-Няма да го направя!-отсече ядосано Алис.

-Трябва да влезеш!-започна да я убеждава Драко.

-Няма.-продължаваше да упорства Алис, кръстосвайки ръце.

-Не може да седиш тук цял ден!-започна и Драко да се ядосва.

-Само гледай!-обърна глава към него слидеринката.

Алис и Драко стояха пред портите на имението Малфой. Причината за присъствието им там бе сова, която Нрациса бе пратила. В нея г-жа Малфой канеше Алис и Драко на чай, за да се запознаят с годениците си.

Драко се бе наистина отчаял, защото седяха вече половин час пред вратите, а Алис отказваше да влезе. С лека въздишка той сложи ръка на вратата. Изведнъж брилянтна идея го осени. Той обърна поглед към братовчедка си и с усмивка заяви:

-Можем да позакъснеем малко и да отидем с Орион и Венера до езерото.

-Ще пропусна! Благодаря!-отсече все така убедено Алис.

Тогава Драко пусна още по-лукава усмивка:

-Ами, тогава ще отида сам...с Орион.

Алис свали рязко ръце и погледна предупредително братовчед си:

-Няма да докосваш коня ми!

Тогава Драко бутна врата и влезе в имението с думите:

-Накарай ме!

Настъпи луда гоненица. Търчаха през големите и разкошни зали на имението, което се славаше като най-красивото в цяла Великобритания. Когато влязоха с тичане в една от залите се засекоха с Нарциса в дъното на огромно мраморно стълбище. Тя бе изключително красива жена. Русата й коса се спускаше свободно на красиви вълни по раменете й. Големите й сини очи гледаха с учудване двамата младежи. Тя бе сложила ръка на парапета и слизаше с цялото си изящество и грация. Дългата й синя рокля се влачеше след нея като бавен поток вода.

Драко изпревари Алис и лепна една бърза целувка по бузата на майка си:

-Здрасти мамо!-и побягна с всички сили към конюшните.

След секунда Алис целуна Нарциса по другата буза:

-Здрасти лельо!-и продължи да търчи след Драко като наметалото й се вееше след нея.

-Но, Алис, миличка. Те вече са тук.

Без да спира момичето продължаваше да тича като настигаше Драко:

-До час сме при вас.

С лека въздишка Нарциса се провикна:

-Оставила съм ти една рокля в стаята ти! Както и една мантия на Драко. Да не забравите да се преоблечете!

Алис махна с ръка, за да даде знак, че я е чула и с лека борба кой да влезе пръв, тя се шмугна в една врата, изпреварвайки Драко.

Едно домашно духче се появи точно до Нарциса, която въздъхна за пореден път:

-Те, като че ли никога няма да пораснат, Вики.

Духчето с мекичко гласче каза:

-Ще се изненадате да разберете колко много са пораснали, господарке. Сигурна съм, че съвсем скоро промяната ще се прояви изцяло.

-Надявам се да си права. Горещо се надявам.-каза Нарциса, обръщайки се и започвайки да изкачва стълбите.

Алис влезе в конюшните първа. Грабна седлото и юздите на своя кон и се отправи към един по-дистанциран край. Алис хвърли юздите през рамо и пъхайки два пръста в уста, подсвирна оглушително. Извенъж над една висока врата близко до нея се появи главата на прелсетен черен кон, който изпръхтя в отговор.

-Хайде малко съдействие де!-заяви недоволно Алис.

Коня се махна от вратата и след секунда я ритна с всичка сила. Орион излезе и гордо застана пред своята стопанка, която метна седлото на гърба му. Драко влезе запъхтян.

-Заспа ли някъде?-попита го насмешка Алис, закопчавайки седлото под корема на коня.

-Още не съм си казал последната дума.-заяви той, грабвайки седлото и юздите на своя кон. Той кресна.-Венера!

Златист кон се появи над вратичката до тази на Орион. Той изпръхтя, скри се за момент и след секунда прескочи преградата и с лек тръс се озова при своя господар, който хвърли седлото върху гърба на животното. Алис вече прехвърляше юздите през главата на Орион, но Драко пък бе много бърз със оседлаването на коне. Когато Алис вече върху гърба на коня, Драко се качваше. Слидеринката стисна с петите Орион и той се понесе в галоп към вратата, която водеше към поляните на имението. Драко веднага я последва. Смееха се на своята детинщина и продължаваха да галопират без да озъзнават, че от един от прозорците в имението ги наблюдаваха с огромен интерес.

-Изглеждат много близки.-заяви наблюдателно един тантурест мъж с мустаци.

-Да. Все пак са братовчеди.-каза Нарциса, която също седеше на прозореца с чаша чай.

-Ако питате мен,те са прекалено близки.-заяви друг мъж, който пък беше слаб с гъста прошарена кетенява брада.

Нарциса преглътна чая си и със спокойствие заяви, проследявайки с поглед сина и племенницата си, които се скриха зад редица дървета:

-Те отраснаха заедно. Луциус не беше нито добър баща, нито добър чичо, но несъзнателно ги научи, че заедно са силни. Че заедно могат да постигнат всичко. Не го осъзнават, но на него дължат силната си връзка, която според мен е и тяхната сила. Не знам каква е привързаността между тях и, честно казано, не искам и да узнавам, но със сигурност благодарение на нея станаха хора и това е единственото, което ме интересува.

Алис усети как Драко започва да изостава. Очевидно Венера бе започнала да се изморява и братовчед бе позабавила темпото. В крайна сметка силата на един жребец като Орион не можеше да се сравнява с тази на една кобила, колкото и красива да беше тя. Алис спря своя кон и се обърна, за да види Драко който бе на петнайсетина метра от нея и яздеше Венера в лек тръс. Венера бе изключително красиво животно. Цветът й бе крайно неспецифичен за един кон, но точно това я правеше прелестна. Алис винаги казваше, че Венера прилича на Нарциса с грацията, с която се движеше. Гривата и бе почти бяла и с спускаше на вълни от лявата й страна и блестеше на слънчевата свелина. Един кичур винаги се спускаше между красивите й светлокафяви очи, които винаги говореха за вътрешно спокойствие и сигурност. Орион бе нейна противоположност. Той бе изцяло черен. Нямаше и едно бяло петно върху себе си. Той бе изключително див и необуздан. Създаваше доста проблеми в конюшните понякога и единствения човек, който можеше да го успокои и да го яхне без да бъде хвърлена на втората секунда, бе Алис. Лорд Малфой много пъти се бе опитвал да приспи животното, докато Алис бе малка, защото първоначално коня бе предвиден за него, но се ядосваше след като не успяваше да го обязди. Тогава Алис бе на осем и бе зашеметена от непокорството и дивата красота на коня. Без да мисли момичето се бе измъкнало веднъж от зоркия поглед на чичо си, който уечеше децата да яздат, и бе влязла в заграждението, където за пореден път буйнстваше конят. Лорд Малфой бе осъзнал прекалено късно, че племенницата му липсва и бе вече сигурен, че животното ще й пречуи врата за броени секунди. Обаче, за изненада на всички, Орион изведнъж се бе кротнал и с леки стъпки се бе отправил към момиченцето с черна коса и огромни зелени очи. С леко пръхтене се бе навел да помирише детето, а то без и капка страх бе сложило ръка на черната му муцуна. Лорд Малфой и Драко бяха наблюдавали тази картина с огромно учудване и след тази сцена освен, че Алис бе наказана за това че се измъкнала, й бе подарен жребецът. Единственият жест, който Лорд Малфой направи някога за Алис. Орион не се бе променил изобщо от тогава. Очите му все още шареха във всички посоки изпълнени с жажда за свобода, която единствено Алис му даваше. Имаше странна връзка между тях. Сякаш над двамата тегнеше общо бреме. И двамата бяха известни сред себеподобните си като буйни и необуздани. Като такива, каквито винаги имаха лишение от свобода и постоянна нужда от нея. Жажда за себедоказване и отказ да се подчиняват на, когото и да е било. Е, в този случай леко се различаваха. Орион приемаше заповеди единствено от Алис, а Алис от Черния Лорд.

-Нямаше ли някакво намерение да ме надбягаш, Малфой?-попита с усмивка Алис.

Драко се заоправдава:

-Венера се запъхтя и реших да не я мъча след като отдавна не съм я карал да тича така бързо.

Алис се обърна и вдигна глава нагоре. През гъстите корони на дърветата се промъкваха лъчите на топлото лятно слънце. Редом с движенията на Орион и подухването на освежителния ветрец сноповете светлина наподобяваха леки морски вълни. Бризът ставаше все по-силен, което можеше единствено да значи, че езерото бе близо. Изведнъж Алис усети ръка на врата си. Слидеринката се обърна и видя Драко, който я гледаше с усмивка и беше точно до нея. Той плъзна ръката си от врата й към бузата й:

-За какво си се замислила?

Алис се усмихна и отново обърна наперед:

-За това колко е отслабнала ездата ти.

Драко не махна ръката си и продължи да говори:

-Познавам те откакто се помня. Мислиш ли, че не мога да да разбера, когато лъжеш. За какво мислеше?

Алис сведе глава и незъзнателно затегна ръце около юздите на Орион.

-За брака, нали?-нацели Драко.

-Още не мога да повярвам, че ми се случва.-изплю камъчето Алис.

Драко рязко свали ръка от лицето на братовчедка си и с нея пое юздите на Орион и ги дръпна назад, карайки го да спре, а с другата ръка направи същото с Венера.

Алис извърна рязко глава към него. Драко бе впил поглед в нея и сякаш се опитваше да разнищи какво чувства в този момент.

-Трябва да разбереш, че не винаги имаме право на избор. Рано или късно идва момент, в който сме в капан и трябва да се подчиним. Я, за да удовлетворим нечии желания, я за да помогнем на самите себе си, а понякога дори само, за да ни оставят на мира. Това често се случва и се случва на всеки, и когато ни сполети избягването на срещата с реалността само заостря чувството на безпомощност. Алис! Отвори си очите и го приеми. Няма да избягаш този път. Черния Лорд нареди.

Алис бе гладала братовчед си през цялото време докато й бе говорил. Попиваше всяка една негова дума. След като бе приключил сведе глава и галейки нежно Орион се замисли върху думите му. Вдигна отново поглед към Драко и заяви:

-Знаеш ли? Мисля, че най-сетне успя да кажеш нещо смислено.-и стисна петите, карайки Орион отново да продължи напред.

Драко само се усмихна и продължи след нея.

-Мисля, че се забавихме точно час!-заяви Алис докато минаваше с четка бързо през косите си.

-Да. Май... точно...толкова...отне.-говореше запъхтян Драко, който седеше на леглото и си завързваше обувките.

И двамата бяха леко изморени, защото бяха тичали цалото разстояние от конюшните до стаята на Алис на спринт, а това разстояние беше дълго, доста.

Алис остави четката на тоалетката и се огледа за последен път. Бе облечена в дълга рокля-слидеринско зелена. Деколтето не беше дълбоко, но се разполагаше по широчината на раменете й. Самата рокля се спускаше свободно по тялото й, подчертавайки красивите й извивки. На талията й имаше тънък светлозелен колан. Алис заяви:

-Това ми прилича на някоя средновековна антика.

Драко се приближи до нея, сложи ръце на талията й и постави глава върху рамото й, така че в отражението им лицата им бяха точно едно до друго.

-Но ти стои страхотно.-каза тихо той.

Алис само се усмихна и тогава Драко я целуна по бузата с думите:

-Ще закъснеем.

Момчето я пусна и се отправи към вратата. Алис, обаче не мръдна. Драко осъзна това и отново се обърна към нея. Все още седеше пред огледалото, но очите й говореха, че съзнанието й бе съвсем другаде. Слидеринецът с въздишка започна:

-Алис...

Но момичето го прекъсна:

-Готова съм.-и се обърна към него насилвайки една усмивка.

Драко се усмихна и потегна ръка, чакайки момичето да го хване:

-Не съм се и съмнявал.

Пътят от стаята на Алис до приемната за официални гости бе много кратък. Точно преди да отвори голямата двукрила врата Драко стисна силно ръката на Алис и й прошепна:

-Дай му да разбере, че няма да има покой "докато смъртта не ви раздели".

Алис само се усмихна.

Драко я пусна и бутна вратата. Двамата влязоха едновременно в окъпаната от светлина стая. Ето я и Нарциса седнала на масата до прозореца с чаша чай в ръка. Срещу нея един до друг седяха двама господа. Единия беше слаб и висок с прошарена кестенява коса и брада. Другият беше мъжът,който Алис бе видяла в имението преди известно време,когато бе дошла а види леля си. Той бе тантурест с големи мустаци. И двамата магьосници изглежадаха като хора с чест и достойнство.

Слабият мъж се изправи и отправи към Алис. Момичето веднага разбра, че това бе бъдещият й свекър. Изглеждаше умен и добър човек. Това беше първото, което тя забеляза в него. Без да пилее повече време Алис направи един грациозен поклон. На кратко започна да прилага това, което я бе учила Нрациса през всичките тези години-поведение достойно само за една вещица от чистокръвен произход. Мъжът също се поклони. След секунда той пое ръката й и се ръкува.

-Най-сетне имам удоволствието г-це Лестранж. Смея да кажа, че наживо сте още по-красива, отколкото на снимки.

Тук Алис бързо приложи в действие отговора на комплимент. Тя наклони съвсем леко глава на дясно и каза с лека усмивка:

-Благодаря ви.

За миг момичето успя да забележи доволният поглед на Нарциса, която явно се радваше на факта, че Алис запазваше благоприличие. На Драко му бе позволено да се отпусне малко, но за Алис, както казваше Нарциса:"Една красива и чистокръвна вещица винаги трябва да е символ на съвършенство."

През цялото това време братовчед й се бе занимавал с другия човек, който щеше да бъде бъдещият му тъст. Алис леко му завидя на Драко, защото той не трябваше да спазва толкова много строги правила. Слидеринката мразеше глупавият етикет. Трябваше да знае кога точно да сведе глава, кога да запримига по-бързо, кога да пъхнe кичур коса зад ухото си. Беше отвратително.

-А това е синът ми.-момичето се събуди от унеса, в който бе изпаднала и обърна глава към мястото, където господинът бе току що махнал. От сянката там се появи фигурата на висок и атлетичен младеж. Косата му бе тъмнокафява. Кичури се спускха свободно по светлото му лице и минавха покрай водносините му очи. Беше облечен с мъгълски дрехи и метнал едно тънко черно наметало върху себе си. Черна тениска, която ясно очертаваше мускулестата му фигура и тъмносини дънки затегнати с колан. Беше доста красив, но Алис не обърна абсолютно никакво внимание, защото трябваше да приеме факта, че мъжът пред нея бе Роджър Дейвис.

Направо не беше за вярване! От всички мъже, които можеха да се оженят за Алис, леля й бе избрала точно този тотален идиот. Човекът нямаше мозък, а два задника. Поне от това, което си спомняше в Хогуортс. Това трябваше да бъде някаква шега! Как изобщо някой можеше да си представи чисткръвна слидеринка да се жени за Роджър Дейвис. Това бе направо обидно! Момичето усети, че вече прекалено дълго гледа на кръв рейвънклоуецът, затова преглътна всички ругатни, които се бяха насъбрали в главата й и отново се поклони грациозно, а когато се изправи Роджър сложи ръка зад гърба си и се наведе напред, хващайки едната ръка на слидеринката и целувайки я с думите:

-Роджър Дейвис. Очарован съм г-це Лестранж.

Алис изгаряше от огромното желание да изплюе нещо от сорта като: "Боя се, че аз не съм.", но се въздържа и каза макар и без желание:

-Аз също г-н Дейвис.

Драко също вече бе приключил със запознаването. При него оевидно бе доста по-забавно, защото момичето пред него я беше явно страх да се приближи до него. Беше хубавичко, но очевидно имаше доста да се работи върху самочувствието й. Накрая Драко предприе сам инициативата. Пое едната от ръцете й, които момичето бе стиснала ниско пред себе си и я целуна. Реакцията бе едно хубаво изчервяване тип-Уизли. Алис чу леко прокашляне и се обърна към прозореца:

-Господа!-обърна се Нарциса към родителите.-Мисля, че трябва да оставим младите да се поопознаят. Какво ще кажете за една разходка в градината?

Мъжете закимаха одобрително. Граф Дейвис потупа окуражително сина си, докато минаваше покрай него, а бащата на момичето я целуна по челото. Следвайки г-жа Малфой, и двамата излязоха от стаята затваряйки вратата.

-Слава Богу! Мислех си, че ще стоят тук цял ден!-заяви Драко трясвайки се на един от меките дивани, забравяйки всичко свързани с маниери.

Алис с лек подскок седна странично на едно кресло,качвайки си краката на страничната облегалка. И двамата явно демонстрирха "грубянското поведение", което Нарциса ги бе учила никога да не проявяват. Уви.

И двамата се чувстваха по-добре. Сякаш току що бяха махнали похлупак, който им пречеше да дишат. Драко свали официалното си наметало и го метна на близкият стол. После развърза зелената си вратовръзка и я метна върху наметалото. Накрая изкара ризата от панталона си и разкопча горните копчета, както и тези на ръкавите. За миг Алис щеше да подскочи, защото й се стори, че братовчед й щеше да нагъне ръкавът на лявата си ръка, което щеше да разкрие Черния Знак, но се оказа фалшива тревога.

За разлика от Драко, Алис запази вида си и само се понамести в креслото. Роклята й беше толкова дълга, че почти докосваше пода.

Алис облегна глава назад и заби поглед в тавана. Очевидно от нея и Драко се искаше да си пилеят деня, запознавайки се с хора, които най-вероятно като тях самите имаха доста по-интересни неща за правене. Е, поне можеха да изкарат най-доброто от ситуацията.

-Драко?-слидеринката погледна към братовчед си с надежда.-Имаш ли кариерони?

Драко се ухили и бръкна в джоба на мантията си с думите:

-За теб-винаги.-и й метна една табакера и запалка. Алис протегна ловко ръце и хвана и двете точно преди да паднат на пода до креслото. Тя вдигна табакерата и я огледа внимателно. Беше със знака на Слидерин върху нея. Момичето само се усмихна и извади един кариерон и го запали. Обърна се към прозореца, където седеше русото момиче, което бе годеницата на Драко.

-Абе, няма ли да ни запознаеш?-обърна се Алис към братовчед си, който също палеше кариерон.

Драко вдигна глава и като че ли му трябваха няколко минути докато загрее какво го бе попитала слидернката.

-О, да.-той дръпна от цигарата и заракомаха бързо с ръце.-Алис, Жулиет Даркмор. Жулиет, Алис Лестранж.

Алис стана от мястото си и се ръкува с момичето като премести цигарата си от дясната в лявата си ръка.

-Приятно ми е да се запознаем.-каза тя и започна да отваря прозореца.

-И на мен.-измрънка тихо момичето.

Алис се усмихна и облегна на рамката на прозореца. Но изведнъж усмивката й изчезна, когато чу Дейвис да се обажда зад нея:

-Може ли да поговорим насаме.-беше ясно, че той се бе обърнал към нея.

Алис хвърли цигарата си през перваза и каза, ясно демонстрирайки нежелание:

-Да.-и тръгна към една врата в другия край на стаята до един голям старинен скрин. Дейвис я следваше. Момичето бутна вратата и влезе в средно голямо помещение с висок таван. Стаята бе в светло синьо, което наподобяваше небето. Всичко останало бе в бялао, както и самия под, който бе изваян от мрамор. Имаше масичка със сервиз за чай върху нея. Удобни дивани и кресла, писалище и едно пиано. По стените бяха накачени един куп гоблени, коието Нарциса бе бродирала. Това беше занимание, което се изискваше от всяка дама, както казваше леля й, но Алис така и не се научи. Стаята бе добре осветена и уютна. Това беше любимата чайна на Нарциса. В нея прекарваше свободното си време. Алис усети, че рейвънклоецът затвори вратата след тях. Тя светкавично се обърна към него, кръстосвайки ръце и гледайки го изпитателно. Той пъхна ръце в джобовете си и попита:

-Май не си много доволна, че аз се оказах този, за който ще се жениш.

-Колко си прав.-отсече бързо тя, продължавайки да го гледа без и капка емоция.

-Мисля, че трябва да знаеш, че е в твой най-добър интерес да се ожениш за мен.

-А аз мисля, че егото ти е голямо, колкото Австралия.-момичето не можеше да повярва, че този въздух под налягане сега запона да се прави на велик. Познаваха се от няколко минути, а вече й идваше да го прокълне.

-Много момичета биха искали да са на твоето място.-започна да се ядосва Дейвис все още с ръце в джобовете.

-С най-голямо удоволствие бих се разменила с тях. А и, поправка-голямо, колкото Азия.-и се отправи към прозореца, върху чиито нисък перваз бяха наредени меки възглавници.

-По-тежък случай си, отколкото те описаха.-въздъхна той, проследявайки я с поглед.

Алис гледаше розовите градини. По това време на годината бяха най-хубави. Имаше всякакви видове рози. Като бе малка много обичаше да стои там. Не знаеше защо, просто нещо в мястото я бе омагьосало.

Без да вдига поглед от прозореца тя заяви:

-Още нищо не си видял.-после с отегчение отново погледна Дейвис и продължи.-А и, тъй като сме тук, нека си изясним няколко правила.

-Правила?

-Да, правила. Да ти кажа как се пише ли?-каза с усмивка Лестранж сигурна, че вече ще го изкара извън нерви.

Дейвис запазваше абсолютно ненормално спокойствие. Всеки на негово място до сега щеше да се разкрещи поне веднъж. А отгоре на всичко, той отговори на въпроса на Алис:

-Не.

Алис бе впечатлена от способността му да не обръща внимание на заяжадания, но веднага се отърси от мисълта започна:

-Чудесно. Първо, не те обичам, никога не съм те обичала, и никога няма да те обичам.

-Същото е и в този край.-заяви с лека усмивка Дейвис.

"Чудесно! Не само его, но и характер!" помисли си вбесено момичето.

-Второ. Когато се оженим, ще сме женени само по име. Аз ще си имам своят живот, а ти твоят. Ще живеем в една и съща къща, за да поддържаме вид. По този въпрос, каквито и да е афери остават между стените. Не трябва публичността да узнава.

Във фамилията Лестранж винаги сме държали на силен семеен фронт.

-Да пукнем, ако Лестранж изглеждат слаби и безпомощни.-каза повдигайки вежди Роджър.

-Радвам се, че сме на една и съща страница.-заяви Алис с все същия тон, правейки се, че не долавя сарказмът. Тя отново обърна глава към градината.

-Всичко това е много хубаво, но и аз имам едно малко желание от своя страна.

-Нека чуем.-каза Алис взимайки си ябълка от масичката, която бе близо до нея.

Дейвис продължи с пълна сигурност:

-Ще ми дадеш мъжки наследник.

Алис се задави с парчето ябълка, което бе глътнала. Отне й няколко секунди докато успее да се изкашля. Когато това стана, тя се изправи и ядно започна:

-Това няма да стане! Може и да си чистокръвен, но знам откъде идваш и с какви мръсни мътнороди си бил. По-скоро ще...

-Не очаквам от теб веднага да изпълниш това. Просто след време, когато си готова ще дойдеш при мен. Става ли?-прекъсна я той.

Алис все още го гледаше ядно:

-Ще има да чакаш и то доста.-заяви накрая тя, натъртвайки на последната дума.

-Повярвай ми, не бързам.-заяви той отправяйки се към прозореца.

Алис тогава се ядоса:

-Имам да добавя нещо. Ти си боклук. Един голям боклук, Дейвис!

Рейвънклоуецът се бе облегнал на рамката на прозореца и беше гледал през него докато Алис бе говорила. След като тя приключи той се обърна към нея и с усмивка каза:

-Това те прави г-жа Боклук.

Алис не успя да сдържи усмивката си и накрая каза:

-Сладко.-тя въздъхна и отново погледна навън.-Давай да приключваме по-бързо с това.

-Кажи дата и ще съм там.-заяви с готовост той.

Алис не се обърна да погледне и ведъж Дейвис в очите, осъзнавайки, че след това, което щеше да изрече, нямаше да има връщане назад.

-21-ви Декември.

Рейвънклоуецът се усмихна. После се наведе леко напред, така че лицето му бе само на няколко сентиметра от това на Алис.

-Искаш ме, нали, Лестранж?-и повдигна леко вежда.

Алис само леко се разсмя и заяви:

-Сякаш искам змейска шарка, Дейвис.

-След като вече сме сгодени, може да ме наричаш Роджър.

Алис се усмихна и отправи към вратата:

-Добре. Роджър.

-Може ли да те наричам Алис?-попита с надежда той.

След кратка пауза момичето отсече:

-Не.-и излезе, едвам прикривайки усмивката си.

Дейвис за пореден път погледна през прозореца и си каза:

-Ако не нещо друго, поне живота с нея няма да е скучен.

-21-ви Декември?-не успя да повярва Драко.

-Скоро ли е?-попита Алис, докато вървяха по Диагон-али в същият ден, в който се баха видяли с бъдещите си съпрузи.

Драко заклати глава:

-Не, но...-той погледна към братовчедка си.-От теб очаквах да протакаш, колкото се може повече. А ти направи точно обратното.

-Знаеш ли? Мисля, че Мракон-али не е точно мясото, където трябва да обсъждаме това.

Драко кимна в съгласие и продължиха да вървят по тъмната улица. Бяха там по заповед на Черния Лорд, за да подготвят Боргин за огромен поток от Смъртожадни, които щяха да се изсипат там след седмица във връзка с едно огромно нападение на мъгъли, което щеше да се осъществи тогава. Бяха приключили задачата и сега се бяха отправили към Диагон-али. В момента при Нот бяха отседнали, освен Монтагю и Алис, Зак и Драко. Братовчед й нещо се бе запалил по идеята да купи апартамента срещу този на Нот и смяташе още днес да говори с Мадам Молкин за това дали може да го купи. Ако това станеше Алис щеше да се премести при него. Изведнъж нещо отвлече вниманието на момичето. Шарената шегобиниица на Уизли работеше на всички обороти,както винаги. Момичето изведнъж с болка осъзна, че трябва да каже на Джордж за годежа й преди да е разбрал от вестниците. Без да казава нищо на Драко тя се отправи към магазина.

-Алис?-чу как братовчед й я вика.

Момичето без да се обръща заяви:

-Трябва да свърша нещо.

Без да чака Драко да каже нещо тя продължи да ходи. Когато влезе в магазина се обърна към касата, където както винаги седеше Фред. Беше доста забавен наистина. Единствената причина винаги да бъде там бе, защото все очакваше някое готино момиче да дойде и да си купи нещо. Въпреки, че излизаше с Анджелина Джонсън от време на време заговаряше някоя мацка. Алис се усмихна лекичко и отиде при него.

-Все още ли не ти се е обадил късмета, Фред?-попита тя облягайки се на тездяха.

Момчето въздъхна уж тъжно и каза:

-Не.-и лепна отчаяната си физиономия.-Освен ако не ме объркаш с Джордж и не излезеш на среща с мен.

Алис изведнъж се сети защо бе дошла и по лицето й се изписа тревога.

-Какво ти има бе? Да не те е ухапал круп?-забеляза изражението на лицето й Уизли.

Алис само каза тихо:

-Случи се нещо. Трябва да говоря с Джордж.-и се обърна.

Фред обаче я хвана за ръката и я спря.

-Какво е станало?

Ръката на Алис се разтрепери. Защо това й бе толкова трудно? Защо не можеше просто да изрече думите и да излезе от глупавия магазин. Защо! "Защото те те приеха като приятелка въпреки родсловието ти. Те те изслушваха цяло лято, докато Драко беше на север. Те единствено те караха да се чувстваш като у дома."

Фред усети, че нещо наистина сериозно се е случило, затова се провикна:

-Кейт! Ела да ме смениш на касата!

Той излезе иззад бюрото и хвана Алис отново за треперещата ръка. Тя го остави да я води. Фред започна да я прокарва през магазина. Той отключи една врата до щанда с големите фоерверки и започна да изкачва едно стълбище, все още водейки Алис. След като най-сетне стълбите свършиха, Фред отвори вратата, която водеше към апартамента им с Джордж. Алис не усети кога вече седеше на дивана в малката им дневна, стиснала ръце на коленете си.

-Какво е станало?

Момичето стисна още по-силно ръце. Кокалчетата и вече бяха побеляли. Трябваше да го каже. Сега или никога. С дълбока въздишка и затворени очи момичето каза безпомощно:

-Сгодиха ме днес.

Фред я гледаше с ужас. Алис цялата трепереше от гняв и чувство за безпомощност. Най-сетне изпускаше всичките емоции, които й се бяха насъбрали.

-Но...но...нали леля ти те бе оставила! Джордж ми каза, че теб тя няма да те насили да се ожениш.

Гневът на Алис стана още по-голям при мисълта за истинските виновници за формирането на този годеж.

-Това бе желание не на леля ми. Принуди ли са я! Сега принуждават и мен!-трите чаши на маста изведнъж се пукнаха и навсякъде се разхвърчаха стъкла.

Фред се стрясна и грабна пръчката си да оправи чашите. Все още с треперещи ръце Алис каза тихо:

-Извинявай.

-Няма нищо.-каза тихо той и отново седна до Алис. Той сложи ръка върху нейната сякаш опитвайки се да изцеди всяка капчица ярост от нея. Изведнъж той отсече:

-Насъбрало ти се е много. Трябва да намериш начин да изпускаш парата. Ако продължаваш в същият дух и задържаш така емоциите си ще потискаш магията, която се надига в теб и може да си нанесеш сериозни щети. С Джордж точно започнахме да разучаваме този аспект, за да видим дали можем да пуснем едни...ох, няма значение. Важното е, че трябва да си намериш одушник, иначе може да получиш един куп психически проблеми. При мъгълите е лесно. При тях не се натрупва такава енергия при силни емоции, защото просто не я притежават. При магьосниците е друго. Може да разболееш от инсомния, да започнеш да изпадаш в постоянни депресии, пароноя. Да не говорим за шизофрения.-при объркания поглед на Алис, Фред добави.-Мъгълски психически заболявания и повярвай ми не искаш да знаеш и едно какво може да ти причини.

Алис облегна лакти върху коленете си и зарови глава в шепите си.

-За първи път в живота си незнам какво да правя Фред. Не мога да се оправя с всичко това на главата ми. Не мога да повярвам, че Драко е толкова спокоен спрямо своя брак. Няма да издържа и усещам, че ще се сгромолясам с пълна сила. Какво да правя?

Алис усети как Фред сложи ръка на гърба й и започна:

-Намери си някакво занимание, което ти помага да се отърсиш от гнева. Това е абсолютно задължително. Сега като се замисля имаше и едни мъгълски хапчета, които могат да ти помогнат...

-Забрави! Не съм изпаднала толкова, че да започна да използвам глупави мъгълски измишльотини!

Фред, обаче не се отказваше толкова лесно:

-Помогнаха на Хари, може и на тебе да ти свършат работа.

Алис тук повдигна глава изненадано:

-Потър има проблеми с гнева?

Фред се осъзна, че е казал повече, отколкото трябва, затова бързо отново върна темата към Алис:

-Нама значение. Просто ти казвам, намери си одушник! Повярвай ми, може да стане наистина зле, ако продължиш да концентрираш всичките си емоции по този начин.

-Разбрах.-каза Алис връщайки лицето в шепите си.

Фред се усмихна и обяви с неизлечимия оптимизъм, който само той притежаваше:

-Ще се оправиш бързо.

Момичето само въздъхна:

-Как ще кажа на Джордж?

Фред я потупа по гърба и каза:

-Остави това на мен. Ти си изглади здравето преди да се тревожиш за брат ми.

Алис го погледна с благодарност и каза обнадеждено:

-Какво ли щях да правя без теб?

Фред само се усмихна и отправи към порзореца. Алис се изправи и отиде при него. На Диагон-али нямаше много хора особено след масовото бягство от Азкабан. И все пак нещо в улицата изглеждаше малко по-добре, отколкото преди пет минути. След като накрая не успя да разнищи какво беше то момичето кръстоса ръце и погледна към синьото небе. Не знаеше дали от този брак щеше да излезе нещо и изобщо дали ще се сработи с Дейвис, но едно беше сигурно-ако нещата наистина загрубееха, Алис имаше приятел, на който да се опре, въпреки че все някога трябваше да вдигне пръчката си и да го убие...