Глава 6

Нещо грешно

Шаран беше в шок от всичко, което се случваше. Не можеше да повярва, че нещата от преди 12 години се връщат отново при нея.Не искаше да се идва този ден, но той дойде. Нямаше нищо което можеше да направи за да върне времето и нищо от това да не се беше случило.

-кап Рейдор може ли за момент-попита я агент Халард.

-Какво има? - попита го притеснено тя.

-Знам, че случая е тежак за вас, но искам от вас да се държите професионално и да не поемата рискове-каза и той.

Те бяха в апартамента на Шаран, най-добрия вариант, който имаха и оговаряха плана. Шаран не можеше още да се успокои.. Трябваше и време, защото от отдавна не беше работила под прикритие и се притесняваше. Нямаше да си позволи да допусне грешка.

-Вижте агент Халард случаят ми е до болка познат, никога не съм спирала да го следя. Не съм работила от години под прикритие, но ще направя всичко възможно да хванем този човек.Аз съм причината за да се върне-каза му тя.

-Кап Рейдор вие не сте причината за да се върне,този луд е работил години наред за да се скрие, но сега няма да успее, ще го хванем вярвайте ми-каза и Фриц, който седна до нея на дивана-ще направим всичко възможно този тип да си плати за случилото се.

-Никога не съм подозирала, че това ще е Франк-каза му тя.

-Франк или не той ще си плати за това, което е сторил. Знам, че случеят е труден, но ви моля да се въздържате от каквито и да е необмислени и прибързани решения. Аз съм тук за да ви пазя.-обясни и Фриц.

Шаран не отговори, тя беше преуморена, нямаше сили вече да говори или да прави нещо, искаше да спи и когато се събуди да е приключило всичко. Нямаше представа, че животът и ще се преобърне така след толкова много години. Без нито дума Шаран стана и се отправи към спалнята си. Тя затвори вратата, и се облегна на нея, издиша не осъзнаващо че сържи дъхът си. С бавни движения се съблече и облечв пижамата си, нямаше сили дори да си сложи душ. Легна в леглото и след няколко минути беше заспала.

Фриц беше узадачен от държанието на Шаран, не я познаваше но нещо в него искаше да я опознае. Не знаеше нищо за нея, но бе решил да научи колкото се може повече за кап Рейдор.

-Брен, как си? - попита я Фриц, когато тя му вдигна.

-Добре, работим с екипа още по случея който ни прехвърли началник Тейлър - обясни му тя.

-Бренда искам да ми изпратиш дусието на кап Рейдор, искам да науча всичко за нея, има някаква мистерия около нея-каза и замислено Фриц - не знам какво е но имам чувството че нещо крие - обясни и той.

-Ще ти го изпратя възможно най-бързо. Но ще попитам и Флин за нея, изглежда те се познават много добре - каза му тя.

-Благодаря ти Бренда, обичам те - каза и Фриц.

-И аз теб Фрици-отвърна тя - пази се-и затвориха.

Фриц остана в хола и размишляваше дълго върху това каква е Шаран, какво се е случило в живота и. Не знаеше нищо за нея, но беше решил, че трябва да разбере, така или иначе щеше да работи с нея известно време. Трябваше да знае какъв човек седи до него, по скоро спи в съседната стая. Бренда винаги говореше лошо за нея, винаги я обвиняваше за нещо. Да жена му не беше от обикновените жени, тя беше началник Бренда Лий Джонсън. Тя беше обучен полицай, освен това беше и един от най-добрите агенти на ЦРУ. Тя знаеше как да накара хората да говорят, познаваше, кога някок се опита да я излъже. Тя просто го надушваше като хрътка. Това беше жена му, докато жената, която сега спеше в другата стая беше коренно различна. Имаше нещо в нея което той не можеше да обясни или дори да разбере, което силно го привличале към нея. Фриц никога не беше изпитвал толкова силна нужда да защити някого така както сега иска да защити Шаран. Дори с Бренда не е така. Знаеше, че Шаран е обучен полицай но щеше да направи всичко възможно да я защити ако се наложи дори да жертва себе си.

Фриц не спа много през ноща, защото мислите му летяха към една жена, която не познаваше. Жена, която спеше на няколко метра от него. Чудеше се какво става с нея, как е започнало всичко с този случай и защо точно тя трябва да е в центара на тази гадна работа. Шаран беше хем примамка, хем се пазеше от ФБР и ЛАПД.На сутринта, когато Фриц се събуди усещаше миризмата на кафе и нещо което не можеше да разпознае. Той стане избърса съня от очите си и се за пъти към кухнята. Там той я видя. Една обикновенна жена, която готвеше закуска, и не беше нищо общо с това което беше виждал от нея или беше чувал за нея. Той не познаваше тази жена, но работата която имаха заедно щеше да ги накара да се опознаят малко или много. Просто се налагаше, така ставаха по лесно работите в екип. Усещаше че тя е с трудна черупка, но знаеше че рано или късно ще научи нещо за нея, което ще му е от полза и че тази черупка ще се пропука, ако не се счупи.

-Не стойте така, аген Халард, кафето е в каната, чашите са в третия шкаф от хладилника към мен-обясни му Шаран-и не мислете, че не ви усетих-пошегува се тя.

-Добро утро капитане-каза и Фриц и започна да се самоубслужва, като намери чашите и си наля кафе. Обичаше го чисто и без захар. Явно капитана знаеше това, щом не му предложи нито захар, нито мляко-помисли си Фриц. Научила ис е урока, не напразно я наричаха "Нечестивата вещица".

-Добро утро и на вас-каза му тя като се обърна към него и го погледна за миг, после пак се съсредоточи върху онова, което беше на котлона.

-Какво мирише толкова приятно? - попита я Фриц, като се приближи до нея и искаше да погледне над рамото и онова, което готвеше.Шаран,не беше агент на ФБР или на ЦРУ, но беше един от най-добре убучените полицай в ЛА.

-Най-обикновенни понички-отговори му тя,като взе една от вече готовите и се обърна към него и му я подаде-опитай-каза му Шаран, а Фриц с удоволствие отхапа половоната, защото не очакваше че ще са хубави. Навярно Бренда беше виновна за това.-е харесват ли ви? - попита го тя.

-Страхотни са-отвърна той, истински щастлив, че за пръв път от както се ожени за Бренда яде домашно приготвена закуска или каквото и да било друго ядене. - все едно съм в пекарната на баба ми - каза и той, като се пресегна и взе още една от готовите понички. Харесаха му.

-Радвам се, че ви харесаха агент Халард-каза му Шаран, като му се усмихна.

-Отдавна не съм ял домашно приготвена храна-обясни и той-не мога много да готвя, да не говорим, че Бренда въобще не влиза в кухнята.

-Е да тя обича само шоколад-подхвърли му Шаран.

-Е не само шоколад а и Кити-котката и-обясни и той.

-Началник Джонсан и котка, не мога да повярвам-засмя се Шаран.

-Да тя обича страшно много животните и най-вече котките-започна да и обяснява Фриц. Шаран се засмя над картината началник Джонсън и котка. Тя не можеше да се контролира, беше и трудно и чак изпусна една лъжицата, с която вадеше поничките. Фриц се размя от звука на нейния смях. От падането на лъжицата на земята имаше мазнина по плочките и Шаран се подхлъзна,но Фриц реагира бързо и я хвана преди да падне. Двамата спряха да се смееят.

-Благодаря - каза му тя.

Шаран се отскубна от Фриц и бързо взе парцал от шкафа под мивката и почисти пода. В този момент на Фриц телефонна звънна. Той излезна от кухнята и зе запъти към балкона за да говори.

-Да Брен-каза той щом отговори.

-Фрици къде си? - попита го тя.

-Как къде? - отговори и той с въпрос.

-Фриц сериозно те питам?

-На балкона съм, защо? Какво става? - попита притеснено той.

-Досието на кап Рейдор липсва-каза му тя-взето е преди 3 месеца от агент на ФБР.

-Какво?

-Фрици има изтичане-птошепна му тя-и е един от вас.

-Но как е възможно, аз отговарям за случея от преди 2 месеца, защото тогава започна всичко-обясни и той.

-Знам Фрици но явно някой е знаел нещо и е от твоя екип-прошепна му тя-Тао работи по следата да открие човека взел досието.

-Ще говоря с кап Рейдор за да ми каже всичко, ще се наложи да говори-каза и той.

-Фрици моля те внимавай-каза му Бренда-ще изпратим още хора да наблюдават сградата, и ако искаш да се махнеш ще изпратя Флин, всъщност след малко ще говорим с него за да ни разкаже за кап Рейдор.

-Ще държим връзка, ще говоря с нея и ще видя какво ще мога да разбера.

Двамата затвориха и Фриц се загледа към Грифит Парк и се зачуди какво за Бога става тук. Нещо не беше наред и той го усещаше. Един от неговите хора беше предател. На всяка цена трябваше да разбере защо е взеъо досието на кап Рейдор.

-Агент Халард закуската е сервирана-провикна се Шаран от кухнята. Нямаше огромно желание да закусва с когото и да било, но слушаят го налагаше и тя беше принудена да го направи.

Фриц се присъедини към нея на масата и се хранеха в тишина. Не знаеше как да започне разговора с нея, защото знаеше че има нещо което крие и няма да стигне до истината лесно.

-Е кап Рейдор искам да знам всичко за случая от вас-каза и Фриц.

-Вече сте чели докладите, какво още трябва да ви кажа, там е всичко-обясни му тя, като знаеше, че иска да научи онова което тя криеше. Фриц знаеше, че крие нещо, и Шаран също го знаеше. Нямаше начин да му каже онова което крие, не можеше да му го каже.

-Капитан Рейдор - започна сериозна Фриц-и двамата сме наясно, че има нещо, което не казваш и криеш от нас-каза и той, като не сваляше поглед от нея.

-Няма какво друго да кажа освен онова, което вече сте прочели в доклада ми. Вижте агент Халард нямам какво друго да ви кажа-завърши тя и се изправи от маса и тръгна към балкона. Тогава се чу шум от коридора пред апартамента от който Шаран подскочо. Фриц извади оръжието си и тръгна към вратата, отвори я и видя че няма никого, но когато се обърна видя на пода плик с името на Шаран.

-Капитан Рейдор имате писмо-каза и Фриц-Ще звънна на Бренда и екипа да дойдат и да го проверят и камерите.

Шаран бързо стигна до Фриц и взе писмото от ръцете му и го отвори. Познаваше този почерк.

Любима Шаран,

Изминаха 12 години от последнат ни среща, но аз никога не спрях да мисля за теб. Не спрях да те следя, не съм спрял да те гледам Шаран. Все още си много красива, но липсва камофлажната униформа. Подготвия, ще ти трябва. Помниш ли мисията в Иран..

Идвам за теб, скоро…

Франк

Шаран се срути на земята и не можеше да диша. Всичко преди 14 години се върна при нея. Ще може ли да понесе отново всичко което предстоеше да се случи.

-Кап Рейдор-извика я Фриц, но тя не реагира-кап Рейдор-отново без оспех. - Шаран - изрече бавно и нежно името и и клекна до нея, но и това не помогна. В този момент се звънна на вратата.

-Отворете вратата, военна полиция-извика някой от другата страна на вратата. Фриц не знаеше какво става.,но нещо не беше наред. Той стана от мястото си до Шаран и още с пистолет в ръцете отвори вратата.

-Кои сте вие и какво искате от кап Рейдър? - попита ги фриц ядосано. Тогава петима силно въоръжеи мъже вслезнаха заедно с една жена и обходиха апартамента за да го изчистят. - На вас говоря! - извика им Фриц.

-Майор Мери Рослин-представи се жената-а вие сте? - попита тя Фриц.

-Аген Фриц Халард, ФБР-представи се и той-Защо сте тук.

Шаран вече издваше на себе си, дишането и се връщаше към нормалното и вече осъзнаваше какво се случваше около нея. Тя бързо се изправи и зае позиция да поздрави, така както поздравяват военните.

-Майор Рослин-каза Шаран-Полковник Одлайер-поздрави тя. Жената срещу нея също поздрави както подобава за по виш офицер.

-Полковник Одлайер трябва да дойдете с нас в щаба, при генерал Адама-каза и полковник Рослин.

-Какво става тук? - попита Фриц.

Шаран знаеше, че е време да разкрие някой от пазените и тайни.

-Агент Халард, моля оведомете шефовете си и колегите ви от ЛАПД, че вие и полковник Одлайер ще дойдете с нас в щаба на Американската Армия-каза ми майор Рослин.

-Но защо, защо вие се намесвате? - попита той, обърна се към Шаран-Кап Рейдор, какво става тук? - попита я той.

-Полковник Одлайер чакаме ви след 15 минути долу във фоайето-каза и майора и с хората си излезна от апартамента.

-Добре ще бъда там-отговори Шаран и изпусна дъх, който и тежеше.

-кап Рейдор-повиши глас Фриц, за да превлече вниманието и-Какво става тук?

-Както разбрахте викат ме в щаба на Американската армия, трябва да се приготвя, пригответе се и вие, трябва да сме долу след 14 минути-каза му Шаран и тръгна към стаята си. Знаеше, че са и нужни 10 минути за да бъде готова. Това беше едно от обученията, които така и не забрави. Фриц, влезна в стаята за гости и бързо смени костюна си. В същото време говореше с Бренда.

-Какво искаш да кажеш Фриц, че са я нарекли полковник? - попита го Бренда.

-Да точно така-отвърна и той. И двамата бяха на високоговорител и целия отряд на ТП слушаше разговора.

-Преди 12 години кап Рейдор - започна лейтенант Анди Флин-работеше за Американската армия, тя беше в тайните операций Б613, имаше множество мисии,. Знам, че в последната и мисия е станало напечено. Шаран не говореше за нея.

-Анди, казваш ли ми, че никой от нас не знае, че Нечестивата вещица е била в АА и Б 613? - попита го Лейтенант Провенца.

-Да Луи, точно това казвам-отвърна Анди.

-Бренда свързах се с началниците си и те с Уил Полп и трябва да дойдете и вие, не знам какво ще се случи, но имам лошо предчувствие.-каза и Фриц. - Агент Халард трябва да тръгваме-извика му Шаран от коридора.

-Идвам-отвърна и той,после се обърн акъм Бренда по телефона-Трябва да тръгвам, за всеки случай следете телефоните ни, имам лошо предчувствие.

Докато говореше Фриц си слагаше сакото и тръгна към варата все още говорейки с Бренда.

-Добре Тао се заема, ще държим връзка-каза му Бренда.

-Агент Халард, в отряда на кап Рейдор е имало човек, който я е предал, внимавайте. Тя не споменаваше имена, но може да има нещо общо. Знам само, че тя и Франк, бяха колеги и може би и нещо повече, поне аз останах с такова впечатление - каза му Анфи.

-Добре ще внимавам-каза Фриц.

-Вече ви следя аг Халард-намеси се Тао.

-Ще държим връзка- каза той и приключи разговора и когато беше във фоайето видя Шаран в униформата на американската армия. Изглеждаше различно, някак тайнствено.

-Имаме две минути - каза му Шаран и тръгна към врата за да излезнат. Фриц я последва и точно 15 минути след като се видя с Майор Рослин те бяха там.

-Да тръгваме-каза майора Рослин и всички я последваха. Шаран и Фиц се качиха заедно с другата жена. Усещаше напрежение между двете жени. Никой не говореше. Фриц погледна към Шаран и видя, как играеше с ръцете си, признак, че е нервна. Тя беше дълбоко в мислите си и Фриц забеляза, че колата, която ги следваше изчезна. В този момент, телефона му звънна. Беше Бренда.

-Агент Халард-каза той като вдигна.

-Фриц, майор Рослин с вас ли е? - попита го тя.

-Да, защо?

-Фриц, тя е била най-добра приятелка на качпитана,. И е кръсница на дъщеря и. Ние сме на път. Скоро ще се срещнем. Тао следи всичко, след вас има и наша кола.-обясни му тя.

-Добре-отговори и той и затвори.

-Агент Халард-започна Рослин-знаем, че жена ви началник Джонсан ще дойде след нас, виждаме колата, която ни следи, спокойно не ви грози опасност-завърши тя и погледна Шаран.

-Явно добре сте се осведомели! - отговори и Фриц.-А въпроса тук е защо вие Капитан Рейдор? - попита я той.

-Полковник Одлайер-поправи го тя-ще разберете когато престигнем-завърши киРослин.

Шаран остана мълчелива през цялото пътуване до щаба.Тя познаваше много добре пътя до кабинета на Адмирала, макар, че не знаеше, че е нов. По времето, когато работеше беше Адмирал Кейн. Фриц не се отдалечи повече от два метъра от нея, защото не знаеше дали няма да се случи нещо. Вървяха по няколко коридора, когато пред тях изкочи мъж в униформа.

-Шаран, Шаран-развика се той и се затича към нея.

-Ричърд-каза твърду Шаран и когато той се опита да я прегърне тя отстъпи крачка назад. Той пак се опита, а тя

отново тръгна назад. Фриц забеляза че нещо притеснява Шаран и бързо я избута леко и застана пред нея.

-Кой си ти и какво искаш от капитан Рейдор? - попита Фриц.

-Капитан Ричард Фостър-отговори мъжът-ние с Шаран бяхме колеги.

-Капитан Рейдор добре ли сте? - попита я Фриц като се обърна към нея.

-Да добре съм,искам колкото се може по бързо да свърши всичко и да мога да продължа живота си от там от където спря-каза тихо Шаран само Фриц да я чуе.

-Ще свърши скоро, обещавам ви-каза и Фриц, като сложи ръка на кръста и ородължиха по коридора следвайки майор Рослин.

Пристигнаха пред кабинета на Адмирала и трябваше да изчакат малко. Когато Шаран, Мери и Фриц влезнаха в стаята Шаран замръзна на място. В стаята имаше още един човек който тя никога нямаше да помисли, че ще бъде тук.

-Майор Рослин, Полковник Одлайер, агент Халард, моля седнете, каза им непозмат за Шаран и Фриц мъж. За Фриц всички бяха непознати, но Шаран ги познаваше. Те седнаха но тогава един от мъжете стана и се доближи до Шаран. Тя потрепери и погледна към Фриц, сякаш се страхуваше от него, в погледа и го четеше. Защо тя би се страхувала от него.

-Полковник Одлайер радвам се да ви видя след толкова много години.-каза мъжът-10-11 може би от последната ни среща.

Тя не отговори,не искаше дори да си спомня за него. Нямаше никакво желание да бъде близо до него или дори да знае че той е все още жив. Заради него преди 15 години едва не умря. Той сложи ръцете си от двете страни на стола и и се наведе в личното и пространство, което я изнерви още повече. Фриц гледаше какво става и знаеше, че нещо просто е объркано. Искаше да направи нещо но знаеше, че тук той няма власт и не може да направи нищо и ще застраши не само нейния живот които беше в опастност но и своя.

Ко-Е Шаран какво е да си капитан на най мразения отдел в полицията на ЛА?-попита я той, но тя отново мълчеше и задържа погледа си върху Фриц-Какво стана на 10 април 2006 година в Берлин? - попита я отново той. Тогава тя го погледна а в погледа и се четеше ужас, страх и неща които той не можеше да разпознае..

-Попитай Франк Бейли, приятелят ти! - отговори ми студено тя-нали и ти самият беше там, защо питаш мен. Ти беше там Итън.

Начина по който се гледаха казваше на Фриц че тук има много дълбоки тайни, които никой никога не е казвал.

-Полковник Голтби, моля седнете на мястото си. Полковник Одлайер не е тук за разпит, за който ти си мислиш. Нямам представа какво е станало тогава, но искам да знам с какво си имаме работа, защото нещата не са розови.-каза им аднирал Адама.

-Адмирале полковник Одлайер и полковник Голтби са работили тясно заедбо с майор Бейли.-каза му Майор Рослин.

-Добре но това не отговаря на въпроса ми защо този мъж убива жени из целия свят? - попита Адама.

-Защото Шаран, не се омъжи за него - отговори му Итън.

-Какво? - беше реакцията на Фриц.

-Итън не говори глупости, Шаран беше женена а Франк и беше приятел. Ти явно си полудял-каза му Мери.

-Всички знаем, че Шаран и Франк имха връзка-каза и Итън.

-Аз и Франк нямахме връзка, бяхме най-добри приятели-изсъска му Шаран. В стаята започна да се вика от три страни и никой не слушаше другия докато не се чу един специфичен за двама обитатели на стаята глас. Беше не кой друг а самата Бренда Лий Джонсан.

-Тишина-извика им тя.

Всички млъкнха а Фриц благодари на боговете, че в този момент се появи жена му защото тя беше единствената, която щеше да разреши този случай.

-зам нач Бренда Лий Джонсан - представи се тя-Тежки Престъпления, а това са лейтенант Провенца и Флин.

-Радвам се че дойдохте началник Джонсан - каза и адмирл Адама.

-Адмирале този случай е мой и на отдела ми и сме тук з да науча с какво си имаме работа и как можем да си сътрудничим-Бренда беше много мила с него, което изненада много Фриц и Шаран.

-Добре така и се разбрахме с Уил Поуп,моля да извините хората ми днес са превъзбудени.

-Няма проблем свикнала съм с такива хора-отвърна му Бренда-Искам сега цялото досие на Франк Бейли и Шаран Рейдор, също така и на всички, които са работили с тях. Ще помоля всички от отряда да се явят при мен за да ги разпитаме.

-Добре, всичко което поискахте ще бъде изпълнено. Досиетата вече са подготвени, но имаме проблем, липсва досието на полковник Одлайер . - обясни Адама.

-Това е странно, защото и при нас липсва. - замислено отговори Бренда.

-Да и на нас това ни направи впечатление, защото последно е изискано от агент на ФБР преди 3 месеца и сега го няма-обясни и Мери.

-Точно както при нас-промърмори си сърдито Провенца.

-Добре, сега ако ме извините имам работа-каза Итън Голтби.

-Полковник Голтби-поздравиха го Адама и Мери, но Шаран не си направи труда и да се по мръдне. Никога не го е харесвала нито пък и е било приятно да работи с него.

-Кап Рейдор ще трябва да дойдете с нас, имаме какво да си говорим-каза и Бренда.

-Полкивник Одлайер ние също имаме какво да обсъждаме с вас-каза и Адама.

Шаран знаеше, че е дошъл момента в който трябва да се разкрие едн голяма тайна която застрашава много хора, но трябваше да говори и да се освободи от товара който носеше. Вече 20 годони и отгоре носи в себе си тайните на едно угромно зло.

Мери познаваше Шаран много добре макар да не се бяха виждали повече от 10 години все пак си беше същата но имаше нещо ново в нея което не и даваше мира. Не можеше да си позволи да я загуби отново след толкова много години. Щеше да направи всичко възможно да оправи отношенията си с нея.

-Има много неща които трябва да се кажат, но нито тук нито в полицията на ЛА е подходящо. Има едно място което е подходящо-обясни им Шаран.

Тя все лисп и писалка и написа адрес на два листа и ги подаде на Адама и Бренда. - ще ви чакам в полунощ-каза Шаран и тръгна да излиза от стаята, но една ръка я спря.

-Какво забога се опитваш да направиш? - попита я Анди.

-Да направя нещо, което трябваше да направя преди 20 години. Агент Халард нямам нужда от комвой, ще се справя и сама. Ще съм тама и ще си чакам, без подслушващи устройства, защото нищо няма да кажа. Дори и Тао да посмее да сложи нещо ще го разбера-каза им тя и излезна от стаята. Всички гледаха след нея но никой нищо не посмя да каже. Никой не знаеше какво се случва, само един човек в стаята се досещаше че тази вечер че излезнат на яве мръсни тайни