В залата настъпи дълго смутене. Никой не беше очкавал, че Закайръс Смит ще приеме да стане член на Черния Орден толкова лесно. Това можеше да значи две неща: или бе неземно умен, или мизерно луд. Алис не можеше да разбере какво точно целеше Смит. А пък асоцияцията Черни изкуства-Хъфълпаф беше меко-казано извратена. Момичето едва ли не, разкъсваше Закйръс с поглед, изпълнен с любопитство. Изведнъж Черния Лорд каза заплашително:
-Тишина!-после се облегна отново в трона си и сложи ръката си под брадичката и тихо заговори.-Не спирате да ме изненадвате г-н Смит. И все пак трябва да се докажете преди станаете пълноправен Смъртожаден. За да получи това право, г-ца Лестранж тук,-Той кимна с глава към Алис, която стоеше до него.-трябваше да убие един от най-великите магьосници на всички времена.
Коленичещия Граф Смит въртеше глава ту към сина си, който бе изненадващо спокоен, ту към Алис, която пък гледаше едновременно изненадано и подозрително хъфълпафецът и ту към Черния Лорд, който се усмихваше ледено.
Тогава стана нещо абсолютно невероятно. Закайръс погледна към Алис и заяви:
-Мисля, че ще успея да оправдая очакванията ви.
Алис усети как Черния Лорд до нея се понамести в стола и каза с все същата усмивка:
-Боя се, че нямате избор г-н Смит. Или го правите, или умирате. Аз трудно приемам грешки.-той сведе глава, за да гледа право в очите Зкайръс и отсече.-Мисля, че за днес това е достатъчно. Ейвъри! Ескортирай Граф Смит до имението му и се погрижи да забрави къде е бил и с кого. А, не! Това не важи и за вас Зкайръс. Вие оставате да живеете тук до второ нареждане. Всъщност... Всички да напуснат залата.-после сниши глас и се обърна към Алис и хъфълпафецът.-Освен вас двамата.
Алис остана на място, чак сега бе забелязала колко много хора е имало в залата. Бяха нужни около няколко минути, докато масивната дървена врата най-сетне не бъде затворена. Настъпи гробна тишина Алис започна да изучава пода, когато Лорд Волдемор най-сетне не заяви:
-Г-це Лестранж, присъединявам г-н Смит къв вашата мисия. Искам през това време да му изясните правилата, по които трябва да играе и да го напътствате. Настанете го в... стаята срещу вашата. Би трябвало лесно да я намерите. А и... заведете го сега на тържеството...да се запознае с начина ни на живот.-и Черния лорд се усмихна коварно.
Алис също се усмихна и заяви:
-Разбира се, господарю.
-Свободни сте.
Лестранж се поклони леко и заслиза по стълбите, гледайки Закайръс многозначително, опитвайки се да му поскаже и той да се поклони. Той само леко кимна с глава и се обърна. Вървяха един до друг, когато гласа на Черния Лорд отново не се разнесе из залата:
-А и, г-це Лестранж. Благодаря ви, че реагирахте така бързо на проблема с г-н Боргин.
Момичето се обърна и с усмивка заяви:
-Удоволствието бе изцяло мое.-и за пореден път се поклони.
-Така има няколко много важни правила, Зкайръс...-започна Алис докато вървяха към кухнята.
-Зак. Мразя да ми викат на цяло име.-прекъсна я момчето
-Зак.-поправи се Алис и продължаваше да върви напред.-Първо. Всякакви физически контакти, които съдържат нещо повече от жажда за удоволствие са строго забранени между членовете на ордена. С една дума изобщо всякаква по-силна привързаност между мъжете и жените Смъртожадни е забранена. Наказват със смърт за нарушаването на това правило.
-Това ще го запомня. А, може ли да те попитам нещо?-обърна се към нея Зак.
-Казвай.-заяви Смъртожадната, движейки се, колкото може по бързо.
-Ти ли уби Албус Дъмбълдор?
Алис не даде никакъв знак, че е изненадана от въпроса, а точно обратното.
-Нямам право да издавам вътрешна информация.-заяви тя, без да променя темпото.
Зак не каза нищо повече. Единственото, за което Алис искаше бе да види, колкото може по-бързо Драко. Сърцето й биеше ужесточено и с всяка стъпка ставаше все по-напрегната. Когато стигнаха до вратата на кухнята, Алис спря Зак и го преупреди:
-Не се надувай, ще ги издразниш и ще си изпросиш боя. Бъди спокоен и, ако искаш да им спечелиш уажението пиини малко повече и си вземи момиче.-при въпросителния поглед на Зак, Алис добави.-След малко ще разбереш.
Алис бутна вратата и влезе в помещението. Не бе пълно. Имаше само около десет човека. На една маса седяха заедно Монтагю и Грейбек, вече започнали с пиенето, Нот също беше там и разговаряше оживено с Флинт за нещо. И ето го и него. Човекът, който Алис най-много искаше да види. Братовчед й държеше кариерон в ръка и я гледаше с умивка. По лицето на момичето също се разля една. Седяха така и се гледаха. Нито един двамата не можеше да направи нищо. Като че ли бяха зашеметени и цялото двжение, целия шум около тях бе спрял. Това чувство бе невъзможно да се опише. Щастие ли? Никакво щастие! Това беше милиарди пъти по-хубаво.
Драко най-сетне се надигна от стола и захвърляйки цигарата се отправи към братовчедка си. Тя също тръгна към него. Когато бяха достатъчно Близо един до друг Алис се хвърли на врата му. Слидеринката усети как ръцето му обвиха талията й и я притисна близо до себе си. Тя бе заровила лице в рамото му, а той бе сложил брадичка на върха на главата й. Седяха така сякаш с часове. Нито един от двамата не искаше да пусне другия. И тогава Алис разбра. Нищо не се беше променило. Абсолютно нищо. Тя все още го обичаше с цялото си сърце, въпреки многобройните й афери това лято, въпреки услията й да га изкара от ума си. И ако не се лъжеше. Драко също изпитваше чувства към нея. Малфой я целуна по главата и двамата се отделиха един от друг. Сега започнаха да се изучават. Драко бе облечен в мъгълски дрехи. Бе с черна мнго широка тениска и изтъркани развалчени дънки. Черния му знак ясно се очертавашеИ колкото и износени да изглеждаха тези дрехи, те му стояха страхотно. Той самия изобщо не се бе променил. Само бе станал малко по-мускулест. Очевидно доста се бе упражнявал, докато е бил на север.
-Разхубавила си се.-наруши той първи тишината.
Алис само сложи ръка на едната страна на бузата му и го целуна по другата. След това тя не свали ръката си, а продължи да го гледа. Той също не сваляше поглед от нея. С рязко движение той хвана свободната й ръка и я целуна.
Чу се провлаченото прокашляне на някой от съседната маса. Алис свали ръката си от лицето на Драко погледна през рамото му. На другата маса се бяха наредили няколко Смъртожадни, които имаха доста изтощен и болнав вид. Мъжът, който се бе изкашлял бе русият дългокос смъртожаден най-близо до нея. Последния човек, който Лестрнж искаше да види-Лорд Малфой.
-Няма ли да поздравиш чичо си Алис?-попита с коварна усмивка той.
Сърцето на момичето се изпълни с дълбока омраза и презрение. Когато бяха вкарали Луциус в Азкабан слидеринката се бе молила във всичко, в което вярва той да остане там завинаги. А сега той беше пред нея и гледаше с онзи поглед пълен с жажда за власт и егоизъм. В този момент Алис бе готова да даде всичко само да падне гръм и да отнесе Лорд Малфой в гроба завинаги.
Алис само кимна леко. Лорд Малфой зацъка неодобрително:
-На това ли сме те научили? Няма ли да направиш поздрав дотоен за една дама от чистокръвно потекло?
Алис го гледаше презрително. Той очевидно искаше тя да му се поклони. Усети как Драко започна да се изнервя до нея. Той не обичаше караниците между Алис и баща му, а докато всички живееха в имението Малфой, те бяха традиция всеки божи ден.
-Отдавна мина времето, в което можехте да ми заповядвате, Лорд Малфой.-заяви с насмешка Алис.
Лорд Малфой отпи от питието си и бавно каза:
-Кой знае? Може Черния Лорд да ме накара да те наглеждам и наставлявам. А с теб имаме опит в тези области, както и в някои други, естествено.-при последните си думи бе отместил поглада си от чашата върху Алис.
Момичето го гледаше на кръв. Той явно не помнеше сделката, която бяха сключили преди доста години относно някои инциденти, които се бяха случили.
Драко вече бе доста ядосан и се обърна към баща си и заяви:
-Това е дотатъчно...
Алис го прекъсна:
-Едва ли на него ще връчат подобна задача, особено след провала в министерството миналата година.-и самодоволна усмивка се появи по лицето й.
Обстановката стана наистина напечена. Беше настъпило мълчание в кухнята и всички очакваха да чуят отговора на Луциус, който дойде бързо:
-Внимавай какво говориш Лестранж. Може да се справяш добре в задачите си, но още очевидно не си се научила как да се държиш с по-висшите от теб.
Алис го гледаше непроницателно и щеше тъкмо да се нахвърли с няколко ругатни, когато от вратата се разнесе глас:
-А ти внимавай, когато заплашваш Лестранж, Малфой. За толкова години не се научи, че това е доста опасна игра.
Алис се обърна. Облегнат на рамката на вратата стоеше мъж на не повече от 30. Косата му беше кестенява като тази на баща й, а очите му зелени също като неговите. И доста си приличаха честно казано. Само дето този мъж имаше брада малко по-рядка от тази на Родолфус. Алис знаеше кой беше този мъж. Това беше Рабастан Лестранж. Чичо й, който в Хогуортс бил голям женкар. За него се носеха слухове, че бил много добре с жените и можел да има всяка, която поиска. Затова и никога не се оженил. Просто нямало жена, при която да се задържи повече от седмица-две. И Алис сега разбра защо беше това. Той определено беше доста хубав, а и не му липсваше чар.
Той се махна от вратата и се отправи към пеменницата си, сложи ръка на кръста й и я накара да се обърна към другата маса, където бяха насядали приятелите й. Накара я да седне на стола до Драко, а той седна на другия до нея.
-Рабастан.-каза той и протегна ръка да се ръкува с нея.
Алис я пое и добави:
-Чичо ми. Да, разбрах.-и се усмихна чаровно.
-Да не тръгнеш да ми викаш "чичо" сега? Недей! Това ме състарява поне с пет години. Наричай ме Рабастан.-и наля малко от бутилката на масата две чашки, като подаде едната на Алис.-Знам, че се падаш малко пиянде. Това си го наследила от мен. Както и усмивката.-и вдигна чашата си в тост.-За Черния Лорд!
Всички на масата също вдигнаха чашите в подкрепа на тоста. Алис се усмихна и изпи своята на един дъх. Рабастан и харесваше. Беше от старото поколение Смъртожадни, но това не го правеше надут, а по-скоро готин. Явно си имаше причина толкова много жени все още да въздишат по снимките му с надпис "Издирва се".
Алис се обърна към Драко до нея. Очевидно я беше гледал през цялото това време, защото бе лепнал замечтаната си физиономия.
-Какво?-попита с усмивка Алис.
Драко сякаш стреснато започна да клати глава сякаш да се събуди от сън. Бръкна в джоба на панталона си и извади една посмачакана кутия кариерони. Подаде един на Алис и след малко с цигара в уста попита:
-Е? Как се чувстваш? На бас, че не ти е много весело.
Момичето го изгледа странно и с неразбиране започна:
-Защо да не ми е весело?
Драко извади цигарата от устата си и с повдигнати вежди обяви:
-Мислех, че ще се чувстваш отвратително след като са ти отнели свободата да избираш.
Алис продължаваше да не разбира и слагайки лакът на масата попита:
-Да избирам какво?
Драко я гледаше като ударен от гръм. Той се облегна назад на стола и погледана към Рабастан с думите:
-Ти ми каза, че тя знае.
Слидеринката извърна глава към чичо си, който беше също толкова изненадан, колкото беше и Драко.
-Какво трябва да знам?-попита подозрително момичето.
Рабстан преглътна и без да прави очен контакт каза тихо:
-Незнам дали аз съм човекът, който трябва да ти го каже, но от седмица леля ти ти търси...-с въздишка довърши-...съпруг.
Новината разтърси дълбока Алис. Тя стана рязко от стола, който падна с трясък на пода и изкрещя:
-Кой глупак взе това решение!
Рабастан я гледаше със съжаление и отрони тихо:
-Родителите ти.
-Алис, само се успокой...-започна Драко.
-Няма да се успокоя!-закрещя отново тя и се обърна отново към Рбастан.-Къде са те?
Цялата стая бе притихнала. Всички бяха доста учудени от факта, че родителите на слидеринката бяха решили да я оженят. За какво й беше? Тя бе способен Смъртожаден и подобно нещо можеше само да затрудни издигането й пред Черния Лорд.
-При господарят.-отвърна тихо Фенрир.
Алис стана и с бързи и големи стъпки излезе от стаята, трясвайки вратата след себе си. Рабастан и Драко тръгнаха след нея. Луциус се бе усмихнал самодоволно и каза:
-Готов съм да платя 1000 галеона, само, за да я оженят за някой, който ще я поукроти малко.
-Млъквай Малфой!-викна Грейбек, който все още гледаше към вратата.
Алис не можеше да повярва. Не искаше и да го направи. Да я оженят насила! Никой нямаше това право! Особено родители, които я баха зарязали в продължение на години! Как изобщо се осмеляваха дори да не я предупредят за решението си! Това беше знак за долнопробие и страхливост, а Алис мразеше и двете. Чуваше как отзад Драко и Рабастан й подвикваха да спре, но тя нямаше такова намерение. Беше стигнала до залата. Отвън стоеше Опаш, който гледаше уплашено устременото момиче и записка:
-Не можеш да влезеш! Вътре са двамата Лестранж и объждат нещо с Черния Лорд!
Алис не го слушаше. Отвори с ритник вратата и изваждайки магическата пръчка и влезе вътре. В дъното на стаята, коленичещи стояха родителите й, а Черния Лорд се бе надигнал от трона си, за да разбере каква е тази врява.
-Г-це Лестранж! Как се осмелявате да влизате така без да искате разрешение?-каза ядосано той.
-Простете господарю, но това е от първостепенна важност.-каза ядно тя и махна с пръчка.
Белатрикс и Родолфус полетяха от местата си и бяха запратени към една колона, където останаха като залепени. За броени секунди Алис вече бе при тях и закрещя с цяло гърло:
-Нямахте даже смелостта да дойдете и да ми кажете в лицето, че сте решили да ме ожените! Мълчахте така цяло лято след като поне единия от двамата можеше да дойде и дами каже какво ми готвите! Отсъствахте от живота ми повече от 16 години и сега след като изведнъж се появихте решихте, че може да разрушите всичко за броени дни!
Хората срещу нея залепени за колоната я гледаха непроницателно. Явно имаха затруднение с дишането, защото и двамата дишаха тежко и на пресекулки.След секунда майка й едвам едвам задъхано се обърна към Черния Лорд:
-Господарю...
Той седеше в трона си и наблюдаваше с жив интерес разгралата се сцена:
-Далеч съм от мисълта да се меся в такъв семеен спор, Бела.
Алис гледаше на кръв двамата си родители Не мислеше какво прави. Просто се остави изцяло на яростта да я води, а тя я накара да вдигне пръчка и да каже:
-Круцио!
Двамата човека срещу нея започнаха да се гърчат. Белатрикс започна да пищи. Алис усещаше как удовлетворение облива тялото й. Усещаше как писъка на майка й и гърченето на баща й й доставяха щастие. Момичето искаше да ги боли точно толкова, колкото й нея за унижението, което я баха накарали да преживее.
-Експелиармус!-се чу глас зад нея и пръчката й изхвърча от ръката. Проклятието прекъсна. Писъците секнаха. Алис се обърна зад нея Рабастан все още бе насочил пръчка към нея. Черния Лорд сенадигна от трона и с ярост попита:
-Рабастан! Някой даде ли ти разрешение да прекъснеш разговора между г-ца Лестранж и родителите й!
Чичо й все още не бе отлепил поглед от нея, но заговори:
-Простете господарю, но не можех да оставя племенницата си да измъчва брат ми и съпругата му.
Черния Лорд каза яростно:
-Рабастан, напусни залата заедно с г-н Малфой преди да съм се погрижил ти да бъдеш измъчван!
Чичо й свали бавно пръчката, рязко се обърна и следван от Драко, който гледаше Алис с наистина изненадан, излезе.
Настъпи тишина в залата. Слидеринката все още гледаше към затворената врата, когато ледения глас на Черния Лорд каза:
-Г-це Лестранж. Опитайте се да укротите гнева си, защото очевидно родителите ви не могат да дишат.
Алис рязко ивърна глава към колоната,където Бела и Родолфус очевидно се задушаваха. Гнева на Алис ги бе едновременно залепил неподвижно за колоната и запушил белите им дробове. Колкото и да не искаше момичето отпусна рамене и освободи гнева си. Майка й и баща й се свлекоха безжизнено на пода и започнаха да кашлят, опитвайки се отчаяно да си поемат въздух. Алис се наведе и взе пръчката си от земята. Тя нямаше какво повече да им каже. С рязко движение се обърна и тръгна към вратата. Беше някъде по средата на залата, когато чу Белатрикс да се провиква:
-Круцио!
Смазваща болка обзе тялотой . Всяка фибра, всяка клетка в нея гореше. Колената й омекнаха и тя падна на земята. Обви с ръце тялото си, търсейки начин да накара болката да спре. Не крещеше. Отдавна се бе научила да не доставя това удоволствие на този, който я измъчва. В крайна сметка, когато се бе учила на Непостимите проклятия, Круциатус й бе прилагано многократно за наказание, че не е завъртяла пръчката под правилния ъгъл, или за това, че в опитите си да измъчва една котка, я бе убила. Разликата беше, че проклятията на Лорд Малфой бяха доста по-слаби от тези на Белатрикс. Нея си я биваше и Алис не можеше да отрече това, но нямаше и да се остави да бъде измъчвана. Момичето напрегна съзнанието си и започна да прилага наученото от Лорд Малфой за отблъскването на проклятието Крициатус. Алис затвори съзнанието си. Откъсна се от реалността и се върна към едни от най-щастливите моменти от живота й. Болката ставаше все по-тъпа и постепенно отслабваше. До по-малко от минута болка вече беше нямаше. Алис се изправи и се обърна рязко към Белатрикс, която я гледаше невярващо. Едва ли бе виждала някой освен Лорд Малфой да се спрвя толкова добре в неутрализирането на този вид проклятия. И колкото и да не понасяше Луциус, Алис му бе безкрайно благодарна за това, на което я бе научил.
Двете жени се гледаха с пълна непрязън и със сигурност щяха да започнат дуел, ако ледения глас на Черния Лорд не се беше разнесъл из залата:
-Бела, г-це Лестранж! Мисля, че е безмислено този спор да продължава.
Алис се извърна към трона, на който седеше господаря й. Не можеше да не се разбере че Черния Лорд бе впечатлен и то най-вероятно от способността на Алис да игнорира проклятието Круциатус. Лорд Волдемор даде знак семейството да дойде по-близко до него. И тримата коленичиха пред господарят си. След кратка пауза Черния Лорд започна тихо:
-Г-це Лестранж, разбирам огорчението ви от факта, че са ви поставили пред свършен факт, но като единствено дете имате дълг да се ожените за добра партия. Трябва да изпълните волята на родителите си. Задължена сте.
Слидеринката бе стиснала юмруци. Бе очаквала поне мъничко съдействие от Черния Лорд, но той явно бе на стараната на родителите или така й се струваше, защото още не беше свършил:
-Бела, Родолфус. Алис е вече на 17. Сега, тя ще изпълни волята ви, но след сключването на този брак аз ви забранявам по всякакъв начин да се опитвате да й се налагате или да я контролирате. Ако го направите ще отговаряте пред мен!
Момичето изпитваше дълбока благодарност към Черния Лорд. Той бе едновременно демонстрирал, че е на нейна страна и все пак не го бе направил много явно. Вече всичко бе ясно. Нямаше как. Щеше да се ожени. Бе сигурно. След като Лорд Волдемор бе казал, Алис трябваше да изпълни волята на родителите си. Думата на господарят й беше закон. Без да каже и дума повече, момичето се изправи и с вял поклон се обърна и отправи към вратата. Главата й бе изпълнена с мисли за това как ще се оправя от тук нататък. До Нова Година сигурно вече щеше да бъде женена. Боже Господи! Та тя беше само на 17. Имаше поне малкото право да й дадат време да се порадва на младостта си. Но не! Щяха да й изберат най-богатия и най-чистокръвния мъж, който не беше Смъртожаден и щяха да й отнемат последната възможност да прави каквото иска.
"Не е задължително да му бъдеш вярна или изобщо да спиш в едно легло с него." Алис вдигна глава обнадеждена. Наистина би могла пак да си води своя живот, стига да си изясни всичко това с човека, за който щеше да се ожени. Всъщност точно така щеше да постъпи. Трябваше да се ожени, колкото и да й харесваше, но щеше да изкара на-доброто, което можеше от ситуацията и щеше да се държи с достойнство.
Момичето бутна вратата и излезе в коридора. Драко през цялото това време явно бе ходил назад-напред, изнервено с ръце зад гърба. След като забеляза, че Алис най-сетне бе излязла, той спря внезапно и я погледна. Погледа му бе изпълнен с тревога и любопитство. Без даже да си зададе въпроса, Алис веднага му отговори. Тя вдигна безпомощно ръце и с треперещ глас каза:
-Ще се женя.
Малфой без да каже и дума, отида при братовчедка си и я прегърна. Той я познаваше и знаеше, че въпреки няма да го признае, в момента имаше нужада точно от това. От някой, който я обичаше. Така бяха и като деца. Ако някой от двамата току що си бе изпросил боя, защото бе пресякъл пътя на пияния Лорд Малфой, другия щеше да отиде при него, да го успокоява или да извика Нарциса, за да излекува синините. Бяха израснали с убеждението, че трябва да си помагат един на друг, да се прикриват, когато единия можеше да отърве кожата и да си вярват само един на друг. И така и остана дори когато пораснаха. Вече бяха зрели и дори според законите-възрастни, а те имаха все така силната връзка, каквато имаха и когато бяха на 6 и живееха в имението Малфой. И така щеше да си остане.
Алис свали качулката си. В моменте се намираше пред най-новата дискотека в Ливърпул. Беше заедно с Дейвид, Драко, Теодор, Маркъс и Закайръс Смит. Пред дискотеката имаше опашка от не по-малко 50 човека.
-Отворен съм за идеи.-заяви Нот, скръствайки ръце.
Монтагю тръгна напред към огромния магьосник, който пазеше на входа и заяви:
-Гледайте и се учете.
Дейвид отиде при човека и започна да говори с него. Магоьосника го слушаше внимателно и след секунда започна и той дърдори. Явно каза нещо, което доста се хареса на Монтагю, за щото той се усмихна с огромно удоволствие и пак заговори. След секунда пазача извади едно парче пергамент от джоба си, заедно с едно вечно пишещо перо и го даде на Дейвид, който драсна нещо много бързо и върна пергамента. След секунда махна на компанията, която наблюдаваше с огромно любопитство всяко действие на Монтагю. Всички малко озадачени се раздвижиха и отправиха към входа, който охраната отвори и ги пусна под завистливите погледи на останалите чакащи на опашката.
-Какво му написа на листа?-попита Зак любопитно.
Дейвид се поизпъчи гордо и заяви:
-Дадох му автограф.
Всички вдигнаха поглед към Монтагю, който бе неописуемо доволен от себе си.
-Автограф ли?-не успя да повярва Нот.-Входа на 6 човека в един от най-елитните дискотеки в Англия струва един твой автограф? Някой да ме убие!-възкликна накрая той.
Всички избухнаха смях при това възклицание на Нот. Драко през смях заяви:
-Да. Определено света се обърква.
След минута всички се бяха наредили в едно сепаре и поръчваха питиетата. След като всички казаха какво искат Флинт се наведе към момчето, което им взимаше поръчките и го попита нещо тихо, така че никой друг на масата не разбра за какво става дума. Младият магьосник поклати глава и се обърна към другия край дискотеката, където на подобно сепаре седеше някакъв мъж на средна възраст с вид на човек,който може да си позволи всичко. Флинт кимна към сервитьора в знак на благодарност. Той отново се върна на мястото си без да забелязва, че всички се бяха втренчили в него. След момент той вдигна глава и след като забеляза всичките погледи върху себе си попита:
-Какво?
-Какво си попита сервитьора?-попита веднага Алис.
Флинт само се ухили и свеждайки глава, заяви:
-Ще видите.
Всички се спогледаха учудено, но никой не продължи да разпитва. След секунда Драко се обади:
-Няма да повярвате кой виждам!
Всички погледнаха към мясото, където той гледаше. На няколко маси от тях се беше наредил "елита" на Рейвънклоу. Тази група включваше Роджър Дейвис, който бе завършил. Мариета Еджкъм, както и ЧоЧан. С тях бяха и хора, които бяха в по-долни курсове като Майкъл Корнър и Антъни Голдстайн. Нещо прищракна в съзнанието на Алис и тя настървено започна да бърка в джоба на наметалото си.
-Какво я прихвана?-попита Монатагю, повдигайки вежди.
Момичето не му обърна внимание и след момент извади от джоба си смачкан пергамент. Списъкът с членовете на "Вода". Вече доста от имената на него бяха задраскани. Алис започна да търси с пръст, мъчейки се на слабата светлина. След момент тя подаде пергамента на Нот, който седеше до нея и му посочи няколко имена на него. Лицето на Нот придоби сериозна физиономия. Очите му шареха из листа и от време на време хвърляше някой и друг поглед към рейвънклоуците. След минута се обърна към хъфълпафецът:
-Зак, как са ти отношенията с Майкъл Корнър и Антъни Голдстайн от твоята година?
Зак го гледаше с онзи непроницателен поглед, който само той можеше да направи:
-Познаваме се. Ходихме заедно при оня клуб на Потър и там горе-долу завързахме някакво приятелство. Не си решил сега да работим нали?
Нот все още гледаше към списъка и каза:
-Ето го и сценария. За да обясниш присъствието си в нашата компания-Алис ти е гадже.-слидеринката изсумтя неодобрително.-Ооо! Стига си се оплаквала. Зак, да си разменим местата и бъдете убедителни.
Алис гледаше възмутено. Винаги на нея се възлагаха подобни роли. Я да шари около някой Уизли, я да се прави на приятелката на някой. Зак седна до нея и тя се намести по-близо до него. Момчето сложи ръка около нея и я придърпа още по-близо до себе си.
-Ето! Стават! Когато ви дам знак започвате да си пускате език.-заяви развълнувано Нот.
-Ще те накарам да страдаш за това, че винаги ме поставяш в такива ситуации!-изсъска ядосано Алис.
Теодор се направи, че не чу нищо, а Драко, Монтагю и Флинт се погледнаха недоволно.
-Сега!-изсъска Нот.
Зак долепи устни до тези на Алис. Момичето бе доста изненадана. Вярно беше, че в Хогуортс имаше някоя и дрга приятелка, но той се целуваше така сякаш са били сто. Двамата започнаха, като че ли да водят борба за надмощие. Алис харесваше такива предисвикателства. И всяко едно бе добре дошло. Започна сурова битка, в която като че ли нямаше да излезе победител.
-Закайръс?-заговори някой недалеч от тях.
Алис взе това за сигнал за край на първи рунд. Двамата се отделиха устни и обърнаха глави към мястото, откъдето бе дошъл гласа. Точно до тяхната маса се бяха наредили Дейвис, Чан, Еджкъм, Голдстайн, Корнър и още наколко Рейвънклоуци, които Алис не познаваше.
-Майкъл! Антъни!-започна съвсем изненадано Зак.-Не мога да повярвам, че ви виждам!
Корнър и Голдстайн се ухилиха и се стекоха да стиснат ръката на Смит, който не се отлепи от Алис.
-Дойдохме да се позабавляваме малко. А ти?-тогава момчетата и приятелите им започнаха да оглеждат компанията на момчето. След секунда всички се усетиха в каква компания беше той и по лицата на всички се изписа леко озадачение.
-Дошъл съм с приятели също.-ухили се той...
