- По-рано
Такано скри ръцете си в дългото си черно палто срещу студа и се качи по стълбите в църквата.
Щеше да убие Йокозава. Партито беше пълна лъжа. Вместо бизнес Йоказа го представи на всеки възможен партьор. Той беше на около хиляда години сега и, както стареца си, се нуждаеше от партьор, който да властва до него.
Сега не му трябваше това.
Сякаш искаше един от тези богати сноби с жаждата им за пари.
Достигна върха и замръзна, когато усети прясна кръв. Беше още по-стреснат, когато видя вратите на църквата широко отворени.
Такано бързо изтича вътре и замръзна за секунда.
Жена държеше Ритсу на пода.
И се хранеше от него.
С рев използва бързината си да прекърши врата й за секунда. Хвърляйки тялото й настрани, той вдигна Ритсу. Кръв покриваше робата му, очите му бяха нефокусирани и изглеждаше толкова блед срещу лунната светлина.
- Не се притеснявай. Ще се погрижа за теб.
Такано изруга. Ритсу беше изгубил твърде много кръв да оцелее сега, дори ако се обадеше на полицията, щяха да закъснеят.
Решението го накара да ухапе китката си и да му даде кръвта си. Беше единственият начин да създадеш вампир. Да лишиш тялото от човешката му кръв и да го напълниш с вампирска кръв. Понякога не се поучаваше и за първи път се молеше да стане с Ритсу. Наложиха се много опити да отвори отново китката си заради излекуването, но успя да му даде достатъчно.
Такано се залюля леко. Трябваше да изведе Ритсу от тук и да си снабди отново кръвта, която беше дал.
Но първо...
Такано хвана Ритсу здраво в ръцете си, знаейки какво ще се случи след това.
Ритсу изкрещя.
Такано го държеше здраво, докато Ритсу се бореше в болка. Казваха, че болката си съперничи с пламъците на самия Ад.
Такано си нарани зъбите, като усети Ритсу да става по-силен. Скоро щеше да бъде по-бърз и с по-изострени сетива. Зачуди се дали ще получи допълнителни дарби. Но само чисти вампири, които бяха родени в този живот, получава повече способности. Човешки вампир ще има само бързината и силата.
Най-накрая Ритсу се успокои и припадна.
Такано се обади на Йокозава.
- Изпрати някого да изчисти в цъквата.
- Защо? Какво, по дяволите...
Такано затвори и изнесе неговия Ритсу през вратата и в нощта.
- Ритсу
Ритсу се събуди от звука на блъскане на вратата. Какво беше това? Ритсу изстена. Беше твърде шумно, сякаш ушите му пищяха.
Ритсу бавно отвори очите си и ги затвори отново от ослепяващата светлина. Беше твърде светло. Сякаш най-силните светлини бяха фокусирани на него. Ритсу зарови лице в ръцете си, като се замая.
Миризмите... кръв ли подушвам?
Ритсу изпъшка. Къде беше? Усети, че тялото му беше покрито с копринени чаршафи. Ритсу се намръщи. Усещаше тялото си леко като въздуха.
Емоции изригнаха в него, импулси, които не разбираше. Толкова жаден... Усещаше гърлото си сякаш беше пил пясък.
Ритсу отново изстена. Всичко, което докосваше кожата му беше толкова хубаво. Беше супер чувствителен.
- Е, това е интересно нещо, при което да се събудиш.
Ритсу подскочи при звука на дрезгавия глас.
- Добро утро.
Ритсу се стресна, когато осъзна, че си почиваше на топли гърди.
Не, той беше сграбчил мъжа, Ритсу се поправи, изчервявайки се. Ритсу изскимтя, като се наведе назад и случайно падна от леглото. Мъжът се засмя.
Ритсу бързо се изправи и се отдръпна.
Мъжът само се изкиска, като повдигна глава, за да види какво ще направи след това.
- Ко... кой си ти? - Ритсу се намръщи. Гласът ме звучеше различно. По-дрезгав?
- Не ме помниш?
Ритсу огледа мъжа в голямото легло с червени копринени чаршафи. Стаята беше тъмна и все пак заслепяваща за Ритсу. Тежки завеси покриваха прозорците. Стаята беше огромна, по- голяма от собствения му дом.
Погледна отново мъжа, който се измъкна от леглото... гол.
- Защо... - Ритсу се изчерви, когато видя, че и той не беше облечен. Избяга до юргана и се покри. Какво ставаше? Той не... не, не можеше. - Ние...?
Мъжът се усмихна самодоволно.
- О, да, направихме го и ти обичаше всяка една минута.
Ужасен, Ритсу покри лицето си. Беше спал с мъж? Как се случи това?!
- Значи не ме помниш?
Ритсу се намръщи и отново вдигна поглед. Очите му се разшириха, когато осъзна, че беше мъжът, който изчезна онази нощ, в която го откри.
- Ти си онзи мъж! - Несъзнателно Ритсу изтича до него. - Добре ли си? Беше покрит в кръв и... - Ритсу изскимтя, като мъжът внезапно го задържа здраво в ръцете си и се притисна в бузата му.
- Името ми е Такано Масамуне, но можеш да ме наричаш Масамуне.
Ритсу се изчерви.
- Ъ, приятно ми е да се запонаем. Името ми е Онодера Ритсу... ъмм. - Ритсу се опита да се измъкне, но Такано го държеше здраво. Изчервявайки се в аленочервено сега, Ритсу каза:
- Трябва да тръгвам, сигурно всички се чудят къде съм...
Искаше да се отдалечи от този мъж, с когото явно беше спал. Ритсу потисна стон. Никога не би направил това. Как се случи? Спомняше си, че затваряше църквата и...
Очите на Ритсу се разшириха. Жената!
Ритсу се отдръпна.
- Какво стана с жената? Помня, влезе цялата в кръв и тогава... - Го нападна. Дишането на Ритсу спря
Такано просто гледаше реакцията му.
- Какво се случи? - прошепна Ритсу.
- Сега живееш тук – само това каза.
Ритсу се намръщи.
- Не, не мога да остана, трябва да...
- Не можеш. Сега си мой и няма да те пусна. - Такано остави Ритсу и отиде до огромен гардероб, за да се преоблече.
Ритсу се засмя истерично.
- Ти си луд, не мога да...
- Ритсу, не можеш да се прибереш. Вече не си човек.
Ритсу се намръщи.
- Какво...
Такано изведнъж беше пред Ритсу. Ритсу изскимтя. Дори не го видя да идва.
- Вече не си човек. Ти си вампир като мен.
Такано се ухили и Ритсу видя зъбите му.
- Не – Ритсу се отдръпна, смеейки се. - Ти си луд, вампири не съществуват.
Ритсу се стресна, когато чу сърцето на Такано, можеше да усети как се забързва, когато Такано се вгледа в лицето му.
Ритсу се стресна, когато усети как зъбите проинизваха езика му.
Не, не, не, не, не! Беше сън. Всичко това е сън...
Ритсу видя вратата и изтича до нея. Хвана дръжката и я изви... само за да я счупи.
Трябва да свикнеш с новата си сила, сега си десет пъти по-силен и можеш да нараниш всеки, когото докоснеш.
- Как... - Ритсу пусна дръжката в шок. Ритсу беше уплашен. Всичко ставаше по-шумно; люлееше се на краката си с толкова много усещания. Имаше горещина в стомаха му, различна от всичко, което беше усещал някога.
Такано дойде зад него и притисна лице във врата му.
- Не можеш да си тръгнеш, казах ти.
Такано го хвърли на леглото.
- Чакай! - Такано се качи върху него. - Как станах вампир?
Такано въздъхна.
- Тази жена те пресуши, беше новороден вампир. Вече беше близо до смъртта, затова те спасих.
- Но нямаше ли друг начн да го направиш без да ме превръщаш в... - Все още беше трудно да повярва. Той – вампир?
- Единственият начин. - Такано се наведе, за да оближе врата му. Стенание се отдели от Ритсу. Изчервявайки се на това колко необуздано беше това, той затвори плътно очи. Това не беше реално, сънуваше, това беше всичко. Можеше да чуе самодоволната усмивка в гласа на Такано, като каза:
- Вампирите са... чувствителни създания.
- Какво? - Ритсу изстена отново, когато усети ръцете на Такано да галят неговите.
- Новородените са възхитително похотливи създания, роби на чувства и докосване.
Ритсу отказа да повярвя на нещо от това.
- Невъзможно! Вампири не съществуват! Не съществуват!
Такано засмука врата на Ритсу, карайки го да подскочи от възбуда. Най-малкото докосване беше като хиляди ръце, които го галеха навсякъде.
Ритсу отвори очи и беше шокиран да види ясно вените на врата на Такано. Можеше да види всяка червена връзка сякаш му беше красиво нарисувана.
Ритсу облиза устни. Беше гладен за нещо, което не можеше да определи.
Уплашен, Ритсу се опита да се отдръпне, но беше хванат отново от Такано.
- Не, това няма да се получи. - Такано смело потърка твърдия му член, карайки дребния мъж да подскочи. - Ти си мой.
Такано повдигна Ритсу до врата си и остави иснтинкта на Ритсу да се задейства.
Не можейки да се спре, ръцете на Ритсу се обвиха около Такано и той облиза врата му, подготвяйки кожата му за зъбите си.
- Направи го, Ритсу, кръвта ми е твоя. Само твоя.
Със стенание, Ритсу захапа в богат Рай.