Алис загуби доста време в съблекалнята. Не знаеше защо, но й беше приятно да се тутка, когато й беше позволено. Щом излизаше от душа в съблекалнята влязоха трите гончиики на "Торнадос". По незнайни причини слидеринката я напуши убииствен смях. Овладя се и се съсредоточи върху тоалета си. Щеше да остави скандалите за пъба. С едно махване на пръчката й, косата й вече бе суха. Естествено й трябваха поне 15 минути да се облече и още толкова да си оправи нещата, но по-късно реши, че ще е по-умно, ако си остави нещата в шкафчето й доплати, за да задържи ключа. Да, това определено бе по-добър вариант. Тя заключи шакфчето си и пъхна ключето в мантията си излезе. Усети, че веднага след като е напусна в съблекалнята са започнали настървено да я обсъждат. Джордж не я чакаше пред вратата, затова реши, че най-вероятно е във фоайето и чaка там. След като влезе за пореден път в голямата, бяла зала момичето едвам не избухна в смях. На единствената пейка в залата, която се намираше по средата на помещението, седяха в двата края Джордж и Монтагю, обърнали гръб един друг. Изглеждаха така сякаш се страхуваха, че ако се погледнат ще ги сполети самата смърт. Определено бяха весела гледка. Алис отиде и седна между двмата с думите:

-Какво става?-и се облегна на ръцете си и кръстоса крака.

-Чакаме да пристигнат остналите от отбора.-заяви Монтагю без да поглежда назад.

За разлика от него Уизли се обърна и се настани по-близо до Алис и попита:

-Ще съсържаш ли ключа?-беше забелязал, че не си носеше нещата.

Тя кимна и допълни:

-Да. Тук ми хареса. Благодаря, че ме доведе.-и се наведе и го целуна лекичко по устните и се отдръпна, така че лицата им бяха само на милиметри едно от друго. Тогава Джордж прокара пръсти през косата й и я приближи до себе си, впивайки устните в нейните. Монтагю очевидно се устети какво става зад него, защото започна да смути, но не след дълго по коридора се зададе неговото спасение. Елизабет Нилсон макара и все още ядосана крачеше по коридора към него. Той се надигна от пейката и се отправи към нея. Прилепи я до една стена и започна да показва на какво е способен. Момичето в обятията му не се противеше, но със сигурност щеше, ако знаеше, че всъщност той се опитва да види дали Лестранж ревнува колкото него, когато е целува друга. Картинката в залата бе изключително смешна. На пейката Алис и Джордж изобщо не се притесняваха, че се намират на публично място, а пък на стената до коидора Монтагю и Нилсон правеха нищо по-различно от това, което и те. Дойдоха другия бияч и търсачът на отбора, които леко се посмутиха при гледката в залата. Те шепнейки се отправиха към вратата и подхвърлиха тихичко, но достатъчно силно, за да ги чуе Монтагю:

-Ние ви чакаме в пъба.-и излзоха, хилейки се.

Никой не им обърна внимание и всички продължиха да се занимават с половинките си. Отново се чуха стъпки по коридора и не след дълго в залата цъфнаха и останалите две гончиики заедно с пазача на "Торнадос". Двете момичета започнаха да сумтят презрително при гледката, която се разкри пред тях. Русата се провикна вбесено, когато излизаха:

-Когато приключите можете да се присъедините към простосмъртните.

За съжаление и на нея никой не й обърна особено внимание. Джорджо прокарваше пръсти по бедрото на Али тъкмо, когато в залата се разнесе гръмък глас:

-Това да не ви е публичен дом!

Всички се обърнаха към коридора, който водеше към съблекалните и видяха треньора, който се трсеше от яд.

-Извинявай, тренер!-каза виновно Монтагю и пусна Нилсон, която бе повдигнал леко от земята.

-Не ми харесва идеята за връзка между членове на отбора. Може да повлияе серизоно на играта ви. Нилсон, напоследък не си във най-добрата си форма. И мисля, че се дължи на новия ти приятел. Не го приемай лично Монтагю.-заговори доста строго треньорът.

Алис осъзна, че вече е хубаво да се отправят към пъба, затова отиде до гишето и остави един галеон на вещицата с думите:

-Ще задържа шкафчето.-и се обърна отново към Монтагю, който най-майсторски се измъкваше.

-Ами... оставям ви да се разберете, а аз отивам в пъба.-и махна лекичко на приятелката си, която го гледаше намусено.

Алис и Джордж тъкмо излизаха, когато Монтагю се проеикна след тях:

-Изчакйте ме!

Алис спря на вратата, но Джордж продължи сякаш не го е чул и излезе навън, оставяйки Дейвид и Алис сами на вратата. Дейвид се огледа внимателно и изсъска вбесено:

-Какво, подяволите, правиш?

Алис го изгледа доста странно и си обеща, че ако това бе поредния опит да я поучават, Монтагю щеше да си изпати жестоко.

-Какво имаш предвид?-попита тя, присвивайки очи.

-Ако не те познавах щях да реша, че наистина си хлътнала по тоя Уизли. Не мислиш ли, че малко се престараваш?-процеди през зъби Дейвид.

Алис го изгледа злобно и каза:

-Това ни най-малко не те интересува. Какво ви прихваща с Нот? Вече се самозабравихте! Стига сте трперели над мен и си гледайте работата! Какъв ви е проблема!

Монтагю очевидно също се ядоса и заяви с ясен и строг глас:

-Виж какво!-той размаха показалец срещу нея.- Ти наистина прекаляваш! Не се ли виждаш отстрани! Изглеждаш като разгонена кучка! Не мога да разбера какво те е прихванало, но си се променила много през последните две години! Губиш капка след капка цялото си достйнство! За бога! Какво стана с теб!

За първи път в живота й думи изречени от някой нараниха Алис. Тя бе чувала много обиди по свой адрес, но никога не ги бе приемала на сериозно. Обикновено отвръщаше със същото на казалия ги или му пращаше някое проклятиице. А сега по незнайни причини думите на Монтагю кънтяха в главата й. През всичките й години я бяха обиждали толкова много хора, но никой не бе спечелвал вниманието й, каквото и да бе казал. А сега като гръм от ясно небе й стана наистина гадно, че Дейвид я е нарекъл "разгонена кучка". Въпреки болката от нанесената обида, Алис стисна зъби. Нямаше да достави удоволствие на Монтагю като му покаже, че думите му са достигнали до нея. Тя лепна непроницаемата си физиономия и попита отегчено:

-Свърши ли?

Монтагю я гледаше невярващо и изсумтя:

-Ти не схващаш какво правиш нали?

-Не се държа по-различно от теб Монтагю, така че...-започна Алис, гледайки часовника на стената.

-А случайно да виждаш някой да ме уважава? Искаш да станеш като мен ли? Искаш да си в дъното на веригата сред подчинените на Ти-Знаеш-Кой? Искаш най-голямото внимание, което някой ти е обръщал да е от някой еднократен любовник! За бога, Алис! Знаеш ли защо в Хогуортс беше сред най-уважаваните хора? Знаеш ли защо никой не смееше да ти противоречи, дори по-големите? Знаеш ли с какво спечели така силно вниманието на всички момчета и моето?

Алис го гледаше със свити вежди и поклати глава.

-Защото беше роден лидер. Защото беше силна личност. Защото беше уникална и единствена. Защото не бе като останалите безмозъчни слидеринки, копнеещи да се сдобият с власт, лягайки с някой властен мъж. Но...-той я огледа внимателно и довърши.-...вече не си такава. Може много да те обидя с това, но не си по-различна от някоя от курвите, които идват на тържесвата ни в щаба. По това се различаваш от майка си. Тя никога не се е унижавала по този начин. Съжалявам.

И той излезе през вратата, оставяйки Алис сама. Тя сведе глава. Идваше й да зареже всичко в този момент. Нима наистина вече не беше същия човек? Наистина ли отстрани изглеждаше толкова ужасяващо, колкото я бе представил Монтагю?

-Алис?-Джордж се бе пказал на вратата и я гледаше въпросително.

Момичето нямаше никакво намерение да разкрие, че Дейвид е успял да я разстрои. Тя вдигна глава към Уизли и с тъжна усмивка каза:

-Знаеш ли какво? Прекалено съм уморена, за да ходя сега на пъб. Мисля, че ще е по-добре, ако се приберем.

Джордж я изгледа учудено, но след миг кимна с думите:

-И аз съм така.

Те се отправиха към "Продънения котел". Момичето се стараеше да изглежда весело и да не покаже, че нещо не е наред. Говориха си за куидич. Това беше един от малкото им общи интереси, но поне наистина ги палеше тази тема. Докато се усетят вече бяха на Диагон-али, която бе доста празна. Очевидно хората се страхуваха да стоят до късно навън. Алис е обърна с усмивка към Джордж:

-Само ако може да ми дадеш наметалото.-и Джордж започна да бърка из раницата си и й подаде черната наметка. Докато я поемаше момичето усети, че нещо е на път да падне от вътрешния джоб. Момичето с ужас разбра , че това е маската й. Тя рязко протегна ръка и бутна черепоподобния предмет обратно навътре в джоба.

За нейно щастие Джордж нищо не бе забелязал, защото в този момент си бе закопчавал чантата. Той отново я погледна и се наведе да я целуне. Макар и да не й се искаше особено много след думите на Дейвид, момичето не се възпротиви. Уизли се отдръпна от нея и каза:

-Надявам се, че ти е харесало. Утре ще се видим ли?

Алис се замисли, но и дойде една идея в главата и каза:

-Няма да мога. Ще ходя до имението Малфой да си събера остатъка от багажа, което сигурно ще отнеме по-голямата част от деня, така че...-започна тя.

-Ясно.-прекъсна я Джордж.-Ами...знаеш къде да ме намериш. И аз знам къде да те търся. Надявам се да искаш отново да се видим.

Момичето се усмихна и каза:

-Естествено.

-Чудесно!-възкликна момчето и после, обръщайки се към магазина й махна и влезе в шарената сграда.

Беше вече доста тъмно и Алис влезе във входа до затворения магазин на Мадам Молкин. Преди да позвъни на звънеца, тя малко се поколеба. Не изгаряше от желание да срещне погледа на Нот. Въпреки това, тя гордо вдигна лава и позвъня. След секунда на вратата стоеше Теодор, който я гледаше непроницаемо. След като не се отдръпна от рамката, Алис попита вбесено:

-Може ли?

Той не й отговори, а продължи да стои на вратата. Момичето се ядоса и го избута и влезе в апартамента. Умираше от глад, затова отиде в кухнята и грабна една ябълка. Тя се облегна на плота с гръб към хола, но усети, че малко след нея Теодор влезе в хола и седна на дивана с думите:

-Имаш писмо.-и усети как нещо меко я удря в гърба. Тя се обърна и разбра, че Нот току що бе метнал писмо по нея и беше тъкмо отворила уста да ядосано, когато той каза:

-От Драко е.

Алис затвори уста и вдигна писмото от плота. На гърба му разчете с изтънчения почерк на братовчед си: Алис Лестранж. Тя захапа ябълката и я остави в устата си докато настървено разтваряше плика. Разгъна дебелия пергамент и зачете:

Скъпа, Алис!

Пиша ти по повод една молба на Нот. Тази стрин получих едн, меко казано, отвратително писмо от самия него. Пишеше един куп неща, с които съм наясно (пиене, пушене). Естествено ми спомена и още нещо, с което не бях така добре запознат. За бога! От всички мъже на света-точно с Монтагю ли! И идеята с Флинт не ми допадна особено!  Шегувам се! Знам, че не е моя работо с кой "си губиш времето" и че мразиш да те командват. Я виж ти! За два дена не съм забравил какво мразиш най-много.Няма значение. Сега съм сигурен, че се опитваш да го изкараш през носа на Нот за това, че изобщо се е опитал да говори с теб за личния ти живот (още нещо, което не съм забравил, че мразиш ), но недей! Няма да е добър вариант, защото сериозно ти казвам: ще пише на ...-сещаш се. Моля те, след като прочетеш следващото изречение не накъсвай писмото на хиляди малки парченца, а обмисли, така да кажем, моето предложение. Според мен ще постъпиш много правилно, ако-първо, за момент поспреш с напивките (само няколко дена- знам, че повече няма да идържиш). Второ, ако започнеш да си водиш своите "гаджета" някъде другаде. Мисля, че той не се е ядосал толкова за това, че си спала с Флинт, колкото за това, че си спала в апарртамента му с Флинт. Не съм сигурен, може и причината да е друга, но за момента не води разни мъжаги в апартамента му. За цигарите не мисля, че се дразни толкова много. И още нещо! Отиди в Мънго и се прегледай за разни болести, които се предават с цеувка. Не знаем дали Уизли е ваксиниран! За това последното знам, че вече много се ядоса! Но да знаеш! Свалям ти шапка, че си стигнала чак до там в името на...-сещаш се. Може и да не те интересува след това писмо, но да те светна, че съм добре. Твоята роднина само ми се кара за кариероните и пиенето точно, както на теб ти се кара Нот, така че да знаеш, усещам, че си бясна, защото аз самия съм. Осъзнах, че не мога да кореспондирам нормално с други женски същества, освен с теб! Съвсем сериозно! Едиснственото, което искат е да ги завед в някоя спалня! Ненормална работа(и за това ми се карат)! Разбрах, че за сега си добре и иначе се справяш още по-добре със заръченото. Давай все така! Не се връзвай на Нот, но имай в предвид кой е ръководител! Страшно ми липсваш и направо ще полудея, защото съвсем скоро изобщо няма да мога да ти пиша(сигурно се доещаш защо). Време е да приключвам, защото усещам как Р.Л. пак се кара с твоята роднина и все пак трябва да отида и да се покрижа, че ще останат живи до края на изпълнението.

С обич,

Драко

П.П. Братовчедке, не се шашкай, но имам чувството, че двамата ти роднини-най-близките, смятат скоро да ти сервират нещо неприятно. Не съм сигурен, но без да искам станах свидетел на разговор между двамата по някаква скрита пудролиния. Мъжкият заяви, че ти никога не би се съгласила, а женската, че нямаш избор, зщото е твой дълг към фамилията. Друго незнам. Ще ти пиша, ако разбера още нещо.

Алис вдигна поглед от писмото. Тя взе ябълката от устата си най сетне . Значи Нот бе изпял всичко на Драко. Беше му казал, дори за Монтагю. Момичето се тресеше от яд, но изведнъж тя загледа реда, в който Малфой я предупреждавашеда не се кара с Теодор. Тя отхапа от ябълката и прегледа още веднъж писмото. Значи родителите планират нещо далеч от очарователно за нея. Още нещо, което я притесняваше. Прецени, че за момента няма смисъл да се пита какво е, защото просто не й достигаше информация. Слидеринката сгъна писмото си и го пъхна в джоба си. Почака минутка две и се обърна към Нот:

-Открих къде живеят Джорджън и Спинет.-и изучаваше внимателно ябълката си.

Без да вдига поглед от книгата си Нот заяви:

-Чудесно.

Алис се изненада от безразличието му и попита:

-Смятам да отида тази вечер и да ги очистя. Ще дойдеш ли?

Нот не отговори. След секунда той се обърна към нея и попита:

-Къде са?

-Хогсмийд.-каза с радост слидеринката, че най-сетне е осъществила по-цивилизован контакт с Теодор.

-Ще те придружа.-отвърна той и се усмихна лекичко, връщайки се към книгата си.

Алис също се усмихна и погледан часовника на стената. Беше девет и половина. Сигурно ако тръгнеха 11 щеше да е добре. Тя се сещаше къде магазинчето на Фред и Джордж в Хогсмийд. Сигурно бе в старото учреждение на "Зонко", а Спинет и Джорджън най-вероятно живееха над магазина.

Беше точно един сутринта. Нот и Лестранж седяха в кръчмата "Свинската глава" и пиеха последното питие преди да се заемат с Алиша и Лий. И двамата бяха с огромни наметала и бяха сложили качулките си. Никой не им обръщаше особено внимание, защото специално в това заведение те бяха нещо нормално. Алис загаси цигарата си, а Нот доизпи огненото си уиски. Бяха обсъдили плана поне десет пъти. Сега Алис си го проговаряше наум, докато гледаше как Нот оставя няколко сикли на маста и се надига от стола. Лестранж го последва и двамата тихо и спокойно излязоха на празната улица. Стъпваха меко по земята и не правеха никакъв шум. Завряха се в уличката зад магазина и сожиха маските си. И двамат изкачиха голямата зидана ограда и влязоха в задния двор на сградата. Беше тихо. Очевидно вече спяха. Алис и Теодор се отправиха към задната врата. Оказа се, че са й направени някоко магиики, затова им отне няколко минутки, докато развалиха всички проклятия. Влязоха в вътре и се озоваха в малка кухничка. Нот се обърна и направи магия за непробиваемост на вратата, така че да не се чува нищо навън. Продължиха да се промъкват напред и най-накрая влязоха в самия магазин. След малко лутане откриха и стълбите, които водеха към горния етаж. След еднократко кимване, Нот махна с пръчка и разби на стъкалца една близка витрина, където бяха наредени колекция от шпионски принадлежности. Отгоре се чуха недоволни гласове. Алис застана отстрани на стълбището и се приготви да действа според плана. Джорджън недовлно говореше:

-Пак децата на Олсен! Ако отново се опитат да откраднат някоя кутия с феиерверки, ще ги убия!

После с чу и мърмореното на Алиша, която очевино искаше да стане.

-Ти си стой тук скъпа. Трябва да почиваш!-и се чу как някой отвори и затвори врата и започна да върви по коридора. Лестранж се присви още малко, за да не я забележи Джорджън, докато слизаше по стълбите. За щастие той се бе отправил към счупената витрина. Когато вече бяха на безопасно разстояние един от друг Алис тиха като котка се прехвърли през парапета и се заизкачва по стълбите. Тръгна по коридора, откъдето бе дошъл Лий и с щастие откри, че там имаше само една врата. Лестранж чу как долу нещо отново се счупи и очевидно започваше да се вихри борба. С ритник слидеринката отвори вратата и влезе вътре. На голямо легло точно срещу нея се различаваше силуета на някакво момиче,което посягаше към нощното си шкафче, за да си взема магическата пръчка.

-Акцио пръчка!-изкрещя Алис и магическата пръчка на Алиша се стрелна лъм нея.-Грешен ход Спинет! Много грешен! Ставай!

Трепереща Алиша стана от леглото с вдигнати ръце. Лестранж и посочи да върви към вратата и изсъска:

-И без глупости!-и започна да ръга с пръчката си гърба на момичето.

Двете слязоха по стълбите и слидеринката я насочи към кухнята. С радост слидеринката установи, че Нот вече бе прознал на пода по корем Джорджън и бе слижил крак върху гърба му, за да не мърда. Алис блъсна силно Спинет и тя се просна на пода до Лий. Момичето захлипа.

-Алиша! Добре ли си?-заговори угрижено Джорджън и се обърна с бесен тон към Алис.-Тъпа кучко! Тя е бременна!

Алис ритна с все сила грифиндорца в лицето и каза през смях:

-Нима си успял да й надуеш корема Джорджън?

Нот също се разхили и заяви:

-Не бери грижи. Сто на сто не е твое. А пък и без това майката няма да доживее да роди копелето.

Алиша ридаеше. Джорджън ги гледаше с омраза и заяви:

-Поне можете ли да ни обясните с какво сме заслужили вниманието на Ти-Знаеш-Кой? Не членуваме в никакви ордени и ...

-Помисли си пак.-каза презрително Теодор.

Алис клекна и го погледна в очите:

-Следващия път добре си помисли преди да се хващаш на птъчката на Потър и да се записваш в разни кубове като "Войнството на Дъмбълдор".

Алиша ридаеше вече наистина силно. Нот насочи пръчката си към нея:

-Авада Кедвра!-и блесна зелена светлина. Риданията секнаха.

-АЛИША!-кресна с цяло гърло Джорджън.

-Нот! Исках малко да я поизмъчвам!-ядоса се Алис.

-Тя и без това врещеше като мандрагора...

-Тъпи, мръсни копелета! Ще ви убия! Как можахте! Тя беше бременна! Носеше моето дете! Ще ви...

Алис насочи пръчката си към Джорджън:

-Авада Кедавра!-и настъпи тишина.

Лестранж разочарована подритна двете тела и излезе след Нот в задния двор.

-Това изобщо не беше весело!-изстена момичето и насочи пръчката си към небето.-МОСМОРДРЕ!

В небето се появи Черния Знак. Двамата смъртожадни се полюбуваха на красотата му няколко секунди и се магипортираха...