разчете съгласие по лицето на Уизли, тя се обърна към Дейвид и попита:

-Кога?

-Свършваме тренироката към седем и някъде до осем вече сме се икъпали и целия отбор крачи към пъба.-заобяснява слидеринецът, докато си оправяше предпазителите на ръцете.-Чудесно! Значи ще се видим там.-той изведнъж вдигна поглед и каза.-Хайде, че трябва да си взема бухалката.-той й махна и се отправи към съблекалните, съвсем забравил за момичето, което до момент бе целувал така страстно.

Алис отново се обърна и закрачи заедно с Джордж. Червенокосото момиче гледаше намусено и метна един злобен поглед на Алис, която се направи, че не забелязва. Джордж до нея заяви:

-Ето какво било!

Алис го погледна въпросително, но преди да е казала, каквото и да е било Уизли каза:

-Това беше Елизабет Нилсон-капитанката на "Торнадос". Тя е побутнла леко треньора и сигурно така Монтагю се е уредил.

Алис обърна поглед назад и заяви:

-Честно казано не виждам друга причина Монтагю да се забърка с мътнород и то от Грифиндор, а тя дори не е хубава.

Джордж се възмути:

-Толкова ли внимателно си подбирате гаджетата в Слидерин?-той започна отегчено да изброява.- Трябва да е хубав, да е от всеки друг дом, но не и Грифиндор, да е чистокръвен...

Алис прекъсна и каза:

-Най-важното е да е чистокръвен. И никой не е казал, че гледаме да не е само от Грифиндор. Аз по-скоро не бих докоснала някой от Хъфълпаф. За Рейвънклоу също си имаме някакви резерви. Най-добре е ако е от Слидерин, но това и без това няма значение. Колкото и да се обичате-нищо няма да се получи, зяащото повечето слидеринци не се женят по собствено желание, а родителите им правят уреден брак с най-добрата партия, до която могат да се докопат. Например за Драко, започнаха да се редят, когато беше на седем.

-От както е бил на седем?-не можа да повярва Уизли.

-Да. Колкото по-рано започнеш да се уреждат със семейството, толкова по-добре.

-А ти? За теб търсили ли са?

Алис се намръщи, но отговори:

-Да, но при мен е различно. Тъй като родителите ми са извън закона, мой настойник е майката на Драко-Нарциса. Тя ми е дала свобода сама да избирам. При братовчед ми е по-различно. Чичо ми-Луциус държеше той да се ожени за някое от момичетата, които се интересуват от него и леля ми точно така ще направи. Ще му избере някоя кротка като мушица съпруга и това е. Той няма право да протестира.

-Това е отвратително!-възмути се Джордж.-Ако мен бяха решили да ме женят така, щях да избягам на Марс!

-Не го приемай така. За нас е най-важно да си запазим кръвта чиста и всъщност не е важно за кой се жениш, а от каква класа е.Блейз Забини и Милисънт Булстроуд от нашия випуск се женят това лято.-обясни момичето сякаш говореше за времето.

-Това е ужас! Може и да не харесвам Забини, но няма как да не го съжаля! Да го оженят за тая кранта! На бас за хиляда галеона, че ще опита поне веднъж да се самоубие до тогава.

Алис поклати глава:

-Няма да го направи. Забини може да е всякакъв, но държи на семейната чест. Ще се ожени за нея дори да му идва да се изповръща всеки път щом я види.

Те излязоха вече на стадиона. Беше малко по голям от този в Хогуортс и беше поддържан по-добре. Тревата бе по-зелена и бе покрит. Джордж се наведе и остави кутията на земята. Хвана си здраво бухалката и с един ритник отвори кутията на земята. Блъджъра излетя от кутията. Черната топка се отдалечи от тях, но като достигна някъде 50 метра с шеметна скорост се понесе обратното към своите освободители. Алис си пое дълбоко въздух и с едно силно замхване прати блъджъра в другата част на игрището. Там отбора "Торнадос" се събираха ис останаха изненадани, че момиче като Лестранж е успяло да запрати блъджъра на толкова далеч. Тя не продължи да губи време, защото блъджъра вече летеше обратно към нея. Момичето яхна метлата и се издигна във въздуха. Джордж се стрлна към черната топка с думите:

-Ще ти го пратя!-и той фрасна с все сила блъджъра по нея.

За момент Алис реши, че няма да успее да го удари, но след секунда Джордж едвам се размина с бясно отправената към него топка. Той се обърна и загледа отдалечаващия блъджър и след това заговори през смях:

-Още ме имаш на мушка.

Алис също се разкикоти, но след миг викна:

-Джордж! Блъджъра!

Уизли успя навреме да сведе глава и да избегне топката, която се отправи към слидеринката. Момичето я удари и я запрати към головите стълбове. За нейна изненада блъджъра влезе в средния стълб.

-Браво, Лестранж! Ставала си и за гончия.-говореше Джордж присвивайки очи да види по-добре блъджъра.

Но Алис не обърна внимание и заговори укорително:

-Но ти все още не си гледаш гърба.

Уизли се усмихна виновно и каза:

-Имам тоя навик.

Двамата си прекараха велико, докато се занимаваха с блъджъра. Алис изпитваше неописуемо удоволствие за това, че играе пак куидич. На няколко пъти техния блъджър бе нахлувал в другото поле ипрекъсваше тренировката на "Торнадос". Тогава Джордж започваше да се извинява, а Алис да обижда тези,които са започнали да се оплакват за влетелия блъджър.

-Тренира ли ви се? Ето ви една тренировка!-и момичето запрати черната топка по трите гончиики на отбора, които едвам го избегната и започнаха да се мусят. Докато Алис се разправяше с тях, момчетата в отбора се наслаждаваха на красотата на буйното момиче. Монтагю не пропусна да истъкне, че я познава и делят квартира.

-Ще ме запознаеш ли?-промоли се другия бияч.-Хайде де, Монтагю! След тренировката! Нали ще идва в пъба!

Монтагю се начумери, но каза:

-Ако тя няма нищо против.

Търсачът на отбора се наведе към Дейвид и попита:

-А онзи, който ги озаптява, гаджето й ли е?

Монтагю още повече се начумери и заяви:

-Алис няма гаджета. Тя има момчета, с които се среща.

Тогава пазачът се изкара от унеса, с който гледаше момичето и попита:

-Алис ли? Да не става дума за Алис Лестранж? Онази слидеринка, за която се носеха легенди в Хогуортс?

-Същата.-обяви Монтагю.

-Аз със слидеринци не искам да си имам работа. Докато бях в Хогуортс непрестанно си имах проблеми с тях, особено с братовчед й-Драко Малфой. Макар да беше с година по-малък от мен доста съм препатвал от него.

Монтагю се обърна към него и го погледна презрително:

-Не съм очаквал нищо друго освен малодушие от теб Уотсън. Ти все пак бе от Хъфълпаф.-той се обърна отново към Алис и допълни с усмивка.-Само да те светна, че и аз бях от Слидерин.

Алис се връщаше към своята част на игрището със самодоволна усмивка след като бе успяла да запуши устата на тъпите гончиики без да използва магическа пръчка. За сметка на това трите момичета се връщаха бесни към тренировката и щяха да умрат от яд, когато разбраха, че Монтагю е поканил въпросната си приятелка в пъба с тях.

-Това са срещи на отбора! Тя няма право да присъства на тях!-заговори капитанката на "Торнадос".

-Това ще реша аз Нилсон! Връщай се във създуха! Напоследък губиш форма.-каза треньорът и свирна на свирката си.

-Боже! Ти без проблем ще надприказваш Фред и Джини взети заедно!-заговори с възторг Джордж.-Да беше казала още нещо и трите щяха да избухнат в плач!

Алис се усмихна гордо и отново запрати блъджъра към головите стълбове. Някъде към шест и половина с Джордж решиха, че куидича им е стигнал и се отправиха към съблекалните. Но Монтагю викна:

-Лестранж! Седем и половина. Фоайето!

-Добре.-отговори Алис и му махна весело...