Алис се бе излегнала на огромното канапе в дневната на Забини и пресушаваше третата си чаша "Огнено Уиски". Бе запалила и един кариерон. Забини бе започнал да опустошава запасите от алкохол още от ранни зори. Очевидно трябваше да се напие за венчавката, за да бъде достатъчно луд да каже "да", когато попитат дали приема кравата т.е. булката за своя съпруга. Момчето бе погълнало почти три бутилки уиски и в момента се ровеше в една витрина, която бе препълнена със стъкленици пълни с рядък алкохол. След доста голямо затруднение, тъй като вече не виждаше напълно ясно, Забини извика победоносно и извади прашна черна бутилка. Алис се загледа в познатото шише и възкликна:
-"Горящ език"! Откъде намери това?
Блейс се усмихна докато отваряше бутилкта и обяви:
-Колекция на баща ми. Но тъй като вече го няма, едва ли ще има нещо против. Сигурен съм, че го е пазил за кризисни случаи.-той подигнаглава към тавана и се замисли.-Този май е такъв.-после кимна и започна да сипва от познатата на Алис течност в две малки чашки.-Да. Точно така. Такъв е случая.
На слидеринката й стана смешно. Знаеше, че всъщност трябва да й е жал за приятеля й, но в момента съзнанието й бе леко замъглено от уискито и кариероните и не можеше да мисли като хората. Тя пое чашката от Блейс и отпи от нея. Този път караше по-кротко. Не й се искаше да се напиe като онзи път в щаба на Черния Лорд в Лондон. Забини седна на дивана и и сложи ръка по дължината на облегалката и въздъхна:
-Още не мога да повярвам, че стигнах до това положение. Да се женя за...за...-вместо да довърши изречението си той отпи от чашата.
Алис не каза нищо. Определено не знаеше и не искаше да разбере какво е да бъдеш на мястото на Забини. А още повече. Драко съвсем скоро щеше да изпадне в същото положение. Преди две седмици се бе отбила в имението Малфой да види леля си, която не се справяше лесно със самотата в огромната господарска къща. Във входната зала се бе засекла с възрастен мъж, който бе плътно следван от момиче, което най-вероятно бе дъщеря му. На вид момичето бе хубавичко. С тъмно руса коса и кафяви очи, но едва ли имаше повече от 16 години. Очевидно бе доста притиснителна и свита. Веднага след като бе забелязала Лестранж очите й се оголемиха от ужас и сведе глава, сякаш се опитваше да се скрие. На слидеринката й бе леко позната и предположи, че сигурно е от Хогуортс. Мъжът бе само кимнал в поздрав и бе излязъл с дъщеря си. Когато след малко Алис се бе присъединила към леля си в чайната в западното крило, Нарциса бе обяснила, че това е момичето, за което Драко най-вероятно ще се ожени. И както вървяха нещата камбанен звън щеше да се чуе към Коледа. Тогава слидеринката като вярна приятелка на братовчед си бе заявила, че Драко тогава може да е твърде зает със задълженията си към Черния Орден. Нарциса не бе казала нищо повече. След тази среща Алис веднага бе писала на младия Малфой за момичето и за думите на майка му, но не очкаваше той скоро да отговори, защото в момента, според думите на Августус, Драко би трябвало да е някъде по средата на Северно море и едва ли ще рискува да отговори на совата. Но едва ли е приел новината особено добре. Това й напомни за онзи път, когато й бе писал и я бе предупредил, че родителите смятат да й сервират някаква неприятна новина. След този случай бе пратил още три писма, последното, от които бе получила преди две седмици. В него драко бе обяснил, че няма да може да й пише поне докато не измъкнат Смъртожадните от Азкабан, а това щяло да отнеме най-много месец. По тона на писмата Алис само можеше да завижда за неизлечимия оптимизъм на братовчед си. Очевидно нещата вървяха по плана, по който Белатрикс бе приложила в действие.
Изведнъж някой, който влезе в стаята прекъсна мислите на слидеринката. Алис вдигна глава и дръпвайки от цигарата си загледа фигурата. Беше на момиче с черна коса на черта и кучешка физиономия. Кой друг освен курвата на Слидерин-Панси Паркинсън. Алис повдигна вежда и сдържайки се да не се разсмее издиша дима и отпи от чашата.
-Блейз, трябва да се качиш горе и да успокоиш...Алис!-възкликна далеч от симпатичната на Алис слидеринка. Лестранж изобщо не харесваше Панси и Панси го знеше, но за да си няма поблеми, Паркинсън се отнсяше с Алис така сякаш бяха най-добри приятелки. В Хогуортс тя бе играла ролята на гаджето на Драко, въпреки че на всеки купон в общата стая, той лягаше с всяка, но не и с Панси. За сметка на това Паркинсън бе минала всички момчета в Слидерин и половината от Рейвънклоу.
-Скъпа! Каква приятна изненада!-тя се отправи към Алис и я прегърна. Лестранж нищо не направи. Изчака момичето да я пусне и след като го направи отново се облегна на на страничната облегалка на канапето. Момичето срещу нея я гледаше със светнали очи и започна да дърдори:
-Трябваше да се досетя, че ти ще си най-добрият приятел, който Блейс ще викне. Че кой друг. Нещо изобщо не сме се засичали това лято. Ти си нещо много заета. Носят се разни слухове, че делиш апартамент с Теодор Нот и Дейвид Монтагю. А, Монтагю все още ли е така сладък? Ама и аз съм една, естествено, че все още е! Нали играе за Торнадос? А вярни ли са приказките за него и капитанката на отбора, как беше, Елизабет някоя си? Не разбирам какво нямира в нея...
Лестрнж продължаваше да гледа с отегчение Пракинсън. Тя като че ли никога нямаше да се промени. Единствното нещо, което я вълнуваше бяха клюките и скандалите. Кой с кого ходи, кой на кого изневерил и един куп такива неща, които ни най-малко не грееха Алис. Смъртожадната вече бе започнала наистина да се отегчава, когато Блейс реши, че е време да я избави:
-За какво дойде?-прекъсна я грубо той, отпивайки от чашата.
Панси се намръщи, но се обърна към момчето и заговори:
-Мили стана наистина зле. Започна да реве истерично. Говори един куп глупости, че това не е истиски брак, и че си и наговорил някакви тъпотии...
-Виж какво.-Забини от легнало положение мина в седнало на дивана.-Още щом разбрахме, че ще има сватба си изясних някои работи с нея. Единствения път, в който ще я докосна ще бъде момента, в който дойде време да заченем наследник. Иначе аз ще си имам своя живот, а тя нейния.-Панси ледаше с отврена уста.
Алис се усмихна злобно. Определено изпитваше удоволствие, когато видеше тази физиономия на Панси. Тя загаси фаса си в пепелника, който бе поставила на пода, за да й е по-близо и се пресегна към масата, за да си вземе нова цигара.
Панси разтресе глава и невярващо попита:
-Моля?
Блейс се усмихна и заяви:
-Чу ме много добре. Не ме интересува какво става с нея, стига да не направи нещо, с което да сниши репутацията на фамилията.
Панси изсумтя и се обърна към Алис:
-Ти си му най-добрата приятелка. Влей му малко акъл в главата.-и сложи ръце на талията си.
Лестранж погледна невярващо Блейс и след секунда заяви:
-Виж какво, според мен е достатъчно благородно от страна на Забини, че до сега не се е опитал да се самоубие. Така че, какво ще кажеш сега да се качиш горе и да обясниш, на Булстроуд, че тя е последния човек тук, който трябва да реве, при положение че се жени за един от най-готините хора в Хогуортс, за които много момичета, с причина, днес ще реват.-Лестранж запали кариерона си и допълни.-А, и стига си досаждала, с Блейс се опитваме да водим разговор.
Паркинсън гледаше като ударена от гръм. Сигурно, ако бе малко по-глупава щеше да извади магическата пръчка и да започне, абослютно неразумно, дуел с Алис. Но за огромно съжаление на Лестрнж, Панси се обърна на пета и излезе от дневната.
Блейс отново се излегна на дивана и въздъхна тъжно, гледайки през прозореца, кристално синьото небе.
Алис стоеше на най-предната редица от столове в градината на фамилия Забини. Беше седнала на един стол точно до пътеката и доста близо до Блейз, който едвам крепейки се на караката си, стоеше на олтара, а до него бе огромната фигура на Милисънт Булстроуд. В момента звучеше дългата и ужасно скучна реч, която изнасяше упълномощения магьосник от отдела за магически договори и съгласия. Лестранж бе присъствала на една такава сватба като малка и тогава също бе страшно отегчена. За да убие времето докато приключи безкрайната реч, Алис започна да оглежда градината. Цялата бе декорирана с бели и розови цветя от всякакъв вид, както и панделки. И самите столове бяха тапицирани в тези цветове, цветовете, които Алис мразеше най-много. Погледна на момичето отново се върна към олтара, който предстваляваше една малка платформа с две стъпала и едно заоблено подобие на рамка на врата, украсено с цветя, под което бяха застанали магьосника, който ги вечаваше, Забини и Милисънт. Гледката беше малко смешна, защото Блейс малко залиташе, а Булстроуд далеч не приличаше на красивата и щастлива булка, която трябваше да бъде. След няколко минути скуката отново я обвзе и Лестранж започна да оглежда и гостите. Обкръжението й в момента се състоеше от най чистите и благородни магьоснически фамилии. Беше излишно да се споменва, че четвърт от тях бяха Смъртожадни. А някои даже бяха дошли да поздравят Алис. Най-интересното, обаче беше, че Монатгю се бе появил без Нот, и когато Лестранж попита къде е Теодор, Дейвид прошепна тихо, че е бил призован при Черния Лорд.
Изведнъж вниманието на Смъртожадната бе привлечено от група хора на четвъртия ред, които притеснено се надигнаха и започнаха да си прокарват път към пътеката. За всичките бе всеизвестно, че работеха в отдел Международно магьосническо сътрудничество. Алис чу откъслечни изречения: "Викат ни спешно..." или "Станало е нещо на север..." Момичето се огледа. Не ставаха само те. Изобщо всички, които бяха на робота в министерството започнаха бавно да се изнизват. Не бяха много хора и все пак бяха достатъчно, за да се усети как излизат. И точно, когато се измъкваше и последния магьосник, на вратата от къщата се появи Нот. Усмивка озари лицето на Алис. Тя махна лекичко с ръка, за да може момчето да я види. Когато той я забеляза се отправи към нея. Лестранж се обърна към Дейвид, който седеше до нея и го сръга, да се сгъчка малко, за да има място, където да седне и Теодор. След секунда момчето седна до тях и преди Алис да каже, каквото и да е било, с усмивка той прошепна тихо, така че да може само тя да го чуе:
-Масово бягство от Азкабан.
Момичето подскочи от щастие. Тази новина бе нещото, което й бе донесло най-много радост това лято. Това значеше две неща: Редиците на Черния Лорд ще се увеличат и Драко щеше да се върне. До сега не бе осъзнала, че част от причината са меланхоличността й това лято бе липсата на братовчед й, а сега щеше да го види. Лестранж се обърна към Дейвид и повтори думите на Нот през шепот. Реакцията на Дейвид бе абсолютно същата като тази на Алис. Сега двамата бяха обърнали глави към Нот, който се опитваше да обясни нещо със знаци. Размахваше ръка сякаш държеше чаша и изливаше съдържанието й в устата си. После сложи дясната си ръка върху лявата, точно на мястото, където трябваше да е прогорен Черния знак и устните му оформиха думата "довечера". По лицата на Монтагю и Алис се разляха широки усмивки. Определено едно тържество в щаба на Черния Лорд щеше да им се отрази добре.
Мина поне още час, докато най-сетне церемонията приключи. Когато Блейс трябваше да каже "да" се усети как изобщо не му се иска да на олтара и в крайна сметка с лека въздишка, хвърляйки един поглед към майка си, която го гледаше много внимателно, изломоти думата тихо. След като цялата публика се посъбуди малко всички приятели на Милисънт се стекоха да я поздравяват,а тези на Забини да поднасят съболезнования.
Най-накрая дойде и време за яденето. Въпреки че всеки имаш точно определено място, никой не спазваше определения ред, по който трябваше да се настни на някоя от масите в другата част на градината. На края стана така че всички момчета се скупчиха в едната част, а всички жени в другата. Естествено Алис беше изключение. Момичето не успя да не забележи колко момичета от Слидерин започнаха да разпознават Нот и да му мяткат погледи. Очевидно всички бяха приятно изненадани от положителната промяна, която бе настъпила при него. Особено Панси, която дойде лично да го поздрави и да му каже, че се е разхубавил. Монтагю също беше един от центровете на вниманието. Доста познати от Хогуортс идваха да го поздравят за новата работа в "Торнадос".
Всичко вървеше доста безгрижно, докато Алис не забеляза една позната физиономия сред множеството. Тя бе седнала на една маса заедно с Нот, Монтагю, Забини и техни приятели от Слидерин. Момичето се надигна внезапно от масата, за да се увери, че това, което вижда е истина. В градината току що бе влязъл Закйръс Смит заедно с наперения си баща, който изобщо не беше в добро настроние. Очевидно като ръководител на отдела "Регулация и контрол на магическите създания" се бе измъкнал от министрството, въпреки бягството от Азкабан. Алис предполагаше, че в момента единствените хора, които знаеха затова, бяха министерството и Черния Орден.
Лестранж се обърна към Нот, който седеше до нея и бързо прошепна на ухото му да погледне кой е дошъл. Теодор се надигна малко и след секунда по лицето му се появи злокобна усмивка.
-Ще съжалява за деня, в който е получил покана за тази сватба.-и погледна Алис с думите.-Ставай. Отиваш и завличаш и двамата в дневната. Аз ще довлача Монтагю и от там се магипортираме за щаба заедно с тях двамата.
Смъртожадната го погледна неуверено:
-Чакай, чакай. Едва ли може да се магипортираме в щаба. Сигурно има милиони заклинания, които го защитават.
Теодор се наведе още повече към нея и прошепна:
-Не и за Смъртожадни.-и стана.
Момичето гледаше шашнато подир Нот. Мразеше, когато я поставяше пред свършен факт. И все пак нямаше какво да се прави. Той беше ръловодител-неговите заповеди се спазваха. Пък кой знае, ако беше послушна и изпълнеше тази мисия като хората, можеха и нея да направят ръководител. Кой знае?
Алис стана от масата и се запъти към двете фигури, които бяха застанали по средата на градината и се чудеха къде да седнат. Лестранж внимателно огледа и двамата. Приличаха си. Не много и все пак можеше да се разбере, че са роднини. Закйръс беше висок, с руса коса и бяло лице. Беше висок и мускулест, което не учудваше Алис, понеже знаеше, че в Хогуортс момчето играеше в отбора на Хъфълпаф. А сега като се замислеше малко по внимателно, момичето се сещаше, че известен брой негови съученички му бяха хвърляли по някое и друго око тогава.
Момичето разтърси глава и се вгледа в наперената фигурна на г-н Смит. Беше леко пълничък мъж. С брада и бе по-нисък от сина си. Сигурно щеше да е симпатичен, ако го нямаше надменното му излъчване. Вярно, че беше чистокръвен и все пак фамилия Смит бяха известни с това, че поколения наред учат в Хъфълпаф, а в този факт Алис не намираше нищо за гордост, а даже обратното. Смъртожадната бе на няколко метра от тях, когато изведнъж и двамата се обърнаха към нея. Изминаха няколко секунди, след като г-н Смит каза въпросително:
-Г-ца Лестранж?
Момичето се спря пред тях двамата в недоумение и колебливо попита:
-Граф Смит?
Човека се изсмя гръмогласно и протягайкиръката си,каза:
-Гръм и мълнии! Точно за вас си говорехме със сина ми.-докато се ръкуваше с Алис, кимна с глава към Закайръс.
Лестранж повдигна вежди и се обърна към Смит Младши. От близо изглеждаше още по-красив. Даже някои от чертите му, напомняха за тези на Драко.
Момичето протегна ръка, да се ръкува с думите:
-Учехме заедно в Хогуортс, но не сме се познавали лично.
Закайръс се наведе и целуна ръката й. Алис трябваше да се досети, че като наследник на чистокръвен магьоснически род е обучен в спазването на етикет и галантност. Самия Драко на официални места бе принуден да играе по тези правила.
-За съжаление, г-це Лестранж.
Момичето беше впечатлено и не моежеше да го отрече. Смит знаеше как да очарова дами. Те стояха и се гледаха известно време, когато Смит Старши не се изкашля звучно и Закайръс най-после пусна ръката й.
-От много време ни се искаше да поговорим с вас.-започна делово бащата.
Лестранж се исмихна и каза:
-Ами, тогава нека го направим. Но нека влезем в къщата, защото тук е много шумно.- и се отправи към вратата без дори да изчака двамата мъже.
След минути вече бяха седнали в дневната, където само до преди часове със Забини се бяха проснали. Очевидно някое домашно духче бе изчистило, но бутилката "Горящ език" бе все още на масата с две чашки. Алис се протегна и наля от питието и подаде едната на г-н Смит с думите:
-Това е доста добро.
Графа пое чашата, но колебливо каза:
-Аз не пия заради кръвното, но съм сигурен, че Закайръс няма да откаже едно.-подаде чашата на сина си, който се бе облегнал на дивана. Момчето пое чашата и повдигайки я леко към Алис в знак на тост изпи съдържанието на един дъх без даже да потрепери.
Това искрено изненада Алис, но и тя изгълта течността на екс. После се обърна отново към Закайръс, който я гледаше съблазнително. Лестранж не му остана длъжна, и като че ли след минуто водеха битка, кой ще успее да направи повече флиртови намека, докато г-н Смит най-сетне успя да се обади. И ето. Закйръс излезе победителят, когато графа започна:
-Та, г-це Лестранж...-той се наведе напред и заговори сериозно.-Искаше ми се да обсъдя с вас предложението на леля ви.
Момичето го гледаше с недоумение и леко несигурно попита:
-Какво предложение?
Г-н Смит бе искрено изненадан от въпроса на Алис.
-Нима не знаете? От седмица, леля ви...КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ!
Алис се обърна към мястото, където гледаха двамата мъже. На врата стояха с протегнати пръчки двама Смъртожадни. Момичето разбра, че това са Монтагю и Нот, които явно се баха забавили, защото са се преоблекли. Злокобна усмивка се разля по лицето на момичето и тя стана вадейки и своята пръчка, насочвайки я към двамата мъже и заговори:
-Е, г-н Смит разговора ни приключва до тук. Сега имате две възможности. Или тихо и кротко заедно със сина си идвате с нас или ще ни принудите да ви заведем при Черния Лорд със сила, което боя се ще е доста болезнено. Имате право на избор.
Смит погледна сина си, който бе с непроницаемо лице и гледаше Алис право в очите. Така продължи няколко секунди и Лестранж се обади:
-Времето тече, а предупреждавам ви, господарят ми не обича да чака.
Графът вдигна глава и с въздишка заяви:
-Ще ви последваме своеволно.
Закайръс все още пронизваше с поглед Смъртожадната, която заяви отправяйки се към двамата:
-Добър избор г-не. Добър избор...
Алис вървеше по коридорите на подземията в щаба на Черния Лорд. Беше точно зад Закaйръс Смит, на когото ръцете му бяха вързани зад гърба. Тя бе забола пръчка в гърба му и от време на време го мушкаше малко по силно, за да спре да се оглежда. Пред тях в същото разположение бе застанал Нот заедно със Смит Старши, а най-отпред в редицата беше Монтагю. Коридорите бяха малко оживени. Явно новината за тържеството се бе разнесла из Смъртожадните и всички бяха решили да присъстват.
Някои от маскираните Смъртожадни спираха и поздравяваха Алис, Нот или Монтагю.
Бяха стигнали до залата на Черния Лорд, когато от там излезе Фенрир Грейбек. Той се поогледа малко и като забеляза Алис се провикна:
-Охо, Лестранж. Нещо от много време не сме се виждали. И теб също Мантагю. Май Нот ви стопил лагерите.
Алис се усмихна и протегна лявата си ръка, за да се ръкува с Фенрир.
-Най-сетне някой да праяви малко съжаление към нас.-обади се Дейвид и също отиде да се ръкува с върколака.
Нот изсумтя:
-О! Я престанете! Далеч сте от преработени. Просто Грейбек ви влияе зле.
Алис се върна в първоначалната си позиция зад Зкайръс и попита Фенрир:
-Дали можем сега да влезем при Черния Лорд?
Грейбек се ухили и каза:
-Дали вълка има нужда от кръв? Естествено, че може. Днес много хубави новини му се струпаха. Какво му носите.
Нот ръгна графа пред себе си и заяви:
-Главата и наследникът на фамилия Смит.
Монатгю се отправи към врата и след като похлопа силно я отвори. Първи влезе Нот като беше опрял пръчка във врата на графа и го караше да ходи редом с него. Алис влезе след него заедно със Закайръс. Монатгю затвори вратата след тях и ги последва. Те се отправиха към трона в дъното на залата. Това беше четвъртия път на Алис в тази зала и колкото и пъти да влизаше в нея, възторгът й от мощта, която вибрираше по стените не секваше. Това място бе изпълнено с необуздана мощ, на която еднствено можеше да се възхищава.
Скоро стигнаха до Черния Лорд. Алис и Нот принудиха заложниците да коленичат и след това те самите го направиха. След секунда се чу ледения глас на госпадаря им:
-Какво ми носите г-це Лестрнж?
Алис си пое въздух и заговори уверено:
-Граф Смит и сина му.-тя се замисли малко и допълни.-За сина му ни бяхте наредили да го убием, затова, ако не възразявате, това може да направим още сега.
Черния Лорд отново заговори:
-Всъщност г-це Лестранж сега като се замисля, след като виждам, че г-н Закайръс Смит е добре израсъл младеж май той ще е по-добър вариант от баща си за изпълнението на моя план. Станете г-це Лестранж и елате при мен.
Алис се изправи и гордо запристъпва напред към Черния Лорд. Изкачи четирите стъпала и застана до него. Той и даде знак да се наведе, и когато тя го направи той заговори така че само тя да го чуе:
-Сега ще дам предложение на младежа. Ако откаже отправете проклятието Круциатус към баща му.
Алис кимна като злобна усмивака се появи по лицето й. Черния Лорд също се усмихна леко и се обърна напред към Закайръс:
-Изглеждаш силен мъж, Закайръс. И до колкото мога да прочета в съзнанието ти, сии талантлив магьосник Я да видим... а, да... Имаш "изключителен" на изпита за Сова по Вълшебство и отвари. Добър си и по трансфигурация. А... ето и нещо интересно...-ледена усмивка се появи по лицето на Лорд Волдемор.-Практикуваш и Черни изкуства. И ако не бъркам, очевидно имаш и познания за Оклумнатика, но боя се бегли.
Закайръс Смит още коленичеше, но бе вдигнал глава и гледаше непроницаемо Черния Лорд.
-Сега г-н Смит. Ще ви дам предложение и хубаво си помислете преди да откажете. Не на всеки се дава тази възможност при положение, че е бил в Черния ми списък с останалите участници във Войството На Дъмбълдор. Предлагам ви да се присъедините към редиците на Лорд Волдемор. Какво ще кажете?
Алис вече се подготвяше да нанесе едно хубаво проклятие на графа, когато Закайръс каза най-спокойно:
-С най-голямо удоволствие...
