Глава 8:
Новото старо
Един месец по рано
Времто сякаш беше спряло за Фриц докато чакаше в болницата. Вече беше там не се знае колко часове, но сестрата вярна на думата си излизаше на всеки 30 минути и им казваше за състоянието на Шаран.
Часовете минаваха, но никой не беше допуснат до Шаран.Нищо не се беше променило в състоянието и. Фриц се беше преоблякъл, Анди му бе дал резервна риза и панталон от колата си. Чакаха а часовете се ронеха един след друг.
-Браян-чу се женски глас и Браян вдигна глава, за да види майка си, баща си и племениците си Емили и Рики.
-Мамо-каза той и стана от стола си за да прегърне възрастната жена.
-Как е тя? - попита го баща му Роналд.
-Не е добре татко, Шаран не е добре-извика Браян.
-Вуйчо - казаха заедно Емили и Рики.
Той прегърна племениците си, който бяха много разтроени.
-Браян какво се е случило? - попита го майка му Хилари.
-И аз не знам мамо-отговори и Жраян. В стаята влезнаха още пет души две жени и трима мъже. Повечето познаха мъжът като Адолфо Одлайер. Навярно това бяха семейството ну. Виждаше се голямата прилика между Шаран и възрастната жена до Адолфо.
-Как е Шаран? - попита Оливия.
Фриц се изправи и се няколко крачки стигна до Адолфо и го удари, той се срути на земята, а децата му бяха до него.
-Какво си мислиш, че правиш? - попита го един от мъжете, навярно един от синовете му.
-Заради този човек Шаран сега се бори за живота си-извика им Фриц-С какво право идвате тук, след като сам сте се отказали от дъщеря си преди толкова много години. С какви очи идвате тук-крещеше Фриц. Анди трябваше да хване Фриц, защото щеше да убие Адолфо.
-Може ли да напуснете? - попита ги Браян-искам да напуснете-развика им се той.
-Аз съм с правото си да бъда тук-каза му Адолфо.
-С кое право? - попита Андреа. - С това, че преди 30 години я изоставихте а аз и семейството ми я намерихме на ръба на смъртта. Ето че отново е на ръба на смъртта и чак сега идвате да казвате, че имате прави да сте тук. Тя не е ваша дъщеря, тази жена, която в момента се бори за живота си е моето момиче, моето дете.-каза им Андреа-Сега си вървете и оставете дъщеря ми на мира, достатъчно изстрада.
-Госпожо моля ви позволете ми да остана, искам да съм до дъщеря ми-каза и Оливия Одлайер.
-Г-жо извинете ме, но жрна, която се бори за живота си вътре в интензивното отделение е сестра ми, дъщерята на тези двама души - каза и Браян и посочи майка си и баща си-вие нямате право да сте тук-заяви им той.
-Но аз разбрах,че е жива преди няколко часа, когато по телевизията дадоха нейна снимка-каза му Оливия.
-Г-жо Одлайер искам да ви кажа, че дъщеря ми има семейство, което я подкрепя и обича, а вие сте я изпставили на 9 годинки. За Бога как дмеете да идвате тук и да претендирате че сте и родители-каза им спокойно Роналд.
-Аз и децата ми нямахме представа какво е направил баща и-защитаваше се Оливия.
-Г-жо Одлайер ако не напуснете със семейството си ще бъдете арестувани-каза им Фриц.Той извади телефона си и набра номера на шефа си. От години търсеха нещо, за да заключат Адолфо Одлайер и вече имаха.
-Майка ми, аз и братята ми не знаехме нищо от това, което е направил баща ми със Шаран, аз дори не съм я познавала. Виждала съм нейни снимки. Майак ми все още пази вещите и, макар, че татко изгори повечето-каза му Александъра.
-Аз съм баща на Шаран и имам право да бъда тук-извика Адолфо.
В този момент Оливия присръпи към мъжът си и го одари, за пръв път през живота си тя му посягаше. Когато разбра за смъртта на детето си преди толкова много години тя удряше гърдите му в агония, че е загубила любимото си дете.
-Ще си платиш за всичко това Адолфо-каза му заплашително тя.
Александър и Майкъл се отдръпнаха от баща си и задтанаха зад майка си.Филип не остави баща си, той беше като него студен и безчувствен.
-Ще си платиш за това Оливия-заплаши я Адолф.
-Не ме заплашвай - каза му тя и се отдръпна от мъжът си и тръгна към жената, която се е грижила толкова много за дъщеря и-моля ви, като майка на майка искам да остана до дъщеря си дори тя да не иска да съм тук. Моля ви-молеше се тя.
-Мамо какво правиш? - попита я Филип-Ти си същата като Шаран-каза и той-молещата се-исмя се той-Трябваше да умре, но Итън беше пристрастен към нея-изрече той и тогава беше късно за да върне думите си назад. Всички разбраха, че той и баща му са замесени във всичко. Фриц побесня, вече знаеше че баща и син, брат и баща са виновни за състоянито на Шаран. Той беше повикал вече федералните, но в този момент влезнаха Лей Провенца заедно с Клавдия и Сайман.
-Лейтананти Провенца и Флин бихте ли арестувсли тези двама мъже в заговор и два опита да убийството срещу кап Шаран Рейдор-каза му Фриц. Той в момента беше излън длъжност, но можеше да използва, че първата и втората команда на Бренда в своя полза.
Филип искаше да избяга, но Сайман и Клавдия го спряха, той се съпротивляваше и одари Клавдия няколко пъти, но се справиха с него и му сложиха белезници. При претърсването намериха пистолет.
-Как можа да направиш такова нещо със собсвената си дъщеря - каза Оливия на Адолф и след това се обърна към синът си, най-големият, одари му шамар и го заплю-ти вече не съшествуваш за мен.
Тогава излезна сестрата с информация за Шаран.
-Ангел Халард имам добри новини за вас-каза им усмихнато сестра Ади-реагира добре на лечението, ще се надяваме и в следващите часове да реагира добре и ще можем да изключим някой машини. Но за сега новините са добри-каза им сестрата. - Благодаря ти много Ади-каза и Фриц и прегърна Браян и Фернандо. Всички бяха щастливи за добрите новини и се надяваха, че от тук нататък ще има само добри новини.
-Еми, Рик виждате ли майка ви ще се оправи-каза им Браян и прегърна племениците си.
-Мама ще се оправи нали? - попита Емили, вуйчо си.
-Разбира се Ем че ще го направи, всички знаем колко е силна тя, ще се пребори и ще е отново с нас-каза и той той, като избърса сълзите и.
-Донесохме кафета, закуски и още неща за ядене и пиене-каза Сайман и заедно с Клавдия,които носеха три хладилни чанти, когато се върнаха от предаването на задържаните.
-Вие да не сте обрали магазин? - попита ги Фернандо.
-Не док, обрахме хладилника на Шаран-каза им Клавдия-знаеш че винаги е зареден, сега поне не трябва да хвърля храната, ще има полза от нея.
Всички се засмяха, защото в тунела имаше лъч светлина.
В наши дни
Шаран беше излезнала от болницата за рекордно време, докторите дори не можеха да повярват, че тя се възтанови напълно. След събуждането си тя се видя с всички и дори и с билогичната си майка, сестра и двама братя. Не беше много приятно преживяване за нея. За нея беше най-важен мига в който ще види агент Фриц Халард,а когато това се случи сякаш слънцето беше в стаята и. Тя беше истински щастлива. Той искаше да и върне колието, на тя му каза, че щом веднъж го дадеш на някого това значи вече е негово,така и бяха казали хората от племето, които го бяха направили за нея. Тя му обясни всичко за колието и защо никога не го беше дала на никого. Той идваше всеки ден, но тя отказваше да го приеме. Тя спря да приема всички. Изолира се до децата си и семейството си. Браян и Фернандо даваха колкото се може повече информация на Фриц за нея.
Когато беше изписана от болницата тя помоли децата и да се върнат към нормалния си живот, да се върнат при работата си. Браян и Фернандо бяха единствените, които допускаше до себе си по често.
Никой не знаеше намеренията на Шаран да замине за известно време. Тя искаше да се откъсне от ЛА и всичко преживяно през последната седмица.
-Началник Вангел-започна Шаран-искам да подам молба за пенсиониране - заяви му тя.
Той беше един от убучаващите на Шаран по време на академията. Тя трябваше да мине няколко курса само, защото е била в армията, но въпреки това той знаеше, че тя ще постигне много в кариерата си като полицай.
-Шаран ще говоря направо-говореше и той на малко име, защото той беше женен за сестрата на Роналд, той и беше като чичо-пизнавам те от малка, знам какво преживяваш и колко ти е трудно, но ако питаш мен не прави тази грешка, вземи толкова дълъг отпуск колкото ще ти е нужен, но моля те не ни напускай-говореше и от все сърце.
- Не мисля, че това е достатъпно-започна Шаран-мисля, че е време да започна живота си на чисто, на ново, на ново място с нови хора. Просто искам да съм далеч от тук.
-Не бягай Шаран, знам че винаги бягаш, но сега не дей. Сега най сетне се изправи пред миналото не бягай. - каза и той-никой никога няма да разбере, че си била член на Б613, и че дори тази организация съществува. Не можем да я заличим, но поне президента видя грешките си и иска да ти дам това-той и подаде котийка с пагони, на ЛАПД, като командир и на АА като Генерал, и орден за храброст-това е което си постигнала Шаран, оважавана жена, прекрасен полицай и военен. Поздравления. И няма да ти дам пенсиониране, върви където искаш, почини се, забавлявай се, но единствено и само когато си готова се върни отново, защото имам нова работа за теб-каза и той и в очите му имаше сълзи.
-Благодаря ти Вангел-каза му Шаран а по лицето и вече имаше няколко проронени сълзи. Двамата се прегърнаха и тя напусна кабинета му. Излезна почти не забелязано от сградата и се отправи към апартамента си. Имаше по малко от 4 часа до полета и тя искаше да успее. Заминаваше за Италия. Мястото, което винаги е мечтала да посети. Вярваше, че там ще намери онази утеха и забрава за която мечтаеше. А тя мечтаеше да заличи любовта си към Фриц Халард и болката която преживя когато разбра, че баща и брат и се опитват да я убият. Знаеше, че сега никой не може да я нарани, но винаги беше нащерк. Само и единствено, когато беше в самолета се отпусна и проспа цялото пътуване. Не беше спала толкова дълго от операцията. Спеше по няколко часа на ден.
-Уважаеми пътници, затегнете коланите си защото се готвим да кацаме-чу Шаран да казва пилота и заключи колана си. Не се страхуваше от летенето, даже и носеше утеха.
-Проспахте целия полет-каза мъжът до нея - явно ви оспокоява, обратното на мен.
-Да когато летя се чувствам много спокойна-отговори му Шаран.
-На почивка или работа? - попита я той.
-Почивка-отговори му усмихнато Шаран.
-Извинявай, аз съм Франческо-подаде и ръка.
-Шаран-отговори му тя и също подаде ръката си.
-Надявам се да се видим в това красиво кътче на природата.
-Мисля да предприема обиколка на държавата на мотор-каза му Шаран.
-Ти караш мотор? - попита я изненадано той-Аз продавам мотори, бивш моторист-обясни и той.
-Точно това от което имах нужда-засмя се тя-търся си Харли дейвидсън, имам в ЛА, но не успях да го взема със себе си и бих искала да взема един под наем-обясни му Шаран.
-Ето ти моя визитна картичка - каза и той и и подаде картата - ще се радвам да ти помогна и ако искаш може да ти покажа нвколко неща около Рим и Венеция, които трябва да се видят-флиртуваше той с нея.
-С удоволствие - съгласисе тя.
Първото нещо което направи, когато слезна от самолета Шаран се за пъти за куфара си, взе един, не и трябваше много. Ако имаше нужда от нещо щеше да си го закупи. Тръгна с най необходимото.
-Имаш ли нужда от транспорт до хотела си? - попита я Франческо застанал до нея също с куфара си.
-Ами няма да отседна в хотел искам да си наема нещо - обясни му Шаран.
-Ами значи пак съм правилния човек, майка ми дава къщи и апартаменти под наем - обясни и той-хайде ела ще те заведа при нея и ще намерим нещо за теб.
Шаран се съгласи веднага. Изглеждаше и като дружелюбен човек, може би 3-4 години по възрастен от нея. Имаше нужда от помощ, тя нямаше представа какво да прави за да намери жилище в тук в Италия, ако беше в ЛА беше лесна работа. По време на пътуването двамата не спряха да се смеят и да разказват един за друг. Той беше любопитен много и Шаран му сподели, че е полицейски служител на ЛАПД ЛА. Той беше изненадан, беше помислил за учителка или адвокат. Тя хареса чувството му за хумур и той нейното. Когато пристигнаха на врататс ги чакаше много възрастна дама, която изглеждаше много добре за възрастта си.
-Здравей мамо-каза Франческо на майка си и я прегърна-искам да ти представя Шаран, запознахме се в самолета, и тя си търси жилище-веднага осведоми майка си.
-Здравей Шаран аз съм София, приятно мие да се запознаем-погледна към синът си малко носталгично и после към Шаран-да влезнем вътре и да разберем какво си търсиш Шаран.
Франческо беше хванал майка си под ръка и двамата влезнаха в голямата къща следвани от Шаран.
-Мамо Шаран е полицай и ЛА-обясни и той, а макак му беше изненадана.
-Да така е госпожо аз съм полицай и бивш военен, три мисий в Авганистан, седем в Ирак и три в Ирак. Имам още но са малко-отговори и Шаран.
Тя отиде до бюрото си и разгледа няколко документа и се намръщи.
-Какво има майко? - попита я синът и който много добре познаваше майка си.
-За съжаление всичко което предлагам е заето до края на лятото-каза и София с нотка на тъга.
-Няма проблем, извинявам се аз занеудобството-отговори и Шаран усмийвайки се-ще отседна в хотел и тогава ще търся нещо. Не се притеснявайте.
-О момичето ми, как няма да се притеснявам като сега и хотел трудно ще намериш или ако наюериш ще е на безбожна цена-каза и София.
-Не се тревожи те за мен ще се оправя-тя се обърна към Франческо и му подаде ръка, а той я разтърси-благодаря ти много за помоща, ще мина тези дни за мотор-каза му Шаран, след това се обърна към София-Благодаря и на вас г-жо, но ще се оправя. Шаран тръгна към изхода, когато София я хвана за ръката.
-Ей полицайката-каза и закачливо София-имам идея-тя погледна към синът си после пак към Шаран-Никога не съм давала къщата за гости под наем, но тъйкато не се използва от години мисля, че е време, ще я вземеш ли? - попита я София. Шаран беше истински щастлива.
-Да с удоволствие-засмя се тя и прегърна София, която също я прегърна. Двете жени тругнаха към постройката, беше малко,със спалня, малка всекидневна с кухненски бокс и малка баня, но това беше идеално за Шаран.
-Харесва ли ти? - попита я София.
-Идеално е-каза и усмихнато Шаран.
-Малко е малко, но мога да ти предложа само това-обясни и София.
-За мен това е повече от достатъчно-обясни и Шаран-свикнала съм и с по малки пространства-засмя се тя.
-Ще те оставя да разопаковаш багажа си и заповядай след това на обяд, все още нвмаш нищо в хладилника, такаче ще бъдеш компания за мен на вечеря. - обясни и София.
-Добре ще бъда там, когато съм готова, благодаря ви много за гостоприемството г-жо-каза и Шаран.
-Наричай ме София, чувставам се много стара когато ме наричаш г-жо-пороца я София смеейки се.
-С удоволствие София - засмя се Шаран и се отправи към спалнята, за да разопакова багажа си. Икономът на София го беше донесал вече. Постройката беше красиво декорирана и Шаран се чувстваше като удома си, напомняше и много за домът на майка и и баща и. За нея винаги Роналд и Хилари ще бъдат нейни родители, а билогичната и майка беше мила жена, както я помнеше, но и беше чужда. Шаран изгони тези мисли от съзнанието си и се зае да разопакова багажа си. Не беше много но най-нужното. Тя носеше със себе си, лаптопа си, за да може да изпраща имейли на семейството си. Също така и за работата, ако се нуждаеха от помощ за нещо. Телефона и беше оставен в ЛА, тя трябваше да си набави друг, но не и беше спешно. Най-важното беше, че намери покрив над главата си. Когато беше готова с разопаковането тя се запъти към банята, за разопакова и тоалетните си принадлежности. Пусна водата, за да види дали има топла, но нямаше, щеше да изчака за да се изкъпе. След като всичко беше готово те се върна в къщата, където я чакаше София, но се зарадва, че и Франческо беше там.
-Хей-поздрави я София-Фабия вече сложи масата, заповядай-и заедно тримата тръгнаха към кухнята.
Когато вечерята започна Шаран за пръв път вкуси толкова хубаво сготвени италиански ястия. Обичаше италианската кухня, но Фабия беше уникална с уменията си. Те говориха през цялата вечер, искаха да разберат всеки за другия колкото се може повече. Шаран не спомена нищо за Б613, защото нямаше смисъл. Това беше зад гърбът и. София и каза, че сигорно вече ще има топла вода, защото преди това бойлера не беше включван, а икономът и Го беше включил след като Шаран започна да се настанява. София беше много приятна жена, лесно се водеше разговор с нея както и с Франческо. След вечерята тримата излезнаха на верандата и София разказа на Шаран за прекрасните места които трябва да посети в Италия. Мъжът и който беше починал преди 15 години е бил историк и знаеше и най-закътаните части на страната, която човешко око трябваше да види.
-Така и не разбрахме за семейството ти? - попита я София, а Шаран се натъжи, в очите и веднага се образуваха сълзи, защото това беше тема с която не искаше, но трябваше да се занимава. София веднага разбра, че е сбъркал-извинявай ако не можеш да говориш за това няма да те насилвам, виждам че нещо се е случило.
-Не-каза и Шаран и и се усмихна-не искам да говоря за семейството си, но трябва-обясни и Шаран-това е много дълга история.
-Спокойно скъпа имаме много време-каза и София, когато си готова можеш да разчиташ на мен.
-Благодаря ти много София.
-Е харесва ли ти тук? - попита я Франческо.
-Да, винаги съм мечтала да посетя Италия, най-красивото и романтично място в света за мен-обясни му тя-семейството ми беше богато-засмя се тя-и все още е-тя се разтрои и няколко сълзи се пророниха от очите и, но тя ги изтри и продължи-когато бях на 9 годинки баща ми ме заведе на лунапарк, ядохме сладолед, захарен памук и се качихме на всички възможни атракции. На връщане към къщи аз съм заспала в колата, и когато се събудих видях, че татко ме носи, но не в нашата къща а в друга. На около нямаше нищо или някого. Беше на сред нищото. Попитах го защо сме там, а той ми отговори, че е за мое добро, за доброто на цялото ни семейство-Шарсн не издържа и се разплака, София която беше седнала до нея веднага хвана ръката и,за да я укоражи да излее мъката си-той ме изостави в тази къща, две седмицо бях там, поне толкова помня и след като се събудих бях при непознати хора. Но сега тези хора Роналд, Хилари и синът им Браян са моето семейство. Те ме намерили в къщата, която горяла. Припаднала съм като съм се опитвала да си направя нещо за ядене и къщата се запалила. От тогава те се грижат за мен. Аз съм тяхна дъщеря. - обясни и Шаран.
-Това е много трудно нещо за едно дете да преживее-каза и София и стисна ръката и.
-Това не е нищо със сравнение с това, което преживях преди месец и половина. Това е много по трудно и за това съм тук. Зисках да избягам от всичко и всички. Да липсват ми семейството ми, децата ми-усмихна се при споменаването на Емили и Рики.
-Имаш деца? - попита я Франческо.
-Да две, Емили и Рики, но те са големи. Емили е първородната ми, тя е прима балерина, а Рики се занимава с компютри. И двамата водят собствен живот, за което съм благодарна, че успях да постигна съвсем сама. - каза им тя.
-Ами съпругат ти? - попита я отбово София.
-О,с Джак сме разведни от три седмици, а разделени от 14 година. Той е алкохолик,идваше и и си заминаваше когато си поискаше. Той е баща на децата ми, но не бих искала да го виждам никога повече орез живота си.
-Каза че си била в армията? - попита я Франческо.
-Да 7 години работех за тях, беше предизвикателство и в същото врвме беше много трудно, но там се научих на много неща. Не ме разбирайте погрешно да убивала съм хора, това ми беше работата, но всичко е било в името на добра кауза-обясни Шаран. - като полицай също ми се е налагало да го правя, но се преместих във Вътрешните работи, Фид, раследване на силите и бях най мразената жена в цялата полиция-тя се засмя когаъо си спомни за една картина анаправена за нея от Анди и Провенца-наричаха ме с много имена, но две от любимите са ми Дарт Рейдор и Злата вещица на Запада.Мой колеги нарисуваха вещица с метла и казан защото не харесваха работата ми-обясни им смейки се Шаран.
-Значи все пак е било забавно-попита я Франческо,а Шаран му се усмихна носталгично.
-На моменти, защото не ми е било никак лесно след всички убиди и заплахи. Но да си шеф на Фид е най доброто, което можех да направя за децата си. Трябваше да бъдта жива и здрава заради тях-обясни им Шаран.
-Виждам, че си отгледала две прекрасни деца Шаран, навярно много им липсваш-каза и София.
-Така е, но сега те живеят собствения си живот, а аз искам да сложа моя в ред и за това съм в това красиво кътче на природата-каза Шаран.
-Това наистина е прекрасно кътче на природата, но още нищо не си видяла от онова, което се крие в дълбините и-обясни и Франческо.
-Моя Франческо на 20 годишна възраст обиколи много от местата където е бил баща му, ще ти покажа снимки-каза и София и стана от мястото си и влезна вътре.
-Майка ти е невероятна жена, напомня ми за моята-каза му Шаран с носталгия.
-Да така е, винаги съм я уважавал, защото е невероятна жена, майка и приятелка. Когато се развеждах бившата ми жена взе детето ни с нея, но аз не спрях да я виждам макар и в ЛА да е аз винаги съм там за нея когато има нужда-каза и той-тогава майка ми беше до мен, подкрепяха ме с баща ми, той почина няколко години след това. Вече не пътува до ЛА, а Софи идва тук при нас.
-Колко годишна е? - попита го Шаран.
-На 23 и иска да стане полицай, дори тази година ще кандидатства за академията-каза и Франческо.
-Това е страхотно-засмя се тя когато видя изражебието му-знам как се чувстваш за това, че всеки един миг може да дойде телефонно обаждане за нея. Знам това чувство от страна на децата ми, и от това, ковто всеки път са ми казвали родителите ми, но ако тя е умно момиче, което смятам че е така ще се насочи към по малко опасен отдел.
-Навярно мога да говоря с нея да се насочи към Фид-каза и той.
-Мога да ти кажа от сега, че тя знае колко зле е да си книжен плъх, това също е едно от имената ни-засмяха се заедно.
-На какво се смеете вие двамата? - попита ги София.
-Казвах на Шаран за Софи и идеята и да стане полицай-обясни и Франческо.
-Е това е хубава идея съгласна съм с нея-отвърна му майка му.
-Да но Франческо на смята така-каза и Шаран смейки се.
-Да той не е съгласен-съгласи се София.
-Ей аз съм тук-каза им сърдито Франческо и двете жени се засмяха още по силно.
-Скъпа донесох снимките за да ги разгледаш-каза и София, като седна до нея и започна да и разказва за всяка една снимка която и показваше. Имаше много, но на Шаран и хванаха окото няколко и реши, че ще ги посети. Искаше да е сред природата и това беше повече от прекрасно че и се отдаваше тази възможност. Реши, че ще вземе точните кординати от София и ще тръгне, но до тогава първо искаше да разгледа Рим и Венеция. Франческо и предложи тази обиколка и тя реши да се възползва от нея. Нямаше начин да се откаже от тази идея да бъде свободна. Искаше да е на пътя само тя, мотора и времето пред нея.
-Ще се отида да посетя тези места, има толкова красиви, че нямам търпение да тръгна вече-каза им развълнувано Шаран.
-Но първо ще направим обиколката на Рим и Венеция която ти обещах-каза и усмихнато Фраческо, а майка му видя изкарата с която гледаше Шаран. Синът и харесваше тази жена.
-С удоволствие - отново му потвърди Шарън, тя погледна часовника си и видя, че е минало след полунощ и вече се чувстваше много изморена-Ще ме извините, но ще ви оставям, за да си почина, защото утре ме чакат много задачи.
-Върви скъпа, утре сутринта ще се видим, ако обичаш да плуваш басейна е на твое разположение-каза и София-закуската ще е готова след 9 и полувина, защото е неделя, а Фабия почива, което значи че аз се занимавам с нея-обясни и отново София.
-Благодаря ви още веднъж и на двамата, че направихте толкова много за мен и приехте в домът си една непозната жена-каза им Шаран.
-Ние ти благодарим че прие да останеш при нас, искам да се чувстваш като удома си и да си прекараш чудесно в нашата страна-каза и Франческо.
-Лека нощ и още веднъж ви благодаря за всичко.
-Лека нощ Шаран, ще се видим утре-каза и София.
-Лека нощ - също каза Франческо.
Шаран се запъти към новата си обител и се отправи към банята, използвайки почти всичката топла вода Шаран успокои тялото си. Преди да сложи пижамата ди тя погледна тялото си в огледалото и грозния белег който имаше на корема и напомняше за всичко. Облече си и когато легна почти веднага заспа. Беше много уморена.
Когато се събуди на следващата сутрин, тя не можеше да повярва, че е спала толкова добре от толкова дълго време. Погледна часовника на нощното шкафче и видя, че е едва 8 часа и реши, че е добра възможност да се възползва от басейна докато беше още рано. Стана от леглото и изрови банския си от дрехите, които не беше разопаковала още. Облечего, взе си кърпа и излезна към басейна. Беше хубава и топла сутрин за края на май. Тя ккекна до басейна и потопи ръката си във водата, а тя беше прекрасна. Сложи хавлията на плочките, до стълбите, свали халата си и чехлите и започна да слиза в басейна. Водата беше приятна на допир по тялото и. Тя направи няколко потапяния за да се натопи хубаво и започна да прави дължини, когато в един момент се сблъска с нещо. Тя се изплаши и когато излезна на повърхността на водата пред себе си видя непознат, но много красив мъж, отново няколко години по голям от нея, приличаше много на Франческо и София.
- Извинявай-каза и той.
-Аз се извинявам, не знаех че има някой в басейна-обясни му Шаран.
-Няма нищо-засмя се той-сигурно си новата на брат ми, онази от мото клуба му. Разбрах, че си много развратна-измя и се той-и ето, че той спи а ти идваш да плуваш а знаеш, че аз съм тук-вилаше и той сега.Шаран не знаеше какво става, не знаеше за какво говори този мъж. Тя искаше да изплува от водата, когато той я хвана за косата и я завлече към него-хайде да си пойграем-каза и той, като с другата си ръка я хвана за задника. Това беше достатъчно за Шаран.
Тя се измъкна от хватката му и го удари, но той я ритна в корема, а удара беше в раните и. Въздухат сякаш беше излезнал от нея, усещаше същата болка, която изпита при първото пробождане от Итън. Шаран се задушаваше. Усещаше че кръвта си в ушите си. Чуваше викове около себе си, но не можеше да разбере нищо. Сякаш всичко беше мъгла. Само едно лице я държеше още над водата и това беше лицето на Фриц Халард, който и се усмихваше. Тогава усети две ръце около нея и тя започна да се бори срещу тях, но до нея дойде познатия глас на София и когато отвори очите си тя и Франческо бяха при нея във водата.
-Шаран, скъпа добре ли си? - попита я София. Шаран не можеше да говори не знаеше какво да каже.-Франческо изкарай я от водата, а Пауло ще я види веднага щом е тук.
Франческо с помоща на майка си извадиха Шаран от басейна, а след тях излезна и непознатият за нея мъж. Той я остави на земята и сложи под главата и една кърпа.
-Шаран добре ли си? - попита я София притеснено. Тя не можеше да погледне ното София нито Франческо в очите, само държеше ръцете си върху корема си.Тогава двамата погледнаха към него и видяха, че има кръв. Виждаха се белези от скорошни шевове, но сега на София и дойде на ум онова което снощи беше казала Шаран, за това което е преживяла на скоро. Явно беше ранена, помисли си София.
-Майко били ми донесла няколко кърпи-каза и Франческо и се обърна строго към брат си-Какво направи Марк? - попита го разгневено той.
-Нищо не съм направил, тя е виновна - каза му той.
-Шаран-каза и София, като нежно премести ръцете и и нежно положи кърпите върху кръвта, тогава тя видя трите белега, от който единия леко кървеше-Всичко ще е наред скъпа, Пауло е пенсиониран лека, но ще се погрижи за теб-обясни и тя.
-Спокойно добре съм-прошепна Шаран, когато за пръв път успя да каже нещо и да си поеме въздух нормално без болка. - Добре съм, ще сложа лепенка и всичко ще се оправи-тя искаше да се изправи, но Франческо я спря.
-Хей, хей стой така-настояваше тя.
-Добре съм, нищо не е станало-каза тя и отново опита да се изправи.
-Шаран-каза и строго София-казвам ти го като на дъщеря, стой мирно и след няколко минути ще е тук Пауло и ще погледне раната ти.
-Извинявай София, но аз мога да се оправя с това. Няма да ми е за пръв път, ще се оправя сама.
-Каква е тази тук за бога майко? - попита я Марк ядосано. Той беше противоположност на всички в семейството си. Той имаше особен характер, искаше всичко да има, не даваше нищо. Беше нехранимайко.
-Моя наемателка и наша приятелка с Франческо-каза му грубо майка му-а ти кога се върна?
-Тази сутрин-отговори и той-закуската готова ли е-извика и той грубо.
-Не не е и скоро няма да е, ако си гладен направи си сам нещо-каза му брат му.
-Кой си ти да ми говориш така? - извика му Марк.
-Аз съм брат ти и искам да се държиш както подобава с майка ни-каза му той. - А ти първо защо си тук в моята къща и защо тази жена е тук е по важното, не искам никого в домът си-крещеше той.
В този момент пристигна Пауло и видя, чв отново има разправий между двамата братя, той беше на сутрешната си разходка и се надяваше всичко да е нормално когато се върне. София притискаше леко раната на Шаран и се опитваше да не обръща внимание на синовете си. Вече и беше писнало да ги слуша как се карат.
-Какво става тук? - попита ги Пауло.
-Пауло ела тук-каза му София-Шаран кърви. Той веднага отиде при нея, коленичи до Шаран и старите му кокали изкърцаха. Пауло погледна раната и видя, че кърви леко и не е нещо сериозно, но трябваше да се промие и да се превърже. Не беше нещо сериозно, но сериозното беше какви бяха тези белези по жената пред него. Той я беше видял снощи бегло и му изглеждаше много мила и добра жена.
-Спокойно не е нещо фатално, само леко кървене, с промивка и превръзка и ще е като нова-каза той и намигна на Шаран-Хайде лейди да влезнем вътре и да те направим като нова. Той и София помогнаха на Шаран да се изправи и тръгнаха към къщата, влезнаха в малката всекидневна и я сложиха да легне на дивана.
-Мога да се справя с това-каза им Шаран-в армията съм имала и по лоши случай.
-Виждам-каза и Пауло-била си вуйник? - попита я той.
-Да бях в специален отряд, имала съм много мисий и съм ранявана много пъти и след това и като полицай също - обясни му тя.
-Пред мен стои бивш военен и полицай, това е много рядко? - попита я той.
-Да така е, обичах армията, но когато реших да създам семейство по добре беше да съм полицай и близко до безделния си бивш съпруг-засмя се тя.Пауло знаеше какво правеше и го правеше много добре.
-Тук историята ми изглежда много интересна, трябва да я чуя, защото и съм бил военен лекар лейди и знам колко лоши могат да бъдат раните на войниците-каза и той и и намигна отново. Беше очарователен.
-О повярвай ми в Ирак е страшно-обясни му тя.
-Кога си била там, защото и аз съм бил там при последното си ходене преди 23 години? - попита я той.
-Била съм там на 7 мисий и мисля че и аз преди толкова години бях, но едва ли сме се срещали, защото бих запомнила такъв разговорлив и забавен лекар-каза му смейки се и в същото време съскайки от болка при промивката-Знаеш ли напомняш ми на един мой колега и приятел също докрор, но той се занимава с трупове, казва се Фернандо-отново се засмя при споменаването на Фернандо-той е същия като теб.
-Значи трябва да ме запознаеш с този Фернандо, защото са рядкост такива като мен и него-каза и той. София гледаше от страни и помагаше на Пауло. Виждаше, че той е много внимателен както винаги, но в него имаше нещо особенно сега около тази жена. Виждайки тялото и и виждайки белезите и навярно си спомняше за войната, мислеше си тя. Той и направи превръзка и я потупа по белега на рамото.
-От куршум може би 22 калибър? - попита я той.
-Да, точно така-отговори му смаяно тя.
-Преди месец и малко повече?
-Да кажем че да.
-А тези тук са също толкова пресни нали?
-Да един ден ги дели-каза му тя и се намръщени, че толкова добре опознаваше нея и белезите и.
-Полковник Шаран Одлайер? - попита я той. Тогава Шаран цялата се напрегна. От къде този човек знаеше името и по скоро от къде знаеше званието и полковник.-Да лейди, познах те, но ти мен едвали ще ме помниш, защото беше в безсъзнание.
-Жената за която ми разказваше, че е отцеляла по чудо от мина заедно с по голяма част от отряда и, а вие сте намерили? - попита го София.
-От белега на десния и крак мога да кажа, че пред мен е жената, която не се предаде преди 23 години - каза Пауло.
Шаран беше смяна, знаеше че италиански лекар заедно със своята част са намерили конвоя им и са спасили повечето от тях, но не знаеше иманата на нито един от тях. Най вече никога не научи името на мъжът, който ги спаси. За тази мисия винаги щеше да обвинява Итън, защото той прекара Шаран и Франк през мината.
-Помня малко от тогава, но се събудих бях в болницата в ЛА, там ми разказаха какво се е случило - обясни му Шаран.
-Е лейди виждаш ли колко е малък светът-каза и той-от 20 години се опитвам да те намеря, но никога не успях.
-Сега съм Командир Шаран Рейдор от Фид ЛАПД и Генерал от АА-каза му тя-това е дълга история, но искам да ти благодаря за всичко, което си направил за мен и отряда ми. Ти спаси живота ми, но и този на хората ми.
-Само двама души освен теб бяха тежко ранени, а имената им не помня, но твоето Генерал Одлайер го запомних и винаги ще го помня-каза и нежно той, а по лицето му се плузна сълза.
-Стар романтик-каза му София и го одари по рамото леко-нали така Шаран-попита тя Шаран и и намигна.
-Бих казала не само романтик, но и човек с огромно сърце-каза и Шаран и у намигна. Пауло се направи на ранен и тримата се засмяха.
-Какво става тук, как си Шаран? - попита Франческо, когато влезна в къщата.
-Всички сме добре, млади човече-каза му Пауло-Шаран е като нова, няма нищо страшно, всичко е както трябва - закачливо му отговори той.
-Радвам се да го чуя-каза той и се обърна към Шаран - искам да ти се извиня за поведениеро на брат ми Марк, той е такъв, не му обръщай внимание. Помислил те е за моята бивша приятелка-каза и извинително.
-Не се извинявай за грешките на брат си Франческо-запопна Шаран - аз трябва да се извиня, че не погледнах дали има някой в басейна. В мен е цялата вина.
-Не скъпа, видях какво направи Марк и се срамувам от действията му. Искам и аз да ти се извиня за поведението му. Не знам къде сбърках с него-каза и София, плачейки.
-Не се извинявай София, моля те. Не искам да ви създавам проблеми със синът ти и за това мисля, че ще е най добре ако се изнеса още днес. Ще намеря някъде да остана-каза и Шаран и се изправи в седнало положение.
-Не и дума да не става-отговори и София-Марк не е човекът който ще гони моите гости или наематели. Няма да те оставя да си тръгнеш Шаран, не и когато знам, че няма да има квартира която да намериш в момента. - Така е лейди, след седмица започва модата на седмицата във Милано и в цялата страна всичко почти е заето-подаде рамо Пауло, за да обедят Шаран да остане.
-Не искам да съм причина да се карате помежду си заради мен - каза Шаран.
-Дори ти да не беше тук този нехранимайко пак щеше да намери повод да се скара със всеки в тази къща-обясни и Пауло.
-Хайде Шаран моля те - каза и молейки се Франческо.
-Добре ще остана-съгласи се тя, защото и беше приятно с тези хора и се чувстваше в безопасност.
-Ето това исках да чуя-каза и Франческо, после се обърна към майка си - отиди да се преоблечеш майко, Шаран и ти Пауло и ще отидем на едно много красиво място за да закусим. Марк развали всичко, но ние ще направим нещо различно, а и Шаран трябва да разгледа града.
-О синко мен не ме брой-каза му Пауло-имам работа.
-Ще я оставим за по късно, ако трябва ще ти помогна, но сега идваш с нас-каза му Франческо.
-Хайде всички да се приготвим и след полувин час във салона-каза им София която вече се запъти към изхода.
-Генерале лепенката е водоостойчиватакаче няма проблем да се изкъпеш-потупа я по рамото Пуло и последва примера на София и се отправи към стаята си за да се приготви.
-Ще те оставя да се приготвиш-каза и Франческо.
-Искам още веднъж да се извиня.
-Стига си се извинявала, казах ти че Марк няма повече да ти досажда, той е просто Марк. Не знам защо е такъв но си е такъв-обясни и той и се засмя, защото се оплете в думите си.
-Благодаря ти, ще се приготвя и ще се видим във фоаето.
-Ще се видим там-каза и той и излезна. Шаран се отправи към банята и се изкъпа, гримира се облече се и 30 минути по късно беше във фоаето заедно с Пауло и Марк.
-Ти какво правиш още тук? - попита я той.
-Марк чу майка си и брат си, тя е наемателка-каза му Пауло.
-Не ме интересува искам да се махне от къщата ми-извика Марк срещу Пауло.
-Марк-чу се строгия глас на София-казахме ти и преди, нямаш право да казваш кой ще идва или ще живее в тази къща. Аз съм нейна собственичка и аз решавам.
-Значи тази жена е по важна от синът ти? - попита я нагло той.
-Ако продължаваш така повече няма да си мой син-каза му майка му.
-Какво?
-Това което чу. Искам да се изнесеш Марк, няма да плащам вече за всичките ти прищявки, писна ми вече от всякаквите глупости които правиш и аз и брат ти трябва да ти обираме парсата. Писна ми вече-извика му тя.
-Но-опита се да протестира той.
-Няма но Марк, Шаран е моя наемателка и ако това не ти харесва това е твой проблем, но нямаш право да я тормозиш-каза му тя.
-Аз съм твой син.
-Да ти си мой син, но не означава че ще търпя да се итнасяш така както с мен брат ти и Пауло така и с другите. Не си на 15,на 50 и трябва да се оправяш сам и да изкарваш сам парите си, така както брат ти и баща ти.
-Ти винаги си обичала повече Франческо. Винаги всичко е било за него, не разбра ли че аз съм по добър от него - извика и той и се доближи заплашително към нея.
-Марк искам да се изнесеш в апартамента, който ти подарихме с баща ти и да си намериш работа-каза му тя. Марк беше готов да одари майка си, когато Шаран го хвана за ръката и му я завъртя зад гурба му и го притисна към стената.
-Не си и помисляй да го повториш пред мен, защото ще те застррлям и окото ми няма да мигне-прошепна му Шаран.
-Ей не ме заплашвай-крещеше и той.
-Аз не те заплашвам, казвам ти какво ще направя, защото съм го правила и друг път-отново му прошепна тя.
-Какво-извика той-тази жена е убийца.
-О да аз съм наемен убиец-каза Шаран-убивала съм чакай да преброя-замислисе за малко и се усмихна на Марк-еми може би 100 или повече, вече им загубих бройката.
София и Пауло се разсмяха, а Франческо избухна в истеричен смях.
-Убийца, убийца-викаше той.
-Да но от полицейски и военен тип-каза му орез сълзи от смях Пауло-Внимавай с нея Марк, може да те арестува ако иска.
-Какво?
-Генерал Командир Шаран Рейдор, Фид, ЛАПД ЛА-каза му тя - а и да не забравя бивш военен.
-Моля?
Марк не знаеше какво да каже, тази жена беше видимо опасна. Ръката го болеше и там където беше кракът и също. Явно наистина беше ченге.
-Да сине, Шаран е полицай и бивш военен, ако обичаш отнасяй се към нея с уважение-каза му майка му София.
-Сега те пускам и не искам повече да виждам да вдигаш ръка на майка си-заплашиго Шаран-ако ли не имам юрисдикция и мога да те арестувам за насилие върху родител-Шаран нямаше юриздикция но Марк не го знаеше и това и даваше сила да го сплаши.
-Добре, добре-каза и той и Шаран отстъпи няколко крачки от него, но остана на щрек-Добре майко печелиш ще се изнеса-каза и той-явно не искаш да съм в тази къща.
-Напротив Марк, но искам да си намериш работа и сам да плащаш за нещата си, а не аз или брат ти-обясни му тя.
Марк се обърна и се отправи към градината. Майка му беше права, но той беше свикнал така. Имаше за какво да мисли. Другите четирима тръгнаха към колата на Франческо. Пътуването беше забавно, защото всички се смееха на Марк, за страха който изпита, когато Шаран му каза, че може да го арестува. Гледката беше прекрасна и Шаран и се любуваше. Беше прекрасно и чувствата в нея бушуваха. Пред нея беше една от не сбъднатите и мечти и тя е усъществяваше.
-Харесва ли ти гледката? - попита я Франческо.
-Уникална е-отговпри му тя, но не свали поглед от природата. След няколко завоя Шаран се разкри прелестна гледка, а именно морето. Да тя беше израстнала във Вашингтон и после в ЛА но морето на Италия беше друга гледка. Дъхът и се затаи и в съзнанието си тя се опитваше да запомни всеки завой и всяка крива на пътя, за да дойде до това кътче на природата с мотор. Нямаше търпение да започне обиколката си, но първо трябваше да се организират някой неща. Пристигнаха в един малък ресторант, на самия плаж и гледката беше уникална, макар да беше края на май вече имаше смелчаги които вече плуваха. Шаран също искаше да е вътре във водата, просто всичко обкражаващо я караше да се чувства добре и най-важното да забрави за всичко което е в ЛА.
Дните минаваха много бързо в подготовката на Шаран за обиколката на страната с мотора си.Тя направи обиколка на Рим с Франческо и преживяването беше повече от вълнуващо. Показа и всичко, което малко хора можеха да видят. Николко дена им бяха нужни за да видят всичко. Франческо и обясняваша за всичко и това също беше много хубаво за нея. Когато беше всичко готово, беше купила пакатка, спален човал и всичко необходимо за пътешествието си. София беше тъжна, защото Шаран заминаваше, но знаеше, че тя ще се върне, но компанията и разговорите им до късно вечер щяха да и липсват. Тя я беше приела като своя дъщеря и я беше обикнала. Още не знаеше какво точно се е случило с нея за да дойде тук в тази чужда държава, но знаеше, че ще разбере. Шаран щеше за потегли рано сутринта и всичко беше на мотора и в раницата и. Всичко което и трвбваше за да замине, но когато се облече и тръгне към гаража, където бяха колите и моторите и вече и този кокто беше наела от Франсиско там имаше още есин готов мотор за път.
-Добро утро-дойде глсът на София от кухната, която идваше с котия сигурно със сандвичи.
-Добро утро-отгвърна и Шаран.
-Хей, добро утро - зад двете жени се чу мъжки смях и Пауло и Франческо стояха там и опаковаха още няколко неща, които трябваше да бъдат поставени на неговия мотор.
-Снощи помолих Франческо да те придружи за пътуването ти, знам че можеш да се пазиш, но не исках да си сама-каза и София, която се притесняваше от реакцията на Шаран. В първия момент Шаран помисли, че тов няма да е добра идея, но бързо реши, че може би ако имаше някого с когото да разговоря и да споделя щеше да бъде добре.
-Това е страхотна идея от твоя страна София-каза и Шаран - стига само Франческо да може да остави работата си. Не искам да го притеснявам, достатъчно време му отнех вече.
-Шаран за мен ще бъде удоволствое да посетя тези места, които искаш, но също така ще ти покажа места, които с баща ми сме ходили, за които също така знаят малко хора-обясни и Франсисико.
-За мен ще бъде удоволствие да имам компания през пътуването ми.
-До 20 минути сме готови да тръгнем.
-Направих ви сандвичи за изпът, има също така и плодове и някои сладки.
-Благодаря ти София - каза и Шаран и взе кутийте и ги прибра в раницата.
Когато всичко беше готово и бяха готови да потеглят Шаран и Франсиско се сбогуваха с Пауло и София. Всички беха малко тъжни, но знаеха, че е за добро. Пътешествието за Шаран и Франсиско не започна така както тя си го представяше като беше сама,беше по хубаво и по забавно.
Следваща глава
Шаран и Франсиско обикалят страната заедно и посещават много места . Опознават се доста и той започва да се влюбва в нея. Те са на едно прекрасно кътче, забавляват се, плуват във водопада, целуват се и след това в пещера под водопада правят любов. Шаран го харесва. Беше му споменала за Фриц, беше се отпуснала пред него и му беше разказала доста неща за себе си. Когато се връщат в Рим, започват връзка, Шаран решава да си намери работа. Наена е приятел на Франсиско, като охрана в елитния си ресторан за жена си. Минават няколко месеца, когато една вечер всичко се обърква и ФБР нахлуват, а начело на отряда беше мъжът който почти беше забравила. Има стрелба, убити и ранени, а Шаран е една от леко ранените и задържана, защото е работила за мъж който е наблюдаван от ФБР за сделки с наркотици и трафик на хора.