Момичето се тръшна на дивана, сваляйки маската си. Беше доста изтощена. За да избегнат риска да бъдат проследени Нот и Лестранж се бяха магипортирали в Бристол, изходиха половината град и чак след като се увериха, че е безопасно се бяха бяха появили на Диагон-али. Теодор заключваше много усърдно вратата и освен, че слагше всичките вериги и ключалки, правеше разни магии. Най-накрая и той влезе в хола и се трясна на канапето, сваляйки и своята маска. Момчето си качи караката на кафеената масичка и се отпусна с тежка въздишка. Алис се бе излегнала по гръб на дивана и присвила крака в коленето като маската й все още бе в ръката й, а тази на Нот бе разположена на масичката. Никой от тях двамата не си правеше и труда да бъде по тих и резутатът от това скоро се прояви. С цялата шумотевица около влизането и затварянето на вратата бяха събудили Монтагю, който с трясък влезе в хола, овил чаршаф около кръста си и се развика:
-Вижте какво! Бях супер пиян и сега единственото, от което имам нужда е сън! Как си въобразявате, че това ще стане като вдигате толкова шум!
Дейвид се тресеше от ярост и не забелязваше, че Нот и Лестранж бяха облечени в робите си за Смъртожадни. Нот тъкмо щеше да каже нещо, когато някъде в дъното на апартамента се разнесе лигав момичешки глас:
-Дейви! Къде си?-усещаше се, че момичето идва към хола.
Чак тогава Монтагю с ужас разбра от къде се връщаха съквантиранитте му. Алис се изправи рязко от дивана и пъхна маската си и тази на Нот под черната мебел. После започна настървено да мисли как да скрие робите им, които без наметала лесно се разпознаваха като дрехите, с които се движеха Смъртожадните. Не можеха просто да се съблекат. А пък и тогава черните им знаци щяха да се видят. Но явно Нот бе на друго мнение:
-Махни робата!-изнервено прошепна той и започна съблича своята.
Алис с го изгледа с разширени очи и изсъска:
-Ами знаците!
-Имай ми доверие!-той вече бе съблякъл робата си. Имаше много хубаво тяло. Беше много мускулест. Изглеждаше наистина добре. Носеше тъмнозелени боксерки. Алис бе доста впечатлена. Личеше си, че Нот се е сдобил с хубаво тяло, но не чак такова.
Изведнъж момичето се осъзна и с леко сумтене съблече робата си. Беше с черно бельо, което кантрастираше с бледата й кожа. Черния й знак ясно се очертаваше на лявата й ръка, в която държеше съблечената дреха. Нот грабна с рязко движение робата и я напъха пак под дивана. Теодор бутна Алис, която се просна по гръб на дивана, а той легна върху нея и покри телата им с неговата роба, която сега не приличаше на нищо друго освен тънък чаршав. Момчето се нагласи така върху Лестранж, че всеки, който ги види да реши, че са по средата на нещо. Когато Теодор усети, че някой отваря вратата на хола, той впи устните си в тези на Алис. Момичето бе целувала и друг път Нот, но тогава не беше сериозно, не че сега беше. Но в момента се наслаждаваше на страстната целувка, която си разменяха. За момента Теодор оглавяваше класацията й по целуване. За миг много й се прииска да не го правеха само за да се прикрият. Тя обви ръце около кръста му. Тогава Нот реши, че това е било достатъчно и се надигна леко, обръщайки се. Направи се на много изненадан и каза раздразнено:
-По дяволите, Монтагю! Не виждаш ли, че сме заети! А и какво казах за воденето на жени в апаратамента ми?
Дейвид бързо схвана плана на Теодор и се направи на разстроен и отвърна:
-Добре де. Оставям ви да си вършите ...работите.-Алис не виждаше какво прави Монтагю, но бе почти сигурна, че се бе обърнал към нежеланото момиче.- Елизабет, извинявай, но трябва да си ходиш.
Тогава слидеринката разбра, че момичето, което беше влязло току що в хола не беше никоя друга освен Нилсон. Тя очевидно бе разочарована, но след миг каза:
-Да. Разбира се.-и излезе от стаята.
Монтагю не излзе веднага и даде достатъчно време на Нот да му просъска:
-После ще се разправяме, идиот такъв!
Дейвид излезе от стаята и Алис имаше чувството, че наистина се чувства виновен за това, което бе станало. Стана и малко жал за него, но след като се сети за сканадала им по-рано цялото й съжаление се изпари.
Нот с въздишка зарови лице във врата на Алис и промълви:
-Ще изпусна всичко!
Момичето без да мисли прокара ръката си по дължината на на гърба му и започна да разтрива задната част на врата му. Тя усети как под докосването й той се отпуска. Слидеринката се поколеба, но каза тихичко:
-Справяш се чудесно. Нищо няма да изпуснеш.
Теодор вдигна глава и я погледна в ясните й зелени очи. Стояха сякаш с часове взирайки се в дълбоките дерби на погледите си сякаш се опитваха да изтълкуват какво усеща другия в момента. След секунда Нот се наведе и започна да я целува по врата. Алис се усмихна и обви крака около кръста му. Тя усети как Теодор внимателно прокарва пръсти под гърба й и започна да откопчава сутиена й. Алис се възхищаваше на нежното му докосване и на това колко внимателен беше с нея. Сякаш се боеше, че ако я хване по-силно ще я счупи. За съжаление техния романс беше най-брутално прекъснат от Монтагю, който влезе и се трясна на канапето с думите:
-Можете да станете. Тя си тръгна.-явно си мислеше, че те все още просто са се престрували.
Нот и Алис се усмихнаха невярващо един на друг. Теодор незабелязано закопча сутиена й и стана от дивана. Алис надигна като се ови в мантията на момчето.
Нот застана пред Монтагю и скръсти ръце. Гледа го строго няколко минути и изведнъж попита:
-Монтагю, ти глух ли си?
Дейвид разбра на къде бие Теодор и поклати глава.
-А съвсем случайно да си...неинтелигентен?
Дейвид отново пoклати глава. Тогава Нот избухна с цяла сила:
-А, обясни ми тогава как да ти набия в главата, че след като съм казал нещо да не се прави, значи имам основателна причина! Кога ще се научиш да правиш това, което ти е казано! Не можеш ли да разбереш, че не поставям тези правила, за да те дразня, а за безопастността на трима ни! Имаш ли си представа какво щеше да се случи с Алис и мен, ако тази лигла не се беше провикнала, така че да разберем, че идва насам! Имаш ли!-последните си думи той керщеше с цяло гърло. Лестранж направо се изплаши, че някой може да ги чуе, затова тя отиде, придържайки мантията на Теодор около себе си и сложи ръка върху рамото му с думите:
-Успокой се. Мисля, че той получи достатъчно.
Момичето не можеше да отрече, че се възхищаваше на Монтагю, който приемаше всяка от думите, които изсипа Теодор. Ако беше на негово място и дори знаеше абсолютно перфектно, че вината е нейна никога нямаше да стои така и да слуша упреците на Нот, а щеше да се развика и да започне да фучи. Усещаше, че Монтагю влагаше огромно усилие да не направи точно това и все пак се справяше. И изведнъж се случи невъзможното. Дейвид се надигна от стола и започна да гледа един след друг Алис и Теодор в очите. След секунда с очевидно усилие, той каза:
-Извинявайте. Знам, че можех да ви вкарам в страхотна беля. Повече няма да се повтори. Обещавам.
Алис гледаше шашнато Монатгю и се питаше дали току що бе чула великия Дейвид Монтагю-Секси Слидеринец № 1, е може би веднага след Драко, да се извинява. Нот също беше шокиран. Но преди някой от тях двамата да каже, каквото и да е било Дейвид се изниза от стаята без да промълви и дума. Теодор запримига сякаш опитвайки се да се събуди от някакъв сън. Тогава той се обърна към Алис и колебливо започна:
-Той току що...той да не би да...
-Да.-отговори на въпроса му все още в шок момичето.
Нот се поусмихна леко и заяви:
-Само заради това заслужава да не му се сърдя.
Алис го погледна с усмивка, клатейки глава. Теодор вдигна лявата си ръка и разтърка с нея тила си. Тогава момичето забеляза черния му знак, който ясно се очертаваше на мускулестата му ръка. Тя сведе поглед към своя и го загледа, но после забеляза още нещо на ръката си и се опита да я пркрие, защото забеляза погледа на Нот върху нея. Но преди да направи, каквото и да било, Теодор грабна лявата й ръка и я придърпа към себе си. Алис се опитваше да се отскубне, но хватката на слидеинецът беше здрава. Той гледаше с ужас белите белези по ръката на Лестранж. Беше абсолютно ясно, че те бяха причинени от нещо остро и още повече-бяха направени нарочно. Нот вдигна поглед към Алис. Очите му бяха изпълнени с тревога. Той заклати глава и попита невярващо:
-Защо?
Слидеринката се отскубна от него и заяви:
-Това няма нищо общо с мисията. Нямаш право да се бъркаш.
Нот сви вежди и каза разтревожено:
-По дяволите, Алис! Не ме грее нищо свързано с мисията в момента. Питам те като приятел. Това е сериозно! Защо си го причиняваш?
Момичето извърна глава към прозореца. Вече се зазоряваше. Небето бе добило бледосин отенък. Напомняше й за деня, в който за първи път заедно с Драко бяха стигнали до извода, че един от начините да избягаш от проблемите бе да си отвлечеш вниманието с болка. Единствения начин да се отърваш от мъката бе вместо да изливаш сълзи да изливаш кръв. Такива бяха техните разсъждения. Спомни си и кога за първи път беше впила дълбокото острие на един нож в бледата си кожа. Отново го бе направила заедно с Драко. В тези моменти и двамата имаха проблеми. Драко не можеше да се примири с мисълта, че цялото му бъдеще вече бе написано. Че щеше да се ожени за някоя, която не обичаше, щеше да се присъедини към Черния Лорд без право на избор и щеше да да брани интересите на фамилия Малфой до гроб. Алис от своя страна тогава също имаше проблеми пряко свързани с името Луциус Малфой. Проблеми, които я застигаха и сега нощем и приемаха формата на кошмари. Спомените за тези ужасни неща я караха да се разтреперва, караха я да се страхува. Нещо, което рядко й се случваше. Изведнъж момичето осъзна, че Нот я гледа изпитателно. Тогава тя отрони:
-Вече не го правя. Пеминах този период.-без да обръща лицето си към Теодор.
Тогава момчето отиде при нея. Той сложи ръка на едната и буза и обърна главата й към него. Гледа я известно време и попита:
-Каква бе причината?
Алис сведе поглед и въздъхна:
-Това е нещо, за което не бих искала да говоря и изобщо да си спомням.
Нот изглеждаше разочарован. Той повдигна с показалец брадичката на момичето, така че да срещне очите й и промълви:
-Наясно си, че ако искаш да говориш с някой за това, аз съм винаги насреща.
Алис се усмихна и каза тихо:
-Знам.
Тогава момчето се наведе и я целуна по челото.
Беше вече края на Август. Откакто Алис бе получила своята мисия заедно с Нот и Монтагю бяха изминали почти два месеца. След като заедно с Теодор бяха премахнали Алиша Спинет и Лий Джорджън, бяха се отървали също от Луна Лъвгууд, Хана Абът, Сюзън Боунс и Тери Бут. Това бяха част от хората, които живееха само с по един родител или настойник и бяха лесни за убиване. Бяха разучили въпроса около Закайръс Смит и баща му, но все още не се бяха заели със случая, защото фамилията Смит беше голяма и живееха в огромно имение недалеч от Брайтън. Цялото семейство се равняваше на 12 души и нямаше да бъде лесна работа да се докапат до Смит старши и Смит младши. Нот не обели повече дума нито за белезите, които бе видял по ръката на Алис, нито се кара повече на Монтагю, който си взе бележка и спря да води приятелките си в апартамента. Нещата с Джордж вървяха като по вода. След като разбра за смъртта на Алиша и Лий Уизли се беше затворил в апартамнта над магазина и не пускаше Фред да влезе. Тогава Фред бе дошъл в апартамента на Нот много разстроен, търсейки Алис, за да отиде и да се опита да поговори с Джордж. Беше изненада за цялото семейство Уизли, което се бе събрало в затворения за деня магазин, че единствения човек, който разтроеният им сим пусна при себе си бе Алис. Лестранж, както винаги изигра своята част от пиесата перфектно. До края на деня бе убедила Джордж да излезе и да се види със семейството си, с което спечели симпатиите на фамилията, въпреки че усещаше, че Артър и Джини Уизли й нямаха доверие. Рон Уизли не се появи на погребението и слидеринката бе сигурна, че той бе заминал със своя идол-Потър по работи засягащи разпадащия се без Дъмбълдор, Орден на Феникса. Бил Уизли я покани на сватбата му с Фльор Делакор и Алис с удоволствие прие. Къде по-добре ще откриеш още членове на "Вода". Но няколко дена преди тази се състоеше и друг сватба, на която Алис бе длъжна да присъства. Съкурсниците й, Блейс Забини и Милисънт Булстроуд, се женаха на 24-ти Август. Тъй като Блейс бе много добър неин и на Драко пиятел Алис трябваше да се появи на тържеството. На сватбата бяха поканени и Теодор Нот и Дейвид Монтагю. Другата причина, поради която искаше да отиде на женитбата беше, че тайничко се надяваше, че може би Драко също ще цъфне. В крайна сметка Блейс му бе един от най-добрите, ако не и най-добрия приятел. Краб и Гойл просото бяха типажите, които се водеха по акъла на силните. Но със сигурност, ако Алис и Драко нямаха такива затвърдени позиции сред Слидерин, Винсънт и Грегъри никога нямаше да тръгнат да се занимават с тях. С Блейс беше различно. Семейство Забини бяха старинно чистокръвно семейство, което макар да подкрепяше действията на Черния Лорд, никога не са били известни като Смъртожадни. Блейс беше избрал да другарува с Алис и Драко не заради социалното им положение, а заради самите тях. И в крайна сметка излезе наистина ценен приятел и доста силен съюзник. Алис се наистина имаше нужда да го види, ососбено след липсата на Драко.
В деня на тържеството слидеринката се събуди към десет. Взе си набързо един душ. Когато застана пред гардероба си започна да се проклина за това, че не бе помислила по рано какво да облече. Едва ли не, вече се бе напълно отказала, когато забеляза една мантия, което по скоро приличаше на рокля. Всъщност точно това, което търсеше. Тя набързо облече дрехата и широка усмивка се разля по лицето й. Горната част на дрехата представляваше черен корсет, който бе така направен, че отзад не се завързваше напълно, а под черните копринени конци се виждаше бялата и нежна кожа на момичето. Рамената й бяха голи, но ръкави имаше тъй кат дрехата бе предвидена за смъртожадни, които трябваше да обличат дрехи, които прикриват белязаните им ръце. Специално на тази дреха ръкавите бяха доста дълги, сякаш компенсираха голотата на раменете. Долната част роклята бе черна пола, която се спускаше до земята и се разширяваше все повече и повече, доката слизаше надолу. Алис бе доста доволна. По-подходящо нещо от тази дреха едва ли можеше да намери. Тя среса косите си и обу дългите си потуши. Когато влезе в кухнята с изненада установи, че Нот и Монтагю стояха на плота в кухнята и пиеха кафе, напълно облечени за тържеството. Нот бе абсолютно спретнат в тъмнозелена официална мантия, докато Дейвид, както винаги беше леко раздърпан, но именно в това беше чара и на двете момчета. Монтагю бе облякъл официални черни панталони, бяла риза, и бе сложил черно наметало отгоре. Тъмносинята му вратовръзка бе разхлабена, а ризата не бе закопчана до горе.
Когато момчетата забелязах Алис, Монтагю за цъка неодобрително:
-Не може да правиш така.-и се върна към вестника си.
Алис с усмивка си взе пепечена филиика и попита:
-Да правя какво?
Дейвид продължаваше да си гледа вестника, но заговори:
-И без това засенчваш Булстроуд по красота, а сега пък и по тоалет искаш да комплексираш момичето. Не те срам.
Нот погледна със свити вежди Монтагю и заяви:
-Ти за Булстроуд ли съжаляваш? Този, който заслужава съболезнования е Забини. Горкия! Като си помисля, че е длъжен да си създаде наследник...-Нот потрепери леко.
Разговора приключи до там. Очевидно всички бяха съгласни, че беше жестоко от страна на майката на Забини да го ожени именно за Милисънт Булстроуд-момичето, което дори и най-отчаяните момчета Хогуортс не смееха да докоснат. А Блейс пък беше много готин. Беше доста желан като момче в Хогуортс и определено бе жалко за него да се жени за някоя крава вместо за някоя от многото красавици, с които бе ходил в Хогуортс.
Като най-добрата приятелка на младоженеца, Алис бе длъжна да отиде в имението на Блейс още в дванайсет. Затова тя изостави Теодор и Дейвид, които щяха да пристигнат заедно с останалите гости в два. Преди да излезе сложи наметалото си и пъхна кутията си с кариоерони във вътрешния джоб и се магипортира.
След секунда вече стоеше пред масивната черна врата на която бе изобразен герба на фамилия Забини- Змия увита на кълбо. Чисткръвните фамилии имаха свои гербове. Например герба на семейство Малфой бе дракон, който се увиваше около меч. Този на семейство Лестранж беше седнал виещ на пълна луна вълк. Алис пазеше на дъното на сака си, в една метална кутия, на която бе изобразена именно тази рисунка, печат с герба на семейството й. Държеше изключително много на тази вещ. През годините, в които растеше в имението Малфой, тази вещ бе единственото, което я свързваше със семейството й. Леля й Нарциса й бе подарила печата на седмия й рожден ден. Деня, в който всичко й се изясни. Защо нямаше родители, кой бе причината за това и на кой трябваше да служи в бъдеще, за да бъде достойна дъщеря на майка си и баща си.
Алис сисна юмрук и почук на вратата. След секунда й отвори самия Збини, който бе с черни официални панталони и бяла риза, която не бе закопчана и нито вкарана в панталона. Под ризата се забелязваш мускулестата му фигура, която бе спечелила сърцата на много момичета в Хогуортс. Момчето бе пъхнало ръце в джобовете си и гледаше с тъжна усмивка гостенката си. Слидеринката не се сдържа и се хвърли на врата му. Макар че той никога нямаше да си признае, определено го беше страх да се обвърже и да загуби свободата си, пък камо ли му бе по-лесно като трябваше да се ожени за някой толкова гнусен като Булстроуд. Алис усети как ръцете на момчето се обвиха около талията й и я притиснаха още повече към него.
-Благодаря ти, че дойде.-промълви тихо той.
Алис въздъхна тъжно и каза:
-Оставаше да те зарежа сам да се оправяш с оная крава.-и се оусмихна леко.
Блейс я пусна и я загледа от глава до пети.
-Изглеждаш страхотно.-но после отлепи очи от тялото й и се обърн към хола.-Сигурен съм, че едно пити няма да откажеш, нали?-и се усмихна дяволите, сигурно сещайки се за бясните купони в общата стая на Слидерин, в които Алис бе взимала бурно участие.
Лвестрнаж се засмя и позволи на Блейс да я пегърне през кръста и да я поведе към хола...
