Глава 7:
Б613
Шаран беше на едно от любимите и места а именно плажа и морето. Това и носеше утеха. Збаеше, че е време да разкрие тайните от миналото. Време е на яве да излезнат много злини и мръсни историй и тайни на бял свят. Може и тя да не излезне жива от всичко това, но е време да се изправи пред всичко и да понесе последствията си.
Плажа беше почти пуст, както тя го обичаше. Времето беше хубаво но тя нвмаше желание за плуване. Докато вървеше правише план как да разкаже всичко което се е случило в миналото и ще се случи отново. В същото време докато се разхождаше в чантата и звънна телефона. Тя го изрови бързо и видя, че и звъни агент Халард.
-Да моля-каза тя като вдигна телефона.
-Кап Рейдор къде сте? - попита я притеснено той.
-Аз съм добре агент Халард.А вие защо ми звъните? - сега беше нейн ред да зададе въпрос.
-Притеснявам се за вас кап Рейдор, следят ме, навярно следят и вас.А моя работа е да ви пазя-отговори и той.
-Агент Халард аз съм напълно способна да се грижа за себе си. Аз съм обучен полицай и бивш военен, мога да се грижа за себе си-обясни му тя.
-Кажете ми къде сте кап Рейдор? - попита я строго той. Шаран само се засмя.
-Агент Халард вие сте обучен агент на ФБР и вярвам, че знаете как да се измъкнете от хора които ви следят. Ще се видим довечера и не водете компания-каза му Шаран и затвори телефона.
Тя се поогледа и забеляза двама души които и изглеждаха много съмнителни. Тя се върна към колата си и започна да обикаля без целно града, докато не се навря в трафик на едно крастовище и тръгна към единственото място което знаеше че ще е безопасно. Заряза колата си на един паркинг и хвана такси до старото и скривалище. Много отдавна не беше ходила там, може би от 5 години. Когато стигна до апартамента Шаран го завари точно такъв какъвто го остави всичките тези години. Имаше прах. Шаран влезна в спалнята и там беше същото. Влезна в банята изкъпа се легна на леглото и се замисли за това което я чакаше.
Когато беше време за тръгване Шаран извади от гардероба си лчерни панталони тениска и коженото си яке. Беше решила да вземе мотора си, можеше лесно да го скрие и ако се наложи можеше да се спаси с него.
Когато пристига на ореченото място всичко беше тъмно, тя огледа района беше чист, нямаше никой. Включи светлините и зачака идването на останалите. Знаеше че сигурно някой ще каже на някого и сигурно ще си имат компания, но това не я притесняваше а същинската част. Докато Шаран беше седнала на един съндък чу приближаващи се коли, за слуша се добре и чу много стъпки и токчета и знаеше че са те.
-Добър вечер - каза им Шаран и включи светлините за да се разкрие къде е тя.
-Кап Рейдор бихте ли ни обясни ли защото за бога сме тук? - попита я раздразнено Бренда.
-Бихте ли ме последвали и ще разберете-каза им Шаран и скочи от сандъка и тръгна към мостче, което водеше към малка барака. Всички я последваха и когато влезнаха вътре иосветлението беше включено разбраха че е не просто барака, а като строго секретен щаб.
-Полковник Одлайер как постигнахте такова нещо? - попита я адмирал Адама.
-С много труд и средства адмирале-каза му Шаран- но може би вие я виждате за последно.
-Какво се опитвате да кажете кап Рейдор? - попита я Фриц.
-След мен са Б613, искат да ме убият, защото искам да изоблича на бял свят всички неща които са направени от тях и от мен-каза им Шаран-може би това е последния път когато разговарям с вас и искам да бъде бързо, защото съм сигурна че вече са научили за това място.
Всички задаваха въпроси един през друг и Бренда трябваше да се развика отново, за което Шаран и беше много благодарна.
-Всички млъкнете, спрете-каза им тя, после се обърна към Шаран-какво се опитвате да ни кажете кап Рейдор?
-Опитвам се да ви кажа, че сигурно ще бъда убита и заличена от земята все едно никога не съм съществувала-обясни и Шаран. Тя се обърна към бюрото си и взе няколко папки. Подаде ги на Бренда-тук е цялата работа върху която съм работила в Б613 и в армията. Извършвала съм много лоши неща, за които ще бъда наказана.
Бренда взе една и предаде на останалите другите папки. Всички гледаха и не вярваха на очите си.
-Кап Рейдор искате да ни кажете, че всичко това тук е ваше дело.Че сте убили толкова много хора, макар и търсени от закаона за всякакви престъпления? - попита я Фриц.
-Да агент Халард, точно така. Всичко в тези документи е извършено от мен. Имам и за други агенти, които така и не се завърнаха от мисий-обясни Шаран.
Тогава се чу шум и тя скочи и тръгна към компютъра си, натисна няколко копчета и видя пе имат компания.
-Сега всички трябва да напуснете това място-каза им Шаран като измести бюрото си и вдигна капак и се показа лодка-Всички в лодката веднага.- Докато Бренда и лейт Провенца слизаха в лодката Шаран даде на Анди няколко флашки-Анди тук е цялата информация, която ще вие нужна за да заличите тази организация. Хайде Анди върви, знам че ще се справиш с лодката. Докато вие се отдалечите аз ще ги забавя.
-Какво казваш Шаран? - попита той
-Няма място за всички. Лодката е за петима, но вие ще се сместит, хайде вървете, губите ценно време.
-Аз оставам с вас Кап Рейдор-заяви Фриц.
-Но Фриц-запопна да протестира Бренда.
-Слушай ме Бренда, върви с Анди и лейт Провенца. Аз и кап Рейдор ще се измъкнем и ще се видим в стаята за убийство-каза и Фриц и я целуна по челото. Когато Бренда беше в лодката с останалите Шаран изкара два пистоле и няколко пълнителя и хвърли единия с два пълнителя на фриц.
-За всеки случай-каза му тя.
-Да излизаме от тук кап Рейдор - каза и Фриц и я хвана за ръката и я дръпна със себе си към сушата. Докато тичаха по дървения кей Шаран се услишваше да чуе или види нещо, но нищо не се видя.
-Ела тук-каза му Шаран, като се скриха зад няколко съндъка. Шаран видя двама души и за това ги скри там-видях двама но са сигурно повече.
-До колите не можем да стигнем, ще трябва да измислим друг вариант-каза и Фриц.
-Ако мотор ви харесва като вариант, значи имаме изход-каза му тя.
-Вие и мотор-засмя се той-скутерче-отново се засмя и тогава към тях прелетяха куршуми.
-Браво на вас агент Халард - порица го Шаран.
-Добре, добре-призна се за виновен. Дадоха си знак и двамата отвърнаха на огъня срещу тях. Шаран видя как уцели един,но не знаеше колко всъщност има. Искаше да знае, за да е подготвена за всичко, но не беше.
-Трябва да тръгнем към онези дървета, на 400 метра от тях има малко блато и там съм оставила мотора си. На около почти километър от тук-обясни му Шарън.
-Значи сте имали план за бягство? - попита я Фриц.
-Винаги имам няколко, ако не искаъе мотора другия вариант е плуване.Вие решавате-каза му тя и вече знаеше отговора. Тя беше изплашена въпреки, че се опитваше да се държи. Фриц посегна за ръката и отново я дръпна към себе си.
-Не ме пускаш, не те пускам-каза и той-от тук ще излезнем и двамата живи.
-Добре, само да знаете, че това място ще избухне след 3 минути-каза му тя-цялата информация ще бъде заличена както мястото, изчаках да се отдалечат достатъчно за да са в безопасност.
-Благодаря ти за това-каза и той и с няколко бързи движения я дръпна към посоката в която тя му каза, че ще е моторът и. Куршумите минаваха покрай тях, но двамата хванати за ръка не спираха да бягат. Шаран не знаеше какво е това чувство, което изпитваше от усещането на ръката и в неговата. Знаеше, че е грешно всичко това, което изпитваше в момента, но знаеше, че ако днес отцеле утре няма да е така. Можеше да си позволи да почувства всичко, което изпитваше към този мъж. От няколко седмици го беше забелязала, колко е красив, какви красиви сини очи имаше.Костюмите му винаги бяха перфектно изгладени. Знаеше, че Бренда не готви и със сигурност не му глади ризите, но той винаги беше перфектен. Днес беше в небрежно облекло, дънки с риза и кожено яке. Беше повече от привлекателен. Докато мислеше за него се спъна и в този момент в уцели един от куршумите в рамото. Шаран само изсъска и се изправи с помоща на Фриц и отново тръгнаха да бягат. Тогава всичко избухна.
-Имаме 1 минута докато се съвземат какво става, мотора е на 200 метра от тук-Шаран усети много силна болка в крака, не беше счупен, но знаеше, че няма да може да кара-продължавайте без мен аз ще ги забавя.
-Ти ако си мислиш че ще се откажа в края не става-Каза и Фриц и я вдигна на рамото и от изненада Шаран изпищя-тихо де, няма да те отвлека, само искам по бързо да се махнем от тук-каза и той и след малко бяха до мотора и-Ехааа-каза Фриц.
-Е това е моят скутер агент Халард - каза му съркастично Шаран.
-Харли-каза той и я прегърна. Шаран също го прегърна и не искаше никога да го пуска.
-Може да го карате-каза му Шаран, като счупи прегръдката и извади каските за да си ги сложат.
Двамата бяха далеч когато се чу втори взрив, Шаран знаеше за това искаше да е сигурна, че всичко ще бъде заличено. Фриц спря мотора на една бензиностанция за да зареди и видя, че Шаран е малко бледа.
-Добре ли си? - попита я той.
-Да добре съм - отговори му тя и се ожлегна на един стълб и затвори очи, Фриц наля бензина в мотора и отиде да плаща, когато се върна намери Шаран седнала на земята.
-Ей-каза и той и я докосна по рамота, а тя изръмжа-Кап Рейдор какво става?
-Трябва да се обадя на един човек може ли телефона ви? - попита го тя и той и го даде.
В същото време Анди беше ги докарал до централния кей и един миновач им помогна с лодката, веднага се свързаха с Тао да им прати коли да ги вземат.
-След 20 минути ще дойдат две коли да ни вземат началник-каза им Провенца.
-Анди какво ти даде кап Рейдор? - попита го Бренда
-Флашки с цялата информация, и за други агенти-обясни Анди.
-Дано само да са добре-каза Провенца, агент Халард не заслужава това което преживява заради тази жена.
-Ей ей-каза му Мери-слушай какво ще ти кажа Шаран е една от най добрите в нашия отряд и може да се измъкне от всякъде. Ще видите че ще се срещнем във вашия отдел и те ще са невредими.
-Дано сте права майор Рослин, защото тогава кап Рейдор ще и се стъжни живота-заплаши Бренда.
Когато пристигнаха в стаята за убийства Бренда не беше изненадана когато не намери Фриц и Рейдор в офиса. Тя се отправи към кабибета си, когато я спря много познат глас.
-Началник може ли да поговорим? - попита я Уил Поуп
-Да разбира се в моя кабинет-каза му тя и двамата влезнаха в кабинета и. Щотите и бяха затворени и Уил веднага я взе в прегръдкит целуна.
-Липсваше ми-прошепна и той. Искаше да я целува цяла нощ и да я люби, но тя не дойде на срещата им-защо не дойде?
-Имахме важна работа, трябваше да свършим нещо с екипа. По случая, работа-обясни му тя. Той я прегърна още по силно към себе си и не искаше да я пуска. Ръцете му бяха в косата и и масажираше скалпа и.
Така останаха докато не се чуха викове от отдела.
Бренда и Уил излезнаха и видяха, че там беше агент Халард с Кап Рейдор на ръце.
-Какво става тук? - попита Уил Поуп и чакаше да разбере какво за бога се случваше с хората му.
-Казаха ми, че има труп за мен при вас началник Джонсан-каза съркастично доктор Моралес, когато връхлетя в стаята.
-Нямаме трупове-започна Бъз, но беше прекъснат от док Моралес.
-Да Бъз знам беше шега, но скоро може и да има, но се надявам да не е на моята маса за аутопсия-каза им той. - Спокойно Фернандо няма да съм на твоята маса - каза му Шаран, която беше сложена от Фриц да седне на бюрото на Анди-доне се ли каквото те помолих? - попита го Шаран.
-Да донесох-каза той и потупа чантат си,после се обърна към началник Джонсън-Мога ли да използвам конферентната ви зала за псевдо операционна?
-Какво ще значи това? - попитаха заедно Уил и Бренда.
-Кап Рейдор е ранена и не можем да я заведем в болница-обясни Фриц.
-Какво? - попита Уил в шок.
-Б613 са след кап Рейдор-каза му Бренда. Уил се засмя, като погледна всички все едно са са луди.
-Вие се шегувате с мен, Б613 не съществува - каза Уил.
-Напротив началник, аз бях тяхен член-каза му Шаран-Б613 съществуват.
-Това е организация, която наистина съществува-каза им непознат за тях мъж, но само един единствен човек го позна. Той беше близо към 80-те години-навярно никой не ме познава аз съм Адолфо Одлайер, бащата на Шаран.
Шаран не можеше да повярва на очите си, беше преди близо 40 години, когато за последен път видя родителите си и семейството си. Все още би познала гласът му. Следеше семейството си знаеше какво става с тях, но никога не посмя да ги потърси.
-Какво за Бога става тук? - извика се Уил отново.
-Началник Поуп моля успокойте се ще разберете, но трябва да ми предадете кап Рейдор, тя все още е член на Б613-каза му Адолфо.
Тогава Шаран не издържа и хвана първия предмет който намери и го хвърли към баща си. След това и друг и трети, докатоне хвана нещо тежко и искаше да го хвърли, когато Анди я хвана да не хвърля.
-Успокой се Шаран - каза и Анди
-Как да се успокоя като този човек ме изостави на 9 годишна възрадт, на сред нищото-извика му Шаран - изостави ме и добре, че беше семейството на Браян, които ме приеха и ме от гледаха като тяхно дете, но аз не забравих лицето на мъжът който ме изостави.
-Първо г-жо Рейдор вие сте наш агент и трябва да се върнете при нас и да бъдете съдена при нашите закони-каза и Адолф и пристъпи към нея, но Фриц застана пред него.
-Никой няма да пипа кап Рейдор, защото сега тя е под юрисдикцията на ФБР, аз лично отговарям за нейната безопасност-заяви му Фриц.
-Анди моля те служи белезници на този човек в опит за убийство върху двама служители на АА, четирима от ЛАПД и един ит ФБР-каза му Шаран.
-Какво? - попита Адолф.
-Какво ли, простреляна съм от агент на Б613, и се опитаха да ни убият-каза му Шаран и стана от мястоти си-Значи след като ме изостави сега искаш и да ме убиеш, защо? - попита го тя.
-Днес имаха мисия само да заличат активен агент, който ни предаде-заяви и той.
-Агента, който си наредил да бъде убит тази вечер бях аз-каза му Шаран и го удари с все сила. Фриц я хвана за да не го одари още веднъж, не зада не го нарани а да не нарани себе си. Анди, Санчес и Гейбриел му сложиха белезниците и го отведоха. Шаран се плъзна на земята заедно с Фриц който все още я държеше в прегръдките си. Тя се разплака и Фриц я държеше без да иска да я пуска. Той и шепнеше нежни думи и правеше кръгове по гърбът и.
-Спокойно Шаран, всичко ще се оправи, обещавам ти, никой няма да те води никъде-каза и той и по едно време усети, че му стана много тежко и разбра, че е припаднала-док Моралес елате, нещо не е наред-каза му той и я сложи бежно да легне на пода, като държеше главата и в скутата си.
-Шок-каза Моралес и извади от часнтата си инжекция и я инцектира в Шаран.-Ангел Халард бихте ли ми помогнали да я свалим доло в моргата, там ще и извадя куршума, не ми е за пръв път, но това ми изглежда по сериозно.
-Док Моралес ще извършите всичко тук в конферентна зала на ТП-каза му Уил Поуп.
-добре но ще имам нужда от няколко неща, които ще са ми нужни-каза му Фернандо.
Фриц вдигна Шаран в ръцете си и следваше Фернандо до конферентната зала, а Бренда някак си ревнуваше от гледката. Не знаеше, защо мъжът и е толкова защитен от кап Рейдор. Фернандо и Фриц бяха в конферентната зала, когато Бренда и Уил влезнаха в нужните предмети.
-Ако имате нужда от помощ кажете ни-каза Уил.
-Трябват ми колани за да я вържем на място-обясни Фернандо. Шаран вече беше дошла в съзнание. Тя беше в шок. Как след толкова много години той отново се върна в живота и.
-Добре, сега ще събера коланите от момчетата-каза му Бренда и излезна от конферентната зала.
-Кап Рейдор знам че сега не е най-подходящия момент, но ще ми обясните ли какво става? - попита я Уил.
-Когато бях на 9 години, баща ми ме заведе в лунапарка, яфохме сладолед, захарен памук и когато се прибирахме аз съм заспала в колата. Бе знам колко време съм спала, но само усещах как някой ме носи някъде, събудих се и видях че баща ми ме носи, но не в къщи а в някаква къща на сред нищото. Нямаше никой и нищо. Не знаех какво става, нямах представа какво се случва аз бях дете-каза му тя и от очите и текнаха сълзи-когато ме остави в къщата аз го попитаха….
Преди 39 години
-Какво става татко, защо ме доведе тук? - попита го Шаран.
-Съкровище, знам че е трудно но ти трябва да останеш тук-каза и той и коленичи, за да я прегърне-знаеш че всички много те обичаме, но ти трябва да си далеч от нас.
Настояще
-Когато той си тръгна аз търсех начин да се измъкна от къщата, но начин нямаше. Бях затворена две седмици там, хладилника беше пълен с храна, но аз исках при семейството ми. Не знам какво се е случило после, защото бях с родителите на ми Роналд и Хилари и брат ми Браян. Когато навърших 16 години бях взета от някакви хора и държана в плен две седмици, какво ли не направиха с мен, но излезнах от там и Браян беше този който ме спаси. След възтановяването ми Б613 се свързаха с мен и казаха, че от 9 годишна възраст съм била тяхен агент и е време да започна да се обучавам. Нямах представа какво означава това, и запопнах да се обучавам. 2 години беше убочението ми. Не знаех за какво ме убочаваха, но когато разбрах ми казаха, че ако се откажа Браян и семейството му ще бъдат убити. Не можех да допусна единствените хора, които са ме обичали и са се грижили за мен да пострадат. Започнах с лесни мисий, казваха, че ставам все по добра, докато не станах най-добрата за 5 години. Тогава исках да се махна и тогавашния шеф и аз се споразомяхме и съставихме договор, че ако един ден някоя от мойте мишени бъде жива аз ше се върна. Така реших че ще се запиша в армията. Семейството ми беше против. Скарахме се, но изкарах всички изпити и влезнах. Баща ми Роналд беше горд с мен и тогава ми подари мотора, като знак че се гордее с дъщеря си. Изкарах 7 години в Армията, но се запознах с Джак, бившия ми съпруг, решихме да се оженим, той не знаеше,че съм била в Б613. Знаеше само за армията. Преди 10 години бях пребита от него и едва не умрях, тогава започнаха да идват бележки от Б613. Не можех да кажа на никого, защото никой не вярва че тази организация действително съществува. Не съм вършила нищо за тях, но следях тяхни агенти и се е случвало да бъда простреляна няколко пъти. Това е общо взето, което съм преживяла-обясни му Шаран.
Уил не знаеше какво да каже, Фриц и Фернандо бяха безмълвни.
-Защо никога не сподели с мен? - попита я Анди, който беше на вратата.
-Исках да го направя, но не можех-каза през сълзи Шаран.
-Шаран трябва да извадим куршума от теб-каза и Фернандо и и подаде бутилка водка-За кураж.
Тогава Бренда влезна в залата с коланите на момчетата от отбора.
-Всички, които успяхме да намерим-обясни тя.
-Идеално.
Фернандо и Фриц вързаха колкото се можеше по здраво Шаран без да и причиняват болка. Когато започна да разкъсва тъканта на тениската на Шаран тя изсъска и отпи от водката.
-Да не се опитвате да я напиете док? - попита го Санчес, който току що беше влезнал.
-Не Санчес, ако имах такова намерение щях да донеса текила-обясни Фернандо и се засмя, като изкара от чантата си бутилка с текила.
-Еха-каза му Шаран-Това не е ли от избата на Браян?
-Точно така, 6 годишно е. Уникат.
-Брат ми ще те убие-каза му тя, когато отвори бутилката и отпи-Леле, Фер наистина е уникално.
-Казах ти нали-каза и той-Сега агент Халард трябва да и вържете ръката и през няколко минути да и давате да отпива.
Фриц изпълни молбата на Фернандо и завърза ръката на Шаран.
Всички гледаха какво ще направи Моралес, докато той се занимаваше с раната Шаран не издаде никакъв звук. Личеше си че изпитва болка по израза на лицето си, но не го каза на глас.
-Само още малко и ще го извадя-каза и Фернандо и в този миг го изненада, което накара Шаран да изсъска. Той се засмя, а тя го погледна на криво-съжалявам това беше плана, някаква реакция от теб.
-Колко си получавал от мен до сега? - попита го тя.
-Твърде малко за многото пъти в които съм те шил-след като изрече думите, знаеше, че и двамата са загазили. Не умееше да държи езика зад зъбите си.
-Какво? - попита ги Уил.
-Да началник, няколко пъти ми се е случвало и Фернандо ми е помагал-отговори му Шаран.
-Сега да зашием раната-каза Фернандо и взе ботилката от Фриц и отпи голяма глътка-ооо това е хубаво.
Докато я зашиваше Шаран слушаше гласът на Фриц които и казваше, че всичко ще е добре, че всичко ще се оправи.
Когато всичко приключи и Фернандо и сложи лепенки в стаята връхлетя Гейбриел.
-Началник г-дин Одлайер отказа да говори с нас ако кап Рейдор не е там-каза им той.
-Добре щом е така ще бъда там след 15 минути-каза им Шаран.
-Не може да влезнете там-каза и Уил.
-Това е единствения ни шанс-отговори му тя.
-Тя е права-защи ти я Фриц-аз също ще влезна. Имаме няколко въпроса към г-дин Одлайер. Следим го от 6 години, но никога не сме го хванали в нещо.
-Добре, но внимавайте-каза им Уил. Той не беше много съгласен, но нямаше друг избор трябваше да направи каквото е нужно за да защити един от тяхните, а Шаран беше една от тях. Беше в шок че е била член на Б613. За арнията знаеше от досието и.
Когато Шаран беше готова тя застана до Фриц на вратата и двамата заедно посегнаха към дръжката на ръката и ръцете им се вплетоха. Погледнаха се веднага и се усмихнаха един на друг. Шаран дръпна ръката си и остави Фриц да отвори вратата. Двамата влезнаха в стаята и се настаниха пред Адолфо Одлайер.
-Днес е 18 април 2012 година, аз кап Рейдор Фид и агент Фриц Халард ФБР ще водят разпита на Адолф Одлайер-каза Шаран, когато разпита започна. Знаеше, че всички са в електрониката, а мъжът до нея щеше да я защити ако се наложи, но не мислеше, че баща и ще и посегне.
-Г-дин Одлайер бихте ли ни обясни ли каква е връзката ви с Б613? - попита го Шаран.
-Преди близо 50 години бях вербуван за тяхен агент, и след толкова много години аз го оглавих. Няма защо да ви лъжа, защото г-жа Рейдор или при нас все още Одлайер е наш агент и тя трябва да се яви при мен-обясни им Адолф.
-Преди колко време станахте шеф на организацията и какво стана със стария шеф Андерсен? - попита го Шаран.
-Той почина.
-Аз бих казала, от докладите, че е бил убит - отвърна му тя.
-Г-дин Одлайер с какво се занимавате освен че сте шеф на Б613? - намеси се Фриц. Те щяха да стигнат до дъното но искаше да разбере как е полужението със семейството му.
-Аз се занимавам с бизнеса наследен от родителите на жена ми. Те се занимаваха с петрол и аз и Оливия поехме бизбеса след тяхната смърт-обясни им той.
-А сега къде е семейството ви? - попита го Фриц.
-Семейството ми в момента е тук в ЛА, ще има парти по случай 18 годишнината на най-малкия ми син Ричард-отговори Адолф и Шаран го погледна с гняв.
-Колко деца имате? - попита го този път Шаран.
-Имам 4-ри, трима сина и една дъщеря. Александър, Филип, Майкъл и Александъра-отговори той. Шаран знаеше за всички, но той не спомена нея и това я заболя. От папката си Шаран извади една нейна снимка и я плъзна по масата.
-Познавате ли тава момиче? - попита го тя.
-Да това е Александъра-отговори той макар да знаеше, че лъже, много добре знаеше, че това е Шаран, заедно с него.
-Защо излъгахте Г-дин Одлайер? - попита го Фриц.
-Не съм излъгал-отвърна много сопнато.
-Ако обърбеш снимката ще видиш, че има надпис:"На моята прекрасна дъщеря Шаран от баща и Адолф"-каза му Шаран.
-Никога не знаеш от къде ще ти дойде нещо-каза той.
-Отговорете на кап Рейдор - каза му Фриц.
-Да това е дъщеря ми Шаран Одлайер - отговори им той.
-Къде е тя и защо не споменаха за нея, когато говорихте за децата си? - попита го Фриц.
-Защото - той не можеше да завърши изречението си, защото Шаран извади снимки когато са я измъчвали при убочението и в Б613.
-Това съм аз, момичето, което изостави на 9 годинки в къща на сред нищото. Или не помниш какво стана, ако искаш ще ти разкажа-извика му Шаран.
-Добре,добре-извика и той-да ти си моята Шарън. Да изоставих те преди толкова много години, защото ако не го бях направил щяха да убият цялото ми семейство. Искаха те и си мислих, че ако инсцинирам смъртта ти ще те спася, но явно съм се лъгал-каза и той. -Искате да ни кажете, че сте го направили за нейно добро? - попита го Фриц.
-Да точно така-отговори Адолф-трябваше да защитя детето си-той погледна Шарън с тъга-съжалявам фастъче-това беше прякора който и бе дал още когато беше малко дете.
-Защо никога не ме потърси? - попита го тя.
-Защото нямах смелост да се изправя пред теб-отговори той. Шаран извади още няколко снимки и ги разпръсна по масата, след това се запъти към вратата, но се обърна и погледна баща си.
-Нямам повече въпроси г-дин Одлайер-каза тя и излезна от стаята. Фриц тръгна след нея, но сякаш тя се беше изпарила. Не можеха да я намерят никъде и Бъз извади камерите и видяха, че Шаран е излезнала от сградата и е тръгнала на някъде с мотора си. До някъде успяха да я засекат на камерите, но бяха в задъдена улица.
-За Бога какво прави тажи жена? - попита Бренда.
-Не знам, но след всичко което и се случи за 24 часа е много-каза Фриц-но къде отива?
-Аз имам идея-каза им Флин и всички го погледнаха сякаш е луд.
-Какво искаш да кажеш, че имаш идея? - попита го Провенца.
-Докато бяхме партньори тя говореше за къща на плажа на нейна леля, веднъж съм ходил там с нея, но ппмня адреса-обясни им той.
-Дай ми адреса Флин-каза му Фриц-мие задължение е да я пазя в безопасност, тя е под закрилата на ФБР.
Флин му даде адреса, макар че също искаше да отиде и точно това щеше да направи малко след Фриц.
Докато Фриц пътуваше до къщата Шаран вече беше там и влизаше в кухнята, където изкара две чаши и една ботилка текила.
-Настанявай се Итън-каза тя на човека които знаеше, че ще я чака тук.
-Как разбра, че съм тук? - попита я той.
-Винаги знам ако някой ме следи, гледа или дебне Итън, за това бях по добра от теб-каза му Шаран-питие?
-С удоволствие.
Шаран наля и на двамата и плъзна чашата към него на кухненския остров и застана на другата страна. Двамата не сваляха поглед един от друг.
-Защо уби всички тези момичета Итън? - попита го тя.
-Не съм убивал никого Шаран-каза и той и отпи от питието си-всички знаем, че е Франк.
-Много добре и двамата знаем и сме наясно, че не е той-каза му Шаран.
-Е добре, няма какво вече да губя, пред мен е оригинала такаче друго не ми трябва. Ревнувах страшно много от Франк, Шаран, защото от първия път когато те видях в униформата се влюбих в теб и те обикнах-той тръгна с бавни крачки към нея-обичам те, но ти се чукаше с Франк.
-Между Франк и мен нямаше нищо-каза му Шаран. Тя също направи няколко крачки към кухненскуте шкафове,знаеше,във всеки какво има все едно познаваша дланта на ръката си, с много бавни движения, тя изкара един нож и го скри в банталоните си.
-Всички знаехме,че се чукате-извика и той.
-Итън-каза познат за двамата глас-остави Шаран на мира, и стига с това че между нас е имало нещо-а това именно беше Франк-колко пъти съм ти казвал, че между нас няма нищо само приятелство и аз я чувствам като сестра-извика му Франк и извади револвер и го насочи към Иран-махни се от нея.
-След всички тези жени, които убих сега пред мен е уригинала за който съм мечтал-каза Итън и с много бързи движения стреля и улучи Франк и той падна.
-Какво правиш Итън? - попита го Шаран.
-Това което трябваше да направя преди много време - отговори и я хвана за гушата и я завлече със себе си. Той излезна с Шаран от къщата и се отправи към къщата за гости до басейна-време е да се насладя на уригинала - каза и Итън и целуна по вратът.
Шаран изпитваше силно чувство на неудовлетвореност, защото не успя да се защити както преди 10 години от Джак.
-Итън това, което правиш не е правилно-каза му Шаран и вече беше готова да се бие. Когато влезнаха в пристройката Итън бутна Шаран към вътрешността и заключи вратата. Тя беше на подана земята и изсъска от болка, най-вероятно скъса някой шев.
-Време е да си поиграем Шаран-каза и Итън и се засмя, когато пристъпи към нея и я вдигна на крака. Устните му бяха върху нейните, но Шаран го захапа и той я удари-ооо значи обичаш да бъдат груби с теб-каза и той и я бутна към стената. Шаран се плъзна на земята и беше леко дезориентирана. Той се спусна до нея и започна да я милва по лицето, а тя се дърпаше. Итън я удари още веднъж и разцепи устните и. Той я целуна и с няколко бързи движения разкъса дрехите и се нахвърли върху нея. Дори и виковекте и не можвха да го спрат. Опитваше се с всичките си сили да го отблъсне от себе си но това беше невъзможно. Тя не можеше да се справи с него, не защото не можеше, а защото болката в ръката и беше по силна от колкото вече можеше да понесе. Итън извърши най-болезненото чувство, което Шаран вече беше преживяла, но сега всичко беше още по страшно, тя искаше след това да умре, нямаше защо да живее.
След като Итън потоли сексуалниъе си желания той се оретъркули до Шаран и искаше да я целуне, но тя го наплю.
-Мразя те копеле-извика му тя- ти си най-долното създание, което познавам. Докато изрече думите видя как Итън намери ножа и го заби в корема и. Всичко сякаш се случи в забавени кадри, като на филм. Болката беше нещо, което Шаран очакваше. Тя искаше тя да дойде, за да си отиде с нея. Усети как ножа излиза от нея и отново влиза с повече сила. В същия момент чу силен шум и изтрел. После усети как нещо натиска корема и.
-Хей отвори очите си за мен-каза и познат глас,но тя не го направи-Хайде Шаран знам, че ме чуваш, отвори очите си и ми покажи, че ще се бириш, за живота си-каза и Фриц Халард.
Но Шаран нямаше желание да отваря очите си, защото щеше да види онези очи, които бяха запазени за друга жена. Тя беше загубила всичко, знаеше, че ще загуби работата си в ЛАПД и никога нямаше да бъде с мъжът в който се беше влюбила.
-Знам че ме чуваш Шаран-каза и отново Фриц, но този път гласът му беше променен, сякаш по нежен-хайде, знам че ме чуваш. Имаш сили да се справиш с това. Има толкова много хора които те искат тук при тях, аз съм също сред тези хира Шаран-каза и той и тогава тя отвори очите си, знаеше, че очите и ще я издадат, но не и пукаше. Искаше да види очите му дори и това да беше последното нещо което ще направи.
-Пусни ме, моля те. Пусни ме-прошепна му тя.
-Преди няколко часа ти казах, че аз и ти хванати за ръка ще излезнем живи от стрелбата и го направихме сега ще бъде същото, защото аз няма да те пусна. Няма да те пусна Шаран - каза и той и видя как тя затваря очите си и видя как се спускат сълзи по лицето и.
-Моля те-молеше се тя-моля те пусни ме-това беше последното, което изрече тя. Очите и бяха затворени, а думите на Фриц продължаваха да се чуват, но те бяха далече от нея. В един момент всичко спря, но последното, което чу беше, че ще се видят отново и че иска да.. Така и не разбра. Шаран изпадна в безсъние и малко след това пристигнаха линейките. Фриц не знаеше защо се чувства толкова безпомощен, но се упрекваше, че не е стигнал на време за да я спаси.
Когато пристигнаха в болницата Фриц беше оставен в една чакалня, да чака новини за Шаран. През цялото пътуване до болницата той беше върху нея като притискаше раната. Кръвта и беше навсякъде по него най-вече по ръцете и лицето му. Бяха му казали къде е тоалетната за да се измие, но той нямаше сили да се изправи и да отиде. Искаше да стои и да чака новини за Шаран. Седеше на пода облегнат на стената а в ръцрте си държеше единственото нещо, което го караше да вярва, че тя ще се оправи. Беше сложила огърлицата, която ношесе в ръктата му мигове ореди да припадне. Не знаеше какво означава тя, но беше красива.
-Фрици-извика му Бренда-Фриц-извика още веднъж, но това не помогна и тя слезна на колене и го разтресе-Фриц-извика по леко и тогава той излезна от транска в който беше изпаднал и погледна жена си пред него-Какво се случи? - попита го тя.
-Когато пристигнах намерих Франк ранен, след това тръгнах към постройката и там намерих Шаран и Итън той беше забил нож в корема и може би два или три пъти и искаше отново, но аз го застрелях. Това копеле я беше изнасилило, и след това се опита да я убия. Аз не успях да я спася-извика последното си изречение Фриц.
-Фриц направил си всичко възможно за да я спасиш и го направи-каза му Бренда.
-Аз съм Браян-намеси се мъж, който никой освен двама души познаваха-братът на Шаран, познавам я много добре и знам, че сте направили всичко по силите си, за да и помогнете, но когато тя реши нещо никой не може да и попречи да го направи.
-Но тя ме молеше-извика им той-тя ме молеше да я пусна.
-Това е така, защото тя винаги се е чувствала изоставена, не нужна, пречеща. Тя не е свикнала да и се помага, иска всичко сама да свърши-обясни му Браян-Вие сте направили много повече от колкото си мислите агент Халард. За което ви благодаря от все сърце.
-Агент Халард познавам Шаран от 11 години и мога да ви кажа, че вие направихте всичко възможно за да и помогнете-каза му Фернандо.
-Спокойно Фрици всичко ще бъде наред-каза му Бренда.
Всеки зае някакво място в чакалнята и зачакаха новини, но нямаше нищо. Излизаха и влизаха сестри и доктори но никой нищо не им казваше. Браян беше видял огърлицата на Шаран в ръцете на Фриц и не каза нищо. Знаеше, че щом сестра му я е дала на този мъж значи му има пълно доверие в него.
-Агент Халард това в ръцете ви не е ли огърлицата на Шаран? - попита го Фернандо, който когато видя погледа на Браян разбра, че пак е направил грешка.
-Преди да припадне я сложи в ръцете ми-обясни той. Нямаше престава защо но тази огърлица значеше много повече от всичко което имаше стига, жената на която принадлежеше да се оправи и да може да я сложи на врата и.
-Огърлицата беше подарък на Шаран от някакви хора в ЮАР, до колкото знам означава желязно здраве, чиста любов, безгранична вярност и безусловно отдаване.някакво племе и я беше направило, когато спасяват тяхни хора от наемници. Тя никога не я е сваляла… - Браян не завърши изречението си, защото не знаеше какво ще се случи със сестрата му.
-Браян и двамата знаем, че Шаран е силна жена и ще се справи и с това изпитание-каза му Анди и двамата мъже се прегътнаха.
В този момент влеНа една сестра, която не очакваше да види толкова много хора, макар, че знаеше, че жената, която оперираха е полицай.
-Вие ли сте за Шаран Рейдор? - попита ги тя. Фриц и Браян бяха първите, които станаха от местата си и оридоха до нея.
-Да-отговориха и двамата едновременно.
-Как е тя? - попита Анди.
-Състоянието и е критично, но сега се нуждаем от кръв А полужителна, ако има нвкой който е със същата група тук да дойде с мен и да даде, но намерете още хора, защото е изгубила много кръв-обясни им сестрата.
-Аз съм А полужителна - каза и Фриц.
-Аз също-заяви Санчес и в този момент Анди беше на телефона и оговаряше хора които знаеше, че даряват кръв от анонимни алкохолици, и намери още 7 души за да дойдат да дарят кръв.
Фриц и Санчес тръгнаха със сестрата а останалите се лутаха ту на стол, ту обикаляха чакалнята. Информация никой не им даваше. Бренда беше заспала с глава облегната на Уил, анди беше седнал на земята и гледаше в пода. Браян и Фернандо бяха д най близките столове до вратата и разговаряха от време на време. Провенца, Гейбриел и Тао бяха се облегнали на стената и от време на време някой ходеше за кафе. Пристигнаха и Сайман, Тони и Клавдия хора от екипа на Шаран и веднага се присъединиха до Браян и Фернандо. Всички ги познаваха и знаеха, че са двойка, колко много пъти са се събирали в къщата на Браян за бърбекю, мач или някакъв празник.
Часовете се нижеха един след други нямаше все още нищо за състоянието на Шаран. Всички се изнервяха, Фриц и Санчес още не се бяха появили още. Тогава излезнаха сестра и доктор, а след тях бяха Фриц и Санчес.
-Шаран Рейдар-попита доктора и всички бяха около него. Задаваха се въпроси след въпроси.
-Съжалявам-започна да казва той, когато Браян рухна на земята.
-Не не, Шаран,не не-извика той в ридания.
-Съжалявам,но нямах това предвид-бързо каза доктора, когато видя, че са го разбрали неправилно-исках да кажа, че съжалявам но може ли един по един-всички го гледаха леко облекчени, че Шаран не е умряла както си помислиха първоначално.
-Как е тя докторе? - попита го Браян.
-Състоянието и е критично, преляхме и 5 бланки кръв, заради загубата на кръв. Имаше вътрешно разкъсване и от там и кървене, овладяхме всичко.Тя изпадна в кома, но това е по добре за нея за да се възстанови тялото и по бързо. Искам да благодаря, но мъжът, който я доведе, който всъщност и спаси живота, но сега пред нас са 72 часа, в които всичко ще се реши. Ще я преместим в интвнзивното отделение, но няма да има свиждания. Искаме колкото се може по чиста среда-той се обърна към док Моралес-здравей Фернандо, навярно ти си я шил на рамото добра работа за патолог-потупа го по рамото.
-А какво ще се случи през тези 72 часа? - попита го Анди.
-Може да се случи всичко, бъдете готови на всичко. Казвам ви го съвсем искренно, защото никой в операционната не вярваше, че тази жена ще преживее операцията, но тя има силен дух-каза им доктора.
Доктора си тръгна и сестрата остана, за да им обясни къде могат да чакат за още информация и че ще излиза да им дава сведения на всеки 30 минути. Фриц заедно с Браян, Фернандо и Анди веднага се отправиха към интензивното отделение.
-Бренда, хайде ще те заведа в къщи-каза и Уил.
-Но Фриц - започна тя но той я спря.
-Той няма да тръгне Бренда, но ти имаш нужда от сън, всички имаме. Той има нужда от място-обясни и той, макар, че за него беше по добре, защото те щяха да бъдат заедно. След тях тръгнаха Тао, Санчес, Гейбриел. Провенца реши че ще се прибере изкъпе, преоблече и ще вземе кафе и нещо за ядене за останалите и ще се върне. Клавдия и Сайман също имаха съшата идея. Тони никъде не се виждаше.
Пред интензивното отделение имаше 4-рима мъже, които страдаха, защото една важна за тях жена беше вътре и се бореше за живота си. И тримата страдаха по свой начин, но за всички най-вече за Анди и Фернандо беше странно държанието на Фриц. Той никога не е имал пряк контакт с Шаран, освен няколкото случая в които работеха заедно и съдебния процес срещу Бренда. Но въпреки това той беше тук с тях, вече не беше покрит с кръвта на Шаран по ръцете и лицето му. Имаше по дрехите, но това не беше важно за него. Важното беше, че имаше надежда. Имаше надежда да види очите на жената в коята се влюбваше осъзна той гледайки огърлицата в ръцете си.