3 глава
Няма нищо, което да ни направи през тези две седмици през които започнат Тейлър и изпрати. Нищо не искаше повече от това да е на работа и да не е в къщи. Тя не може да понесе тишината на домът си. Тя обичаше да работи и това я държеше заета. Не се забавляваше почти никога и нямаше желание за това. Излизаше от времето на времето с Гавин за едно две питиета но отдавна не беше го правила. Но реши, че какво ще е в почивката, трябва да се забавлява. И тя имаше нужда знаеш го макар да го получачаше.
Първият ден от отпуца и бе за да свикне с нея и да се отпусне като никога от 6 години на сам.Реши да погледне гардероба си, задето се нуждае от няколко ниви костюма и няколко риска. Това ще е още едно излизане с Гавин, което е създадено от седмици.
-Хей-отвърна Гавин-ти реши да се върне към живите-засмя се тогава.
-Здравей Гавин, аз винаги съм била жива-започва Шаран, но тази я спря.
-Не съм госпожа, вие не сте сред жителите, които не намират времето за приятели. А между другото, защо се обаждаш в-погледна часовника си-9: 40 в сряда-тази се притесни изведнъж-Шар-каза и сериозно-какво има, случило ли се е?
-Спокойно всичко е наредни за каквото и да е притесняваш добре съм, само че съм в отговор за две седмици и седмици по-късно.
Той се засмя.
-Това е моето момиче, върна се. Разбира се, че ще отидем, но имам добро предложение за теб, отиваме на почивка за няколко дни. Не приемайте възражения, отиваме в къщата ми в Малибу. - тази и говореше толкова въодушевен.
-Добре, добре-, засмя се тя-съгласна съм-отговори тя без колебания-но при условия че ме оставиш да готвя.
-Щом е за нещо толкова ниско, колкото готвенето няма никакъв проблем-отвърна и този слух приготви с 30 ще те вземе да хапнем и ще решите въпроса.
-Ще съм готова. Благодаря ти Гав-каза му тя сякаш всеки миг щеше да се разплаче.
-Само не плачи, днес е ден за празнуване. Днес Шарън Рейдър се върна от живи, това е повод за празненството-казе смееки се Гаеин.
-Добре, добре стига ми се смееш, ще те чакам и да ще празнуваме.
След като влезете в чата и Шаран ще затворите телефона се отправи към кухнята за още една чаша кафе. Обичаше чай но точно сега се нуждаеше от едно много силно кафе. Тя знаеше че с Гавин никога не е скучно и сигурно пак ще създаде някоя дивотия както всеки път.
Времето до срещата и с Гавин мина бързо, през прегледа на гардероба си. Имаше нужда от няколко неща за него. До сега не се замисли, че ще и отнеме толкова много за да се разбере, че няма вече нито един вид приличен панталон или сако.
-Кога за последно си купих нещо? - запита се тя.Шаран знаеше че е минало доста време откакто си е позволено да си купи нещо.
Поглед към миналото
10 месеца след като Шаран се върна на крака и още 2 месеца след като Джак си тръгна, точно 1 година и тази се върна.
Шаранът беше с децата в задната част на апартамента. Беше малък двор но имаше люлки и пясъчник и те си играеха. Емили обичаше да се люлее а Рики ходше. Беше проходил дни след рождения си ден. А с това той бе вече 1 година и 5 месеца. Не се познаваше, кой е този, който иска да получи. Шаран бе легнала на земята и рики бе в ръцете и във въздуха, детето се смеси с щастие и емигрира се опитва да го накара да се смеси повече от това, което смее физиономии.
-Шаран-чу се някой да произзнася името и тя тя замръзна на място. Можеше да познае този глас навсякъде. Знаеш кой е, но не искаше да повярвам че се върни. Да се върне след толкова много време се прибягва до въвеждане на всички въздушни движения от дробовете и да остава без въздух. - Шаран-отново каза този но този път извика. Тогава Емили се обърна и го видя.
-Тате-извика тя и се затича към него. Тя се гледаше с широко отворени очи мъж и дъщеря и. Те тръгхаа към нея хванат ръка за ръка.
-Мамо, мамо-извика радостно Емили, когато стигнаха до йея-татко се върна.
Шаран още не можеше да повярва какво се случваше. Още имаше неща, които не могат да се преодолеят, а именно изостата от мъже и с две малки деца. Деца, които тя с всичките сили щеш да опази. И за нищо на света нямаше да позволи нещо да им се случи.
-Емили взима барт си и влезете отвътре-каза тя на Емили. Емили знаеше кога да спори с майка си и кога е изгубена кауза, а точно сега беше една от тях.
-Хайде Рико-кико, да влезем вътре и да порисуваме, нали обичаш да рисуваш зайци и облаци-каза, че те са хванати от него, когато майка му го пусна на земята. Когато двете деца са влезнали в апартамента, трябва да се обърнете към Джак и го изгледате сърдито и ядосано.
-Какво правиш тук Джаксън? - попита го тя.
-Върнах се при семейството си, какво мога да правя и за какво се живее в тази дупка. Как може да продадеш къщата ми, ти полудя ли? - развика и се тази. Шаран стоеше и го гледаше сякаш да видиш за пръв път и не знаеш дали да плаче или да се смее.
-Питаш ме всичко това при положение, преди преди година се тръгне от семейството и след като се вземат всички пари и остават с дълго време. - ядосано му каза тя-и някакви мъже идваха и ни заплашваха. Заплашваха ме съоруата ти и твоите деца Джак, исках да ги върша парите, които им дължиш, точно за каква лудост ми говориш, че дойдоха и се успокоят малко-ти бе този, който не постави в това положение.
-Виж Шар всичко е под контрола на ръцете с тези хора, вече не им дължи пари, върнах всичко. Съжалявам. Но ти как може да продадеш къщата-попита аз спокойно този път.
-Заплашваха децата ми, аз съм полицай за бога. Дори не знаех жив ли си Джак-отвърна му тя със сълзи на очите.
Джак пристъпи към нея и я обгърна с ръце си. Тя е по тънка от както за последното я беше държана в ръцете си. Реброта и се брояч. Това не е същата жена, която има преди 1 година. Джак знае, че е минала през през тази година. Той бе далеч, но винаги имаше очи на нея и децата. Тя никога нямаше да разбера за това.
-Къде беше Джак ?! - попита го тя.
-Ела да влезнем вътре искам да видя децата си и съпругата си - каза и тази, която е влязла в къщата през която са били изчезнали децата. Разбирате, че Шаран липсва, за да го направите лесно познат и доста доброто и то му бяло ясно.
След като Джак и Шаран влезе в апартамента не е в семейството им като че ли се намери нормално, но не е било отворено нормално. Джак си играеше с Емили и Рики, досега Шаран подготви вечеря и се готвеше за работа.
-Къде отиваш, Шатън? - попита я Джак.
-На ранота-отвърна му тя. Шаран бе облечена в дънки, потник, кожено яке и токчета. Гримът и прическата и са по различни от обичайните и. Джак се изненада от това колко добре изглеждат те, до сега никога не беше аз виждал такава. Той знае, че не отива в полицията, но не знае.
-И как така облечена отиваш на работа, какво става Шаран?
-Съжалявам Джак, но това, че си се върнал не означава, че ще бъде отново нормално малко семейство, което е много щастливо. Това, няма да стоите. Аз слушам, че моята жена, която е била преди да се тръгнеш, е повикала твоя тон. остави на нас твоето семейство да се справим с нея-ядосано му отвърна тя. - Да и за това си станал стриптизьорка, как не те е срам от децата или от не-извика и тази.
-Знаете ли не ме интересува какво мислиш Джак, и само да добавя аз съм танциорка и не ме скрап от това, за което съм се погрижил.
-Добрете, добре хубаво аз съм виновен за всичко, това винаги е или ми, която работи по цял ден и никога не е в състояние да се занимава със съпруга си-извика и тази и тръгна към нея. Той искаше да я притисна към хладилника, когато някой влезе през вратата.
-Какво по дяволите става тук? - попита, Браян-Какво по дяволите правиш тук Джаксън? - извика му Браян, когато го погледна ядосано.
-Браян, Браян любимият ми зет, какво ти по дяволите правиш тук? - извика му Джак. А тази никога не е харесвал Браян и това беше взаимно.
-Шар какво става тук, кога се появи Джак? - попитам Браян, когато се приближава към нея.
-Пред малко, Браян децата са горе и спя.-тя го гледате-ще се види сутринта-обръщение се да видя Джак-а ти си тръгваш и утре ще поговорим за всичко, имам работа и ще закъснея. подкани към вратата, но тази не помръдна.
-Не отивам никъде, няма къде да отида, стига Шаран остават тук-каза и тази.
-Не Джак не може да останеш тук, утре ще говорим. Моля те Джак трябва да отивам на работа-каза му твърдо тя.
-Да отиваш да се събираш за пари-каза и тази подигравателно.
-Джак спри се-извика му Браян-Сестра ми танцува в този бар, заделена ти я остави с две деца и куб дългове.Не мисля, че има права да съдя как изкарвам парите си за да платиш дълго време Браян. Джак не отговаря и тръба с Шаран навън, където те се разделиха.
НАСТОЯЩЕ
Шаран беше почти готова, когато се излезе от врата и тя се завърти и се отвори. Знаете, че ще е Гавин, само този звънеше на пожар.
-Слава на Боговете, че не е се облякла-каза и тази като и показана чанта и тръба към спалнята-хайде ела.
Шаран го последва в спалнята си със скептичен поглед и го видя да изважда дрехи от чантата.
-Какво е това? - попита го тя.
-Дрехи-отвърна подигравателно той.
-Виждам че са дрехи, но защо си ги донесъл? - попита го отново тя.
-За теб, искам да ги облечеш и онези червени Маноло Бланк, който има, ще бъде идеална-отвърна и тази с известна му усмивка, която знае, че е спечелил някоя битка.
Не се отвръща и изваждате от Гавин, за да излезете и се облечете, а накрая излезете много добре в сини дънки, разкъсани на места и с бяло-червено тоник и кожено яке. Гавин знаеше какво ще и отива. Той е бил най-добрия и приятел и винаги знаеш как да съм развесели. След 15 минути да се подготви тя излезе при него и тази останала с отворена уста. Не знаеш какво да кажеш, бе гей, но не беше сляп може да кажеш, че една жена е красива или не. Но Шаран с всичките си 49 години беше повече от красива. Тя беше невероятно красива жена.
-Изгледаш страхотно Рони, хайде да не губим времето си на едно много специално място-каза и тази и тръгна към вратата.
-Поне ми кажи къде отиваме, хайде да знам, че не обичате да се натрапвате. Гавин знаеше, че не е сериозна за това аз прегърна по време на рационализацията.
-Хайде стига се цупи, тръгвай-нареди и тази и излезнаха от апартамента, като Шаран заключи след тях. Шофиране премината в малки разговори за работата. И двамата се оплакваха от някои колеги. Продавачът ще започне да работи с Бонда Лий Джонсан. Смяха се взаимно и се забавляваха. След 40 минути шофиране Гавин спря пред старата сграда, която е Шаран познава много добре от преди близо 15 години.
-Гавин защо сме тук? - попита го тя.
-Искам да танцувам, а не съм виждал по добро място от това. Хайде Рони знам, че това място ти напомни за лоши времена, но не е тук, когато се налага. Хайде знам, че обичаше това място-каза и този като излезе от колата и тя също го последва.
Не можеше да отрече, че тук наистина е преживяла много неща, но никога никой не е била посегнала. Не е от онези дължими суровини, които са били в място, където има такива.
-Добре спечели. Прав си, доволен ли си?
-Напълно Рони, а сега нека да влезем и да разкършим тези стари кокали-каза и тази смееки се.
-Ти кой наричаш дърт, ако ти си аз не съм-каза, че тя е тази, която е обитавана.
-Добре, добре, шегувам се просто.
С това двамата се отправиха към старата сграда и влезнаха в нея. Мястото е било почти съвсем само с малко модернизация, но в същото време в съседство на Шаран от преди 15 години. Те се насочват към една маса и седнаха. Може да се каже, че има нещо повече от собствеността на хората, които са Анна и Боб. Когато това се случи, то се появява във възрастта на 70-те години в нашата страна. Тя разпозна Анна.
-Мили Боже, мили боже-каза жената-това ти ли си Шар? - попита я жената.
-Да Анна аз съм-каза през сълзи Шаран, като стана да прегърне възрастната жена. Двете жени се разделят и след минута се появяват също толкова възрастни мъже, колкото Анна е ходила с бастун, но същата от преди всичките тези години.
-Боб виж, виж Шаран-каза съпругата му.
-Шаран, малката Шаран? - попита тази.
-Да Боб-отговори му тя-нашата Шаран. Часовете се носеха като сякаш бяха минути и нито един от тях не е имал достатъчно време за наваксат и за това си обещаха да се видят отново скоро.
В един момент телефон на Шаран звънна и тя се прочее, ако това не е работа, което другото е. Тя извади телефона си и отново прокле.
-Капитан Рейдор-каза тя като вдигна леко раздразнена.
-Капитане добър вечер шеф Тейлар се обажда-информира, че аз извинявам се че прекъсвам почивката ви, но сте ни нужни на мястопрестъплението. Имаме проблем с ТП (тежки престъпления).
-Ако ме извините шеф, но аз съм в принудителния отпуск от вас-каза му тя сърдито.
-Знам капитан и извинявам се за преквaсване на почивката ви, но ситуацията е много сложна;
-Добре, добре изпратете ми имена, които се опишат колкото се може по-скоро, за да можете да го направите - само да ви информира началник на петицията.
-Това е без значение в момента капитана, изпращам ви адреса. Ще ви чакам там. Информирал съм и сдържан Елиат и тази ще бъде тук.
-Ще се видим след малко-каза тя и затвори и въздъхна. Защото само Бренда Лий Джонсан и екипаж и не може и един ден да издържи без да влязат в беда. Тя се върна в бара и се извини на Анна и Боб и обеща да се свърже с тях за да се видят скоро. Гавин и тя се насочи към мястото на местонахождението, когато това и е необходимо и се изпращат.
-ще ти звънна утре да се разберем за почивката, за нищо на света няма да го отменя-каза му тя.
-Утре ще се разберем-каза и той.
Гавин си тръгна и Шаран премине през лентата и се отправи към шатрата, където е установено, че всички те са тези, които трябва и трябва.
Знаете в червата си го ползвате, че тази вечер ще и донесете мигрена. Но не очакваме че нещо друго ще се случи. Или по скоро някой ще и се случи.
Не притежавам тежки престъпления, но не ги робите, но обичам да пиша за тях .. Няма нищо общо с шоуто само някой откраднати моменти ..
В следващата глава очаквайте:
Шаран и Бренда спорят, но Фриц се намесва в спора им. Флин и Провенца рисуват картината на вещи на дъска. Тя е силно засегната, но не го показва преди никого.