Глава 5
Минута е малко и много
Шаран все още не беше приключила с документите от последния случай който отрядат и раследваше, когато на вратата и се почука.
-Влез-отвърна изморено тя. Не знаеше, че има още някого в този час в зградата.
Вратата се отвори и беше не кой да е а самия Андрьо Флин.
-Трябва да поговорим-каза и грубо той и затвори врата след себе си.
-За какво? - попита го тя-Мисля, че изяснихме всичко в последния си разговор, лейтенант - използваше в защита тя ранга. Тя не искаше да води този разговор с него. Никога нямаше да е готова да му каже онова което бе преживяла преди всичките тези години. - Напротив има много не изяснени неща между нас Шаран и аз искам отговори на въпросите си-извика и той-тръгна си без да кажеш нищо, не е справедливо спрямо мен и всичко останало-изсъзка той.
-Не е справедливо спрямо теб-извика му тя.Шаран вече не можеше да сдържа гневът си, болката и страхът които криеше в нея-знаеш ли аз какво преживях, не нали.
-Кой го е грижа ти какво си преживяла-каза и той но веднага съжали за думите си, защото изражението на лицето и веднага се промени-не исках да кажа това-опита се да се защити Анди.
-Не няма нужда да обясняваш Флин, много добре знам, че за теб бях поредната към многото в леглото ти, жалко, че не го осъзнах по рано. Срам за мен-извика му тя.
-Това не е вярно и то го знаеш Шаран-отново викаше той.
-Слушай Флин не искам да говоря повече по този въпрос. Минаха много години от тогава не искам да си споням за това-каза му спокойно тя, но той можеше да разбере от изражението и, че тя крие нещо от него. Познаваше добре Шаран и знаеше, че когато криеше нещо никой не може да я накара да говори. Тя сама щеше да проговори в дадения момент.
-Добре, добре няма да настоявам повече, но знам,че криеш нещо от мен. Познавам те достатъчно добре и не можеш да го скриеш от мен-каза и по спокойно Анди.
Шаран се обърна и погледна през прозореца, сложи ръце на перваза и стисна с колкото сила имаше, че чак кокалчетата и станаха бели.
-Беше 15 април, две седмици преди да се разделим-започна тя, а Флин се вцепени защото много добре помнеше датата-след като се прибрах онази нощ заварих апартамента си претърсен а децата ми и Браян, ме чакаха в кухнята-Шаран беше прркъсната от глас, които не бе чувала от две години.
-Да Шар разкажи му, кажи му каква курва си-изсмя се Джак Рейдър.
-Какво за бога правиш тук Джаксън? - попита го гневно Шаран.
-Дойдох да видя любимата си женичка, но виждам, че тя е с любовника си.
-Джаксън нямаш право да говориш така с мен, отдавна не съм твоя жена и още веднъж те питам защо си тук? - изкрешя му тя. Флин никога не я беше виждал такава или да я е чувал така да говори.
-Днес се навършват 20 години-Джак не успя да завърши изречението си, защото Шаран го ударя с всичка сила.
-Млъкни, млъкни-изкрещя му тя. Очите и бяха обляни в сълзи-защо трябва да сипваш сол в раната?-извика му тя.
Джак се размя и прикрачи заплашително към нея.
-Ако още веднъж ме удариш ще си платиш жестоко-заплаши я той.
-Ти заплашваш ли ме? - извика му тя. Шаран не се страхуваше от Джак ни най малко даже. След като я преби жестоко един път тя вече знаеше на какво е способен и през годините тренираше упорито. Нямаше да му позволи отново да и причини нищо. Анди не знаеше какво се случва и това го притеснявсше. Джак беше споменал нещо за преди 20 години, времето когато с Шаран бяха заедно. Това имаше нещо общо с него и той го усещаше с червата си.
-Какво подяволите става тук? - извика им Анди и ги изкара от тирадите им.
-Ти ли ме питаш какво става тук? - извика му Джак.
-Да аз те питам какво се е случило преди 20 години? - попита го Анди.
-О ти не знарш, значи тази уличница-посочи Шаран - не ти е казала-отново се измя той.
-Какво не ми е казала Шаран? - попита вече изнервен Анди.
-Стига, достатъпно и двамата-извика им тя-нямате право да се месите в живота ми, камоли да отваряте стари рани-Шаран не можеше да понесе всичко това искаше да свърши всичко-преди 20 години забременях-извика им тя, но се обърна към Джак и го погледна с умраза-но - тя беше прекъсната от Анди.
-От кого? - попита я той.
-Не знам-отвърна тя а лицето и беше обляно в сълзи.
Преди 20 години
Шаран се върна в апартамента си след работа в бара и няколко часа с Анди. Тя и Анди прекарваха време заено в апартамента му, защото не можеше да се видят другаде. След онази нощ в бара той я чакаше след работа, докато тя не се съгласи да излезне на питие с него и в крайна сметка те се озоваха в леглото му.
Когато влезна в апартамента си всичко беше с главата надолу и Шаран се паникюса.
-Браян,Емили Рики-извика тя.
Тогава тримата се появиха от кухнята и децата се втурнаха към нея да я прегърнат.
-Мамо, много се изплашихме. Добре, че вуйчо беше тук-каза и Емили.
-Тук съм милички, мама е тук-каза им тя като целуна и двете деца.След това се изправи и прегърна Браян-какво се е случило Браян? - попита го тя.
-Джак дойде-каза и той-децата се събудиха от виковете му-обясни и той-той беше пиян Шар и заплашваше. Не знаех какво да правя, а ти не вдигаше телефона си.
-Съжалявам Браян-каза му тя и го прегърна отново.
Дни след случката Шаран не смееше да остави децата си през нощта сами и се обади в бара, че е болна и не може да дойде. Не ходеше и на работа само и само да знае, че Емили и Рики са добре.
Една сутрин когато тя заведе децата на училище се прибра у дома защото беше нейния почивен ден и трябваше да свърши много неща в апартамента. От няколко дни не се чувстваше съвсем добре, но не обърна внимание. Не вярваше, че е нещо нередно. Но тази сутрин просто се пувстваше като парцал. Беше и толкова лошо и не искаше нищо друго освен да спи. Никой не знаеше, че тя се виждаше с Анди, криеха се от всички.
-Шаран, къде си-извика я Браян.
-В спалнята съм-отвърба му тя и продължи със сгъването на дрехите. Когато Браян влезна в стаята и застана до нея се възхищаваше на това колко е силна сестра му.
-какво? - попита го тя когато нищо не каза.
-Добре ли си?-попита я той.
-Да защо?
-Не ми изглеждаш добре от няколко дни, сигурна ли си? - отново я попита той.
-Да Браян сигурна съм-отеърна му тя и в този момент и причерня. От известно време и ставаше така, виеше и се свят и и ставаше лошо от определени миризми. Тогава тя просто се срути на земята, а Браян се изплаши.
-Шар, Шар-каза и той но тя не реагира, той я вдигна и я положи на леглото и изчака да се свести. След няколко минути тя дойде в суюъзнание-ей, добре ли си, какво става с теб? - попита я притеснено той.
-Добре съм, сигурно е от стреса-отговори му тя.
-Шар ти почти не се храниш, не спиш, съсипваш се по този начин, защо правиш това на себе си?-попита я той.
-Знаеш, че не мога да се справя с толкова много неща на веднъж-каза му тя-но ще съм добре,обещавам ти.
Вечерта, когато с децата бяха до супермаркета за покупки тя реши да мине през аптеката за да си вземе тест за бременност. С Анди бяха заедно от 4-ри месеца, но и закъсняваше. Беше и нередовен цикала от както роди Рики. Не мислеше че може да е бременна, но реши да направи теста за всеки случай.
След като децата вече бяха в леглата Шаран реши да направи теста. Беше уолашена, но трябваше да каже на Анди. Тя беше бременна с детето му и имаше право да знае.
Дните минаваха, но тя нямаше смелост да му каже за бременността си. Страхувашесе, че ще и се измее в лицето.
Шаран се готвеше да отиде на работа в бара, когато се почука на вратата. Емили и Рики щяха да останат в апартамента на Браян тази нощ, защото утре отиваха с него на плажа.
-Момент-извика тя на човека зад вратата.
Когато отвори вратата Шаран се изненада пред нея беше Анди.
-Какво става Шаран? - попита я той.
-Какво имаш предвид Анди?-отвърна на въпроса му с въпрос.
-Не се прави на луда, много добре знаеш за какво говоря. Отбягваш ме от дни.
-Анди закъснявам за работа, може ли да поговорим утре? - попита го тя. Щ
-Не ще говорим сега-извика и тий.
-Анди, моля те не прави сцени-помолиго тя.
Анди виждаше, че сега няма да говори с него и я целуна и си тръгна, знаеше че тя ще говори в своето време. Няколко минути по късно тя чу шум идващ от кухнята и отиде да провери какво става. Там тя заварви Джак да пие и да се опира на масата.
-Какво правиш тук Джаксън? - извика му тя.
-Идвам да видя жена си, а я заварвам да изпраща любовника си, ти си курва Шаран - извика и той.
-Как смееш да ми говориш по този начин-изсъска му тя.
Значи той я бе видял с Анди пред вратата, когато се целунаха, помисли си тя. Виждаше, че Джаксън е много пиян и това я тревожеше, никога не го бе виждала такъв.
-Как смея ли? - извика и той-На курва като теб ще говоря така както си заслужила, улучница. С две бързи крапки беше до нея и разби бутилката с алкохола в главата и. Шаран се улюля но той я хвана и запопна да я влачи към спалнята и. Когато я хвърли на земята извади колана от панталоните си и го одари веднъж в земята.
-Джак, моля те недей-помолиго тя през сълзи.
-Моли за милост кучко-измя се той и я заплю в лицето.
-Джак, моля те, причиняваш ми болка, моля те-ридаеше тя, защото коланът му се заби с все сила в лицето и. Тя се сгъна на топка на земята а Джаксън беше над нея и я удряше и се смееше докъто тя агонизираше.
-Харесва ли ти кучко-попита я той смеейки се. Шаран беше почти в безсъзнание, когато той разкъса дрехит изнасили. Тя не усещале нищо друго освен болката от колана по цялото и тяло. Джак беше обезумял, чукаше я с все сила. Ръцете му оставиха следи по бедрата и а целувките по тялото и оставаха белези. След като утоли сексуалния си глад и тялото на Шаран се плъзна на пода, той се надвеси над нея и започна да я удря където му видят очите. Риташе цялото и тяло. Усещаше че имаше счупени ребра. Това му донесе удовлетворение.
Когато видя Шаран преди да напусне стаята и се усмихна на постижението си.
-Благодаря кучко за удоволствието, което ми достави-каза той и напусна апартамента.
Шаран не знарше какво се случва, тя не знаеше къде се намира и какво е това чувтво, сякъш тир беше минал през нея.
-Шар, Шар-до чу гласът на Браян, но не можеше да отвори очите си.
-Браян какво става? - попита го тя.
-Помниш ли какво стана след като си тръгнахме с децата? - попита я той.
-Не знам, нищо не си спомням-каза му тя и изсъска от болка, когато искаше да се премести в леглото-чакай Джак - тя не успя да завърши изречението си. - Значи това го е сторил Джаксън, ще го убия, какво си спомняш? - попита я той.
-Нищо само, че той дойде в къщата пиян и бяхме в кухнята, после бях в спалнята и той-тя не знаеше дали може да продължи, тогава си спомни за бебето. Трябваше да знае какво става с него, имаше усещане, че Джаксън е убил бебето и. Усещаше го-А бебето ми, кажи ми че е добре моляте Браян, кажи ми че е добре-молеше се тя.
-Съжалявам Шаран но то не отцеля-каза и той-Също така Шаран ти беше в кома 2 седмици, но сега се възтаноняваш-обясни и той.
-Какво?-извика му тя.
-Съжалявам Шаран, но е вярно, знам че не искаше, но нашите са тук, трябваше да ги извикам за да ми помогнат с децата, а не знаехме дали ти ще оцелееш. Притеснявахме се за теб. Казах им, че са те те нападнали на улуцата, знаех, пе никога няма да кажеш нищо на никого, че Джаксън го е направил за това те покрих-обясни и той.
-Благодаря ти много Браян-каза му тя.
-Почивай си имаш нужда от почивка, а искам да се възстановиш по бързо, Емили и Рики имат нужда от теб.
-Добре-отвърна му тя и отново заспа.
След месец на лечение Шаран се върна в къщи, но щеше да отнеме още толкова за да се върне на работа. С Анди не говореше от онази нощ и никога нямаше да говори отново с него. Когато се възтанови напълно Шаран се върна на работа, но се премести във ФИД отдела за разследване на силите.
От онзи ден на сам Шаран стана най-мразения човек в цялата полиция.
В настоящето
-Искам и двамата да напуснете кабинета ми и никога повече да не съм ви видяла-извика им тя. Джаксън беше като в каменен, не помнеше тази нощ въобще и не знаеше какво е направил защото беше пиян. Анди беше безмълвен и не си даваше сметка, че онази нощ той искаше да се върне, но нещо го спираше. Знаеше, че трябва да се върне. Усещаше, че тя има нужда от него, но той не го направи и загуби 20 години, в които се вярвале, че тя е била виновна.
-Трябваше да ми кажеш какво става-каза и тихо Анди-никога не съм си представял, че си преминала през това. Идвах до вас но ми казаха, че вече не живееш там.
-Казах да се махате от тук - извика им тя отново.
-Шар-продума Джакдън но беше прекъснат от нея.
-Години на ред се борех с това но вече не мога Джаксън, ти провали не само своя, но и моя живот. Загубих бебето си онази нощ, но спечелих нещо което ти никога не си имал-каза му тя като вдигна глава и го погледна - спечелих шанс за нов живот с децата си, защото те винаги са били мой, ти беше само донор на сперма и нищо повече. Идваше и си тръгваше от живота ни много пъти а аз те пусках заради тях. Знаеш ли вече не ми пука за нищо, изгледах и изучих децата си и сега е времето в което започвам нов живот а ти вече не си в него-замълча за миг и продължи-утре ще получиш документите за развод от Гавин и искам да ги подпишеш. Свърши Джаксън-завърши тя като се изправи по права и взе чантата и сакото си.
-Шаран не можеш-възраьи Джаксън.
-Мога и още как-отвърна му тя.
-Рони-започна Анди-как можа да скриеш всичко от мен? - попита я той.
-Виж Анди, истината е, че и двамата знаем, че ти щеше да си тръгнеш в мига в който разбереш, че съм бременна, не съм ли права. Ето защо аз не ти казах-отговори му искрено той. - Да вярно е пич, ти беше по баровете с мен и много мацки-каза му Джаксън.
-Днес се навършиха 20 години от онази нощ в която загубих детето си, и ти Джаксън ме изнасили - извика им отново тя, а сълзите и не преставаха да текът. - Вървете по дяволите и вдамата-каза им Шаран и тръгна да излиза от кабинета си, но Джаксън я спя
-Ще си платиш Шаран-заплаши я той.
-Заолашваш ли ме? - попита го тя-защото заплашваш полицейски служител, пред друг полицейски служител. Внимавай какво си пожелаваш Джаксън-каза му тя и излетя от кабинета си.
Преди да има време дори да реагира Анди бе нападнал Джаксън и го биеше. - Ще те съдя, копеле-извика му Джаксън.
-Пробвай се, не мисля, че дори имаш шанс-измя му се Анди и тръгна към асансьора, искаше да настигне Шаран и да разговаря с нея. Трябваше да говори с нея за да се извини за всичко. Макар да знаеше, че е безмислено точно сега, когато тя беше повече от ядосана на него. За това реши да изчака да мине време и да се доближо до нея, когато е по малко опасна. Сега тя беше по опасна, от когато и да било. Знаеше какво прави във фитнеса,когато играе с някого бокс. Тя беше добра, не искаше точно сега счупен нос или искълчена китка, защото тя щеше да го направи.
След няколко дни докато Шаран все още се възтановяваше от случилото се с Анди и Джаксън. Тя не искаше да изживява всичко това но се налагаше. Тя се изправи пред един от най-големите си страхове и казвайки на двама души от живота и какво е преживяла заради тях и олекна. Стана и по леко на душата и сърцето. Шаран знаеше, че с Анди има още какво да разговарят, но искаше време за да може да се изправи пред него и да отговори на въпросоте, които имаше да и зададе. Шаран също имаше няколко които искаше да му зададе, но не и точно сега.
Беше след обяд към 17 часа, когато Шаран получи телефонно обаждане от Главен Тейлър, че е нужна в ТП. Шаран изпусна дълъг дъх и се насочи към отбора на заместник началник Бренда Лий Джонсън.
Не беше изненадана, че пак са се забъркали в неприятности и и отмениха почивката. Все още беше ядосана на тях, че и провалиха плановете с Гавин да зсминат за известно време. Беше и кофти, но в един от свободните и дни с Гавин се напиха в апартамента и. Отдавна не се бяха събирали така и на Шаран и хареса и реши, че ще го прави по често.
Когато прекрачи прага на ТП всички се обърнаха към нея.
-Защо бях призована от шеф Тейлар, началник Джонсън? - попита Шаран.
-Капитан Рейдор - започна агент Халард-бяхте извикани тук, защото ни е нужна вашата помощ-каза и той.
Шаран беше объркана защо искаха точно нейната помощ.
-Защо вие моята помощ? - попита ги тя.
-Вие сте единствената жена, която в цялата Лосанджалийска полиция може да ни помогне в тази операция под прикритие - обясни и Фриц, но тя го прекъсна.
-Извинете ме но аз не съм - тя беше прекъсната от Фриц.
-Кап Рейдор погледнете това-даде и папка-вие сте единствената която отговаря на описанието, което направихме на нашите жертви,-обясни и той.. - В документите ще видите, че нашите жертви са все жени на различни възможности но всички са червенокоси със зелени очи - обясни и Фриц.
Корема на Шаран се преобърна веднага когато го чу. Тя вдигна глава и погледна Анди, които отбягваше погледа и.
-Анди-прошепна му тя и тона и привлече вниманието му-Вярно ли е-попита го тя-Случеят от преди 22 години завърна ли се.
Всички ги гледаха а Анди пристъпи към нея и я погледна в очите.
-Така мисля Рони-отговори и той-но за това ни трябва твоята помощ, ти познаваш случая, а и отговаряш на описанието на жените. Знам че случаят беше тежък за теб,, както и за мен но..
-Какво на Анди-извика му изведнъж тя-Убиха най-добрата ми приятелка вместо мен. Обещах си, че ако имам възможност ще го убия.
-Знам бях с теб когато даде обещанието си, аз също дадох своето, че ако един ден отново се появи ще го убия-отвърна и той-ти загуби приятелката си а аз изгубих партньора си.
Всички гледаха и не знаеха, че Рейдар и Флин са били партньори. Това беше шок за тях.
Следва продължение…
Фриц и Шаран отиват под прикритие. Шаран е отвлечена, изнасилена и пребите. Намира я на косъм от смъртта. В болницата разбира че е влюбен в нея, а Бренда усеща, че нещо се случва. Тя има връзка с Уил Поуп отново. Анди изпълнява обещанието, което е дал преди 22 години.